Р Е Ш Е Н И Е
№
260898 / 23.06.2021 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 231 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД против К.И.И., за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми: 900.00 лв. – неплатена главница по договор за паричен
заем № ****, сключен на *** год. между нея и „****“ ООД; 230.56 лв. – договорна
лихва по посочения договор за кредит, за периода от 19.01.2018 год. до 19.11.2018
год.; 531.36 лв. - мораторна лихва, за периода от 19.01.2018 год. до 13.02.2020
год., както и законната лихва, начислена върху главницата, начиная от 14.02.2020
год. до окончателното плащане, които вземания са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с договор за цесия от 11.06.2019 год. и за които по
ч.гр.д. № *****/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете
са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1
от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се представлява, редовно призовано. Ответницата
не е депозирала писмен отговор, не се явява и не се представлява.
Бургаският районен
съд, след като се запозна с твърденията на ищеца и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На *** год.
между „****” ООД и И. е сключен договор за паричен заем № **** при общи условия,
по силата на който посоченото дружество, в качеството на заемодател, е предало
в собственост на ответницата - заемател сумата от 900.00 лв., срещу
задължението на последната да я върне, ведно с договорената лихва, на 11 месечни
вноски, от които 3 бр. от по 30.06 лв. и 8 от по 130.06 лв.
С чл.6 от
договора страните са се съгласили, че връщането на заема ще бъде обезпечено с
поръчителство, дадено от лице, отговарящо на конкретни изисквания или с банкова
гаранция, а с чл.8 - че при неизпълнение от страна на заемателя на задължението
му да предостави обезпечение от посочения вид в 3-дневен срок от сключване на договора,
той дължи неустойка в размер на 1113.34 лв., платима разсрочено, по начина,
подробно описан в приложение № 1 - погасителен план.
Заемателят
изрично е удостоверил с подписа си, положен върху договора, че е получил
заемната сума в брой - чл.4, ал.1.
На 11.06.2019
год. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – цесионер (купувач) и „*****” ООД – цедент (продавач), са сключили договор за прехвърляне на
вземания на цедента, произтичащи от договори за потребителски кредит,
индивидуализирани в списък, представляващ приложение № 1.
В
съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът е издал потвърждение за цесия, извършена
с договора от *** год. и приложението с № 1 от същата дата. На ред 414 от същото
е вписано вземане на „****” ООД към ответницата, произтичащо от договор с № ******, възлизащо общо на 2712.19 лв.
„Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, действащо от името и за сметка на „****” ООД, по
силата на изрично пълномощно, е изпратило 2 броя уведомления до ответницата за станалата
цесия, за които няма данни да са получени, като на едното е отразено от
пощенския служител, че адресатът отсъства.
По заявление
на ищцовото дружество, депозирано на ****.2020 год., по ч.гр.д. № **** / 2020
год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните
суми.
Според
заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, липсват
погашения по договора за паричен заем, като са определени размерите на
остатъчната главница, договорната и мораторната лихви.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира исковете за частично основателни.
Сключеният
между ответника и „****“ ООД договор за заем, като такъв, се подчинява на
режима, установен със ЗПК и следва да съдържа годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР
на ЗПК, ”общ разход по кредита“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Не така е в случая -
липсва изрично посочване на действителната обща сума, която потребителят дължи.
В чл.3, ал.12 от договора е вписана ”обща сума за плащане“, но не и общите
разходи за потребителя, в това число други плащания по кредита, чиято величина
се отразява пряко на стойността на годишния процент на разходите, като израз на
общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи, посочени с годишен процент от
общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от
ДР на ЗПК.
Така уговорената неустойка - за непредставяне
на обезпечение, всъщност е част от възнаграждението
за предоставения кредит, но умишлено обособена като отделно вземане, привидно
условно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ
лимит на годишния процент на разходите. Тази неустойка е изначално известна и
изначално дължима, тъй като разсроченото й плащане е включено в погасителния
план към договора за заем още при сключването му, т.е. е дължима не при
неизпълнение на определено задължение и за да обезщети евентуални вреди, а за
да доведе (макар прикрито) до недопустимо увеличение на възнаграждението на
кредитора. Затова, като не е
включил неустойката за непредоставяне на обезпечение в общите разходи,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона, което в крайна сметка е довело
до неспазването му - чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1 от ЗПК и договорът
за потребителски кредит е изначално недействителен – чл.22 от ЗПК.
Но дори хипотетично да се
приеме, че погасителният план е изготвен на по-късен етап, след констатирано
неизпълнение на посоченото задължение от страна на заемателя, то тогава
неговото съществуване (на погасителния план) не е било факт към момента на
сключване на договора за заем, което отново е нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, влечащо след себе си недействителност.
Следователно, потребителят
- ответник дължи връщане само чистата стойност на кредита, без възнаградителни лихви (иначе дължими по действителен
договор) или други разходи по него - чл.23 от ЗПК, в т.ч. и обезщетения за забава, т.к.
от изначалната недействителност на договора следва, че приложима за забавата е
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Т.е. едва с исковата молба, която съобразно
фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда, ответникът е в забава и дължи законна лихва.
Ето
защо, при липса на доказателства главницата да е погасена изцяло или отчасти, следва
да се постанови решение, с което искът за същата да се уважи, а останалите
искове - да се отхвърлят като неоснователни.
На ищцовото дружество, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се
следват и деловодни разноски, чийто размер за настоящото производство възлиза
на 225.69 лв., в т.ч. държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПрП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а за производството по
ч.гр.д. № ***** / 2020 год. на БРС - на 45.08 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.И. ***, ЕГН - **********, дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕAД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С* *********,
представлявано от Д*Б*, на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 900.00 лв. – неплатена главница договор за
паричен заем № ***, сключен на **** год. между нея и „*****“ ООД, както и законната лихва, начислена върху
главницата, за периода от 14.02.2020 год. до окончателното плащане, вземанията
за които са прехвърлени на „Агенция
за събиране на вземания” ЕAД с договор за
цесия от **** год. и за които по ч.гр.д. № ****/2020 год. на БРС е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за договорна лихва в размер на 230.56 лв. и за мораторна
лихва в размер на 531.36 лв.
ОСЪЖДА К.И.И. да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕAД
деловодни разноски за настоящото производство в размер на 225.69 лв., както и
за производството по ч.гр.д. № ***** / 2020 год. на БРС - в размер на 45.08 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
/п/
Вярно с оригинала: М Е