Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 268
01.07.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова,
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №1390 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.С.Р. ***, подадена чрез
адв. П. от САК, срещу АУПДВ №
26/06/1/0/00704/2/01/01/01 от 13.11.2018г. на Директора на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ /ОД – ДФЗ/ - Хасково, с който е отказано изцяло
изплащане на финансова помощ, като е прекратен Договор № 26/06/1/0/00704 от 15.04.2016г. и е определено задължение
в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо плащане по същия договор.
В жалбата се навеждат доводи за издаване на Акта за
установяване на публично държавно вземане при съществени процесуални нарушения
и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Твърдението за допуснати съществени процесуални
нарушения се обосновава с това, че органът не съобразил предвидените в глава
пета от АПК изисквания за провеждане на процедурата по издаване на административен
акт. Не било съобщено на жалбоподателката за започване на производството, не ѝ
била предоставена необходимата информация за извършените от органа действия, като
била и лишена от участие в производството. Не били съобразени и служебно
относимите и необходими доказателства. Не били изяснени значимите фактически
обстоятелства. Счита се, че актът на административния орган не съдържа мотиви
относно фактическите и правни основания за издаването му и начина на определяне
на размера на задължението. Изложените фактически съображения били общи и
неконкретизирани. Във връзка с твърдението за материална незаконосъобразност на
оспорения акт се посочва, че съгласно чл.34, ал.4 от Наредба №14/2015г. за
прилагане на Подмярка 6.1, ползвателите следва да подават заявление за второ
плащане не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за
предоставяне на финансова помощ срок и не по-рано от един месец преди
изтичането му. В чл.3, ал.3 от Договор № 26/06/1/0/11704 от 15.04.2016г. било
предвидено, че заявката за второ плащане
се подава до 10.05.2018г. Отбелязва се, че в изпълнение на това договорно
задължение и в предвидения срок, жалобподателката е подала заявка за второ
плащане, като към последната не представила единствено изискуемия договор за
контрол с контролиращо лице или сертификат от контролиращото лице за отглеждане
по биологичен начин на животни. Неизпълнението на това задължение обаче се
дължало на невиновна невъзможност за изпълнение. Смята се, че за да се сключи
такъв договор следвало да има издаден нормативен акт, в който да са разписани
критериите за отглеждане и контролиране на био зайци. Сочи се, че тези животни
попадат в обхвата на Регламент ЕО №834/20017г., но по отношение на тях в
периода на сключване на договора до момента на изтичане на срока на подаване на
заявката за второ плащане, липсвали разписани правила. Твърди се, че в
националното законодателство не се предвижда идентификация на оглежданите
биологично зайци, както и че на територията на страната не съществуват
организации и дружества, които да извършат сертифициране по чл.18, ал.1, от
ЗПООПЗПЕС по отношение отглеждането на зайци по биологичен начин. Именно
изтъкнатата законодателна празнота довела до невъзможността жалбоподателката да
представи изискуемия документ – договор за контрол с контролиращо лице или
сертификат от такова за отглеждане по биологичен начин на животни. Сочи се още,
че оспорващата многократно уведомявала и искала съдействие от ДФЗ за преодоляване
на тази празнотата в законодателството. Едва през април 2018г. бил изготвен
проект на Наредба за допълнение на Наредба №1/2013г., с който бил предвиден нов
чл.14а, уреждащ материята по отглеждане по биологичен начин и производство
на заешко месо, но той не бил
обнародван. С последваща Наредба № 5/2018г. , обн. в ДВ бр.75/2018г., влязла в
сила на 11.11.2018г., била отменена изцяло Наредба №1/2013г. /с §4 от ДР/ и
били регламентирани условията и реда за прилагане на правилата за биологично
производство, но и в новата наредба липсвала
нормативна уредба за отглеждане на зайци по биологичен начин. На
следващо място се счита, че ДФЗ следвало да прекрати договора на друго
основание, а именно чл.24, ал.1, т.3 според който договорът се прекратява при
изтичане на предвидените в него срокове и уреждане на отношенията между страните.
Тези предпоставки в случая не били настъпили.
По изложените съображения се иска съдът да отмени
оспорения акт. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище.
Претендират се разноски по делото, както и такива за производството пред ВАС.
Ответникът, Директор на Областна дирекция на ДФЗ –
Хасково, чрез пълномощника си оспорва жалбата, като счита че същата следва да
се остави без уважение, предвид издаване на оспорения акт от компетентен орган,
при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.04.2016г. между Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/
и М.С.Р. *** е сключен Договор №26/06/1/0/00704/ 15.04.2016г. /л.81 и сл./ за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата
за развитие на селските район /ПРСР/ за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския
земеделския фонд за развитие на селските райони. Неразделна част от договора са
заявление за подпомагане с ИД №26/06/1/0/000704, ведно с бизнес план и всички
приложени и допълнително представени от ползвателя документи на етапа на
кандидатстването му по подмярката; допълнителни споразумения към договора;
Приложение №1- списък с критериите за подбор, по който ползвателят е получил
приоритет; Приложение №2 – Таблица за инвестиции в ДМА и/или нематериални
активи; Приложение № 3 –Таблица за специфични цели и резултати.
Не е спорно, а и се установява по делото /л.399 и
л.407/, че жалбоподателката е получила първо плащане по Договор №
26/06/1/0/00704 от 15.04.2016г. От представените по делото доказателства се
установява, че на 03.05.2018г. от М.С.Р. до ДФЗ е подадена втора заявка за плащане,
вид „окончателно“, Приложение №9 по подмярка
6.1- стартова помощ за млади земеделски стопани в размер на 24 447.50 лева
(л.121 и сл.), която обаче не е приета за подадена в срок, поради липса на
изискуеми документи.
В издаден от ИСАК Контролен лист РРА 1 М6.1 за
окомплектованост л.317 и сл./ са
обективирани резултатите от проверката на заявката, проверка на общите
документи и проверката на специфичните документи на М.Р., като на стр.3 от контролния
лист е посочено, че не се представя договор за биологично отглеждане на зайци,
крайният срок за подаване на заявка за второ плащане е 10.05.2018г., като
документите, представени със заявката за плащане, са непълни и не съдържат
всички необходими реквизити.
С писмо №01-260-6500/690 от 17.05.2018г. /л.321 и сл./
М.Р. е уведомена от директора на ОД – ДФЗ - Хасково, че на основание чл.73,
ал.2 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСФ), ДФЗ открива производство по налагане на
финансови корекции във връзка с констатации по проект с посочения номер по
подмярка 6.1, поради констатирано неспазване на срока за подаване на заявката
за второ плащане по проекта до крайната дата 10.05.2018г. С писмото е даден
14-дневен срок за представяне на доказателства за наличие на особено
непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за изпълнение за
подаване на заявката за второ плащане. Р. е предупредена, че при непредставяне
на такива доказателства, договорът ѝ ще бъде прекратен едностранно и ще и
се наложи 100 % корекция от одобрената финансова помощ по договора, ведно с
връщане на полученото първо плащане в размер на 24 447,50лв.
Писмо №01-260-6500/690 от 17.05.2018г. е получено
лично от М.Р. на 31.05.2018г. /л.323/.
На 08.06.2018г. М.Р. подава до ОД – ДФЗ Възражение
вх.№01-260-6500/690#.../08.06.2018г., в което излага
доводи за обективна невъзможност за подаване на заявката с необходимите към нея
документи в срок /л.324 и сл./.
На 14.11.2018г. от Директора на ОД – ДФЗ - Хасково е
издаден АУПДВ № 26/06/1/0/00704/2/0/01/04/01 от 13.11.2018г. по отношение на М.Р.
с УРН 656274, с който на последната е отказано изцяло одобрение на финансова
помощ по договор № 26/06/1/0/00704 от 15.04.2016г. и същият е прекратен, като
на основание чл.17, ал.1, във вр. с чл.9, ал.1, т.1 от договора и чл.38, ал.1,
т.1 и чл.45, т.6 от Наредба №14 от 28.05.2015г. в тежест на Р. е определено
задължение в размер на 24 447,50 лева, представляващо публично държавно вземане
за изплатено и подлежащо на връщане първо плащане по договора.
Актът е получен лично от жалбоподателката на
19.11.2018г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 03.12.2018г.,
заведена под вх.№ 01-260-6500/690#7.
По делото е представено Писмо №10-204 от 16.01.2018г.
на заместник-министъра на земеделието, храните и горите /л.307 и сл., л.422 и
сл./, адресирано до М.С.Р., относно изготвяне на наредба за специфични
технически стандарти за биологично отглеждане на зайци по смисъла на Регламент
№834/2007г. на Съвета от 28.07.2007г. и Регламент №889/2007г. В същото е
посочено, че зайците попадат в обхвата на Регламент №834 като живи животни, но
не са разписани подробни правила за отглеждането им по биологичен начин в
Регламент №889/2008г. Разписването на подробни правила за производство по
отношение на някои животински видове изисква определено техническо време и до момента
в Р. България не са одобрени национални технически стандарти или частни такива
за биологично отглеждане на зайци. Също така се сочи липсата на заявен интерес
от страна на браншовите организации, асоциации или отделни заинтересовани лица
за изготвяне и одобряване на такива правила.
Наред с описаните доказателства, по делото се
представени още: Протокол №70 от заседание на УП на ДФЗ от 27.11.2014г. /л.78/,
Заповед №03-РД/286/01.02.2017г. на изп. директор на ДФЗ /л.79/, Бизнес план,
Приложение №4, към чл.14, ал.1 за отглеждане на 106 бр. майки зайкини /л.103 и
сл/, Опис на зайци в животновъден обект с рег.№ 6560-0565 /л.148/, Удостоверение
за регистрация на животновъден обект №222/16.04.2016г. /л.299/ и др.
Въз основа
на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Според текста на чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция,
който организира и ръководи нейната дейност. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП (в
приложимата редакция), изпълнителният директор може да делегира със свои
заповеди част от предоставените му правомощия на заместник - изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно
териториалната им компетентност, включително и правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане.
В случая със Заповед № ОЗ-РД/286 от 01.02.2017г.
(л.79), изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на ОД на ДФЗ
изрично посочените в нея правомощия, между които е и издаването на актове за
установяване на публично държавно вземане по отношение на ползватели на
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г. Предвид това,
съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган - директор на ОД – ДФЗ гр.Хасково.
В случая обаче съдът намира, че е налице нарушение на
процесуалните правила, тъй като административният акт е издаден при неизяснена
фактическа обстановка. Административният орган не е обсъдил всички факти и
обстоятелства от значение за случая и е нарушил правото на защита на
жалбоподателката.
Съгласно чл.10 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. за
прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка
6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020г.
(уреждаща реда и условията за прилагането на мярката), изплащането на помощта
се извършва на два етапа - първо плащане в размер на левовата равностойност на
12 500 евро – след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, и
второ плащане в размер на левовата равностойност до 12 500 евро – когато след
извършена проверка РА установи точното изпълнение на бизнес плана.
Според разпоредбата на чл.34, ал.1 от Наредба № 14/28.05.2015г.,
при кандидатстване за второто плащане по чл.10, т.2 ползвателят на помощта
подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и
публикуван на електронната страница на РА, в съответната регионална
разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи, съгласно приложение
№7, а ал.4 на чл.34 от наредбата предвижда заявката за второ плащане да се
подаде не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за
предоставяне на финансова помощ срок.
Член 38, ал.1, т.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г.
гласи, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10,
т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно
приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на
финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и
информация в срока по чл.36, ал.2.
Според чл.45, т.6 от Наредба №14 от 28.05.2015г.,
Разплащателната агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички
получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със
законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато
ползвателят не изпълнява което и да е свое
задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за
предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване
на договора за предоставяне на финансова помощ.
В чл.17, ал.1, във вр. с чл.9, ал.1, т.1 и чл.24,
ал.1, т.1 от Договор №26/06/1/0/00704 от 15.04.2016г. са уредени, съответно:
размерът на обезщетението по полученото по договора първо плащане, дължим от
ползвателя в случаите на изискуемост на плащането, посочени в чл.9 от договора;
случаите на връщане на получената финансова помощ под формата на първо плащане
и лишаване от право на получаване на второ плащане; случите на прекратяване на
сключения договор.
В конкретния случай, административният орган е издал
акта си на основание чл.17, ал.1, във вр. с чл.9, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1
от Договор №26/06/1/0/00704 от 15.04.2016г. и чл.38, ал.1, т.1 и чл.45, т.6 от
Наредба №14 от 28.05.2015г., като изрично е посочил, че до изтичане на крайния
срок за подаване на заявката за плащане – 10.05.2018г., не е подадена заявка за
окончателно плащане, придружена с всички изискуеми документи, съгласно
Приложение №7 от Наредба №14 от 28.05.2015г., с което не било изпълнено
нормативното задължение, посочено в чл.34, ал.4 от наредбата, както и
договореното в чл.3, ал.3 от договора задължение – не бил представен договор
с контролиращи лице или копие от сертификат от контролиращо лице за отглеждане
на животни по биологичен начин.
Анализът на цитираните текстове на наредбата и на
договора дава основание на съда да формира извода, че действително е налице
неизпълнение на сключения договор, което
обаче не е виновно. В тази връзка следва да се има предвид, че зайците
попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 834/2007г., но по отношение на тях в
периода на сключване на договора и до момента на изтичане на срока за подаване
на заявката за второ плащане, а и към настоящия момент, липсват разписани правила за сертификация на отглеждането им по биологичен начин.
Това поставя в невъзможност който и да било орган да гарантира произхода и
качеството на съответната биологична единица и дали същата се е отглеждала по
биологичен начин. На територията на страната няма контролиращи лица – търговци,
които да са получили разрешението на министъра на земеделието, храните и горите
и с които да бъде сключен договор за сертифициране. Това обстоятелство в случа е
поставило жалбоподателя в обективна невъзможност да сключи, съответно да
представи такъв договор при подаване на заявката за второ плащане.
От доказателствата по делото безспорно се установява,
че не са разписани подробни правила за отглеждането на зайци по биологичен
начин, като в Писмо №10-204 от 16.01.2018г. на заместник-министъра на
земеделието, адресирано до оспорващата, изрично се посочва, че подробни правила
за производство по отношение на някои животински видове изисква определено
техническо време и до момента „в
Р.България не са одобрени национални технически стандарти или частни такива за
биологично отглеждане на зайци…“ По делото не се представиха други
доказателства, които да опровергават изложеното в писмото на
заместник-министъра на земеделието, храните и горите.
Предвид липсата на правна уредба за отглеждане по
биологичен начин на зайци в страната, органът е следвало да обсъди има ли данни
за недобросъвестно поведение на земеделския стопанин. При положение, че
административният орган е знаел, че не
съществува сертифицираща фирма за био зайци, не е ясно защо е предвидено
кандидатите, които заложат в бизнес плана си преминаване към биологично
производство на зайци, да получават повече точки при оценяването на проектите.
Биологичното производство следва да е строго
регламентирано и да се осъществява в съответствие със специфични стандарти и
нормативи. Неприемането на нормативен акт за прилагане на конкретни правила и
изисквания за отглеждане на зайци по биологичен начин и неустановяването на
система за контрол и сертификация на този вид животни по никакъв начин не може да
бъде използвано от административния орган като основание за издаване на
процесния акт. В тази връзка следва да се отбележи, че заложената в бизнес
плана дейност „преминаване към биологично производство“ на зайци е неизпълнима
още при подаване на заявлението от Р. за сключване на договора. При липса на национални технически стандарти или
частни такива за биологично производство на зайци и двете страни са знаели, че
при сключване на договора заложената цел е неизпълнима, поради което на
основание чл.26, ал.4 от ЗЗД – уговорката между страните за „преминаване към
биологично производство“ е недействителна. Следва да се посочи, че
недействителността на една клауза от договора не влече след себе си
недействителност на целия договор, предвид което органът е следвало да се
съобрази с останалите заложени в него параметри.
В тази връзка, неправилно при подаването на втора
заявка служителите на ОД – ДФЗ са отчели, че същата е подадена в срока,
определен в договора, поради
непредставен договор за контрол с контролиращо лице или копие от сертификат от
контролиращото лице за отглеждане по биологичен начин на животни. Доколкото
подаването на заявката е било съобразено със заложения в договора срок за това
и не са установени от органа други
обстоятелства водещи до неизпълнение на същият, подадената без представен
договор за контрол с контролиращо лице или копие от сертификат от
контролиращото лице за отглеждане по биологичен начин на животни, заявка е
следвало да бъде приета от органа като редовно депозирана.
Помощта, предоставяна на малките стопанства, е
насочена към осигуряване на тяхното устойчиво развитие и растеж. По мярката се
подпомагат всички дейности, които могат да гарантират това развитие, които са
включени в бизнес плана. Това включва инвестиции в малкото стопанство, свързани
с неговото развитие и модернизация, а също и текущи разходи, необходими за
изпълнението на бизнес плана. Основната цел е стимулиране на младите земеделски
стопани за развитие на стопанствата им, а не при осъществен бизнес план и
извършване на инвестицията в пълен размер, същите да се лишават от подпомагане.
В случай, че кандидатът стриктно е изпълнявал задълженията си по договора (с
изключение на невиновно неизпълнените) и бизнес плана, административният орган
е следвало да вземе предвид възражението му, още повече, че първото плащане е
получено добросъвестно, а невъзможността да представи договор за сертифициране или
сертификат от контролиращо лице на майки-зайкини и да премине към биологично
производство на зайци не е по негова вина. Освен това, още при приемане на
заявлението за подпомагане и бизнес плана, както и първото плащане по договора,
с оглед наличната нормативна уредба и спецификата на животните, е следвало да
се прецизира възможността изобщо за
преминаване към биологично производство на зайци.
Предвид изложеното, съдът счита, че административният
орган е нарушил административнопроизводствените правила, като е постановил акта
си и в противоречие с целта на закона, поради което същия подлежи на отмяна.
При този изход на спора, съдът намира, че направеното
искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателката
се явява основателно, поради което, на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.226,
ал.3 от АПК, следва да бъдат присъдени действително направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, пред АдмС – Хасково - в размер на 1300 лева и
пред ВАС – в размер на 1900 лева, или общо в размер на 3200 лева, съгласно
приложен по делото списък за разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане
№26/06/1/0/00704/2/01/01/01 от 13.11.2018г. на Директора на Областна дирекция
на Държавен фонд „Земеделие“ – Хасково.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - София да заплати М.С.Р. *** , ЕГН **********,***, сумата от 3200.00 (три хиляди
двеста) лева за направените по настоящото дело и по делото пред ВАС разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: