№ 50
гр. Карнобат, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря Красимира Хр. Недева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20242130100549 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от Гаранционен
фонд гр. С. ул***№*** против Ф. Е. Ф. с ЕГН **********от с.****. В исковата молба
се твърди, че на 07.06.2018г. в Германия е настъпило ПТП, при което отв. Ф.
управлявайки л.а. „Фолксваген Шаран“, с peг. **** по ул. Ландсхутер Алее в гр.М., без
сключена застраховка „Гражданска отговорност", е допуснал нарушение на правилата
за движение по пътищата при смяна на лентите, в резултат на което са причинени
имуществени вреди на вреди на л.а. „Нисан Примастар“ с peг. ****. Гаранционният
фонд, на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение
между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на
основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил
изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на Германия по щета 120668/04.12.2018
г. сума в общ размер на 8 086.08 лв. във връзка с настъпилото ПТП. Съгласно чл. 558,
ал. 7 от КЗ Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.
Въпреки отправената покана ответникът не възстановил изплатеното от
Гаранционен фонд, поради което последният е инициирал заповедно производство, но
издадената в рамките му заповед била връчена по реда на чл. 47,ал.5 ГПК.
Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено по
отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 8 086.08лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Заявена е претенция за разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният от съда представител по чл. 47, ал.6 ГПК на
ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията по основание и
размер, като е въведено и възражение за настъпила погасителна давност.
В с.з. отговорът се поддържа.
Съдът като взе предвид становището на страните, събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа страна следното:
1
От представената по делото справка за ПТП със съставяне на уведомление по
кратката процедура се установява,че на 07.06.2018г. в гр.М. в Германия е настъпило
ПТП, което е регистрирано от немските власти по административното производство
без съставянето на други документи.
От изготвената от полицейските власти справка се установява още, че ПТП е
настъпило между двама участници-ответникът, който е управлявал л.а. „Фолксваген
Шаран“ и водач на л.а. „Нисан Примастар“. Последният се е движел по Ландсхутер
Алее в лявата от две пътни ленти и достигайки до кръстовище с улица Моозахер
Щрасе е искал да завие надясно. В същото време ответникът се е движел в дясната
пътна лента. На Моозахер Щрасе при смяна на лентата и при преминаване от една
лента в друга ответникът не е забелязал л.а. „Нисан Примастар“ и се е стигнало да
удар.
Пристигналите на място полицейски служители са предупредили устно ответника
и са констатирали получените от двете МПС увреждания следствие на ПТП, а именно
по лекия автомобил на ответника е имало драскотини по задния ляв калник, а по л.а.
„Нисан Примастар“ драскотини по предния десен калник.
Към момента на настъпване на ПТП ответникът е управлявал лекия автомобил без
да е сключил застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По делото е представена и Експертна оценка на л.а. „Нисан Примастар“ от
21.06.2018г., в която се посочва, че автомобилът е повреден и е представен без да му е
извършван ремонт, както и че очевидно той е в същото непроменено състояние, в
което е бил преди настъпване на произшествието, при което е причинена щетата.
На 12.12.2018г. Гаранционният фонд е възстановил изплатеното от НББАЗ на
Националното Бюро на Германия по щета 120668/04.12.2018г., а именно сума в общ
размер на 7 283.86 лв., а на 28.02.2019г. е възстановил сумата от 802.22лв.
По делото е изготвена САТЕ, по която вещото лице е оценило стойността на
щетите по пострадалия автомобил в размер на 423.40евро или 828.09лв.
На 08.03.2024г. Гаранционен фонд е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.№
232/2024г. по описа на КРС. В цитираното дело съдът е издал Заповед № 134 от
08.03.2024г., с която е разпоредил на длъжника да заплати на ищеца сумата от
8 086.08лв. заплатено от Фонда обезщетение по образуваната щета, но заповедта е
връчена по чл. 47,ал.5 ГПК.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл. 559,ал.1,т.1 КЗ Гаранционният фонд възстановява
суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното
превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на
Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие
не може да се определи застрахователят.
Съгласно чл. 559,ал.3 КЗ след изплащане на обезщетението фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера платеното обезщетение и лихви, както и за
разходите за определянето и изплащането му.
Ето защо и ищецът, като лице, което е изпълнило чужд дълг, разполага с регресен
иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на
увредения субект, до размера на изплатеното обезщетение.
Както бе обсъдено по-горе, от представените по делото писмени доказателства по
безспорен начин, че на посочената дата поради виновно поведение на ответника Ф. е
настъпило ПТП с материални щети, като е увредено МПС, собственост на трето лице.
По делото липсват ангажирани доказателства за съществуването на валидна
застрахователната полица, а напротив – от справката в базата данни на фонда се
2
установява, че за процесния лек автомобил не е сключена застраховка "Гражданска
отговорност".
За да достигне извод за виновността на ответника съдът кредитира представеното
сведение при ПТП по кратката процедура, което е единственото доказателство за
възникналото ПТП и неговия механизъм, в който се посочва, че при смяна на лентата
на улица Моозахер Щрасе ответникът не е съобразил поведението си с друг
автомобил. Улица Моозахер Щрасе е улицата, по която ответникът е завил на дясно,
тъй като първоначално в съставеното от полицията сведение се посочва, че двата
автомобила са се движили по Ландсхутер Алее, т.е. ПТП е настъпило при извършване
на маневрата завой на дясно или след нея, но при смяна на ленти от страна на
ответника, който в този случай следва да съобрази поведението си с движещите се в
тази лента МПС.
Налага се изводът, че е осъществен фактическият състав, представляващ
основание за възстановяване на изплатеното чрез установения компенсаторен
механизъм обезщетение.
Предвид изложеното съдът следва да обсъди въведените от ответната страна
възражения за настъпила погасителна давност, както и за размер на претенцията.
По отношение на последното съдът намира възражението за основателно. Това е
така, тъй като както се посочи и по-горе единственото доказателство за настъпилите
след ПТП щети е въпросното сведение, което е съставено от полицейските органи
непосредствено след него. В това сведение са отразени единствено драскотини по
двата автомобила. Тези констатации съвпадат и с предприетите мерки от контролните
органи-устно предупреждение на виновния водач и съставяне единствено на сведение
за ПТП по съкратена процедура и никакви други документи.
Съдът не кредитира представената по делото експертна оценка на л.а. „Нисан
Примастар“ от 21.06.2018г., тъй като тя е съставена две седмици след настъпилото
произшествие.Също така описаните в нея щети по никакъв начин не кореспондират с
възприетата ситуация от полицейските органи, които са освободили МПС и водачите
им след посещението си без последващи мерки или санкции.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да кредитира заключението на
вещото лице по САТЕ стойността на щетите по пострадалия автомобил в размер на
423.40евро или 828.09лв., което пък налага произнасяне по възражението за настъпила
погасителна давност, което от своя страна се явява частично основателно.
По делото са представени доказателства за извършени две плащания от страна на
ищеца: 12.12.2018г. Гаранционният фонд е възстановил сума в общ размер на 7 283.86
лв. и на 28.02.2019г. е възстановил сумата от 802.22лв.
Вземането му за заплатеното се погасява с изтичането на 5-годишен давностен
срок, който за първото плащане от 12.12.2018г. изтича на 12.12.2023г.
С разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците ( Закона) за времето от 13.03.2020 г. до 22.05.2020
г. давност за вземането не е текла. Това е така, тъй като съгласно § 13 от Закона
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник".
В случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече
считано от 22.05.2020г
Следователно давността за сумата от 7 283.86лв изтича на 21.02.2024г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено в КРС на
08.03.2024г.-след изтичането на давностния срок.
3
Сумата от 802.22лв. е заплатена от ищеца на 28.02.2019г.- давността изтича на
28.02.2024г., а като се вземе предвид предвижданията в Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, това вземане не е било погасено по
давност преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 08.03.2024г. Предвид
изложеното искът следва да бъде уважен до този сума, доколкото за разликата над нея
до приетия от съда за дължим размер от 828.09лв вземането е погасено по давност.
При този изход от спора ответникът дължи разноски на ищеца в размер на
102.41лв. съдебно деловодни разноски.
Така мотивиран Районен съд - Карнобат
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. Е. Ф. с ЕГН **********от
с.****, че съществува вземането на Гаранционен фонд гр. С. ул***№*** в размер на
сумата от 802.22лв, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд
обезщетение по щета 120668/04.12.2018г, ведно със законната лихва върху главницата
от 08.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 8 086.08лв.
ОСЪЖДА Ф. Е. Ф. с ЕГН **********от с.**** да заплати на Гаранционен фонд
гр. С. ул***№*** сумата от 102.41лв. съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
4