Р Е Ш Е Н И Е
Номер 395 21.03.2022 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на десети март две хиляди двадесет и втора
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря Г. Д. и прокурор Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 18 по описа за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР
във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В.Е. А.М.,
роден на *** г., гражданин на Финландия, чрез адв.И.Н.,
против Решение № 260929/10.11.2021 г., постановено по НАХД № 991/2021 г. по
описа на Районен съд –Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за
задържане на лице № 3388зз-27/31.01.2021г., издадена от Р.С.-старши полицай в
Пето РУ при ОД на МВР Бургас. Касаторът иска отмяна
на съдебното решение, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че потвърдената заповед за
задържане не е мотивирана, тъй като в нея не са изложени фактическите основания
за издаването й. Изложени са възражения, че не са събрани доказателства в
подкрепа на твърденията, чеМ. е попречил по някакъв
начин на полицейските служители да
изпълнят задълженията си по служба, поради което заповедта е незаконосъобразна.
Претендира за присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание касаторът
не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба Р.С.-старши полицай в
Пето РУ при ОД на МВР Бургас, не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира,
че решението на първоинстанционния съд, следва да
бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 211 от АПК от
надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отхвърлил
жалбата на В.Е. А.М., роден на *** г., гражданин на Финлания,
против Заповед за задържане на лице № 3388зз-27/31.01.2021г., издадена от Р.С.-старши
полицай в Пето РУ при ОД на МВР Бургас, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 2 от ЗМВР е постановено задържането му за срок от 24 часа. За
да постанови решението си, съдът е приел, че са налице основания за издаването
й, съгласно нормата на чл. 72, ал.
1, т. 2 от ЗМВР и че в проведеното административно производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничат
правото на защита на задържаното лице. Посочил е, че в заповедта са изложени
фактическите и правните основания за издаването й
Съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд по
реда на АПК.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния
акт с материалния закон съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че така
постановеното решение на районния съд е неправилно и необосновано, несъобразено
с установената фактическа обстановка и събраните в административното
производство и по делото доказателства.
Съгласно чл. 72, ал.
1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което
след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. Задържането на лицето по този ред представлява
принудителна административна мярка, която непосредствено засяга правната сфера
на адресата.
В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМР
са изброени реквизитите, които следва да съдържа писмената заповед, с която се
постановява задържане на лицето на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР,
като т. 2 изисква в заповедта задължително трябва да бъдат посочени
фактическите и правните основания за задържането. Неспазването на това
императивно установено задължение за формата на административния акт от страна
на полицейския орган, представлява особено съществено процесуално нарушение,
което засяга правото на защита на задържаното лице и следва да се квалифицира
като нарушение на разпоредбите на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, което от
своя страна обоснована незаконосъобразността на издадената заповед за задържане
и е основание за нейната отмяна.
В оспорената заповед няма никакви данни за това какво
предупреждение са отправили полицейските органи към задържаното лице, нито с
какви негови действия/бездействия същото е попречило на органите на полицията
да изпълнят своите задължения. Посочването на правното основание за издаване на процесната заповед не е достатъчно да се приеме, че въз
основа на него може да се изведат и фактическите основания обосновали
издаването й, както неправилно е приел първоинстанционният
съд.
Допустимо е органът да се позове и на друг документ,
където се съдържа информация, която мотивира акта, но видно от обстоятелствената
част на заповедта издателят й не е посочил такъв.
В Заповедта, предмет на оспорване, полицейският орган
е следвало да посочи конкретни обективни факти, обуславящи задържането в
хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Според посочената норма, полицейските органи могат да задържат лице, което след
надлежно предупреждение съзнателно пречи
на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В заповедта не е
посочено по какъв начин касаторът съзнателно е попречил на полицейските органи
да изпълнят задължението си, за да се прецени дали с конкретните действия
деецът е осъществил състава на нарушението, а именно, че е пречил за изпълнение
на задължения по служба.
При приложението на чл. 72, ал.
1, т. 2 ЗМВР законът не изисква от полицейският орган да дава правна
квалификация на деянието, а да опише действията на задържаното лице, с които
същото се опитва да пречи или е попречило на изпълнение на функциите на
полицая. При липса на подобно описание не може и да се провери дали прилагането
на мярката е оправдано от гледна точна на съразмерността на наложеното
ограничение с целта на закона, за която се налага мярката. Оспорената заповед
няма необходимото фактическо описание на състава на чл. 72, ал.1, т. 2 от ЗМВР.
Предвид горното, настоящата инстанция намира
касационната жалба за основателна, като всички изложени по-горе съображения
водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен
съд - Бургас е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено, както и издадената заповед за задържане.
Съдът намира, че с оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
с оглед направеното своевременно искане от процесуалния представител на касатора, следва му бъдат присъдени разноски в размер на 370.
00 лв., от които 70 лв. –държавна такса и 300 лв. за изплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР,
Административен съд – Бургас, петнадесети състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260929/10.11.2021 г., постановено по НАХД №
991/2021 г. по описа на Районен съд –Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №
3388зз-27/31.01.2021г., издадена от Р.С.-старши полицай в Пето РУ при ОД на МВР
Бургас, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 2 от ЗМВР е постановено задържането за срок от 24 часа на В.Е.
А.М., роден на *** г., гражданин на Финландия.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на В.Е. А.М., роден на ***
г., гражданин на Финландия направените по делото разноски общо в размер на 370.
00 лева /триста и седемдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.