Р Е Ш Е Н И Е
№ 1899
Гр. П., 17.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Биляна Миткова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04299/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от Р.Т.П. *** АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 2 010,12 лв., представляваща главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2004 г. до 30.04.2007 г.,
поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземането по давност.
Ищцата твърди, че е собственик и ползвател на
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***. Посочва, че
след справка в ответното топлофикационно дружество установила, че за периода от
01.07.2004 г. до 30.04.2007 г. има начислени като дължими 2 010,12 лв.,
представляваща главница за доставената до имота топлинна енергия. Счита
вземането за недължимо поради погасяването му по давност. Посочва, че е
изпратила до ответника извънсъдебно заявление с искане за описване на
задължението по давност, което не било уважено от страна на „Топлофикация – П.“
АД. С тези съображения обоснова правния си интерес от търсена защита и отправя
искане за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът „Топлофикация – П.“ АД оспорва предявения иск като процесуално
недопустим, а по същество неоснователен с твърдението, че соченото от ищцата
основание за недължимост на процесното вземане – погасяването му по давност не
може да бъде предмет на установяване по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК. След изтичане на
давностния срок самото материално право не се погасява, а единствено
възможността за защитата му чрез средствата на държавната принуда. Намира
възражението за погасителна давност само за отбранително средство при иск,
предявен от титуляра на вземането, какъвто не е процесният случай. Поддържа, че
срещу ищцата не е налице образувано и висящо изпълнително дело за събиране на
вземането. Счита, че в настоящата хипотеза не са налице предпоставките на чл.
111, б. „в“ ЗЗД. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника
си, поддържа предявените искове, които счита за основателни и доказани. Претендира
присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответното дружество, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени. Уточнява, че
процесните суми са включени по блокирана
сметка и са начислени като дължими при „Топлофикация – П.“ АД. Посочва,
че партидата за процесния имот е открита на името на
ищцата и единствено по картон е на името на лицето, за което и издадена
справката. Прави искане за присъждане на сторените раноски за юрисконсултско възнаграждение
съгласно списък, който представя.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, при който
в тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената защита –
отричане на вземането, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално
поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на същото, както и
периода – начален и краен момент на давността. При установяване тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и
оспорено от ищеца вземане съществува.
Съдът
намира, че процесната искова претенция е частично допустима – по отношение на
сумата от 1 784,26 лв. представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.07.2004 г. до 30.04.2017 г., като в тази част искът е предявен
при наличието на съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита.
Между
страните не се спори, а и този факт следва от данните, съдържащи се в приетите
по делото извлечение от сметка за абонатен № ********** за имот, находящ се в
гр. П., ул. „***, отразяващо според съвпадащите твърдения на страните задължения
на ищцата Р.П. като титуляр на партидата, че при топлофикационното дружество
съществуват като начислени задължения на ищцата сумата от 1 784,26 лв.,
представляваща главница за периода от 01.07.2004 г. до 30.04.2017 г. и сумата
от 472,72 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.08.2004 г. до 24.01.2008 г.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че отразяването на сумата от 1 784,26
лв. като задължение на ищцата към ответното дружество и неотписването като
такива от партидата за процесния имот поражда правния интерес на П. да поиска
признаване на недължимостта ѝ, в т. ч. чрез заявеното в процеса основание
– погасяването ѝ по давност, започнала да тече след настъпването на
изискуемостта им и изтекла към датата на образуване на производството. В тази
връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответното дружество, насочени
към опровергаване интереса от търсената защита и основани на твърдението, че
възражението за давност може да бъде единствено отбранително средство при
предявен иск от кредитора за събиране на вземането. Само по себе си
обстоятелството, че последното съществува при „Топлофикация – П.“ АД като
парично притезание за топлинна енергия с насрещно задължено лице ищцата Р.П.
дава възможност на дружеството да потърси същите от длъжника и обуславя
интереса му да отрече сумата с цел да бъде установено със силата на пресъдено
нещо, че същата не я дължи на ответника, като гарантира, че този спор е
разрешен между страните. Наред с това, продължаващото начисляване на вземанията
прави възможно тяхното погасяване чрез извънсъдебно плащане, респ. чрез
извършване на прихващане, поради което доводът на ответника за невъзможността
да ги реализира по принудителен ред също не е от естество да лиши ищцата от интерес
от търсената защита чрез отричане му.
По
отношение на останалата част от вземането в размер на сумата от 225,86 лв.,
заявена от ищцата като главница за топлинна енергия за същия период, съдът
намира, че производството по делото следва да бъде прекратено поради липсата на
претендирано от ответника вземане в такъв размер срещу ищцата, чиято дължимост
същата да отрича, а с това и на правен интерес, доколкото се изясни, че начислената
като дължима главница при ответното дружество по партидата за процесния имот за
периода от 01.07.2004 г. до 30.04.2007 г. възлиза на сумата от 1 784,26
лв.
Основанието,
на което ищцата оспорва дължимостта на това вземане е погасяването му по
давност.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
Съдът
намира, че вземането, представляващо главница – цена на доставена топлинна
енергия в размер на сумата от 1 784,26 лв. има характера на периодично
плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната
погасителна давност, в който смисъл са задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на
ВКС.
По
делото не се твърди и не се установява за вземанията по реда на чл. 237, б. „к“ ГПК /отм./, вр. чл. 109, ал. 3 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./ да е издаван изпълнителен лист въз основа на т. нар.
несъдебно изпълнително основание, същите да са удостоверени във влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК или да са
установени с влязло в сила съдебно решение, което да обуславя прилагането на
давностен срок с различна продължителност или начален момент, поради което
остава приложим тригодишният срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
В
клаузата на чл. 34, ал. 1 от публикуваните и с това публично достъпни Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация–П.“
ЕАД на потребителите в гр. П. /приложими към процесния период/ е предвидено
задължението на потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в
клаузата на чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на това задължение
купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава основание да се
приеме, че вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец
става изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане. През
това време притезанието е само ликвидно – определено по своето основание и
размер, а едва след изтичането му същото става изискуемо и от този момент
започва да тече законоустановеният тригодишен давностен срок. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 70 ЗЗД, при тълкуването на която може да се направи извод,
че в случаите при които срокът е уговорен в полза на длъжника /каквато е
настоящата хипотеза, доколкото друго не следва от волята на страните или от
естеството на задължението/ кредиторът не може да иска изпълнение преди
изтичането му.
Изложеното
води до извод, че вземането за главница в размер на сумата от 1 784,26 лв.
за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2007 г. принципно се погасява по давност
на 31.05.2010 г.
Изискуемостта на това притезание за целия период е настъпила на първия ден след
изтичане на 30-дневния срок след края на месец април 2007 г., явяващ се краен
период, за който се отнася задължението по см. на чл. 34, ал. 1 от приложимите
Общи условия или на 31.05.2007 г. Оттогава е започнал началният момент на
тригодишния давностен срок, който за цялото вземане е изтекъл на 31.05.2010 г. На
основание чл. 119 ЗЗД с погасяването по давност на главницата следва да се
считат за погасени и акцесорните по характера си вземания като лихви и
разноски, каквито не са въведени като предмет на делото.
При
извършване на преценката погасено ли е по давност процесното вземане от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му
за принудително събиране на паричните притезания.
В
настоящия случай, въпреки разпределената му доказателствена тежест, ответното
дружество не ангажира доказателства, а и не наведе твърдения, за предприемането
на конкретни действия, които да са довели до спиране и/или прекъсване на
давностния срок за вземанията на основание чл. 115, чл. 116 ЗЗД. Следователно, процесното
притезание се явява погасено по давност към 31.05.20102 г., а с това и преди момента на образуване на
настоящото производство с депозирането на исковата молба от 18.07.2019 г.,
което обуславя уважаване на процесния иск до размера на сумата от 1 784,26
лв.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски, съразмерно
с уважената, респ. прекратената част /с оглед основанието за прекратяване –
недопустимост на иска/ от исковете, имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищцата, съразмерно с уважената част от исковете, следва да
бъде присъдена сумата от 408,67 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в настоящия процес. Размерът на последното съдът определи въз
основа на данните за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, отразени
в приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 14076/18.07.2019
г. /л. 4 от делото/, като възлизащи на сумата от 380 лв. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК в полза на ответника,
съразмерно с прекратената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 11,24
лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното съдът
определи в минимума съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ответника, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в ЧАСТТА относно предявения от Р.Т.П. *** АД отрицателен
установителен иск за сумата над 1 784,26 лв. до пълния предявен размер от
2 010,12 лв. или за сумата от 225,86
лв., претендирана като главница за периода от 01.07.2004 г. до 30.04.2007
г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от Р.Т.П., с ЕГН: **********, с адрес:
*** срещу „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж.к.
Мошино отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р.Т.П.
не дължи на „Топлофикация – П.“ АД сумата от 1 784,26 лв., представляваща главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2004 г. до 30.04.2007 г. до
топлоснабден имот с адрес: гр. П., ул. „***, поради
новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ж.к. Мошино, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
Р.Т.П., с ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 408,67
лв., представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.Т.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ул. „***, на
основание чл. 78, ал. 2 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 11,24 лв., представляваща сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред
Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, освен в
прекратителната част, в която подлежи
на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд – П., в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: