Решение по дело №227/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от И. П. Д., с настоящ адрес: [населено място], [община], [област], подадена чрез пълномощника му адв.Е. М., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], ***, против Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес: [населено място], ***.

Исковата претенция е с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, и цена на иска общо 2 500 лв., от които 1 900 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 600 лв. – за имуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че на 01.09.2023 г. ищецът управлявал в [населено място], [община], по [улица], в посока изхода за [населено място], [община], МПС [Марка] с рег.№[рег. номер], собственост на И. Т. Р.. Бил спрян за проверка от служители на МВР, които установили, че управляваното МПС било с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. На ищеца бил съставен АУАН за това, че виновно бил нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно че управлявал МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. Било иззето СУМПС на ищеца, като и били иззети двете регистрационни табели на управляваното МПС. Твърди се, че след като му било иззето СУМПС, ищецът бил изключително затруднен, тъй като през целия период бил без СУМПС. На 01.11.2023 г. в [населено място] се родило неговото дете П., във връзка с което било наложително ищецът през ден да посещава и болничното заведение в [населено място] и да откарва близките си да посещават болницата, както и да изпълнява родителските си задължения. Тъй като бил с иззето свидетелство за управление на МПС, ищецът за тези си ангажименти наемал три пъти за три месеца други МПС и заплащал на свои приятели и познати по 200 лв. ежемесечно за това, че наема колата, за да бъде откарано бебето му, той и жена му до лекари за извършване на ежемесечни консултации след раждането му, и за да може ищецът да отива на работното си място. След издаването на Наказателно постановление, ищецът инициирал съдебно производство и ангажирал адвокат, който да го представлява пред Районен съд – Свиленград по образуваното АНД №785/2023 г. В производството по това дело Районен съд – Свиленград постановил Решение №11 от 21.01.2024 г., с което отменил като неправилно издаденото от ОДМВР Хасково, РУ – Свиленград, Наказателно постановление (НП) №23-0351-000513 от 27.11.2023 г. Решението на съда било влязло в закона сила на 13.02.2024 г. С отмененото НП на И. П. Д. било наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца – чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Твърди се, че следвало да бъде констатирано, че ОДМВР Хасково е причинило вреди на ищеца от наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, и да бъде ангажирана отговорността на ОДМВР Хасково на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, считано от 01.09.2023 г. до 13.02.2023 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение.

Твърди се, че претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразявали в причинено безпокойство, паника и притеснение, страх – болки и страдания, които ищецът изпитвал, като разбрал, че е иззето СУ на МПС. С това СУ на МПС ищецът извършвал и задължения, тъй като отивал в гората. Ищецът бил възпрепятстван и затруднен финансово да изпълни свои ангажименти, поради липсата на превозно средство. Всичко това било съпроводено с изнервящи вътрешни преживявания, скарвания със жената, с която живеел на семейни начала, с близките си, които допълнително усилили стреса и дискомфорта от неприятната случка. От налагането на наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, до отменянето на това НП и влизането на решението на РС – Свиленград в сила на 13.12.2024 г., през всичките тези 6 месеца ищецът чувствал преди всичко несигурност, неудобства и притеснения. Това се отразило на поведението му и на контактите му с неговите близки, приятели и семейството му.

Счита се, че била налице причинна връзка между незаконосъобразното НП и настъпилия в правната сфера на ищеца вредоносен резултат, изразяващ се в заплащане на наем за наемане на друго ППС в общ размер на 600 лева за три месеца.

Обезщетението за претърпените от него болки и страдания ищецът оценявал на 1900 лева, а имуществените вреди били в размер на 600 лева.

Претендира се ответникът да заплати на ищеца посочените имуществени и неимуществени вреди за периода от 01.09.2023 г. до 13.02.2023 г. в общ размер на 2 500 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2024 г. – датата на завеждане на исковата претенция пред съд, до нейното окончателно изплащане.

В съдебно заседание чрез пълномощника си ищецът поддържа исковата претенция, като уточнява, че същата произтича от оставането му повече от шест месеца без СУМПС въз основа на незаконосъобразното и отменено Наказателно постановление.

Ответникът по иска, Областна дирекция на МВР – Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва иска и ангажира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като претендира същата да бъде отхвърлена изцяло.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира иска за частично основателен, като излага съображения, че според доказателствата по делото Свидетелството за управление на МПС на ищеца е било отнето на 29.11.2023 г., при връчване на Наказателното постановление, и до 13.02.2024 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на НП е изминал срок от два месеца и четиринадесет дни, а не заявените от ищеца шест месеца. Намира, че конкретните претърпени от ищеца имуществени вреди от заплащане на негов роднина за превоз с лек автомобил следва да бъдат редуцирани, предвид обстоятелството, че превозът не е бил само за ищеца, а и за други лица, а неимуществените вреди на ищеца останали недоказани в твърдения обем и период от шест месеца.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.09.2023 г. от Ж. Г. П., на длъжност инспектор при ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, в присъствието на свидетеля очевидец, присъствал при установяване на нарушението – А. В. В., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №145902, против И. П. Д., водач на лек автомобил, за това, че на 01.09.2023 г., в 16:00 часа, в [населено място], по [улица]до кафе-аператив Силена, в посока изход за [населено място], управлява лек автомобил *** с рег.номер [рег. номер], собственост на И. Т. Р., като при извършена проверка се установило, че МПС е с прекратена регистрация по чл.143, ал.16 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В АУАН е посочено, че като доказателства са иззети СРМПС №********* и 2 броя регистрационни табели с номер: [рег. номер].

АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от нарушителя на 01.09.2023 г. Ищецът И. П. Д. се е подписал и в разписката, с която е удостоверено, че е получил препис от акта.

Под Рег.№35/р-20518 от 04.09.2023 г. е регистрирана Докладна записка от пол.инсп.Ж.П. до Началника на РУ – Свиленград, относно установено лице, управляващо МПС с прекратена регистрация, в която е разказано за установеното и съставения АУАН, и е посочено, че за случая е информиран дежурен прокурор и разпоредено да се образува проверка за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

От Зам.Районен прокурор на Районна прокуратура [населено място], по преписка вх.№4223/2023 г. по описа на РП – Хасково е издадено Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 01.11.2023 г., с което се отказва образуването на досъдебно производство по случая, касаещ установеното при съставянето на АУАН Серия GA №145902 от 01.09.2023 г., прекратява се прокурорската преписка и същата се изпраща на Началника на РУ – Свиленград с оглед преценката за реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо водача И. П. Д..

С Наказателно постановление (НП) №23-0351-000513 от 27.11.2023 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, въз основа на съставен АУАН №[рег. номер] от 01.09.2023 г., на И. П. Д., за извършено виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Наказателното постановление е било връчено на ищеца И. П. Д. срещу подпис в разписка на 29.11.2023 г. и оспорено от него пред Районен съд –Свиленград, където на 21.12.2023 г. е било образувано АНД №785/2023 г. по описа на съда. С постановено по делото Решение №11 от 25.01.2024 г. съдът е отменил като неправилно Наказателно постановление №23-0351-000513 от 27.11.2023 г. на ВПД Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, и е осъдил Областна дирекция на МВР – [населено място] да заплати на адв.Е. Г. М. сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по делото за осъщественото по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата процесуално представителство на жалбоподателя И. П. Д.. Направено е отбелязване, че съдебният акт е влязъл в сила на 13.02.2024 г.

В представената по делото административно-наказателна преписка по издаването на Наказателно постановление №23-0351-000513 от 27.11.2023 г. се съдържа Справка за нарушител/водач И. П. Д., изготвена от ПИ в РУ Свиленград към ОДМВР Хасково, в която е отразено, че на същия на 12.04.2022 г. е издадено СУМПС [номер], валидно до 12.04.2032 г., на отчет: ОДМВР Сливен, и СУМПС [номер] е със статус в БДС: отнет/иззет, посочена дата на действие „Отнемане на СУМПС“ – 29.11.2023 г.

В преписката се съдържа също така писмо №351р-28357/30.11.2023 г., с което Началникът на РУ Свиленград приложено изпраща до Сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР [населено място]: оригинал на СУ на МПС №********* и копие на НП №23-0351-000513/27.11.2023 г., издадени на И. П. И. от [населено място], [община], за сведение и изпълнение.

В производството по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля И. М. Б., който се заявява като биологичен баща на ищеца. Свидетелят разказва за извършената на 01.09.2023 г. проверка от полицейските органи на ищеца, докато последният управлявал автомобил на връщане от [населено място] за [населено място], тъй като свидетелят пътувал със същия автомобил. Свидетелят сочи, че след като отнели книжката на И. П. Д., последният платил три месеца по 200 лева в брой на техен роднина – биологичен брат на свидетеля, на име Д. Р. Л., за да може Л., с неговата кола [Марка], да откарва и връща ищеца и свидетеля заедно на работа в гората, където били дървосекачи на обект, отдалечен на 15-16 км. от мястото, където живеели. Свидетелят сочи, че вземането на книжката му се отразило „много лошо“ на И., като заявява: „той почна на нас да се нервира“, като има предвид себе си и майката на ищеца. Разказва също, че ищецът имал и 7-месечна към момента дъщеричка, родена на [дата]., и когато детето вдигало температура през нощта, на ищеца се налагало да дава по 50 лева за такси, за да кара детето на преглед, защото в селото, в което живеели, автобусите вече били спрени.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни (1) актове, (2) действия и (3) бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

В чл.204 от АПК е регламентирана допустимостта на иска, като е предвидено, че (ал.1) иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, като (ал.2) искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, както и че (ал.4) незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

В процесния случай ищецът заявява в исковата молба и поддържа в съдебно заседание твърденията, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен акт, а именно Наказателно постановление №23-0351-000513 от 27.11.2023 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.

Безспорно се установява по делото издаването на цитираното Наказателно постановление, с което на ищеца са наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и отмяната на същото, с влязло в законна сила на 13.02.2024 г. Решение №11/25.01.2024 г., постановено по АНД №785/2023 г. на Районен съд – Свиленград.

В мотивите към т.1 от Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието „административна дейност“ е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: „Отговорност за дейност на администрацията“. Подобен е законодателният подход и в разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ, която установява отговорност на държавата за вреди при осъществяване на правозащитна дейност и е озаглавена „Отговорност за дейност на правозащитните органи“. Отговорността, съобразно фактическите състави на ЗОДОВ, следователно е резултат от незаконосъобразно осъществяване на публични функции – административни и правозащитни от органите на държавата, общините и съдебната власт.

Посочено е също, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

Според Тълкувателното постановление, за квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

Въз основа на тези съображения е постановено (по т.1 от Тълкувателното постановление), че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, …, са подсъдни на административните съдилища.

В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че заявената от И. П. Д. по чл.1 от ЗОДОВ искова претенция за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление №23-0351-000513 от 27.11.2023 г. на ВПД Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, е процесуално допустима.

Незаконосъобразният акт, от който се претендира да произтичат вредите, е издаден от орган в структурата на ответната Областна дирекция на МВР – Хасково, която е юридическо лице, видно от чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.

Разгледани по същество, исковете за обезщетяване на имуществени и на неимуществени вреди са неоснователни.

Според чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.

Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Според настоящия съдебен състав, от доказателствата по делото не се установява наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Областна дирекция на МВР – Хасково.

С оглед изложените по-горе мотиви на Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. следва да се приеме, че в случая влязлото в сила Решение №11/25.01.2024 г., по АНД №785/2023 г. на Районен съд – Свиленград, с което е отменено Наказателно постановление №23-0351-000513 от 27.11.2023 г., представлява безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразен акт на орган, изпълняващ административна дейност.

Не се доказва обаче пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между така заявения от ищеца незаконосъобразен акт и твърдения от него като настъпил вредоносен резултат.

Като пряка и непосредствена може да се определи само тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходима причинно-следствена връзка, която съществува между тях. Вредите се определят като преки, когато представляват типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, а непосредствени са вредите, които настъпват по време и място, следващо противоправния резултат.

Твърденията на ищеца в случая са, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди в резултат на оставането му повече от шест месеца без СУМПС въз основа на незаконосъобразното и отменено Наказателно постановление. Тези твърдения са в противоречие с първоначално заявеното в исковата молба, че СУМПС на И. П. Д. му е било иззето на 01.09.2023 г., доколкото Наказателното постановление е издадено след тази дата, а именно на 27.11.2023 г.

В издадената от министъра на вътрешните работи на основание чл.159 от ЗДвП Наредба №I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, (обн.ДВ бр.97 от 2002 г., в сила от 15.10.2002 г.), е обособен Раздел III „Отнемане, съхранение и връщане на свидетелство за управление на МПС“.

Съгласно чл.20 от същия раздел, отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на:

1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“;

2. заповед за прилагане на принудителна административна мярка;

3. съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.

В чл.21 от Наредбата е предвидено, че (ал.1) когато свидетелството за управление на МПС не е отнето със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, датата, месецът и годината на отнемане на свидетелството за управление, както и неговият номер се отбелязват върху документа по чл.20, т.1 или 2, послужил за отнемането, и че (ал.2) статусът на българско свидетелство за управление на МПС се променя в АИС – БДС от звеното „Пътна полиция“ при СДВР или ОДМВР, отнело свидетелството.

Временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, е предвидено като принудителна административна мярка в хипотезите на чл.171, ал.1, букви „а“ до „ж“ от ЗДвП.

В чл.190, ал.1 от ЗДвП също така е регламентирано, че след влизането в сила на наказателно постановление, с което се налага наказание на водач или собственик на моторно превозно средство, препис от него се предоставя на съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи, където се водят на отчет водачът и моторното превозно средство. Иззетите в този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на Министерството на вътрешните работи за съхранение и отчет.

В процесния случай от доказателствата по делото се установява, че статусът в АИС – БДС на издаденото на И. П. Д. С. за управление на МПС с №********* е бил променен на „отнет/иззет“ с дата на действие „Отнемане на СУМПС“ – 29.11.2023 г., и оригинала на това СУМПС е изпратен от Началник РУ Свиленград до Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Сливен с писмо от 30.11.2023 г.

Липсват обаче данни относно реда и начина, по който е отнето от водача И. П. Д. визираното СУМПС. Очевидно е, че отнемането не извършено с Наказателно постановление №23-0351-000513 от 27.11.2023 г., тъй като в същото няма подобно разпореждане, нито отбелязване, направено по реда на чл.21, ал.1, вр. чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 г., още повече, че Наказателното постановление е било отменено след обжалването му по съдебен ред и не е влязло в сила, за да послужи за основание за отнемане на свидетелството за управление на МПС по чл.20, т.1, предл.първо от Наредба №I-157 от 01.10.2002 г. Иначе казано, самото издаване на Наказателно постановление, дори в случаите, в които със същото се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС“, не влече като своя пряка, типична и нормално настъпваща последица отнемането на СУМПС на водача. Връзката между Наказателното постановление, преди влизането му в сила, и отнемането на СУМПС на водача, се опосредява чрез издаването на други актове, или извършването на други действия от административните органи.

В случая СУМПС не е било отнето от водача И. П. Д. и със съставянето на АУАН Серия GA №145902 от 01.09.2023 г., в който е вписано само отнемането на Свидетелство за регистрация на МПС и регистрационни табели, и това обстоятелство се потвърждава включително в приложената по делото Докладна записка от актосъставителя.

От страните по делото не са заявени твърдения и не са представени доказателства и за временното отнемането на СУМПС на И. П. Д. като принудителна административна мярка.

Установеното води на извода, че лишаването на ищеца от възможността да управлява МПС поради изземването на неговото СУМПС от органите на ответника не е пряка и непосредствена последица от издаденото му Наказателно постановление, а от последващи издаването на Наказателното постановление действия, които не са конкретизирани в исковата молба откъм дата и място на извършване, и откъм извършилия ги субект, съответно от ищеца не е направено искане по реда на чл.204, ал.4 от АПК за установяване на тяхната незаконосъобразността от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Ето защо съдът в настоящото производство не може да се произнася по незаявена претенция, а само да констатира липсата на доказана причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление №23-0351-000513/27.11.2023 г. и вредоносния резултат невъзможност за ищеца да управлява МПС за определен период от време поради отнемането на свидетелството му за правоуправление.

Липсата на пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат сама по себе си е пречка да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Дори хипотетично да се приеме, че СУМПС на ищеца е отнето от полицейски органи в структурата на ответната ОДМВР Хасково във връзка с отмененото Наказателно постановление, то не е доказано това да е станало на твърдяната в исковата молба дата 01.09.2023 г., а възможно най-ранната дата е 29.11.2023 г., като дата на промяна статуса на СУМПС в АИС – БДС.

Оттам недоказани са твърденията на ищеца за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди за периода от 01.09.2023 г. до 13.02.2023 г., поради оставането му без СУМПС в продължение на 6 месеца.

Доказателствената тежест за установяване на вредите е за ищеца, който следва да докаже както тяхното настъпване и основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразния акт на администрацията. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения.

Настоящият съдебен състав намира, че ангажираните от ищеца свидетелски показания на разпитания свидетел не са достатъчни по несъмнен и категоричен начин да установят заявеното в исковата молба обстоятелство, че ищецът е заплащал три месеца по 200 лв. ежемесечно за да наема кола, с която да отива до работното си място и да откарва бебето си до лекари за извършване на ежемесечни консултации. Съдът намира, че следва да кредитира като достоверни показанията на свид.Б., що се касае до обстоятелството, че след като му е било отнето СУМПС, на ищеца се е наложило да използва свой роднина, който да го откарва до работното му място, отдалечено на около 15 км. от местоживеенето му. Свидетелските показания в насока, че ищецът платил на техен роднина „три месеца по 200 лв.“ обаче не са ясни и категорични относно периода, в който е ставало това. При заявена искова претенция за обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 600 лева за период от 6 месеца, в който ищецът „е наемал три пъти за три месеца други МПС“, и недоказаност, че за целия исков период от 01.09.2023 г. до 13.02.2023 г. ищецът е бил без СУМПС, от свидетелските показания не може да се установи заплащане на сумата в конкретен времеви период и претенцията за присъждане на имуществени вреди в размер на 600 лв. следва да бъде отхвърлена като недоказана.

Показанията на свид.Б. относно психическото състояние на ищеца в исковия период от 01.09.2023 г. до 13.02.2023 г. са повърхностни и неубедителни. Същите не сочат конкретни факти и обстоятелства като външно проявление и обективен израз на заявените в исковата молба негативни преживявания на ищеца. Заявеното от свидетеля, че ищецът започнал да се нервира на родителите си, и че вземането на книжката му се отразило „много лошо“, е недостатъчно да установи по категоричен начин твърденията на ищеца относно претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в причинено безпокойство, паника и притеснение, страх – болки и страдания, които ищецът изпитвал, като разбрал, че му е иззето СУ на МПС.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че по делото не са установени и доказани по несъмнен начин предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковите претенции за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за претърпени в исковия период имуществени вреди в размер на 600 лв. и неимуществени вреди в размер на 1 900 лв. от отмененото по съдебен ред Наказателно постановление, се явяват неоснователни, и следва да бъдат отхвърлени, ведно с акцесорната претенция за лихви.

С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, в размер на 100 лева, определен по чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. П. Д., с адрес: [населено място], [община], [област], искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес: [населено място], ***, с които се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 900 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв., претърпени в периода от 01.09.2023 г. до 13.02.2024 г. в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление №23-0351-000513 от 27.11.2023 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.

ОСЪЖДА И. П. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], [област], да заплати на Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес: [населено място], ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.