№
2022г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети
състав, в публично заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ
: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм.дело № 189 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Н.Н.Д.
ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. К. срещу Заповед за прилагане на ПАМ
№ 22-0819-000037/10.01.2022 г. издадена от младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна, с която на жалбоподателката е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП-прекратяване
на регистрация на ППС за срок от 6 месеца и са отнети документи и табела с
регистрационни номера, както следва: СРМПС № ***** и 2 бр. рег. табели № *****.
В жалбата се
релевират доводи за нищожност, в условията на евентуалност за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради
допуснати при постановяването му нарушения на процесуалните правила и
материалния закон, с оглед на което се претендира прогласяване неговата
нищожност, в евентуалност отмяна на издадения акт.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
По съществото на спора сочи,
че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира две хипотези на отказ от проверка,
от страна на водача. Първата хипотеза визира отказ от извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества, а втората хипотеза ако не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
химикотоксилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техните аналози.
От представените
доказателства сочи, че жалбоподателката е избрала да ѝ бъде взета
биологична проба за химично лабораторно изследване за установяване на
наркотични вещества и техните аналози. Въпреки така направеният избор,
удостоверено по надлежния ред, на нея не ѝ е било разрешено да отиде в
рамките на описаното време – 45 м. във ВМА – Варна, за да си направи изследването,
тъй като ѝ е било заявено, че вече е задържана по реда на чл. 72, ал. 1
от ЗМВР. От приетите по делото доказателства няма данни да е било предложено на
жалбоподателката да бъде отведена за изследване, тъй като тя вече е била
задържана. Видно от талона, който е представен като доказателство по делото, в
неговата най-долна част има три реда, които следва да се попълнят с оглед, ако
проверяването лице откаже да подпише протокол, тоест талона за изследване и
съответно да избере единият начин за изследване, за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта, респективно наркотични вещества. В тази част
на талона, няма запис, от който да е видно, че жалбоподателката е отказала и да
бъде евентуално отведена, тъй като тя вече е била задържана под стража.
Всеки отказ да бъде
подписан документ, който е връчен за подпис, респективно да бъде извършено
определено действие се документира по надлежния ред и се подписва от свидетел
на отказа. В тази хипотеза, доказването евентуално със свидетели на такива
факти и обстоятелства-откази, е недопустимо. Счита, че е била осуетена
възможността валидно издаденият талон на жалбоподателката да посети ВМА,
съответно да докаже, че в кръвта ѝ няма наличие на наркотични вещества.
Счита, че соченият в жалбата порок е изключително тежък и прави обжалваната
заповед нищожна, евентуално незаконосъобразна, поради което моли да се
постанови решение, с което обжалваната заповед да бъде обявена за нищожна,
евентуално незаконосъобразна, поради противоречия с материалния закон, и несъответствие
с целта на закона. Моли за присъждане на разноските по делото.
Ответникът,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Административен
съд – Варна, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
10.01.2021г. около 14.30 часа в гр. В по бул. Сдо борса Винтайм в посока
Метро жалбоподателката Н.Н.Д. управлява собствения си лек
автомобил Мазда 3 с рег.№***** като отказва да бъде извършена проверка с
техническо средство / тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техните аналози с DRUG Тест 5000 ARAM 0004, като на водача бил издаден
талон за медицинско изследване № 133708
от 10.01.2022г. Съставен бил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) Серия GА №541021 от 10.01.2022г. АУАН е подписан от
актосъставителя и свидетел и връчен срещу подпис на нарушителя.
От приложения
по делото талон за изследване №
133708 от 10.01.2022г. се установява, а и не се спори, че жалбоподателката е отказала да й бъде
извършена предварителна качествена проба с техническо средство.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-0819-000037/10.01.2022 г.
издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Варна, упълномощен
със Заповед №365з-8226/30.12.2021 г. на Директор ОДМВР Варна, е наложил на Н.Н.Д.
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП –
Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно
за 6 месеца, като са отнети СРМПС
№ ***** и 2 бр. рег. табели № *****.
Видно от
разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на
жалбоподателката срещу подпис на 10.01.2022г. Жалбата срещу заповедта е
подадена чрез административния орган до Административен съд-Варна на
21.01.2022г.
Въз основа на
така описаната фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване
на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
На основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от
същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Видно от представената по делото заповед
№365з-8226/30.12.2021 г. на Директор ОДМВР Варна, която е цитирана и в
оспорения акт Директорът на ОДМВР Варна, на основание Заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и на основание
чл.171 ал.1 от ЗДвП и чл.43, ал.4, от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица,
включително издателя на акта, видно от приложения месечен график за определяне
на служителите за изпълнение на ППД от сектор „Пътна полици” при ОД на
МВР-Варна за месец януари 2022г. да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Съгласно
чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и се издава
съобразно изискванията на този кодекс. Оспорената заповед съдържа изискуемите
от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
издаване на акта.
В заповедта е вписано правното основание за издаването ѝ – чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Според тази разпоредба, в приложимата ѝ редакция (ДВ
бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018г.), действаща към датата на издаване на
ЗППАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, включително прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. Като предпоставка за издаването
на заповед на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство“, законодателят е предвидил няколко
алтернативни хипотези, една от които е лицето да управлява собствено моторното
превозно средство и да откаже да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества. Както бе посочено приложената законова норма
съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на
констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.
Административният
орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е посочил в заповедта,
че на посочените дата и място жалбоподателят управлява лек автомобил „Мазда 3“
с рег. № ***** и отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство DRUG TEST 5000 ARАМ-0004. Това описание от фактическа
страна е достатъчно да обоснове налагането на собственика на управлявания лек
автомобил ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с
посоченото правно основание в заповедта за прилагане на ПАМ.
Твърдяната от жалбоподателя изборност не намира опора в относимата
нормативна уредба. С факта на отказа е изпълнена хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспорената ПАМ е приложена законосъобразно, тъй като
се установява по безспорен начин наличието на изискуемите от нормативната
уредба предпоставки за налагането ѝ. Като писмено доказателство по делото
е приет, без оспорване от страните, Акт за установяване на административно
нарушение Серия GА №541021 от 10.01.2022г. издаден от П В мл.автоконтрольор при
ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция”. Издаден е от длъжностно лице в кръга
на правомощията му по закон, по установения ред и форма, като в частта на
установяването на отказа да бъде извършен тест за употреба на наркотични
вещества с техническо средство от страна на жалбоподателя, на посочените в акта
дата и място, материализира удостоверително изявление на издателя си, т.е.
отнася се до съществуването на факти, възприети лично от длъжностно лице –
издател. Същият следователно е официален удостоверителен документ по смисъла на
чл.179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК и обвързва съда с
материална доказателствена сила по отношение на така констатираните факти.
Жалбоподателят не оспорва, че е отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство DRUG TEST 5000
ARАМ-0004, при което на водача следва прилагане на предвидената в чл.171, т.2а
от ЗДвП принудителна мярка. Съдът не констатира при издаването на ЗППАМ да са
допуснати нарушения на административно производствените правила, още по-малко
такива с характер на съществени, годни да доведат до отмяна на обжалвания акт.
Като израз на
административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна
мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение. Ето защо съдът
приема, че в случая ПАМ е приложена в съответствие с целта на закона.
За органа,
прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след
като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на
мярката – от шест месеца до една година, т.е. административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ,
която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен
само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната
самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с оспорената
заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в
съответствие с целта на закона.
Така, при
извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, за
законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав
констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в
рамките на делегираните му правомощия, при спазване на изискуемата от закона писмена
форма с изложени фактически и правни основания и при спазване на
административнопроизводствените правила в производството по издаването й, като
същата е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с
целта на закона, т.е. настоящият съдебен състав приема, че по отношение на
същата не е налице нито едно от отменителните основания по чл. 146 от АПК.
По така
изложените съображения, Административен съд - Варна намира, че жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението не
подлежи на обжалване.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.Н.Д. ЕГН **********,***,
срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0819-000037/10.01.2022 г. издадена от
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: