МОТИВИ към присъда от
09.10.20 г. по НОХД№288/20 г. на ВРС:
Подсъдимият И. *** е предаден на съд по внесен от ВРП обвинителен акт за
това, че за времето от м.януари 2014
г. до м.февруари 2020 г. включително, в
гр.Враца, след като е осъден с влязло в сила решение по гр.д.№ 4031/10 г. на
ВРС да издържа свой низходящ-син А. И.П., съзнателно не е изпълнил задълженията
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 74 месечни вноски по
130.00 лв. на обща стойност 9620.00 лв., като деянието е извършено повторно,
след като е осъден с присъда по НОХД№100/14 г. на ВРС-престъпление по чл.183,
ал.4, вр.ал.1 НК.
Участващият по делото прокурор поддържа внесеното обвинение без
изменения, като предвид събраните доказателства пледира за постановяване
на осъдителна присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл.183,
ал.4 НК и му се наложи наказание, съобразено с интересите не детето- пробация.
Наказателното производство, в това число и съдебната му фаза е проведено и
протекло в отсъствие на подсъдимия, на основание чл.269, ал.3,т.2 НПК.
Служебният защитник на подсъдимия се присъединява към позицията на държавното
обвинение за доказаност на престъплението, с искане за определяне и налагане на
минимално предвиденото в закона по вид и размер наказание.
След цялостен и обстоен анализ на събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намери
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.И.П. и св.М.А.М. - П. - и двамата
от гр.Враца имали сключен граждански брак, като от тази брачна връзка двамата
съпрузи имали родено едно ненавършило пълнолетие дете- АИ.П. /роден през
2007г./.
С
Решение № 53/26.01.2011 г. по гр. дело № 4031/2010 г. по описа на PC-Враца, влязло в
законна сила на 26.01.2011 г., гражданският брак между подс.П. и св.М.А.М. - П.
бил прекратени поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие между тях. Със
същото решение било утвърдено споразумение между двамата, като родителските
права върху непълнолетното им дете - АИ.П. са предоставени на майката, а бащата
– подс.П.
се задължавал да изплаща ежемесечна издръжка на сина си в размер на 130 /сто и
тридесет/ лв. считано от влизане на решението в сила. След влизане на решението
в сила, подс.П. не е изпълнявал задължението си да плаща
месечната издръжка на детето си - АИ.П. в размер на 130 лв., в резултат на
което той бил признат за виновен с присъда № 17/24.03.2014г. на РС-Враца,
постановена по НОХД №100/2014г. влязла в сила на 09.04.2014 г.
за извършено от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК, а именно за това, че за времето от
месец януари 2013 год. до месец декември 2013 год. в гр. Враца, след като е бил
осъден с влязло в законна сила на 26.01.2011 год. решение № 53/26.01.2011 год.
по гр. дело № 4031/2010 год. по описа на ВРС, да издържа свой низходящ -
малолетното си дете АИ.П. с ЕГН **********, като заплаща на
законния му
представител - майка М.А.М. *** месечна издръжка в размер на 130,00 лева,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски - 12/Дванадесет/ месечни вноски на обща стойност 1560,00 лева /хиляда
петстотин и шейсет лева/.
След влизане на
последната посочена по - горе присъда, подс. П. отново не
изпълнил задължението си да плаща месечната издръжка на сина си А. И.П. в
размер на 130 лв месечно за периода от м. януари 2014 г.
до м. февруари 2020г., или издръжка в общ размер от 9620 лв.
Така изложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа
на събраните и приобщени по съответния процесуален ред гласни и писмени
доказателства, а именно: пряко от свидетелските показания на М.М., посочените
по-горе заверени копия от съдебни актове по гражданските и наказателни дела,
изпълнителен лист, акт за раждане на дете, справки от СИС, НАП и др.,
характеристи, свидетелство за съдимост на подсъдимия и др. Данните от
горепосочените доказателствени източници са еднопосочни, не се оспорват от
страните, поради което и не се налага по-посробното им обсъждане.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа
на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, съдът прие
от правна страна следното: по делото безспорно се установи, че в периода м.01.14
г. до м.02.2020 г. включително, като е имал задължение да издържа свой
низходящ-дете А., установено с влязъл в сила съдебен акт, подсъдимият
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на общо 74 месечни вноски на
обща стойност от 9620.00 лв. Установи се също така, че деянието е извършено и
след като подсъдимият вече е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
престъпление по чл.183, ал.1 НК, т.е. при условията на повторност. От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на поведението си и на последиците от него и
въпреки това е бездействал, целейки пряко тези последици. При тези съображения,
съдът прие, че в случая са налице всички условия за квалификация на извършеното
от подсъдимия като престъпление по чл.183, ал.4, вр.ал.1 НК, за което и го
призна за виновен с присъдата си.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи за извършеното престъпление, съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, извън осъждането,
квалифициращо настоящето като повторно и добрите характеристични данни по
местоживеене. Като отегчаващо вината обстоятелство се отчете степента на
обществена опасност на конкретното деяние, с оглед продължителността на инкриминирания период и продължителното
неглижиране на правата на детето. При така отчетените данни и най вече с оглед
интересите на детето, съгласно чл.54 НК, съдът наложи на подсъдимия по-лекото
от двете предвидени алтернативно наказания за престъплението по чл.183, ал.4 НК- “пробация”, в предвидения от закона минимум като брой и вид на
пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2, вр.ал.3 НК- задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител, с продължителност и срок от две години
за всяка от мерките, съгласно чл.42а, ал.3,т.1 НК. На подсъдимия се наложи и
кумулативно предвиденото наказание-обществено порицание, за което се постанови
да се изпълни чрез обявяване на присъдата в местен печатен орган,съгласно чл.52 НК. Този вид и размер на наказанието, съдът счете за достатъчен и съответен на
обществената опасност на деянието и на дееца и за постигане целите на чл.36 НК.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: