№ 32338
гр. София, 15.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело №
20231110121677 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г Ф срещу С. Й. М., Й. Н. Й. и С Н.
Й., в качеството им на законни наследници на починалия водач Н Й М, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“
КЗ за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сума в размер от 1/3 от
общо претендираната сума в размер на 19 000.00 лв., представляваща заплатено от Г Ф
по щета № 21040/31.10.2018 г. обезщетение, ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.04.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 28.12.2016 г. в гр. София водачът на л.а. „Фолксваген
Поло“ с ДКН . – Н Й М, движейки се с посока на движение от ул. „Михаил Савов“ към
ул. „Проф. д-р Александър Станишев“ срещу бл. 231 закъснява със задействането на
спирачната уредба и блъска пресичащата в уширението на междублоковото
пространство от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка
Ю П Ю която в този момент била държана за ръка от баща си. Вследствие на удара,
пострадалата получила травматични увреждания. Твърди, че към момента на ПТП
виновният водач бил управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че по образувана щета №
21040/31.10.2018 г. било определено от УС на Г Ф на увреденото лице обезщетение в
общ размер от 15 000.00 лв. за претърпените неимуществени вреди. Пострадалото
лице, действащо чрез своя законен представител, не се съгласило с определения размер
и предявил иск срещу Г Ф по гр.д. № 2367/2019 г. по описа на СГС, ГО, 26-ти състав, в
хода на което страните сключили споразумение за сумата от 19 000.00 лева, която била
заплатена на пострадалата. Поддържа, че ответниците били поканени да възстановят на
ищеца заплатеното обезщетение, но претенцията останала неизплатена. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от тримата
ответници, чрез адв. Б П, с който искът се оспорва като неоснователен. Не се оспорва
механизмът на ПТП, нито извършеното от ищеца плащане. Оспорва се размерът на
обезщетението като несправедливо завишен. Изтъква, че в представените медицински
документи се съдържат множество грешки и несъответствия.
По иска с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ в
1
тежест на ищеца е да установи настъпване на твърдяното ПТП, по вина на ответника,
както и че причинените неимуществени вреди на Ю Юа са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП; ищецът да е заплатил твърдените суми на
увреденото лице, както и че към датата на настъпване на ПТП ответникът е нямал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, респ. да докаже, че е
погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства, както и всички факти
и обстоятелства, на които основава възраженията или исканията си.
С оглед становището на ответника, заявено с отговора на исковата молба, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се
от доказване по делото следните обстоятелства: настъпване на твърдяното ПТП, по
вина на ответника; че към датата на настъпване на ПТП ответникът е нямал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ответниците
са законни наследници на починалия Н Й М както и че ищецът е заплатил обезщетение
за претърпените от пострадалата неимуществени вреди в размер от 19 000.00 лева.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
По доказателствените искания на ищеца за назначаване на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото същите са направени под условие – ако
ответниците оспорват претенцията по основание или механизма на ПТП, каквото
оспорване липсва, то същите не се явяват необходими за разрешаването на спора и
следва да бъдат оставени без уважение.
По доказателственото искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза,
съдът намира същото за допустимо, относимо и необходимо, поради което и искането
следва да се уважи.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за допускане
на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, предвид липсата на
оспорване от ответника.
ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза със задача да даде заключение по
въпросите, формулирани от ищеца в исковата молба/отнасящи се до специални знания
в медицинската област/.
Определя депозит в размер на 450.00 лв., вносим от ищеца, по сметка на СРС в
едноседмичен срок от съобщението, като при неизпълнение в срок на дадените
указания - невнасяне на определения депозит и непредставянето на вносна бележка по
делото, съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ще бъде отменено определението на съда
относно допускане на експертизата.
За вещо лице назначава д-р Д Л К – специалист ортопедия и травматология,
2
който да се уведоми за поставената задача и че следва да изготви заключението СЛЕД
представяне на вносна бележка от ищеца за платен депозит.
ОБЯВЯВА като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните
обстоятелства: настъпване на твърдяното ПТП, по вина на водача Н М че към датата
на настъпване на ПТП Н М е нямал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, че ответниците са законни наследници на починалия
Н Й М както и че ищецът е заплатил обезщетение за претърпените от пострадалата
неимуществени вреди в размер от 19 000.00 лева.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2024
г. от 10:20 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението,
като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Съдът уведомява страните, че за
намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те
спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а
при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК. Разяснява на страните, че
при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и
спорът ще се уреди в по-кратки срокове. Указва на страните, че за постигане на
съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което
следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
3
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4