Р Е Ш Е Н И Е № 1245
01.11.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.
Узунов
С участието на секретаря
П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1413/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на Горовладелска потребителна
кооперация „Борика“ – с.Стойките, общ.Смолян, представлявана от председателя си
В. М. К., чрез проц.си представител адв.В.Р. против Решение № 227/ 21.05.2019г.
по гр.д.№ 1985/ 2018г. по описа на АРС – ІІІ гр.с., с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя иск да бъде признато за установено вземането
му по отношение на Н.Х. ***
по Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч гр д
1544/2018г по описа на АРС в размер на
2045,40 лв главница,
представляваща неизплатени суми по фактура № 506763/ 09.09.2016г, ведно с лихви
за забава от падежа на задължението - 09.09.2016г до 02.07.2016г в размер на 376,88 лв, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението в съда. По изложени подробни
съображения в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на
решение, с което се уважат предявените искове по чл.422 , ал.1 ГПК. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски в исковото производство,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Постъпил
е писмен отговор от въззиваемата страна Н.Х. ***, в който отговор оспорва
жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните и на основание чл.269 ГПК, намира следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
е сезиран с иск по чл.422, ал.1 ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване установеност на вземания на Горовладелска
потребителна кооперация „Борика“ – с.Стойките, общ.Смолян, представлявана от
председателя си В. М. К. против Н.Х. *** в размер на дължимата главница от
2 045.40 лева, неизплатени суми по фактура № **********/09.09.2016г.,
ведно с лихва за забава от падежа на задължението 09.09.2016г. до 02.07.2016г.
в размер на 376.88 лева, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение на основание чл.410 ГПК № 796 от 11.07.2018г. по ч.гр.д.№
1544/2018г. по описа на АРС - І гр.с. Обстоятелствата, на които се основават
исковете са: ответникът през м.септември 2016г. закупил от ищцовата кооперация
4,87 куб.м. дървен иглолистен материал във вид на талпи и дъски, за което били
издадени превозни билети №№ 99203 и 99204 от 08.09.2016г. като купувач за извоз
и превоз на закупена дървесина, както и фактура № **********/ 09.09.2016г. със
стойност на закупения дървен материал в размер на 2 045.40 лева. Въпреки
усилията на ищцовата кооперация ответникът не заплатил закупения дървен
материал в продължение на две години, поради което ищецът инициирал заповедно
производство, а в последствие и настоящото исково производство.
Ответникът
оспорил така предявените искове с възраженията, че процесната представена
фактура № **********/09.09.2016г била издадена за друго лице, тъй като
посочения в нея адрес: гр. А., ул. *** не бил адреса на ответника, оспорена е
истинността на превозните билети, както и на посочената фактура № **********/
09.09.2016г. като не били изписани в
частта на името от ответника, както и не били подписани от него за получил.
Във
връзка с оспорванията на ответника по делото
назначена съдебно-графологическа експертиза, проведено е изслушване на
ответника по реда на чл.176 ГПК, ангажирани са гласни доказателства.
При така събраните
доказателства за да отхвърли така предявения иск районният съд е приел
непроведено пълно и главно доказване от страна на ищеца за сключен договор за
покупко-продажба на дървения материал от 4,87 куб м дъски , както и размера на
претенциите си, тъй като подписът на получател в превозните билети не били
изпълнени от ответника, а от гласните доказателства не се установило дали
пренасяните от свидетеля дърва са тези , посочени в превозните билети.
Фактическите
и правни изводи на районния съд не се възприемат от настоящата въззивна
инстанция да съответстват на представените доказателства, преценени поотделно ,
но и в тяхната съвкупност.
Обективно
съединените претенции на ищеца по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане стойността на закупен дървен материал от ответника с количество 4.87
куб м в размер на 2045,40 лева и
обезщетение за забава в размер на 376,88
лева действително се основават на представените писмени доказателства по делото
- фактура № **********/ 09.09.2016г и
превозни билети №№ 99203 и 99204 от
08.09.2016г., които са оспорени от ответника в частта на положения от същия
подпис на частните документи за „получил“, както и относно адреса на същия,
вписан като получател на стоката. Действително във връзка с това оспорване е
ангажирана СГрЕ, по която по заключението на в.л. В. К. депозирано, че подписът
в оспорените частни документи не е положен от ответника. Идентичността на
оспорените като неавтентични частни документи е била изследвана от експерта по сравнителен материал, даден от
ответника Х. в деловодството на съда. В тази насока следва да се отбележи, че
осигуряването на сравнителен материал / „ Образци за сравнително изследване по
смисъла на пар.1, т.5 от ДР на Наредба № 2/ 29.06.2015г за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица/ следва да се използват „свободни“ сравнителни
образци, но такива, които са съставени независимо от възникналия между страните
правен спор / да не са съставени с оглед на процес, доколкото в теорията се
приема, че при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, поради което
са подходящи за използване в качеството на сравнителни образци. В случая изследването по делото се явява въз
основа на дадените „свободни“ сравнителни образци, за които не може да се
изключи, че се явяват съставени независимо от възникналия между страните правен
спор, поради което не би могло да се кредитира установеното в резултат на това
изследване. В тази връзка от страна на
ищеца са били представени няколко броя оригинални фактури с №№ 508327,508326,508323
и 508325 от 04.09.2018г., издадени от ищцовата кооперация на ответника в
качеството му на едноличен търговец : ЕТ “Джатри – Н.Х.“, подписани от ответника
Н.Х. в това му качество и без оглед на възникналия между страните правен спор. С допълнителното заключение на вещото лице по
СГрЕ е установена идентичност на подписа
на превозните документи с тези, положени
от ответника в качеството му на едноличен търговец, идентичен като правен
субект с физическото лице ответника, по цитираните представени фактури,
издадени от ищцовата кооперация. Следователно по гореизложените съображения относно
годността на сравнителния материал, предмет на изследване автентичността на
представените и оспорвани частни документи, следва да се кредитира
допълнителната експертиза, по която се установява идентичност на подписа на
лицето Н.Х., независимо от това, че същият е извършил това действие в
качеството си на едноличен търговец, чиято правосубектност се покрива с тази на
физическото лице. От представените 2
броя превозни билети с дата 08.09.2016г. се установява, че на ответника е
доставен от ищеца ГПК “Борика“
иглолистен сух материал с обем 2,3 и 2,5 куб м, което съответства на общия
претендиран за заплащане от 4, 8 куб м доставен дървен материал. В тази насока
са и показанията на разпитания по делото свидетел , установяващ
обстоятелствата, че около преди две години е прекарал дървен материал от
дърводелския цех / ищеца/ , който превоз е бил извършен с превозни билети, като
извозът е станал на два пъти. Тези показания следва да се кредитират , тъй като
съответстват на така представените коментирани по-горе писмени доказателства за
доставка на процесния дървен материал. Следва да се отбележи за пълнота, че
оспорването от страна на ответника на представените частни документи от гледна
точка на това, че не бил вписан верният
на същия адрес се опровергава от дадените от самия него обяснения по реда на
чл.176 ГПК, чрез които посочва точния си адрес : гр. А., ул. ***, съвпадащ с
вписания в частните документи адрес.
По
така изложения коментар на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност настоящият въззивен съд намира за доказано възникналото
между страните облигационно правоотношение за доставка на дървен иглолистен
материал, получен от ответника, срещу което последният дължи заплащане на
цената му в размер на исковата сума от 2 045,40 лева. Задължението за
заплащане цената на доставената стока възниква към момента на получаване на
стоката, доколкото не се установява друг момент на падеж на паричното
задължение, поради което ответникът е изпаднал в забава от получаване на
стоката и за което дължи обезщетение за забава в размер на исковата сума от
376,88 лева, неоспорена по размер по делото.
По
така изложените съображения предявените обективно съединени искове по чл.79,
ал.1 и чл.86 , ал.1 ЗЗД се явяват доказани по своето основание и размер и ще се
уважат, а обжалваното решение ще се отмени.
На
основание чл.71, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски за съдебното производство, съобразно представения пред настоящата
инстанция списък по чл.80 ГПК в общ размер от 1 476,89 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
Решение № 227/ 21.05.2019г. по гр.д.№ 1985/ 2018г. по описа на АРС – ІІІ
гр.с., с което е отхвърлен предявеният от
Горовладелска потребителна кооперация „Борика“ – с.Стойките, общ.Смолян,
представлявана от председателя си В. М. К. иск да бъде признато за установено
вземането му по отношение на Н.Х.Х.,
ЕГН: **********,*** по Заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч гр д 1544/2018г по описа на АРС
в размер на 2045,40 лв главница, представляваща неизплатени суми по
фактура № 506763/ 09.09.2016г, ведно с лихви за забава от падежа на
задължението - 09.09.2016г до
02.07.2016г в размер на 376,88 лв, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда, както и в частта на
разноските и
ВМЕСТО
ТОВА П О С Т А Н О В Я В А:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК , че Н.Х.Х.,
ЕГН: **********,*** дължи на Горовладелска потребителна кооперация
„Борика“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Стойките,
общ.Смолян, представлявана от председателя си В. М. К. сумата 2 045,40
лева / две хиляди и четиридесет и пет лева и 40 ст/ , представляваща цена на
закупена дървесина – 4, 87 куб м , за което са издадени превозни билети №№
99203 и 99204 от 08.09.2016г и съставена фактура № **********/ 09.09.2016г ,
ведно със обезщетение за забава в размер на 376,88 лева за периода 09.09.2016г.
до подаване на заявлението в съда 04.07.2018г., както и ведно със законната
лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 448,
45 лева направени разноски за заповедното производство , за които е издадена
Заповед за изпълнение № 796 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 11.07.2018г. по ч.гр.д.№ 1544/ 2018г по описа на РС-Асеновград.
Осъжда Н.Х.Х.,
ЕГН: **********,*** да заплати на
Горовладелска потребителна кооперация „Борика“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление с.Стойките, общ.Смолян, представлявана от председателя си В.
М. К. сумата 1 476,89 лева / хиляда четиристотин седемдесет и шест лева и
89 ст./ направени разноски за исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: