РЕШЕНИЕ
Гр.София,17.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври
През две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
Като изслуша
докладваното от съдия Маркова ч.гр..д.№ 13191 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от С.О./длъжник
по изп.производство/ срещу съобщение с характер на постановление за определяне на разноски, от 17.07.2019 г., постановено по
изп.дело № 20198510401299, с което от ЧСИ Мариян Петков, рег.№ 851, с район на
действие СГС, е оставено без уважение възражението на СО относно определения
размер на адв.възнаграждение в размер на 360 лв.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че адв.възнаграждение е прекомерно, тъй като било налице кумулиране на
възнаграждения – „за образуване на изп. дело“ и за „процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изп.дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания“. В случая, обаче, било извършено само
образуване на изп.дело; вземането било удовлетворено и по нататъшни действия не
били извършвани. Следователно не била налице фактическа и правна сложност на
делото. Липсвали данни за действителното им извършване. Позовава се на т.3 от
ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно отговорността за разноските.
Иска се обжалваното постановление да
бъде отменено, както и да бъде уважено възражението за прекомерност, а
адв.възнаграждение да бъде определено по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2014
г. за минималните размери на адв.възнаграждение в размер на 200 лв., а не 360
лв., както е приел СИ.
Иска се още при условията на евентуалност съдът да задължи ЧСИ да намали
пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ,
съгласно материалния интерес по изп.дело и разликата между действителния размер
и внесения по сметката на ЧСИ да бъде възстановен по сметката на СО.
С жалбата се претендират разноски като
самата жалба представлява списък по чл.80 ГПК.
От ЧСИ се излагат мотиви за
допустимост на жалбата, защото същата била в обхвата на чл.435 ГПК, а по
същество излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че правилно били
присъдени и определени разноските в полза на взискателя- адв.възнаграждение
било определено в съответствие с чл.10, т..т.1 и 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения, съответно 200 лв. за образуване на
изп.дело и 60 лв. по т.2. Общият размер възлизал на 260 лв. без ДДС и 312 лв. с
ДДС. Следвало да се отчетат извършените от пълномощника на взискателя действия
по получаване на съобщения и книжа, както и изготвянето на писмени възражения
по процесната жалба. По отношение на евентуалното искане счита, че таксата е
определена по т.26 от Тарифата.
Взискателят
ЗД„Б.И.” АД изразява становище за допустимост на жалбата, а по
същество излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че разноските били
правилно определени. Изп.дело било образувано с оглед поведението на длъжника.
Следвало де са има предвид, че длъжника не бил обжалвал постановеното решение.
Налице били доказателства за реалното плащане на адв.възнаграждение.
Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалваното постановление жалбоподателя
е бил уведомен на 24.07.2019 г.
Жалбата е подадена на 31.07.2019 г.
Следователно същата е в срока по
чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.
По
основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на 09.07.2019 г.
за събиране на сумата в размер на 275,16
лв. – главница, ведно със законната лихва и 640 лв.-съдебни разноски или общо
915,16 лв.
ЧСИ е определил за дължимо адв.възнаграждение в размер на 360 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ –
233,72 лв.
Оправена е ПДИ до длъжника
/жалбоподател/ за заплащане на сумата. Поканата
е била връчена на 11.07.2019 г.
На 17.07.2019 г. е постъпило
от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК с доводи аналогични на тези в
жалбата, по която е образувано настоящето производство.
С обжалваното постановление
възражението е оставено без уважение с мотиви, че разноските са правилно
определени и представляват минимума по чл.10, т.1 и 2 вр.с чл.7, ал.2 от Наредба
№1/2004 г.
Съгласно
чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато
участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат
увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права
на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България),
извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не
следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен
с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи
за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а
при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.
Отговорността за разноски цели не да
обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този
смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г.
ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва
изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният
изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от
страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е
настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“- решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО.
Основателен е довода на
жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с фактическа и правна сложност.
В конкретния случай
единственото действие, което е предприето от взискателя е това по образуването
на изп.дело.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Съдебната практика на ВКС
приема, че разпоредбата на пар.2 а от ДР на същата е неприложима, тъй като е
приета извън предвидената за това възможност по ЗАдв.
Налага се извод, че жалбата
е частично основателна, а обжалваното постановление ще следва да бъде отменено
относно разноските за адв.възнаграждение за разликата над 200 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора на двете
страни разноски се следват, но същите се компенсират, поради което съдът не
присъжда разноски за производството по чл.435 и следв. ГПК на нито една от
страните.
Съдът в настоящето
производство не може да възстановява надплатени суми, респ. недължимо платени,
поради което тези искания на жалбоподателя не следва да бъдат уважени, а освен
това искането е предявено като евентуално.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за определяне на разноски, от 17.07.2019 г., постановено по
изп.дело № 20198510401299, с което от ЧСИ М. П., рег.№ 851, с район на действие
СГС, е оставено без уважение възражението на СО относно определения размер на
адв.възнаграждение в размер на 360 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определеното от ЧСИ с постановлението от 17.07.2019
г. адв.възнаграждение в полза на взискателя ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, до
сумата в размер на 200 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата в останалата част, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: