Р Е Ш
Е Н И Е
№ 353
гр. Перник, 07 декември 2017г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд –
Перник, в публично заседание проведено на двадесет и първи ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 383/2017г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Образувано е
по иск от М.В.К., с ЕГН **********, с адрес *** против Областна Дирекция на Министерство
на вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1, с който се претендира
заплащането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000
/десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на иска до
окончателното й заплащане. В исковата молба се
твърди, че в резултат на незаконосъобразно задържане на ищеца се е засегнало
сериозно честта, достойнството и доброто име, с което се е ползвал. Вредите се претендират от незаконното му
задържане със Заповед за задържане рег. № 313з-565 от 24.03.2017г. на
полицейски орган, служител в група „ППВОО“, сектор ПКП при ОД на МВР-Перник, която
заповед била нищожна като издадена при допуснати съществени нарушения. С
уточитителна молба се иска заповедта да се прогласи за нищожна.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В писмения отговор се сочи,
че Заповед за задържане рег. № 313з-565 от 24.03.2017г. на полицейски орган,
служител в група „ППВОО“, сектор ПКП при ОД на МВР-Перник съставлява законосъобразен административен
акт, който не е бил обжалван и е влязъл в сила. Издадена е от компетентен
орган, в предписаната от закона форма. Съдържа фактически и правни основания.
При издаването и са спазени материално правните разпоредби на ЗМВР и е
съобразена с целта на закона. С оглед на това счита, че не са налице предпоставки
за обявяване на нищожност на заповедта за задържане, поради което иска искът за
присъждане на неимуществени вреди да се отхвърли като неоснователен. Алтернативно
изразява становище, че не е доказано настъпване на вреди в претендирания от
ищеца размер, поради което иска е недоказан и като такъв иска да се
отхвърли.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично и с адв. М.К., от АК-София, преупълномощен от
адв. Д.М.,***. Процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове
по основание и размер и пледира да се уважат така, както са предявени.
Ответникът-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-гр. Перник, чрез пълномощника си–юрисконсулт З.В. оспорва исковата молба по основание и размер. Поддържа изцяло депозирания
отговор. В пледоарията по същество излага доводи за неоснователност на
претенцията, тъй като не са налице всички посочени в закона предпоставки, а
вредите, за които се твърди, че са претърпени от ищеца не са доказани. Не е налице
нищожен административен акт, който да обослуви и претенцията за вреди. Заявява претенция за
присъждане на разноски.
Окръжна прокуратура-Перник, чрез участвалият по
делото прокурор Цветков пледира допустимост на иска, но счита, че същият е неоснователен.
Административен съд-Перник, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, представените писмени
доказателства и писмените становища, представени от страните в производството,
намира за установено следното:
По фактите:
Въз основа на оперативна информация, обективирана в
справка за получена информация за лица осъществяващи престъпления против
политическите права на гражданите с постановление на районен прокурор при
районна прокуратура-Перник от 22.03.2017г. е образувано досъдебно производство № 235/2017г. по описа
на Първо РУ-Перник срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 167, ал.
2 от НК. В справката са посочени лица, осъществяващи дейност по предоставяне на
парични средства на лица, в замяна на това да упражнят своето право на глас в
предстоящите парламентарни избори в полза на определена политическа партия.
Между тези лица фигурира и жалбоподателя.
От материалите по досъдебно производство се
установява, че в изпълнение на прокурорския акт жалбоподателят е установен. На
24.03.2017г. е извършено претърсване и изземване на вещи, негова собственост.
Действията са обективирани в нарочен протокол, надлежно одобрен от съдия. Проведен е разпит в качеството му
на свидетел, обективиран в протокол приложен по досъдебното производство. Снети
са му образци за сравнително изследване-образци от почерк, необходими за
извършване на съдебно графологическа експретиза, видно от протокол за вземане
на образци за сравнително изследване.
Със заповед
peг. № 313з-565 от 24.03.2017г.,
издадена от К.К.Р.-служител в група „ППВОО“, сектор Противодействие на
криминалната престъпност при ОД на МВР-Перник, М.В.К. е задържан на
24.03.2017г. за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР. В
заповедта е посочено, че са налице данни, че лицето е извършило престъпление по
чл. 167, ал. 2 от НК. Посочен е час на задържане – 07.15 часа на посочената
дата. Лицето е освободено в 07.10 часа на
25.03.2017г.. Задържаният е подписал декларация, че е запознат с правата си по чл.
72, ал. 3 и 4 и чл. 74 от ЗМВР.
К.
е останал фактически задържан в
помещението за временно задържане на полицейското управление от 07.15ч. на
24.03.2017г. до 07.10ч. на 25.03.2017г., видно от книга на задържани лица.
Не се спори, че заповед
peг. № 313з-565 от 24.03.2017г.,
издадена от К.К.Р.-служител в група „ППВОО“, сектор Противодействие на
криминалната престъпност при ОД на МВР-Перник не е обжалвана по реда и сроковете разписани в АПК.
За
установяване на посочените в исковата молба неимуществени вреди по делото са
разпитани свидетелите Р.Т.А. и М. С.Г. чиито показания имат отношение към
установяване на размера на неимуществените вреди.
От описаната
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и
длъжностни лица, независимо дали са причинени виновно от длъжностно лице.
Отговорността
на държавата и общините за вреди се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на право на обезщетение предполага осъществяването на фактически
състав със следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния
случай исковата претенция се основава на акт на административен орган, издаден
при изпълнение на административна дейност, чиято незаконосъобразност под
формата на нищожност по арг. от разпоредбата на чл. 204, ал. 3,
пр. 1 от АПК следва да бъде установена преюдициално в настоящото
съдебно производство.
Съдът не споделя доводите на ищеца за нищожност на заповед peг.
№ 313з-565
от 24.03.2017г., издадена от К.К.Р.-служител в група „ППВОО“, сектор
Противодействие на криминалната престъпност при ОД на МВР-Перник. В чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е установено правомощие на полицейските органи да задържат лице
при наличието на някое от основанията, изчерпателно изброени в същата
разпоредба. В случая заповедта е издадена от Камен Красимиров Рангелов, който към 24.03.2017г. е
изпълнявал длъжността „разузнавач“ в група „ППВОО“, сектор Противодействие на
криминалната престъпност, към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР-Перник, което
обстоятелство се установява от прието по делото удостоверение. Заповедта е издадена от компетентен орган, полицейски
орган по силата на заеманата от него длъжност-разузнавач К.К.Р. от сектор ПКП
при ОД на МВР-Перник. Заповедите за задържане на лице се издават от полицейски
органи, а такива според разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР са органите па
Главна дирекция "Национална полиция", Главна, дирекция "Борба е
организираната престъпност", Главна дирекция "Гранична полиция",
областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Вътрешна
сигурност", дирекция "Международно оперативно сътрудничество",
Специализирания отряд за борба с тероризма и звената "Общинска
полиция", които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т.
1 - 3, 7 и 8 от ЗМВР, а в случая оперативно-издирвателна дейност. С оглед на
това се приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган в
кръга на предоставените му от закона правомощия.
Освен компетентността на административния орган, съдът следва да
провери дали при издаването на административния акт са допуснати други
нарушения представляващи отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, които да са толкова тежки, че да
опорочават законосъобразността на акта до степен на нищожност. В случая съдът
намира, че такива нарушения не са допуснати. При издаването на административния
акт е спазена установената писмена форма, същият носи подписа на компетентния
административен орган, има ясна обстоятелствена и разпоредителна част, не
съдържа вътрешни противоречия и неясноти, които да препятстват възприемането на
обективираната в него воля. Налице е предвидено в закона правно основание по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, и е изложено фактическо основание налични данни за
извършено от лицето престъпление по чл. 167. ал. 2 от НК. С оглед на това се
приема, че заповедта е издадена в предвидената писмена форма, изискваща се по
чл. 74, ал. 1 от ЗМВР и има необходимото
съдържание разписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Не се констатират основния
свързани с формата на заповедта, който да се възприемат като такива, който да
обусловят прогласяването й като нищожен административен акт.
На
следващо място се приема, че при издаването на заповедта са спазени и
процесуалноправните разпоредби на ЗМВР, като задържания е попълнил декларация.
За декларираните обстоятелства, запознаването с правата му и връчването на
екземпляр от заповедта задържаният се е подписал лично. Извършен му е личен
обиск от лице от същия пол, обективиран в протокол за личен обиск. Обискираният
собственоръчно е вписал, че няма възражения, за което се е и подписал. Съответно
при освобождаването му е подписал разписка за върнати вещи и пари. При това
положение не се констатират допуснати процесуални нарушения при издаването на
административния акт, които да се преценят като съществени. Лицето е уведомено за
основанията (правни и фактически) за задържането му и са разяснени правата му,
с което е гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5, пар. 2 от
ЕКПЧ. С оглед изложеното настоящия състав приема, че
заповедта за задържане не страда от отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т.
3 от АПК, а още по-малко от такива, които да доведат до нейната нищожност в
тези хипотези.
Оспорваната
заповед peг.
№
313з-565/2017г. за задържане на М.В.К. е издадена на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, разпоредба, предоставяща възможност на полицейския орган да
задържи лице, за което има данни за извършено престъпление. В текста на чл. 72,
ал. 1 от ЗМВР е използван израза "могат", което е израз на оперативна
самостоятелност на органа, т.е. възможността същия съобразно наличната
информация да пристъпи към конкретната принудителна мярка. По силата на тази
законова разпоредба е предоставена възможност на административния орган при
наличие на някоя от изброените хипотези по своя преценка да задържи лице, за
което има данни за извършено престъпление. При мерки от такъв характер не е
необходимо да има посочване на конкретни обстоятелства, явяващи се основание за
задържането на конкретно лице, но за да бъде законосъобразна наложената
принудителна административна мярка, трябва да има данни, от които да се направи
предположение, че лицето може да е извършило престъпление. В конкретния случай,
тези данни по делото са налице, което се установява от материалите по досъдебно
производство № 235/2017г.. Посоченото в
процесната заповед фактическо основание за задържането на К. - данни, че лицето
е извършило престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК, кореспондира и е пряко
свързано с постъпили данни за извършено престъпление със същата квалификация
преди датата за провеждане на парламентарни избори -26.03.2017г, във връзка с
което на 23.03.2017г. е образувано досъдебно производство № 235/2017г. по описа
на Първо РУ –Перник към ОД на МВР-Перник, пр. преп. № 805/2017г. на Районна
прокуратура–Перник. В периода на задържането са проведени процесуални действия, като на 24.03.2017г. е извършено
претърсване и изземване на вещи, негова собственост. Действията са обективирани
в нарочен протокол, надлежно одобрен от
съдия. Проведен е разпит в качеството му на свидетел, обективиран в протокол
приложен по досъдебното производство. Снети са му образци за сравнително
изследване-образци от почерк, необходими за извършване на съдебно
графологическа експертиза, видно от протокол за вземане на образци за
сравнително изследване. Извършените процесуални действия са извършени в периода
на задържането. За
всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на
административния орган и в случая се приема, че обосноваността и необходимостта
от задържането е подкрепен със събраните по делото доказателства. Действително,
след извършване на необходимите действия за събиране на допълнителни данни във
връзка с разследването, такива не са установени и спрямо жалбоподателя не е повдигнато обвинение. Целта на мярката
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му
или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно
преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските
органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно
данни както за образуване на наказателно производство, респ. доказването му или
да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към
извършването на престъпление.
За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя
със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не
поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. В конкретния казус
задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт –
закон и в този смисъл не може да се приеме довода на ищеца, че ограничението на
свободата на жалбоподателя е
необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. С
оглед на изложеното настоящия състав приема, че заповедта за задържане е
материално законосъобразна, като основаваща се на годна правна норма,
предвидена в закон и не е налице незаконно ограничаване на свободата на
жалбоподателя. Същата е валиден административен акт, нестрадащ от порок свързан
с липса на материално правно основание в конкретната хипотеза жалбоподателя да
бъде задържан, поради и което не може да се възприеме тезата на ищеца, че е
нищожна.
На последно място ще се посочи, че е
спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на
администрацията и заповедта е в съответствие и с целта на закона. Изхождайки от
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по
чл. 6, ал. 2 от АПК, прилагането на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната
административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в конкретния
случай е оправдано, защото са били налице конкретни данни, че задържането е
извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на
престъпления свързани с купуване на гласове по време на избори, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане
на личната свобода. В тази връзка решение № 6138/20.05.2016г.,
постановено по АД № 13194/2015г. на ВАС. От доказателствата по делото
състава приема, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни,
обуславящи реална необходимост и в името на обществения интерес лицето да бъде
задържано. Целта на закона с налагането на конкретната мярка е
да се ограничи вредното влияние върху обществото на евентуално извършено
престъпление, да се осуети прикриването на извършено престъпление, както и да
се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейската проверка или
на разследването. В тази връзка Решение № 8909 от 07.07.2017г. по АД №
5864/2016г. на ВАС. С
оглед на изложеното, се приема, че заповедта е издадена и в съответствие на
целта на закона.
Изложените по-горе съображения мотивират състава да приеме, че заповед
за задържане с peг.
№ 313з-565
от 24.03.2017г. е валиден административен акт, издаден от
компетентен орган, в предписана от закона форма, при спазване на
административно производствените правила и позоваващ се на материално правните
разпоредби, позволяващи задържане на лице. Не е налице незаконосъобразно
действие-задържане обективирано в заповедта за задържане. При положение, че
ищецът не е упражнил правото си да обжалва законността на задържането, настоящата
проверка се свежда само до нарушенията, който се възприемат като непоносими за
правния ред. Такива нарушения не се констатираха и съответно няма основания,
които да доведат до прогласяване на нищожност на заповед за задържане с peг.
№ 313з-565
от 24.03.2017г. в
настоящото съдебно производство.
Въз основа на изложеното и след като не
се установи незаконосъобразност на акта в условията на чл. 204, ал. 3 от АПК,
то не е изпълнена първата предпоставка за реализиране на отговорността на
държавата–наличие на незаконосъобразен акт, издаден при изпълнение на
административна дейност. Съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК, когато вредите за причинени от нищожен административен акт, незаконосъобразността
се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, което
означава, че за да е допустим искът, не е необходимо предварително нищожността
да е обявена. В производство по чл. 204, ал. 3 от АПК се допуска инцидентно
произнасяне по валидността на акта. Но, установяването на нищожност е елемент
от фактическия състав от ангажиране отговорността на държавата, поради което
след като не е установен този елемент, иска за присъждане на неимуществни вреди
и лихва следва да се отхвърлят като неоснователни. В тази връзка решение № 8329
от 19.06.2014г. на ВАС постановено по АД № 16486/2013г..
При
този изход на делото е основателна претенцията на ответника за присъждане на
разноски. Същите са заявени своевременно. По делото е проведено едно съдебно
заседание, на което е присъствал юристконсулт. С оглед на това и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл.
10, ал. 2 от ЗОДОВ ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
по иска - Областна
Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв., определени на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 203 АПК, във вр. с чл. 204, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдия при
Административен съд-Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на М.В.К., с ЕГН **********, с
адрес *** против
Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на иска до окончателното й
заплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА
М.В.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 съдебни разноски в размер на 150
/сто и петдесет/ лева.
Решението
може да се обжалва от страните в 14 дневен срок от получаването му пред
Върховен административен съд на Република България.
Съдия: