Определение по дело №529/2020 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260012
Дата: 11 септември 2023 г.
Съдия: Андрей Вячеславович Чекунов
Дело: 20201880100529
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Своге, 11.09.2023 г.

 

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на пети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Председател: Андрей Чекунов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 529/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от А.З.Ц., ЕГН ********** и И.М.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Х.Х. ***, представлявана от кмета. Исковете са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на поземлен имот, находящ се на територията на стопанския двор на село М., община С., местността „…“, с площ от 5 дка, заедно с построените в него овчарник с площ от 245 кв.м. и битовка с площ от 60 кв.м., които имоти, съгласно твърденията в исковата молба, по сега действащата кадастрална карта на село Миланово съставляват: поземлен имот с кадастрален идентификатор 48129.15.31 с площ от 4 999 кв.м., при съседи: поземлен имот с идентификатор 48129.15.2, поземлен имот с идентификатор 48129.15.20, поземлен имот с идентификатор 48129.15.9 и поземлен имот с идентификатор 48129.15.32, заедно с построените в него: сграда с идентификатор 48129.15.31.1 с площ от 60 кв.м. и сграда с идентификатор 48129.15.31.2 с площ от 245 кв.м. Претендират се разноски. Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на М. И. ***, починал на … г., като приживе общият им наследодател придобил имота с договор от 25.10.1994 г. от ТКЗС гара Лакатник - в ликвидация. Посочва се, че от 1994 г. общият наследодател на ищците, а след неговата смърт двамата ищци владеели гореописания имот и до днес, като разбрали, че ответникът е актувал този имот като общински, въпреки че ищците, въз основа на договора за покупко-продажба от 25.10.1994 г., са го декларирали като свой и плащали дължимите му се данъци и такса битови отпадъци.

От страна на ответника, чрез пълномощник на кмета, е подаден писмен отговор. В него се посочва, че исковата молба е нередовна, както и че предявените искове са недопустими, поради това, че не е налице правен интерес за ищците от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като ищците не притежават самостоятелно право върху имот общинска собственост, нито се позовават на фактическо състояние, нито имат възможност да придобият права, ако отрекат правата на ответника. Отбелязва се също, че в исковата молба не е посочено кое право на ищците е застрашено от ответника и кой точно имот общинска собственост е предмет на иска. Твърди се, че представеният с исковата молба договор за покупко-продажба е нищожен, че сделката е извършена от ненадлежна страна, че предмета на сделката не съдържа валидна разбираема воля. В писмения отговор се заявява още, че ако съдът приеме исковете за допустими, същите са изцяло неоснователни. Твърди се, че по описанието на част от границите на имота предмет на иска, вероятно става въпрос за имот с идентификатор /стар/ № 015006, целия с площ от 9.479 кв.м., с начин на трайно ползване: нива, находящ се в с. М., местност „…“, който е предаден на Община Своге с протоколно решение № 1 от 19.01.2009 г. от комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Имотът бил актуват с АЧОС № 11491 от 28.01.2013 г. и имал за граници: имоти №№ 015002, 000601, 015009, 015020. Твърди се още, че предвид разпоредбата на чл. 10 от ЗСПЗЗ, всички земеделски земи подлежат на възстановяване, независимо дали са били включени в ТКЗС. Имотът бил включен в списъка по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и протоколно решение по чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Посочва се, че остатъчният фонд земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ се формира след включване процедурата по възстановяване собствеността върху земеделските земи на всички правоимащи субекти и следователно в него влизат само земите, които подлежат на възстановяването по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в предвидените в закона срокове. Според ответника, с влизане в сила на плана за земеразделяне е осъществен придобивният способ на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, земите са станали общинска собственост, като собствеността на Общината възниква ех lege - по силата на чл.19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която останалата след възстановяване правата на собствениците земеделска земя става общинска собственост с влизане в сила плана за земеразделяне досежно тези имоти. Сочи се, че има влязъл в сила план за земеразделяне към актуването на имота от Община Своге, АЧОС макар и констативен досежно правото на собственост е официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила, в т.ч., че и посоченото придобивно основание се е осъществило. Искането е за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

С оглед дадени от съда указания, в открито съдебно заседание, проведено на 28.02.2023 г., от пълномощника на ищците, е направено уточнение на исковата молба, като е заявено, че се твърди, че имотът е придобит от наследодателя на ищците с договор от 25.10.1994 г. във връзка с проведен от ТКЗС гара Лакатник в ликвидация търг за продажба на процесния имот, който е спечелен от М. Ц., с който е сключен договорът за продажба и цената е заплатена от него, съгласно представената фактура от 19.05.95 г. Изрично се сочи, че не се твърди имотът да е придобит от ищците или от техния наследодател по силата на давностно владение, а обстоятелствата във връзка с това, че от 1994 г. общият им наследодател, а след неговата смърт, двамата ищци владеели имота и до днес, са ги изложили в исковата молба единствено, за да покажат, че общината не може да придобие по давност процесния имот, а не че ищците или наследодателят ги е придобил по давност. Такова придобивно основание ищците не сочат по делото за установяване на правния си интерес от отрицателния установителен иск срещу ответната община. Ищците твърдят, че наследодателят им е станал собственик въз основа на договора, представен с исковата молба, а ищците са станали собственици по наследствено правоприемство, като се сочи, че това са твърдения, с оглед установяване единствено на правния интерес на ищците от предявения отрицателен установителен иск за собственост.

Процесният имот е индивидуализиран с молба от 19.06.2023 г. от пълномощника на ищците, както и в проведеното на 05.09.2023 г. открито съдебно заседание по делото, в което е направено уточнение на исковете, като се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор 48129.15.131, с адрес: с. М., местност „…“, с площ от 4999 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: десета, предишен идентификатор 48129.15.6, номер по предходен план 015006, при съседи: поземлени имоти с идентификатор 48129.15.20, 48129.15.9, 48129.15.132, 48129.15.2, заедно с всички приращения и подобрения в имота, който имот е ситуиран и в Комбинираната скица, представляваща Приложение № 1 към заключението на вещото лице по Съдебно-техническата експертиза, вх. № 260233/15.05.2023 г. –  в границите, заключение между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 1. След това е заявено от пълномощника на ищеца и оттегляне на част от исковата претенция, като ответникът е дал съгласие за това, а и съдът е приел за недопустим иск за сгради с идентификатори, които не съществуват, поради което с протоколно определение от 05.09.2023 г. производството по делото е прекратено в частта по иска на А.З.Ц., ЕГН ********** и И.М.Ц., ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на сграда с идентификатор 48129.15.31.1 с площ от 60 кв.м. и сграда с идентификатор 48129.15.31.2 с площ от 245 кв.м.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от ищеца и от ответника. Разпитани са двама свидетели. Изслушани са съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и от правна страна:

От представените с исковата молба договор от 25.10.1994 г., Протокол от 25.10.1994 г. и Фактура от 19.05.1995 г. не може да се направи извод, поземлен имот с какви граници и площ, е бил предмет на сключения с наследодателя на ищците договор. Оттук не може да се направи и извод, че имотът, описан в представените от ищеца документи е идентичен с този, за който е издаден приетият по делото акт за частна общинска собственост – поземлен имот с идентификатор 48129.15.131, съгласно Скица на поземлен имот № 15-557019-23.05.2023 г., изд. от СГКК - Софийска област. По отношение на площта, е налице противоречие между фактурата, където се сочи, че прилежащата земя към сградите е 5 000 кв.м., от една страна, и протокола и договора, от друга страна, в които е посочено, че прилежащата земя е 3 дка. Налице е и разлика в посочените като дължими суми – съответно 20 000 лева във фактурата и 12 000 лева в договора и протокола.

Съгласно чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ в редакцията, актуална към датата на договора (ДВ, бр. 72 от 1993 г.), нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи организации извън строителните граници на населените места, се установяват по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби „Земя и земеползване“ с протокол и заверена скица, копия от които се предоставят на поземлената комисия и на Министерството на земеделието. В случаите, когато терените са били предоставени безвъзмездно по установения ред, както и когато не са предоставени по съответния ред, но са застроени със средства на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тези обстоятелства се отразяват в протокола. В тези случаи служба „Държавни имоти“ извършва актуването само на прилежащите терени по реда на Наредбата за държавните имоти. Стойността на прилежащите терени извън или в строителните граници на населените места се определя след търга в същото съотношение, както при първоначално определената цена на земята и на постройките върху нея, и се дължи по Републиканския бюджет. От цитираната разпоредба следват два извода. Първият е, че в случая липсва протокол и заверена скица, с каквито официални документи следва да е индивидуализиран необходимо прилежащият терен към купените сгради (така и Решение № 301 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 1154/2010 г. на I г.о. на ВКС). Вместо това, в настоящият случай, след като необходимо прилежащият терен не е определен по предвидения в закона ред, е възможно единствено да се правят предположения, на каквито е стъпило и вещото лице при изготвяне на заключението си за установяване идентичността между необходимо прилежащия терен към двете сгради и поземлен имот с идентификатор 48129.15.131. Ето защо, съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази част, тъй като същото почива на предположения, а както самото то заяви при разпита му – границите на необходимо прилежащия терен са определени в заключението му, за да съвпаднат по площ от 4 999 кв.м. и граници с имота по представената от ответната община скица.

Вторият извод е, че „Съгласно чл. 45 ППЗСПЗЗ, теренът, прилежащ към сградите и съоръженията на ТКЗС е държавна собственост и подлежи на продажба от Областния управител“, в който смисъл е изрично Определение № 452 от 30.09.2013 г. по гр.д. № 5307/2013 г. на I г.о. на ВКС, в което е обсъдена релевантната и в настоящото производство редакция на цитираната разпоредба към ДВ, бр. 72 от 1993 г. Заради това в последната е посочено, че стойността на прилежащите терени се дължи по Републиканския бюджет. По делото няма доказателства да е извършено такова плащане, нито да е сключен договор за продажба на прилежащия терен с Областния управител.

По-късно изрично е уредено с чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г., че лицата, които са придобили собствеността върху сгради от имуществото на организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, могат да ползват и незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери. Те могат да придобият собствеността върху нея и върху застроената част по начините, посочени в същата разпоредба, като съгласно чл. 52, ал. 8 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 48 от 26.05.1995 г.), придобиването на собствеността или други вещни права върху застроената и незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери при условията на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се извършва въз основа на договор, сключен между министъра на земеделието и хранителната промишленост или упълномощено от него лице и лицето, придобило право на собственост върху сградата. Този договор се сключва при условията на чл. 18 от Закона за собствеността и в него се установяват начинът и сроковете за заплащане на земята. Наред с това, съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ред. към ДВ, бр. 45 от 1995 г.) земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради тяхното застрояване, са държавна собственост. В случая, прилежащият терен към купените сгради е застроен и ТКЗС не е следвало да издава фактурата от 19.05.1995 г. за същия. Понастоящем § 12а от ПЗР на ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост. По дело ищците твърдят, че са придобили поземлен имот, който е част от стопански двор, като в заключението на Допълнителната СТЕ също е прието, че процесният имот е част от стопански двор – овчарник на с. М., находящ се в м. „…“. Не се представят обаче доказателства, нито се твърди, макар след 25.10.1994 г. и до настоящия момент да е сключен друг договор, по силата на който ищците или наследодателят им да са придобили правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 48129.15.131, с каквото право същите разполагат.

Както изрично заяви пълномощникът на ищците, за установяване на правния интерес на последните от предявения отрицателен установителен иск за собственост се твърди, че процесният имот е придобит от наследодателя на ищците с договор от 25.10.1994 г. във връзка с проведен от ТКЗС гара Лакатник - в ликвидация търг, като не се твърди имотът да е придобит от ищците или от техния наследодател по силата на давностно владение. Такова придобивно основание ищците не сочат по делото за установяване на правния си интерес от отрицателния установителен иск срещу ответната община, поради което настоящият съдебен състав не следва да го обсъжда.

От изложеното следва, че ищците не доказаха твърденията си, с които обосновава правния си интерес от предявените отрицателни установителни искове и по-конкретно, че притежават самостоятелно право, което се оспорва от ответната страна, а именно, че са придобили правото на собствен върху имот с идентификатор 48129.15.131.

В Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че за ищците по настоящото дело не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск срещу Община Своге, а при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява, тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска по същество. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. В същия смисъл е Решение № 60138 от 08.11.2021 г. по гр.д. № 1609/2021 г. на I г.о. на ВКС. Ето защо, производството по делото следва да се прекрати.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 3 от ГПК ищците дължат на ответника направените по делото разноски в размер на 800 лева, от които платен депозит за вещо лице в размер на 200 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от А.З.Ц., ЕГН ********** и И.М.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу Община Своге отрицателни установителни искове за признаване за установено, че Община Своге не е собственик на поземлен имот с идентификатор 48129.15.131, с адрес: с. М., местност „…“, с площ от 4999 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: десета, предишен идентификатор 48129.15.6, номер по предходен план 015006, при съседи: поземлени имоти с идентификатор 48129.15.20, 48129.15.9, 48129.15.132, 48129.15.2, заедно с всички приращения и подобрения в имота, който имот е ситуиран и в Комбинираната скица, представляваща Приложение № 1 към заключението на вещото лице по Съдебно-техническата експертиза, вх. № 260233/15.05.2023 г. –  в границите, заключение между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 1.

ОСЪЖДА А.З.Ц., ЕГН ********** и И.М.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7, БУЛСТАТ: *********, представлявана от кмета Е. К. И., сумата от 800 лева, представляваща направени разноски по гр.д. № 529/2020 г. по описа на Районен съд Своге.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :