Р Е Ш Е Н И Е
№89
гр.
Велико Търново, 10.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря П.И.и прокурора от ВТОП С.И.
разгледа докладваното от председателя КНАХД
№ 10094/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на директора на ТД на НАП – Велико Търново, подадена чрез ст.
юк П.К., против Решение №10/05.01.2023 г. по АНД №20224110201197 по описа за
2022 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено Наказателно
постановление №515968-F542276 от 05.06.2020
г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново (НП), с което на „Сириус ПБ“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 800 лева на основание чл. 355, ал. 1
от КСО за нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г., вр.
чл. 5, ал. 4 от КСО.
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК
– нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост, като се иска отмяната му и потвърждаване на НП. Според
касатора въззивният съд е следвало да замени приложената правна норма на чл. 3,
ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. (отм.) с норма от новия нормативен акт – Наредба
№Н-13/17.12.2019 г. и нарушението да бъде преквалифицирано. Поддържа, че
приложението на отменен нормативен акт не е съществено нарушение, тъй като
правото на защита на наказаното лице не е осуетено, доколкото нарушението е
описано с всичките му признаци от обективна страна.
Тези съображения и
искането за отмяна на решението се поддържат от процесуалния представител на
касатора в представено по делото писмено становище, с което се прави и искане
за присъждане на разноски.
Ответникът по
касационната жалба – „Сириус ПБ“ ЕООД, се представлява от адв. Д. Д.от САК,
който оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Подробни съображения в
подкрепа на искането за оставяне в сила на оспореното решение са представени в
отговора на касационната жалба. Моли за присъждане на разноски, за което
представя списък.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законовия срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Наведени са оплаквания за нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост на обжалваното решение на Великотърновския районен съд,
съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съответствие обаче
с разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс. Основанията, предвидени в НПК, са
регламентирани в чл. 348, ал. 1 от НПК и по силата на чл. 63в от ЗАНН
настоящата инстанция дължи произнасяне за тяхното наличие по правилата на чл.
218 от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна,
тъй като оспореното решение е валидно и допустимо и правилно постановено в
съответствие с материалния закон.
Въззивната инстанция
е установила следните факти и обстоятелства по делото:
На 13.03.2020 г. в
ТД на НАП – Велико Търново е установено, че „Сириус ПБ“ ООД в качеството си на
осигурител не е изпълнило вмененото му по закон задължение да подаде декларация
образец №6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за периода от
01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. в законоустановения срок – до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, като декларация обр. №6 за
м. декември 2019 г. е следвало да бъде подадена до 27.01.2020 г. вкл. Такава е
входирана в приходната администрация на 06.03.2020 г. Описаното е
квалифицирано като нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-8/29.12.2005
г., вр. чл. 5 и чл. 4 от КСО, за което на 23.03.2020 г. е съставен АУАН. Същият
е връчен на 08.04.2020 г. без възражения и въз основа на него е съставено
оспореното НП. Прието е, че е извършено нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 1 от
Наредба №Н-8/29.12.2005 г., вр. чл. 5 и чл. 4 от КСО и на основание чл. 355,
ал. 1 от КСО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 800
лева.
В законния срок НП е
оспорено и същото е отменено с процесното решение на Районен съд – Велико
Търново като незаконосъобразно. Въззивният съд е приел, че в нарушение на чл.
3, ал. 1 от ЗАНН е приложен закон, който не е бил в сила към момента на
извършване на нарушението, макар действащият нормативен акт да урежда същата
материя. Изложени са мотиви, че съставът на нарушението по чл. 355, ал. 1 от КСО е бланкетен и признаците му се допълват от приложимия подзаконов нормативен
акт, който е бил в сила към момента на извършване на деянието. Изпълнителното
деяние на нарушението се осъществява с бездействие и е довършено в момента, в
който е изтекъл крайният срок за предприемане на дължимото поведение – в случая
на 28.01.2020 г. Приложеният нормативен акт Наредба №Н-8/29.12.2005 г. изрично
е отменен считано от 03.01.2020 г. с Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. Направен е извод, че като не е издирена и приложена
материалната разпоредба, която е била в сила към момента на деянието, е
допуснато съществено нарушение на материалния закон и този порок не може да се
изправи във въззивното производство, поради което НП е отменено.
Като е стигнал до
този резултат въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият
състав намира, че изводите на районния съд съответстват на доказателствата по
делото и на приложимото право. Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви за незаконосъобразност
на НП, като касационният състав споделя изложените съображения, а доколкото
възраженията, поддържани пред настоящата инстанция, преповтарят въпросите, коментирани
вече от районния съд, те не следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал.
1 от АПК да се препрати към тях.
Неоснователно се
поддържа единственото съображение за отмяна – това, че въззивният съд е
следвало да преквалифицира деянието. Съгласно Тълкувателно решение №8/16.09.2021
г. по ТД №1/2020 г. на ВАС районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага
да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Тази хипотеза е
приложим, когато районният съд установи, че административнонаказващият орган е
допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието.
Настоящият случай обаче е различен, тъй като се касае до приложение на несъществуващ,
недействащ нормативен акт и нарушение на основополагащ принцип на административнонаказателното
право – този по чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, доколкото за процесното нарушение е
приложен нормативен акт, който не е бил в сила по време на извършването му.
Съображенията, че новият нормативен акт урежда същата материя и съдържа
разпоредба, идентична с тази на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-8/29.12.2005
г., не е основание въззивният съд за първи път в производството пред него да
даде правна квалификация на деянието, като приложи съответния нормативен акт
вместо органа. Допуснатото противоречие с материалноправните разпоредби поражда
съществен порок, който не може да се поправи чрез даване на правна квалификация
в съдебната фаза и води до незаконосъобразност на НП.
Противно на твърденията
на касатора прилагането на отменен нормативен акт в значителна степен препятства
правото на защита на санкционираното лице и целения възпитателен ефект на
административнонаказателната отговорност. Този недостатък представлява и
нарушение на изискването за форма на НП по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, който
императивно изисква посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени,
и създава неяснота относно приетото за осъществено изпълнително деяние. При
това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление също е
ограничена, доколкото описаното в акта и в наказателното постановление
поведение на наказаното лице реално не е подведено под правна норма, която е част
от позитивното право, чието съдържание нарушава.
Изводите на районния
съд за несъответствие на НП с материалния закон са напълно споделени. Касационният
състав намира, че при постановяване на процесното решение законът е приложен
правилно. Оплакванията, така както са формулирани и изложени в касационната
жалба, са неоснователни, защото не се оправдават фактически и от гледище на
закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение – правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лв. съобразно чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №10/05.01.2023 г. по АНД
№20224110201197 по описа за 2022 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати
на „Сириус ПБ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София разноски за касационната
инстанция в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.