Решение по дело №502/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 631
Дата: 30 октомври 2024 г. (в сила от 30 октомври 2024 г.)
Съдия: Васил Василев
Дело: 20241001000502
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 20 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 631
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в
следния състав:
Председател:С. Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000502 по описа за 2024 годИ.
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по молба по чл.240 от ГПК от ФОНДАЦИЯ "ПРОФЕСОР Д-Р Г.
Л. И ПРОФЕСОР Д-Р Е. Г.",ЕИК ********* за отмяна на наприсъствено решение
обективирано в протокол №1699/18.09.23г. по т.д.№530/23г. на СГС ,с което съдът е
прекратил по исковете, предявени от ’’Център за Сугестология и Сугестопедия - д-р
Л."ЕООД, с ЕИК ********* и И. Б. Л., с ЕГН ********** срещу Фондация за извършване на
дейност в обществена полза „Професор д-р Г. Л. и професор д-р Е. Г.”, ЕИК ********* и на
основание чл. 13, ал. 1 т. 3, буква „а“, вр. чл. 7, ал. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 3, буква „б“ от ЗЮЛНЦ
/Закона за юридическите лица с нестопанска цел/ Фондация за извършване на дейност в
обществена полза проф. д-р Г. Л. и проф. д-р Е. Г., с ЕИК *********.Подържа се в
молбата,че постоянният адрес на управителя на Фондацията В. С. Б. е в град Сливен,а
същата от години живее във Франция и се връща само по работа в Република България и за
да нагледа апартамента, находящ се в гр. ***, кв. ***, бл. ***, вх.** , ет. *, ап. ***, където е
регистрирано от 2010г. седалището и адреса на управление на управляваната от нея
Фондация. До 2023г. по сведения на Б. никой не е обитавал апартамента. Подържа се,че
седалището не се обитава от управителя,поради което книжата по делото не могат да бъдат
получени от управителя В. Б., тъй като тя живее във Франция. Подържа се,че са нарушени
правата фондацията-ответник, доколкото няма отбелязване на оформените съобщения да е
потърсен достъп до канцеларията или някой, който да е съгласен да получи съобщението,
както изисква разпоредбата на чл. 50 ГПК. В съобщенията е отбелязано, че никой не живее
1
на адреса, което потвърждава и твърденията за обективна невъзможност да се получат
съобщения и призовки на адрес на апартамента в ж.к. Борово лично от управителя на
Фондацията.Подържа се,че връчителят директно е пристъпил към залепване на
уведомление, в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК като по този начин не са
спазени правата на молителя по закон и са лишени от участие в производство.Подържа се,
че управителят В. Б. е посетила апартамента, находящ се в гр. ***, кв. ***, бл. ***, вх.** , ет.
*, ап. ***, през април месец тази годИ. и е установила, че патронът е сменен.подържа се,че
фондацията не е напуснала адреса в гр. ***, кв. ***, бл. ***, вх.** , ет. *, ап. ***. Иска се
постановеното неприсъствено решение да бъде отменено.
От страна на въззиваемата от И. Б. Л. с ЕГН ********** с адрес за кореспонденция:
*** ***, ***, бул. „***“ N *, етаж * е постъпило становище,че молбата е неоснователна.
От страна на въззиваемия ’’Център за Сугестология и Сугестопедия - д-р Л."ЕООД, с
ЕИК ********* не е постъпило становище по делото.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената молба по чл.240 от ГПК и
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от И. Б. Л. с ЕГН
********** и ’’Център за Сугестология и Сугестопедия - д-р Л."ЕООД, с ЕИК ********* за
прекратяване на основание чл.13,ал.1,т.3,б.“А“ във връзка с чл.7,ал.2 от ЗЮЛНЦ на
ФОНДАЦИЯ "ПРОФЕСОР Д-Р Г. Л. И ПРОФЕСОР Д-Р Е. Г.",ЕИК *********. С
разпореждане от 20.04.23г. съдът е разпоредил на ответника да се изпрати препис от
исковата молба и приложенията към нея.Призовката,с която документите са изпратени до
фондацията-ответник е върната в цялост с отбелязване от 18.05.23г. ,че „Адресът е
посетен.Липсват указателни табели , служители и пощенска кутия на търсената
фондация.Апартамента е необитаем от години.Сведения от Т. Т. от ап.173“. С определение
от 13.06.23г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.09.23г. и е изготвил проект за доклад по делото,който е изпратен на
страните.Призовката,с която доклада е изпратен на ответника по делото-молител в
настоящето производство на адресът на който е регистрирана същата в Търговския регистър
е върната с отметка от 15.06.23г. ,че „Адресът е посетен.Липсват указателни табели ,
служители и пощенска кутия на търсената фондация.Апартамента е необитаем от
години.Сведения от Т. Т. от ап.173“. С разпореждане на съда на основание чл.50,ал.2 от ГПК
призовката е приложена по делото. В откритото съдебно заседание проведено на 18.09.23г.
представител на фондацията не се е явил като съдът е приел,че същата е редовно призована
на основание чл.50,ал.2 от ГПК.Поради непредставяне на отговор от страна на ответника и
неявяване на негов процесуален представител в съдебното заседание проведено на 18.09.23г.
съдът е постановил неприсъствено решение,което обективирано с протокола от съдебното
заседание.Препис от протокола е изпратен на адреса на управление на фондацията като
призовката,с който е изпратен е върната с отметка ,че е върната с отметка от 26.09.23г. ,че
2
„Адресът е посетен.Липсват указателни табели , служители и пощенска кутия на търсената
фондация.Апартамента е необитаем от години.Сведения от Т. Т. от ап.173“. С разпореждане
от 27.09.23г. съдът е приложил съобщението към делото на основание чл.50,ал.2 от ГПК.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира молбата на ФОНДАЦИЯ "ПРОФЕСОР Д-Р Г. Л. И ПРОФЕСОР Д-Р Е. Г.",ЕИК
*********. за отмяна на неприсъствено решение за неоснователна, поради следните
съображения:В действащия ГПК неприсъственото решение е уредено като съдебен
акт,постановяван по искане на една от страните в съдебния исков процес, с който се
разрешава спора по същество. По искане на ищеца (чл. 238, ал. 1 ГПК) такова решение може
да бъде постановено, когато не е представен в срок отговор на исковата молба, ответникът
не се е явил в първото редовно по делото съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Спецификата на неприсъственото решение намира
израз и в особения ред за защита. За разлика от решенията постановени в състезателно
производство, които подлежат на обжалване, неприсъствените решения по разпореждане на
закона не подлежат на инстанционно обжалване – чл. 239, ал. 4 ГПК. Законът е предвидил за
тях различен ред за защита, като на страната са предоставени две правни възможности –
чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК пред въззивния съд на изрично посочените
основания (т. 1 – ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание; т. 2 – невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа
от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
обстоятелства и т. 3 – невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее) или с нарочен иск по чл. 240,
ал. 2 ГПК при определени предпоставки. Отмяната по чл. 303 ГПК е допустима, само когато
не са били налице условията за защита на страната по реда на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ГПК
срещу неприсъственото решение.В случая,обоснова молбата си за отмяна на неприсъствено
решение с твърдения за ненадлежно връчване както на преписа от исковата молба, така и на
призовката за съдебното заседание, т. е. с наличието на двете хипотези по чл. 240, ал. 1, т. 1
ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е доказана нито една от тези
хипотези.
На първо място, по делото не се установява ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба и на призовката за проведеното по делото съдебно заседание, тъй като
същите са редовно връчени при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК .
Ответникът в първоинстанционното производство ФОНДАЦИЯ "ПРОФЕСОР Д-Р Г. Л. И
ПРОФЕСОР Д-Р Е. Г.",ЕИК ********* е юридическо лице ,което е вписано в съответния
регистър.Правилата за връчване на съобщения и призовки са регламентирани в разпоредбата
на чл. 50 ГПК, съгласно която връчването на търговци се извършва в канцелариите им на
последния посочен в съответния регистър адрес, на всеки служител или работник, който е
съгласен да ги приеме (ал. 1 и ал. 3), а ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е
вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени
3
(ал. 2).В настоящия случай преписът от исковата молба и призовката за насроченото първо и
единствено съдебно заседание по делото са изпратени на адрес: София, кв. Борово, бл. 214,
вх. 10, ет. 3, ап. 171, който съвпада с вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на седалище и адрес на
управление на фондацията, при което се установява, че и двете съобщения не са връчени
реално на някое лице, а са върнати в цялост с горепосочените отбелязвания на връчителя.
Следователно, констатациите на длъжностното лице по връчването са съответни на
установената практика на ВКС по приложението чл. 50, ал. 2 ГПК (решение №
279/24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ІІІ-то г. о.; определение № 270/25.06.2018 г. по ч.
гр. д. № 1439/2018 г.), съгласно която освен констатацията, че на адреса няма представители
на търговеца, или фирмени знаци, табели и други означения на търговеца, следва да бъде и
отразено кога и как са събрани сведения за това, което в случая е сторено.Следва да се има
предвид, че писменото изявление на връчителя върху върнатата в цялост призовка или
съобщение относно обстоятелствата, поради които не е било осъществено тяхното връчване
на страната, до която са адресирани е официален свидетелстващ документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което и
съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК представлява доказателство за извършените от него и пред него
действия.В производството по настоящото дело молителят не е ангажирал надлежни
доказателства, опровергаващи материалната доказателствена сила на удостоверителните
изявления на връчителя върху приложените по делото разписки за връчване на съобщение и
призовка. Не са доказани факти, които да изключват надлежното осъществяване на
действията по връчването на въпросните съдебни книжа, поради което доказателствената им
стойност не може да се смята за оборена.Дори напротив-в молбата,по която е образувано
настоящето производство В. Б. в качеството си на управител на фондацията твърди,че до
2023г. никой не е обитавал апартамента.В молбата не се твърди,че фондацията е използвала
апартамента за офис.За да е налице позоваване на погрешно връчване молителят следва да
установи,че към датата на прилагане на разпоредбата на чл.50,ал.2 от ГПК апартамента е
използван от служители на фондацията.По отношение на фондацията връчването правилно е
извършено по реда на чл.50,ал.2 от ГПК,поради това,че обявените в регистъра седалище и
адрес на управление е апартамента,на които са изпратени съобщенията.От друга страна Б. не
оспорва истинността на сведенията ,които призовкарят е събрал за да удостовери,че никой не
обитава адреса.В тази насока е и практиката на ВКС ,който в решение №232/03.12.18г. по
т.д.№1284/18г. на Първо ТО е приел,че „удостовереното в случая не се ограничава до
посочване липсата на обозначителни знаци и фирмена табела, указващи наличието на офис /
канцелария / , в който случай формираната съдебната практика по приложението на чл.50
ГПК действително предвижда събирането на допълнителни данни за категорично
установяване напускането или необитаването на адреса от търговското дружество.
Разпоредбата на чл.50 ал.4 ГПК предпоставя поставяне на уведомление по реда на чл.47 ал.1
ГПК само в хипотеза на невъзможен достъп до И.че помещаваща се на адреса канцелария на
търговското дружество или неоткриването на лице, съгласно да получи призовката,но при
безспорно обитаване на адреса от дружеството. При липса на офис на търговското
дружество на адреса по седалището му / независимо дали изобщо се е помещавало на същия
4
или последващо го е напуснало / функцията на уведомлението по чл.47 ал.1 ГПК е
изначално компрометирана и поставянето му е напълно безсмислено / в този смисъл реш. №
178 по т.д.№ 835/2011 г. на І т.о., реш.№ 256 по т.д.№ 429/2017 г. на ІІ т.о., реш. № 48 по т.д.
№ 1158/2014 г. на І т.о. на ВКС и др. /. Съществуването на офис на молителя към
правнорелевантния момент не е доказано в настоящото производство, в който случай би
била успешно оспорена истинността на удостовереното от връчителя, имащо качеството на
официален свидетелстващ документ. Обстоятелството, че на същия адрес дружеството е
получавало известия в предходен период, само по себе си не е доказателство за
помещаването му на адреса и към датите, на които е търсено за връчване на искова молба и
приложения към същата“.
Предвид така изложените съображения, молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК на ФОНДАЦИЯ
"ПРОФЕСОР Д-Р Г. Л. И ПРОФЕСОР Д-Р Е. Г.", за отмяна на неприсъствено решение
следва да бъде оставена без уважение, поради което настоящият съдебен състав на
Апелативен съд – София
РЕШИ:
Оставя без уважение молба вх. №62 650/31.05.24г. , подадена от ФОНДАЦИЯ
"ПРОФЕСОР Д-Р Г. Л. И ПРОФЕСОР Д-Р Е. Г.",ЕИК ********* за отмяна на основание
чл. 240, ал. 1 ГПК на неприсъствено решение обективирано в протокол №1699/18.09.23г. по
т.д.№530/23г. на СГС.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5