№ 37
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503176 по описа за 2022 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД- Пловдив против Определение № 12406/ 14.11.2022г. постановено по
гр.д.№ 10 114/ 2022г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.с., с което е оставена без
уважение молбата от 11.11.2022г. на жалбоподателя за връщане на внесената
по делото държавна такса от 75 лева. По изложени оплаквания в частната
жалба се иска отмяна на обжалваното определение, връщане на делото на
районния съд с указания за уважаване на молбата за възстановяване на
внесената по сметка на ПРС сума за държавна такса.
Ответницата по частната жалба Й. И. Г. от гр.Пловдив, редовно уведомена
чрез адв. Р. Р., не взема становище по жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства
, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт и в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Жалбоподателят като ищец в първоинстанционното производство е предявил
установителни искове по чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК против
длъжника Й. И. Г. от гр.Пловдив, представлявана в процеса от проц.
представител адв. Р. Р..
1
С постановено по първоинстанционното гражданско дело Определение №
11994/ 04.11.2022г. е върната исковата молба на ищеца „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД- Пловдив и прекратено производството по делото
поради прието наличие на несъответствия в посочения от заявителя
топлоснабден имот и този, за който е била издадена заповед за изпълнение, по
отношение на отразен адрес на длъжницата в ЖК Тракия, бл.332, вх.В, ет.1, на
който същата е посочила, че няма обект на потребление. Поради това
предявените по делото искове са приети за недопустими като заведени
преждевременно и липса на ЗИ за вземането по исковата молба, възражение
на длъжника срещу тези вземания и указанията за предявяването на
установителен иск. В полза на представляващия ответника особен
представител е присъдено възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА, а делото по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 3955/ 2022г. по описа на ПРС е
определено да бъде изпратено на заповедния съд за преценка наличието на
предпоставки за поправка на ОФГ в издадената заповед за изпълнение.
С молба от 11.11.2022г. ищецът е изложил съображения за това, че исковото
производство е продължение на заповедното производство когато е налице
надлежно подадено възражение от длъжника или връчване по реда на чл.47
ГПК, която преценка на заповедния съд не подлежи на инстанционен контрол
и заявителят няма възможност за самостоятелна защита. В такъв случай се
мотивира, че съдът сезиран с иска по чл.422 ГПК, ако установи такава
нередовност и прецени, че не е налице правен интерес от воденето му, като
прекрати производството поради недопустимост, внесената по него държавна
такса се явява недължимо платена, в каквато насока се сочи съдебна
практика, поради което е поискано връщане на внесената по делото ДТ в
размер на 75 лева.
С обжалваното определение № 12406/ 14.11.2022г. искането е оставено без
уважение с мотива за това, че внесената от ищеца такса е дължимо платена по
образувано дело и в изпълнение задължението на съда по чл.2 ГПК, поради
което таксата не подлежи на връщане, в каквато насока е извършено
позоваване на Определение по гр.д.№ 1193/ 2013 г. на ВКС – ІІ ГО.
С частната жалба обжалваният акт се иска да бъде отменен като неправилен
– постановен в нарушение на закона с възраженията против правните изводи
на районния съд като противоречащи на процесуалния закон , тъй като
2
заявителят в заповедното производство е обвързан от преценката на
заповедния съд относно изпълнението на предпоставките по чл.414 и чл.415
ГПК, като не разполага с каквато и да е възможност за възражение или
обжалване пред по-горна инстанция за евентуално неправилно дадени
указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК и разпореждането за довнасяне
на държавната такса. Поради това в случай, че впоследствие исковото
производство бъде прекратено като недопустимо поради констатирани
неправилни указания от заповедния съд се явява логично внесената
държавната такса да бъде възстановена по силата на разпоредбата на чл.4б
ЗДТ.
Частната жалба е неоснователна.
Действително с предявената искова молба по делото от ищеца е поискал
признаване установеност на вземания спрямо длъжницата за цена на
топлинна енергия за обект на потребление с адрес : гр.Пловдив,
бул.“България“, №40, бл.15, вх.Б, ет.3, ап.7, който адрес е посочен и в
депозираното заявление по чл.410 ГПК , видно от делото по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 3955/ 2022г. по описа на ПРС – ХV гр.с. Видно от
същото частно гражданско дело този същият адрес, посочен от заявителя и
ищеца по делото е възпроизведен точно и в една част от разпоредителната
част на издадената ЗИ по чл.410 ГПК, а в друга - обектът на потребление е
посочен на друг адрес, посочен в мотивната част на постановеното
Определение № 11994/ 04.11.2022г. Независимо от това следва да се
отбележи, че търсеният от районния съд идентитет / във връзка с преценката
за допустимостта на предявените установителни искове/ по
индивидуализиращите белези на спорното материално право следва да се
основава на идентичност на заявеното в подаденото Заявление по чл.410 ГПК
и исковата молба по чл.422 ГПК / а не на издадената ЗИ и исковата молба/,
което обаче засяга констатацията на исковия съд в постановеното
Определение № 11994/ 04.11.2022г , с което е върната исковата молба и
прекратено производството по делото. Това постановено Определение №
11994/ 04.11.2022г за недопустимост на исковете поради тяхната
преждевременност и прекратяване на производството по делото е влязло в
законна сила поради необжалване. С оглед на това не може да се приеме за
отпаднало основание по чл.4б ЗДТ внесената такса за производството по
3
делото да се явява недължимо платена в производството относно проверката
за допустимост на предявените установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК.
Поради това частната жалба се явява неоснователна и като такава ще се
остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12406/ 14.11.2022г. постановено по гр.д.№
10 114/ 2022г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.с.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му с
частна жалба пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4