№ 16178
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110136539 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗД „Е.“ АД,
искова молба срещу ЗД „Б.И.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено
да заплати на ищеца сумата от 4987.50 лв. – част от вземане в размер на 9960.00лв.,
представляващо регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“, с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 321.42 лв. –
мораторна лихва върху претендираното регресно вземане за периода 11.11.2021г. –
01.07.2022 г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 27.07.2021г. в района на гр. Гоце Делчев е настъпило ПТП между лек автомобил
„Ауди А4“ с ДК № РВ **** КТ, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с ДК № Е **** МВ,
застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, при което водачът на застрахования
при ответното дружество автомобил причинил виновно щети по МПС-то застраховано
при ищцовото дружество. Сочи се, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е
образувана преписка по щета № **********/28.07.2021г., по която било определено и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 9960.00лв, включващо и
извършени разходи за репатриране на автомобила. Сочи се, че част от сумата
8124.00лв. била изплатена на собственика на увредения автомобил, като останалата
част представлявала прихванати дължими се вноски по застраховката. Твърди се, че
във връзка с процесната преписка били сторени и ликвидационни разноски в размер на
15.00лв. Сочи се, че до ответника била изпратена регресна покана, получена на
11.10.2021г. за възстановяване на сумата от 9975.00лв., но към датата на депозиране на
исковата молба същата не била възстановена. Исковата претенция е заявена за част от
тази сума – 4987.50лв., като се претендира и лихва за забава в размер на 321.42лв. за
периода 11.11.2021г. – 01.07.2022 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който заявените
1
претенции се оспорват по основание е размер. Оспорва се механизма на настъпване на
процесното ПТП, наличие на причинна връзка между същото и вредите по автомобила,
застрахован при ищеца, както и размера на застрахователното обезщетение. В
условията на евентуалност ответникът релевира възражение за съпричиняване, като
сочи, че другия участник е нарушил ЗДвП, като без да пропусне изпреварващото го
МПС, застраховано при ответника, е предприел и извършил завой на ляво.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка „Гражданска
отговорност“ е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да
заплати изплатеното застрахователно обезщетение.
В тежест на ответното дружество, при установяване на горните обстоятелства е
да докаже изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
В тежест на ответното дружество, във връзка с въведеното възражение за
съпричиняване, е да докаже по делото пълно и главно, че процесното ПТП е настъпило
в резултат на противоправни действия на водача на застрахования при ищеца лек
автомобил, изразяващи се в предприемане маневра завой на ляво без да пропусне
изпреварващото МПС, застраховано при ответника.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно: на 27.07.2021г. в
района на гр. Гоце Делчев е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди А4“ с ДК №
РВ **** КТ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и
лек автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с ДК № Е **** МВ, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско на МПС“, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана
преписка по щета № **********/28.07.2021г., по която било определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 9960.00лв., че ищецът е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15.00лв., както и че ищцовото дружество е
изпратило до ответника регресна покана за възстановяване на сумата, която покана е
получена на 11.10.2021г.
Спорен по делото е механизмът на настъпване на произшествието.
Съдът, като съобрази приобщената по делото доказателствена съвкупност,
изведе следния механизъм на произшествието, а именно: на 27.07.2021г., около
17.30часа, в гр. Гоце Делчев /адрес/, се движи застрахования при ищеца лек автомобил
„Мерцедес ЦЛС“ с ДК № Е **** МВ, в колона зад него се движи друго МПС, като
трета кола в колоната е застрахования при ответника лек автомобил „Ауди А4“ с ДК
№ РВ **** КТ. При наличие на прекъсната лента на пътното платно, водачът на
„Мерцедес ЦЛС“ с ДК № Е **** МВ подава светлинен сигнал /мигач/ за маневра завой
на ляво, при което движещия се непосредствено зад нея автомобил изчаква
извършването на маневрата, като в същото време водачът на застрахования при
ответника лек автомобил „Ауди А4“ с ДК № РВ **** КТ, предприема маневра
изпреварване на намиращата се пред него колона от автомобили, навлиза в насрещната
2
пътна лента за движение, за да изпревари колоната и реализира ПТП, като удря
завиващия на ляво лек автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с ДК № Е **** МВ.
Така описания механизъм на произшествието намира опора в показанията на
разпитаните по делото свидетели /водачите на двата автомобила/. По време на
разпита си Г. П. – водач на застрахованото при ответника МПС, заяви, че е предприел
маневра изпреварване, навлязъл в съседната пътна лента, като непосредствено пред
него имало друг автомобил, а пред другия автомобил се движел застрахования при
ищеца лек автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с ДК № Е **** МВ. Свидетелят посочи, че
водачът на „Мерцедеса“ предприел маневра завой на ляво, движещия се пред него
автомобил, тъй като имал видимост се прибрал в лентата за движение, в която се
движела първоначално колоната от автомобили, но той тъй като бил през една кола
нямал видимост, не могъл да реагира, тъй като зад него и друг автомобил вече
изпреварвал и настъпило ПТП.
В тази насока са и показанията на водача на застрахования при ищеца лек
автомобил „Мерцедес ЦЛС“ Д. Я., която по време на разпита си посочи, че след като е
предприела маневра завой на ляво, колата зад нея я изчакала, но следващият автомобил
я връхлетял и я ударил.
Изведеният механизъм намира опора и в изготвените по делото заключения по
допуснатите САТЕ.
В подкрепа на механизма, при който е настъпило произшествието е и
приложения на л. 10 двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде
приложена, което обуславя извода, че вината за настъпване на процесното ПТП е на
водача на застрахования при ответника лек автомобил „Ауди А4“ с ДК № РВ **** КТ.
Този извод на първо място намира опора в приложения на л. 10 двустранен протокол за
ПТП, в който водачът на застрахования при ответника лек автомобил е признал вината
за настъпване на произшествието, като е изписал текста „виновен съм, не съм
употребил алкохол“.
На следващо място съгласно материалноправната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 2
ЗДвП „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал,
да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя
посоката на движение.“.
В случая Г. П. / водач на застрахования при ответника лек автомобил „Ауди А4“
с ДК № РВ **** КТ/, при предприемане маневра изпреварване на първо място не се е
убедил, че има свободен път и разстояние достатъчно да изпревари. На следващо място
същият по време на разпита си сам посочи, че водачът на автомобила пред него е имал
по-добра видимост и е успял да се прибере в платното за движение, респективно П. е
предприел изпреварване без да има добра видимост, така че забелязвайки, че
„Мерцедес ЦЛС“, ще завива на ляво да предотврати удара, като се прибере от лентата
за изпреварване в лентата за движение.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
автотехническа експертиза /л.115/ се установява, че щетите по лек автомобил
„Мерцедес ЦЛС“ са в причинна връзка с процесното ПТП, като експертът е посочил, че
стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена по средни пазарни
цени към датата на ПТП е 8975.20лв. Съдът като съобрази принципа на
диспозитивното начало и като взе предвид, че претенцията е заявена за сумата в по-
малък размер 4 987.50лв., намира, че искът се явява изцяло основателен.
При този извод съдът следва да разгледа релевиранoтo от ответника възражение
3
за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се предприемане маневра завой
на ляво без да пропусне изпреварващото я МПС, застраховано при ответника.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1
от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.
От изведения механизъм на произшествието се установи, че водачът на
застрахования при ответника автомобил, в нарушение чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП е
предприел маневра изпреварване, без да има видимост и без да се увери, че пътят е
свободен, респективно възражението се явява неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба
възражение за неоснователност на акцесорната претенция, поради следните
съображения:
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. С доклада по делото е
обявено за безспорно обстоятелството, че до ответното дружество е изпратена регресна
покана, която е получена на 11.10.2021г., обстоятелство което се потвърждава от
приложеното на л. 41 копие на поканата, респективно считано от 11.11.2021г.,
ответното дружество е в забава. Акцесорната претенция е заявена за периода
11.11.2021г. – 01.07.2022г., като размерът на лихвата за забава върху претендираното
застрахователно обезщетение, изчислен с помощта на компютърна програма е
322.83лв. Доколкото акцесорната претенция е заявена за сума в по-малък размер
321.42лв., същата се явява изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на
949.50лв., от които 249.50лв. – внесена държавна такса, 500.00лв. – депозит вещо
лице, 100.00лв. – депозит свидетел и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както
следва: 4987.50 лв. - част от вземане в общ размер на 9 975.00лв. - регресно вземане по
щета № **********/27.07.2021г., за вреди, причинени по застрахования при ищеца по
застраховка „Каско“ лек автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с ДК № Е **** МВ, от настъпило
4
на 27.07.2021г., ПТП, по вина на водача на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „Ауди А4“ с ДК № РВ ****
КТ, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 06.07.2022г. до
окончателно изплащане на сумата и 321.42лв. – мораторна лихва за периода
11.11.2021г. – 01.07.2022 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, сумата от 949.50лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5