Решение по дело №204/2021 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 №V-29                                                                           Година 2021, 29.03                         град Бургас

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:1.Галя БЕЛЕВА

                                                               2.мл.с.Александър МУРТЕВ

 

 

Секретар   Таня Михова

като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова

въззивно гражданско дело  номер 204 по описа за 2021 година

 

 

Производството по делото е въззивно, с правно основание чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№261380/13.01.2021г., подадена от П.М.Д., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв.Миглена Христова- БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Трайко Китанчев“№47, ет.2, офис 6, офис 6, срещу Решение №260950/30.12.2020г., постановено по гр.д.№7132/2020г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е наложил мерки за защита на М.В.Д., ЕГН **********, с адрес *** от осъществено спрямо нея домашно насилие на 03.11.2020г. от страна на П.М.Д., ЕГН **********, като последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката; отстранен е от съвместно обитаваното жилище на адрес гр.Бургас, кв.Лозово, ул. „Елин връх“ №18, за срок от 18 месеца, считано от постановяване на решението; постановена е забрана  да приближава на по – малко от 50 метра жилището на М.В.Д. на адрес ***, както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от постановяване на решението.

Съдът е задължил  П.М.Д., да посещава специализирана програма в ”Център за превенция на престъпността и насилието” – Бургас, като последният е предупреден за последиците от неизпълнението на заповедта;.

Със същото решение, съдът е осъдил П.М.Д., да заплати по сметка на БРС, глоба в размер на 200 лева, както и  държавна такса в размер на 25 лева.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.  Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с  процесуалните правила.

Посочва, че възприетата от съда фактическа обстановка не кореспондирала на действителната такава. Счита, че съдът не съобразил правилата относно преценката на свидетелските показания (чл.172 от ГПК), както и тези за разпределение на доказателствената тежест.

Жалбоподателят твърди, че не било осъществявано домашно насилие под никаква форма върху молителката (негова осиновителка), като оспорва наведените в тази насока твърдения. Намира, че еднократен физически контакт (в резултат на непрекъснато психическо въздействие), без нанасяне на каквито и да било травми, не представлявал насилие по смисъла на ЗЗДН.

Изтъква  факти и обстоятелства във връзка с междуличностните отношения на страните. Твърди, че по настояване на вече покойния  съпруг на молителката(негов баща), родителите дарили на жалбоподателя  първия етаж от къщата, а втория- на неговата сестра.  Сочи, че в двора на къщата имал работилница за изработка на пособия за риболов, по този начин  осигурявал месечния доход на семейството.

Въззивникът подчертава, че след смъртта на баща си (повече от 10 години), единствено той полагал грижи за своята майка, предвид здравословното й състояние (незряща) и в напреднала възраст, като се  отнасял  с благодарност и уважение към нея.

Счита, че действията на неговата осиновителка били с оглед отстраняване на жалбоподателя от жилището.

Направен е обобщаващ анализ на събраните в първоинстанционното  производство доказателства (декларация по чл.9 от ЗЗДН, медицинско свидетелство, гласни доказателства).

Развиват се  съображения  във връзка с наложените мерки, като се твърди, че по този начин се нарушавали конституционно гарантираните права за упражняване право на собственост, както и упражняване на труд., тъй като работилницата се намирала в двора на имота.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и обезсилване издадената заповед за защита. При условията на евентуалност се иска, да бъде изменено атакуваното решение в частта относно наложените мерки за защита: забрана за приближаване  на  по – малко от 50 метра жилището на М.В.Д.,  на адрес ***, както и задължението да се посещава специализирана програма в ”Център за превенция на престъпността и насилието” – Бургас.

Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Направено е доказателствено искане. Към въззивната жалба е приложено копие от нотариален акт.

В указания тридневен срок,  е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата  М.В.Д., чрез  адв.- Невена Чайпек, с който същата се оспорва изцяло.

Посочва се, че районният съд правилно и въз основа на представените по делото доказателства, преценил фактическата обстановка, като достигнал до правно обосновани изводи .

Твърди се, че наложените мерки, съдържащи се в издадената съдебна заповед, изцяло съответствали на акта на насилие, който бил осъществен срещу пострадалото лице(майка на въззивника). В тази връзка се цитира разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.

Подчертава се, че с оглед отговорността на извършителя, в случая било без значение дали се касае за еднократен акт или системно поведение.

Иска се потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение.

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл.17, ал.1 от ЗЗДН срок от надлежно упълномощен адвокат, отговаря на формалните изисквания на закона и е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл.8 от ЗЗДН.

Образувано е по молба на М.В.Д., по чл.8, т.1 ЗЗДН - за защита от домашно насилие извършено върху нея. В молбата като извършител на домашно насилие е посочен ответника П.М.Д., неин син. В молбата е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита на осн. чл.18, ал.1, с налагане на ограниченията по чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН. Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

С молбата си, молителката посочва, че с ответника обитават съвместно жилище, находящо се  на втория етаж от къщата. Твърди се, че той се държи агресивно, бие и заплашва майка си, присвоява парите от пенсията й. На 03.11.2020г. около 19,30 ч.  П. взел  няколко филии хляб от стаята на майка си, която му казала на следващия ден да купи хляб, тъй като е на привършване. На това той отвърнал с думите „еби се в гъза ма“ и излязъл от стаята. След малко се върнал и започнал да рита молителката с крака в обраста на таза, гърба и краката. Ударите били силни, защото той бил обут в маратонки. После взел възглавница и започнал да я налага по главата и гърба. Молителката сочи, че има операция на главата и страда от епилепсия. Почувствала се много зле и започнала да вика за помощ, на което П. й отвърнал, че ще я убие. Тогава М. звъннала на дъщеря си, която от своя страна извикала полиция.

Ответникът заявява, че предните няколко вечери нарочно е бил провокиран от майка си, която влизала в неговата стая. Признава, че  я е ритнал само веднъж, а с възглавницата я е ударил два пъти, но не силно. Не ангажира доказателства.

За установяване на изложените в молбата оплаквания са допуснати гласни доказателства и са представени писмени доказателства. Разпитана е в качеството на свидетел Ивелина Гонзова, дъщеря на молителката.

От приетите в първоинстанционното производство доказателства  се установява осъществяване на действия от страна на ответника, които следва да се характеризират като домашно насилие. Представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от молителката установява извършеното спрямо нея физическо насилие, което се потвърждава и от представеното съдебно-медицинско удостоверение, издадено на 09.11.2020г. Според нормата на 13, ал.3 от ЗЗДН, ако не са представени други доказателства, дори декларацията за осъществено домашно насилие сама по себе си води до задължение за съда да даде защита по реда на този закон. Тази презумпция за достоверност на твърденията в декларацията се основава на житейския факт, че в повечето от случаите, домашно насилие се осъществява в среда и обстановка, в която присъстват само осъществяващият насилието и пострадалото лице, без присъствие на свидетели. Тогава за постигане целите на закона, на твърденията на пострадалия се придава значението на оборима презумпция. Според настоящата инстанция, декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН се кредитира безрезервно в случаите, когато липсват други доказателства, установяващи обратното. Само ако ответната страна представи доказателства, оборващи твърдението на молителя, декларацията следва да се преценява на база всички доказателства по делото.

В настоящия случай страните ответникът не е представил доказателства, които да оборват декларираните от молителката обстоятелства. Нещо повече, той не оспорва, че е ритнал майка си и я е ударил с възглавницата, но сочи, че не е било с такъв интензитет, какъвто твърди молителката. Поради това правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е основал решението си на декларацията, гласните доказателства и писмени доказателства, като е приел, че посоченият акт на домашно насилие се е осъществил. Тук е мястото да се подчертае, че освен всичко останало, се касае за изключително укоримо от морална гледна точка поведение от син спрямо майка.

                Ирелевантни за предмета на делото са изложените във въззивната жалба отношения между страните във времето отпреди осъществения акт на домашно насилие спрямо молителката.

Основателно е оплакването, че от решението не става ясно дали ответникът може да обитава собствения си първи етаж и да ползва работилницата си, предвид забраната да доближава молителката на по-малко от 50 м.

Установява се по делото, а и не се спори между страните, че обитаваната от тях къща в кв.Лозово, ул.“Елин връх“ №18 се състои от два етажа с различни входове, като първият е собственост на ответника, а втория е обитаван от тях съвместно. Също така не се спори, че в двора на къщата се намира работилница за риболовни пособия на ответника. Ответникът е отстранен от съвместно обитавания втори етаж от къщата, с което се постига исканата защита за молителката. Целта на защитата не е да бъдат изцяло ограничени правата, в частност лишаването му от правото на ползва собствения си етаж от къщата.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде изменено в частта, с която е забранено на ответника да приближава на по-малко от 50 метра  жилището на М.Д. на адрес *** с изключение на случаите, в които това е необходимо за ползване на жилището му, находящо се на първия етаж и работилницата, находяща с в двора на къщата с адрес гр.Бургас, кв.Лозово, ул.“Елин връх“ №18.

В останалите части решението на БРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в тежест на въззивника следва да се възложат разноските за въззивното производство- заплащането на държавна такса в размер на 12,50 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН, Бургаският окръжен съд

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

 

 

ИЗМЕНЯ Решение №260950/30.12.2020г., постановено по гр.д.№7132/2020г. по описа на Районен съд- Бургас В ЧАСТТА относно забраната да приближава на по-малко от 50 метра жилището на М.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, както следва:

ЗАБРАНЯВА на П.М.Д., ЕГН ********** да приближава на по – малко от 50 метра жилището на М.В.Д. на адрес ***, находящо се на втори етаж от къщата,  с изключение на случаите, в които това е необходимо за ползване на жилището му, находящо се на първия етаж и работилницата, находяща с в двора на къщата и двете с адрес гр.Бургас, кв.Лозово, ул.“Елин връх“ №18.

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260950/30.12.2020г., постановено по гр.д.№7132/2020г. по описа на Районен съд- Бургас В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

 

   ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***,офис 6, адв. М.Х., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 12,50 лв./дванадесет лева и петдесет стотинки/.

 

  ДА СЕ ИЗДАДЕ нова заповед за защита, със следното съдържание:

  НАЛАГА на М.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН от осъществено спрямо нея домашно насилие на 03.11.2020г. от страна на П.М.Д., ЕГН ********** *** и съдебен адресгр: Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ №47, ет.2,офис 6, адв. Миглена Христова като:

ЗАДЪЛЖАВА П.М.Д., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.В.Д., ЕГН **********.

ОТСТРАНЯВА П.М.Д., ЕГН **********  от съвместно обитаваното жилище на адрес гр.Бургас, кв.Лозово, ул. „Елин връх“ №18, втори етаж за срок от 18 месеца, считано от постановяване на Решение №260950/30.12.2020 по гр.д.№7132/2020 по описа на Бургаския районен съд.

ЗАБРАНЯВА на П.М.Д., ЕГН **********  да  приближава  по-малко от 50 (петдесет) метра жилището на М.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с изключение на случаите,  в които това е необходимо за ползване на жилището му, находящо се на първия етаж и работилницата, находяща с в двора на къщата, и двете с адрес гр.Бургас, кв.Лозово, ул.“Елин връх“ №18  за срок от 18  /осемнадесет/ месеца, считано от постановяването на Решение №260950/30.12.2020 по гр.д.№7132/2020 по описа на Бургаския районен съд.

Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

Предупреждава П.М.Д., ЕГН **********  за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

УКАЗВА НА ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ОРГАНИ да следят за изпълнението на заповедта.

Преписи от настоящото решение и от заповедта да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: