Р Е Ш Е Н И Е № 26
ГР.РАДНЕВО, 18.04.2019г.
Радневския районен съд в публично заседание
на
деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христина Вълчанова
при секретаря Живка Манолова и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧАНОВА АНД № 54
по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Община
Р. чрез кмета Т. Ж. Т., с адрес гр.Р., ул.”М. С.” № х,
против НП № НЯСС- 466 / 28.12.2018г. на Зам.Председателя на ДАМТН. Със същото е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършено от него нарушение на чл.190а, ал.2
от Закон за водите (ЗВ).
Релевирани
в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление, като се твърди, че нарушението по същество не е извършено от
жалбоподателя. Възразяват, че нарушението не е описано точно, тъй като не става
ясно какво е изпълнителното деяние на нарушението- че не изпълнено задължително
предписание, или че не е изпълнено задължение по задължително предписание.
Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление,
като въззивникът сочи нарушения на материалния и
процесуален закон при издаване на наказателното постановление, сочи
несъставомерност на нарушението по цитираната законова разпоредба.
В съдебно заседание въззивникът - редовно призован, не се явява лично.
Вместо него се явява адв.В.Ц., която поддържа жалбата на релевираните основания
и моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Представя
становище, като твърди, че изложеното в жалбата е изцяло неоснователно и
твърденията в нея не отговарят на действителността, нито на закона.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 28.08.2018г. на основание чл.190а ал.2 е
извършена проверка на язовир „Т.”, находящ се в поземлени имоти № 082001, №
008018 и № 021031 в землището на с.Т. и с.К. с акт за публична общинска
собственост № 663/01.06.1998г., № 683/01.06.1998г. и № 682/01.06.1998г. Бил съставен
констативен протокол от представители на Главна дирекция „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях” № 07-06-76/28.08.2018 година. В резултат на
проверката чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и
преглед на документацията от експлоатацията е установено, че е поставена мрежа
на преливния ръб на преливника, с което се намаля пропускателната способност на
облекчителното съоръжение, т.е., че не са изпълнени от собственика на язовир
„Т.” задължителните предписания на комисията за ежегодни обследвания на
техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията
към тях, назначена със заповед № АП -07-ЗД-103/25.04.2018г. от Областния
управител на Област С. З., дадени в констативен протокол № 84/11.07.2018г., а
именно да се премахне мрежата от преливния ръб със срок на изпълнение
27.08.2018г.
На
22.10.2018г. за извършеното нарушение – неизпълнение на даденото предписание,
бил съставен АУАН № 07-180/22.10.2018 година, връчен на 22.10.2018 година на
гл.специалист в отдел „Общинска собственост” в Община гр.Р. В. Г..
Въз основа
на съставения АУАН на 28.12.2018 година било издадено и атакуваното НП, видно
от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел описаната
в АУАН фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по
чл.190а, ал.2 от ЗВ, като на въззивника било наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
В хода на
съдебното дирене са събрани доказателства – гласни и писмени, установяващи
по безспорен начин действителното
изпълнение на предписанията, като в последствие се установи, че е имало
повторно поставяне на мрежата на преливника. Бяха разпитани както концесионера
на посоченото водно съоръжение, така и инж.В.- осъществил две проверки на
язовира, установил лично, че няма поставена мрежа на преливника.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия
орган в НП не се установява по безспорен и категоричен начин.
От правна страна:
Съдът, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя
е основателна, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2
от Закона за водите, Председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4
имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени
и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. Според ал. 3 на цитираната норма, собствениците,
на които са дадени задължителни предписания, уведомяват писмено председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в
определения за това срок. Според чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите,
наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни
предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20
000 лв. Следователно, деянието за което на
жалбоподателя
Община Раднево е наложена административна санкция, е обявено от
закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал.
12 от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от
оправомощени от него длъжностни лица.
При съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм
основните му съставомерни белези. Последното, предвид характера на деянието, не
е съвсем прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на
защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да
бъде квалифицирано като съществено.
Въз основа на издаденото наказателно
постановление Община Раднево е депозирана възражение и е представила
допълнително доказателства относно изпълнението на даденото предписание.
Дадените в констативния протокол предписания за премахване на изградената мрежа
на преливния ръб са били изпълнени от концесионера на язовира, в чието
задължение е поставена цялостната поддръжка на язовира, включително
изпълнението на даваните от контролните органи предписания.
Тезата на
жалбоподателя, че разпоредбата на чл.
190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, под която деянието е подведено и квалифицирано и
съответно е приета за нарушена, не съдържала фактически състав на нарушение,
доколкото липсвало разписано правило за поведение, а в нея било регламентирано
правото на Председателя на ДАМТН или на оправомощени от него лица да извършват
определени правни действия, отговаря на буквалния прочит на текста, но не би
могла да бъде споделена по същество. Аргументът, че с посочването на нормата на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ е
допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото същата не съдържа
фактически състав на нарушение и по този начин е накърнено правото на
нарушителя да узнае за какво точно нарушение е санкциониран, не намира опора в
направения от съда анализ на този текст. Действително, посочената в АУАН и НП
като нарушена разпоредба на чл. 190а,
ал.1, т.3 от Закона за водите гласи, че Председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по
чл. 190, ал.4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този
закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти,
както и да определят срок за тяхното изпълнение, съдържа предвидено правомощие
на контролните органи, но макар и да не е изрично разписано, при упражняване на
това правомощие, за адресата на предписанието възниква насрещното задължение за
неговото изпълнение в указания срок. В това
се изразява и правнодължимото действие, санкционирано в случая. Особено
показателна е и редакцията на приложената административнонаказателна норма -
чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждаща административна санкция - глоба,
съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, за физическо или юридическо лице, именно за неизпълнение на
предписание по чл. 138а, ал.3, т.2 и чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Тоест налице е състав на нарушение и както бе посочено по – горе, деянието е
обявено за наказуемо, а съвсем отделен и по същество е въпросът дали е
реализиран по делото.
На следващо място,
не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и
връчването на АУАН. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото
в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на
предписание, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на
твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален
момент, от който започва да тече давностният срок.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща
изискуемите реквизити.
От
материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда са допустими по
закон доказателствени средства, не се установяват
по категоричен начин. Напротив: установява
се от приложените по делото доказателсва, че задължителните предписания са изцяло
изпълнени от Община Р., като е задължен концесионера на язовира да премахне
посочените съоражения. Няма друго действие, с което Общината да може да
осъществи задължителните предписания на АНО т.е. поведението на Община Р. по
никакъв начин не осъществява изпълнителното деяние на визираното в чл.200,
ал.1, т. 39 от ЗВ във вр. с чл.190а, ал.2 т ЗВ нарушение- изразяващо се в
бездействие.
Видно
от
Договор за концесия от 14.07.2003г. в град Р. между Общината и ЕТ „Г. Б.” е сключен договор, съгласно който Общината в град Р. предоставя концесия върху обект”Язовир”, в село Т., община Р.
публична общинска собственост с предмет сладководно рибовъдство, напояване на
селскостопанските земи, водопой на животни за срок от 15 години.
Съгласно
протокол №84 от 11.07.2018г. от оглед на язовирната стена и съображенията към
нея от 11.07.2018г. на язовира в село Т.- на преливника е поставена мрежа на преливния ръб на
преливника.
Дава
се предписание да се премахне преградната мрежа на преливника,
като срока за изпълнение е 27.08.2018г.
Съгласно
писмо от Областния управител на област С. З. от 23.07.2018г. до кмета на Община
Р. – за направените от комисията
предписания, следва да се уведоми концесионера на водния обект,
разположен на територията на Общината.
Видно
от писмо с изх.№0600-126/1/ от 25.07.2018г. Кметът на Община Р. Т. уведомявя концесионера на язовира в село
Т. за изпълнение протокола и съответно
предписанията в него.
В
хода на съдебното следствие по делото бяха допуснати гласни доказателства,
които в съответствие с писмените такива изясняват предприетите действия от
страна на Община Р. за изпълнение на дадените указания за премахване на
поставените мрежи на преливниците.
Съгласно
приложените по делото писмени обяснения на концесионера ЕТ”Г. Б.”- Г. Б. от
26.11.2018г. предписанието, дадено с протокол №84 от 11.07.2018г. със срок на
изпълнение до 27.08.2018г. е било изпълнено още на 15.07.2018г. и
съществуващата на преливника мрежа била премахната. Това обстоятелство беше
потвърдено и в съдебно заседание от гласните показания на свидетеля Г. Б.;
Концесионера Г. Д. Б. установи, че действително е имало
към момента и на двете проверки поставени такива мрежи – и към дата
11.07.2018г. и към датата 28.08.2018г.,но че Община Р. е изпълнила своето
задължение да изпълни указанията дадени от 11.07.2018г. за премахване на
мрежата от преливниците и това указание е било изпълнено реално от
концесионера. Изясни, че той лично и самоволно е поставил втори път такива
мрежи, страхувайки се от загубата на рибата в язовира, при евентуалното му
преливане.
В
съставения протокол от извършената проверка на 28.08.2018г. от Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор се установява, следното :
„
Не е изпълнено следното предписание:
-Да
се премахне мрежата на преливния раб. Срок 27.08.2018г.”
Дава
се следното указание:
„За
изпълнението на дадените задължителни предписания собствениците уведомяват писмено председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор чрез регионален отдел „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях”
РО НЯСС „Южна Централна България „ Офис С. З.
Съгласно
показанията в съдебно заседание на концесионера Г. Б. задължителните
предписания са изпълнени веднага, като е махната преградната мрежа още на
15.07.2018г.. В последствие обаче, с оглед изпускането на оризищата, когато
нивото на язовира се вдига отново за 2-3 дни е поставена мрежа за да не избяга
рибата. Това се случило точно около 27.08.-28.08.2018г. Точно на 28.08.2018г. извършват втора
проверка от ДАМТН и установяват, че мрежата не е премахната, а всъщност тя е
премахната и поставена втори път. Съдът
приема, че предписанието е било изпълнено, но в последствие с оглед повишаване
на нивото на язовира и изпускане на оризищата отново е поставена мрежата на
преливника.
Реалното
изпълнение на предписанията, дадени от
ДАМТН се установява и от показанията на инж. В., който е бил
назначен да извърши проверка на съоръженията . Същият в съдебно заседание
потвърди, че два пъти в годината е извършвал проверка на процесния язовир и там
не е установявал да има такава мрежа на
преливника. Това е отразено и в съставените от него протоколи. Твърди, че през
2018г. два пъти е правил проверка на всички язовири на територията на Община Р.
септември и октомври и не установявал наличие на такава мрежа в нито един
язовир.
Акт
за установяване на административно
нарушение е съставен на 22.10. 2018г., на която дата на представител на Община Р. е връчен АУАН
№07-180/22.10.2018г.
В
акта е установено, че Община Р. в качеството си на собственик на язовир „Т.”
не изпълнила даденото на основание
чл.138а, ал.3 т.5 от ЗВ
предписание „да се премахне изградената мрежа на преливния ръб” със срок на
изпълнение 27.08.2018г., което е
нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите.
Съгласно
чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите
областните управители назначават комисии, които извършват проверки за готовността за безопасна
експлоатация на язовирите и съоръженията
към тях, в чиято компетентност е във връзка със заключението за готовността за
безопасна експлоатация на язовира и
съоръженията към него в нормални, екстремни и аварийни условия, въз основа на
становището на всеки член на комисията да дават предписания на собствениците на
язовири за привеждане в готовност за
безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални , екстремни и аварийни
условия на работа.
Изпълнителното деяние на нарушението
по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите се изразява в
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този
закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти,
както и да определят срок за тяхното изпълнение .
С оглед
изложеното, съдът намира, че от обективна страна не са осъществени признаците
на състава на административно нарушение по чл. 200 ал.1 т.39 от ЗВ, както правилно деянието е
квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е
формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане
на определено действие, което е безпротиворечиво установено. Изпълнителното
деяние на посоченото нарушение е бездействие, което по съществото си
противоречи на целия доказателствен материал по делото. Установи се
категорично, че Община Раднево е направила всичко зависещо от нея за да
осъществи дадените предписания, като те са били изпълнени реално т.е. не може
да се твърди в никакъв случай, че Общината в град Р. е бездействала.
Обстоятелството, че има наново сложена такава мрежа след реалното изпълнение на
предписанието не осъществява състава на
посоченото нарушение.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № НЯСС- 466/28.12.2018г. на
Зам.Председателя на ДАМТН , с което на Община Р., чрез кмета Т. Ж. Т. с адрес:
гр. Р., ул.”М. С.” № 1, е наложено административно наказание – „Имуществена
санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.190а, ал.2 от
Закон за водите.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.С. З. в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: