Решение по дело №5040/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 319
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20211720105040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Перник, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20211720105040 по описа за 2021 година
Производството е по искова молба от „БАЛДИМАР” ЕООД с ЕИК *********
седалище и адрес на управление гр.Перник ул.Чернишевски № 19 и предст.от Марио
Агонцев ЕГН ********** и чрез адв.Я.С. ПАК
СРЕЩУ
„АИК-МИГ” ЕООД, с ЕИК ********* гр.Перник ул.Балван № 6 предст. от М.Г.
в която са изложени твърдения, че ищцовата страна е доставила на ответната страна
стоки – предмет на продажба, издало е фактура № ********** от 19.03.2020г. на стойност
1021лв. с падежна задължението 19.03.2020г., като до момента същата не е заплатена,
поради което претендира ОСЪЖДАНЕ НА ответната страна ДА ЗАПАЛТИ на ищцовата
страна - сумата 1176.99лв. от която сумата 1021лв.главница, сумата 155.99лв. лихва от
датата на падежа до датата на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба 20.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, и разноските
по делото

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. В о.з. представя доказателства и твърди, че не дължи
процесната сума, както и че фактурата не е осчетоводена / заприходена в дружеството.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора
следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявените осъдителни искове с правна
квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ е установяване на следните кумулативно дадени
предпоставки:
- валидно сключен договор за продажба между страните за конкретни стоки, чието
заплащане се претендира,
- размерът на цената на стоките,
1
- доставяне – предаване на стоката в държане на купувача (разместване на
фактическата власт върху стоката чрез реалното й получаване от купувача).
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
- главно парично задължение,
- настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява.

По делото не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че страните
по спора са били в облигационни правоотношения, по доставка на стоки, респективно
плащането им по фактури, като търговци.
От приетото и неоспорено от страните заключение по допусната счетоводна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че
процесната фактура НЕ Е БИЛА връчвана на ответната страна, не е отразена като
задължение в счетоводството на ответната страна.
В днете дружества се води добра отчетност, но процесната фактура не е получена от
ответника и не е обработена по въведения ред в дружеството.При проверка в Дневник за
покупки, справка –декларация за данъчен период м.03.2020г. не се констатира запис за
завеждане на процесната фактура и не е ползван данъчен кредит.Предходните фактури са
осчетоводени и отразени. Тази не е.

Правното действие на двустранните облигационни отношения попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са
възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ.
По тези търговски правоотношения за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената пазарна
цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
288 ТЗ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на
вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго.
Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на
продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите,
предмет на договорното правоотношение.

При предаването на процесните вещи ( с осчетоводяването на процесните фактури с
посочен момент на данъчното събитие ответникът признава, че стоките, предмет на
процесните договори за търговска продажба, са му предадени)

В случая това не се установява.
продавачът е изпълнил своите основни правни задължения, породени от договорите
за търговска продажба, а именно – едновременно с предаването е настъпила концентрацията
2
по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определените вещи са били индивидуализирани, като по този
начин правото на собственост върху тях е било прехвърлено от продавача на купувача-
ответник.
При изпълнението на насрещната престация за предаване на стоките, предмет на
договорите, правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало
изискуемо.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на касационната инстанция,
намерила израз в Решение № 228/07.01.2015г. по т.д. № 3597/2013г. по описа на ВКС, I ТО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди
измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ отразяването на паричната престация
по доставката като дължима в счетоводството на ответника съставлява извънсъдебно
признание на задължението.
В случая това не се установява.

Ирелевантно за изводите на съда е кое лице от името на ответното дружество е
подписало съставените от ищеца фактури и дали това лице е било упълномощено да получи
от името на купувача процесните стоки, тъй като приложение намира необоримата
презумпция, уредена в правната норма на чл. 301 ТЗ.
Дори и това лице да е действало без надлежно учредена представителна власт,
ответникът не се е противопоставил на извършените от него правни действия при узнаването
на това обстоятелство – с осчетоводяването на процесните фактури.

Следователно, дори и да се приеме, че фактурите са подписани от лице, действащо от
името на страната, без представителна власт, тези правни действия трябва да бъдат
нотифицирани (потвърдени) от ответника.

След като процесната фактура не е постъпила при ответника, той не е узнал, и този
първичен счетоводен документ не е бил надлежно осчетоводен.
В този смисъл, като не е осчетоводил процесната фактура, в която са обективирани
всички съществени елементи на търговската продажба – страни, обект и цена, ответникът не
е признал, че са сключени процесните договори за търговска продажба, по които в
изпълнение на задължението на продавача е получил стоките, предмет на тези продажбени
правоотношения – арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, който предписва, че
редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.
По делото не се доказва безспорно на кое лице е връчена тази фактура / управител,
продавач, приносител , шофьор / и на коя дата е връчена
Лицето, за което е предназначена, не е узнало за връчването и за него не възниква
задължение за плащане.
Налице са свидетелски показания за процесния период, както и график за смените по
които е работила продавачката, като се потвърждава търг.практика между двете страни за
начина на плащане
Установи се, че за процесния месец е имало редовни плащания по фактури,
ПРЕДВАРИТЕЛНО ПЛАТЕНИ преди датата на фактурата, вкл. и на процесната, като
плащанията са в брой.
Установи се, че :
-счетоводството на ответника е редовно водено
-налице е признание на ищците, че за целия м.03.2020 в брой са заплатени проформа
3
фактури 13,14 и 16 март 2020г., като заплатената сума НАДВИШАВА претендираната сума
с 65лв.
Т.е. следва да се приеме, че няма остатък старо задължение.
От друга страна, прихващане на суми без знание на ответната страна не може да се
осъществи.
При това положение, съдът приема, че претендираната сума не се дължи.
При този извод, следва да се приеме, че не се дължи и лихвата за забава до датата на
ИМ, както и законната лихва до окончателното изплащане на сумите, тъй като тези
претенции са акцесорни и следват изхода на главната претенция.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ са неоснователни. Предвид неоснователността на вземанията за главницата
неоснователни се явяват и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски в размер 315лв. адв.разноски
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск от от
„БАЛДИМАР” ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.Перник
ул.Чернишевски № 19 и предст.от Марио Агонцев ЕГН ********** и чрез адв.Я.С. ПАК
СРЕЩУ
„АИК-МИГ” ЕООД, с ЕИК ********* гр.Перник ул.Балван № 6 предст. от М.Г. и
чрез адв.С.
за ОСЪЖДАНЕ НА ответната страна ДА ЗАПАЛТИ на ищцовата страна - сумата
1176.99лв. доставила на ответната страна стоки – предмет на продажба, издало е фактура №
********** от 19.03.2020г. на стойност 1021лв. с падежна задължението 19.03.2020г.,от
която –
сумата 1021лв.главница, сумата 155.99лв. лихва от датата на падежа до датата на
исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
20.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата

ОСЪЖДА „БАЛДИМАР” ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.Перник ул.Чернишевски № 19 и предст.от Марио Агонцев ЕГН ********** и чрез
адв.Я.С. ПАК
ДА ЗАПЛАТИ НА
„АИК-МИГ” ЕООД, с ЕИК ********* гр.Перник ул.Балван № 6 предст. от М.Г. и
чрез адв.С.
адв.разноски в размер 315лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4
5