Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
МАРИНОВА
мл. с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при участието на секретаря Виктория И., като
разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 4192 по описа на СГС за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение N 20238284/28.10.2020 г., постановено по гр. д. N 5201/19 г. по описа на СРС, 49 състав, „У.Б.“ АД,
ЕИК: *****, e oсъдена да заплати на К.П.Ц. на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД сумата от 5742,90 шв. франка, представляваща надвзета сума за
лихви по нищожна клауза – чл. 9, ал. 1 от договор за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г., за периода от 19.04.2016 г. до
31.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1574,84 лв.,
представляваща разноски по делото.
Подадена
е въззивна жалба от „У.Б.“ АД срещу решение N 20238284/28.10.2020 г., постановено по гр. д. N 5201/19 г.
по описа на СРС, 49 състав. Твърди, че обжалваното решение е необосновано – двете суми – 4 997 шв.
франка и 745 шв. франка са изчислени от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза при условията на евентуалност, а не на кумулативност, както неправилно
е приел първоинстанционният съд. Поддържа, че в нарушение на чл. 12 ГПК не са
били обсъдени възраженията на банката, заявени с отговора на исковата молба и в
писмената защита, а именно – че по време на целия исков период ищцата е
заплащала един и същи процент месечна лихва и не се е възползвала от правото си
да се откаже от договора, поради което е налице приемане на размера на лихвата
по см. на чл. 14, ал. 1 ЗЗД, както и че неподписаният погасителен план е бил
изготвен към датата на подписване на договора, че е бил потвърден от страните с
§ 3 от двустранно подписания анекс N
1/28.10.2016 г.
и се ползва с доказателствена сила, поради което обвързва страните, като
надплатените суми за лихва спрямо погасителния план са в размер на 745 шв.
франка. При условията на евентуалност твърди, че банката може да отговаря за
надплатени суми за лихва само спрямо погасителния план – 745 шв. франка, тъй
като нищожността на клаузата на чл. 9.1. от договора за променлив базов лихвен
процент не може да обуслови извод за нищожност на уговорения при подписването
на договора лихвен процент. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло обжалваното решение, като вместо него да постанови друго решение,
с което искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло, а при
условията на евентуалност се иска да бъде отменено частично решението на
първоинстанционния съд - за разликата над сумата от 745 шв. франка, като вместо
това да бъде постановено друго решение, с което искът да бъде отхвърлен за
разликата над сумата от 745 шв. франка. Претендира разноски. Прави възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата
страна – К.П.Ц. не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК. С молба от 21.10.2021 г. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Претендира разноски,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата К.П.Ц.
твърди, че е сключила с „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, чийто правоприемник е „У.Б.“ АД,
договор за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г. Поддържа, че
към договора за ипотечен кредит не са били подписвани анекси за едностранно
увеличаване на лихвен процент и за включване на компонента „Премия“. Посочва,
че с влязло в сила решение N
65096/17.03.2017 г.,
постановено по гр. д. N 21886/16 г. по описа на
СРС, 48 състав, „У.Б.“ АД е осъдена да заплати на ищцата сумата от 10476,31 шв.
франка, представляваща недължимо платени при липса на основание възнаградителни
лихви по договор за ипотечен кредит N
58/13.11.2006 г.,
начислена за периода от 18.04.2011 г. до 18.04.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 21.04.2016 г. до окончателното плащане. Твърди, че в посоченото
решение съдът се е позовал на нищожност поради наличие на неравноправност на
клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г. Поддържа, че въпреки това ответникът
„У.Б.“ АД е продължил да прилага старата си практика за изчисляване на лихвения
процент по договора, в резултат на което за периода от 19.04.2016 г. до
31.01.2019 г. е налице надвзета сума за договорна лихва в размер на 5742,90 шв.
франка /вж. допуснатото изменение в размера на иска в о. с. з. на 08.07.2020
г./. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 5742,90 шв. франка, представляваща надвзета сума за
лихви по нищожна клауза – чл. 9, ал. 1 от договор за ипотечен кредит N
58/13.11.2006 г., за периода от 19.04.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът – „У.Б.“
АД оспорва иска по основание и размер. Твърди, че през процесния период ищцата
е заплащала един и същи процент месечна лихва за редовен дълг и не се е
възползвала от правото си да се откаже от договора, поради което е налице
приемане на размера на лихвата по см. на чл. 14, ал. 1 ЗЗД, като това приемане
обвързва страните и представлява правно основание за получаване на сумите за
лихва. Твърди, че неподписаният погасителен план е бил изготвен към датата на
подписване на договора, бил е потвърден от страните с § 3 от двустранно
подписания анекс N 1/28.10.2016 г., поради което
обвързва страните, като надплатените суми за лихва спрямо погасителния план са
в размер на 745 шв. франка. Претендира разноски.
Не
се спори между страните, а и от представения като доказателство по делото
договор за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г. се
установява, че между „Е.В.Б.Б.Б.“ АД /с правоприемник – „У.Б.“ АД/ и К.П.Ц.,
като кредитополучател, е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на
80 000 шв. франка, от които – 25 000 шв. франка за покупка на
недвижим имот – ап. 111, находящ се в гр. София, ж. к. *****, и 55 000 шв.
франка – за трайни подобрения и довършителни работи в имота, а кредитополучателят
се е задължил да върне отпуснатия кредит на 300 равни месечни вноски, които
включват главница и уговорената договорна лихва.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от договора за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г.
за усвоените суми по кредита до окончателното му издължаване кредитополучателят
заплаща на банката за първата година фиксиран лихвен процент в размер на 2,9 %,
считано от 05.12.2006 г. до 05.11.2007 г. За останалия период
кредитополучателят заплаща на банката лихва, определена на база променлив в
хода на изпълнението на договора годишен лихвен процент, образуван от Базовия
лихвен процент /БЛП/ на банката минус ставка в размер на 0,706 %. Към момента
на подписване на договора БЛП за CHF e в размер на 6,96
%.
Съгласно
чл. 24 от договора за ипотечен кредит за него са валидни Общите бизнес условия
и Тарифата за такси и комисонни за физически лица на банката, които
кредитополучателят декларира, че е получил и ги приема изцяло.
На 28.10.2016 г. е сключен анекс N 1 към договор за банков ипотечен кредит /с пълна
отговорност/ на физическото лице N 58/13.11.2006 г. Съгласно § 3 от анекс N
1/28.10.2006 г.
погасяването на платените от кредитора суми по § 2 не
оказва влияние върху договорения между страните погасителен план по договор за
банков кредит N 58/13.11.2006 г.
От
представените Общи Бизнес Условия на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД /в сила от 01.09.2006 г./
се установява, че съгласно чл. 3.09, ал. 1 от ОУ „при олихвяване на кредитните
продукти в банкиране на дребно банката използва базови лихвени проценти, съответно
в български левове, евро, щатски долари и швейцарски франкове. Базовите лихвени
проценти в различните валути представляват сума от два компонента: пазарен
индекс и надбавка“.
Съгласно чл.
3.09, ал. 5 от ОУ „Базовият лихвен процент в швейцарски франкове се формира от
сумата на тримесечния LIBOR за шв. франкове
и надбавка от 5,10 %. LIBOR e най – широко
използваният пазарен индекс или база за определяне на краткосрочни лихвени проценти
в швейцарски франкове. Той представлява лихвеният процент, при който се
предоставят междубанкови срочни депозити в швейцарски франкове от една
първокласна банка на друга на Лондонския междубанков паричен пазар. LIBOR се организира от Асоциацията на британските банкери /BBA/ и се определя като средна величина от котировките за
деня за различни срокове на най – активните банки в Лондон. Котира се на база
действителен брой дни/360 дни и се фиксира ежедневно към 11:00 часа Лондонско
време до пет знака след десетичната запетая. Публикува се в Ройтерс, страница LIBOR=.”
Съгласно чл.
3.09, ал. 6 от ОУ „актуализацията
на Базовите лихвени проценти по кредитни продукти в различни валути се
осъществява автоматично в първия календарен ден на месеца при промяна на
стойността на съответния пазарен индекс към последната дата от предходния месец
с повече от 30 базисни пункта спрямо стойността му, използвана при
изчисляването на валидния до момента Базов лихвен процент на банката в
съответната валута“.
Съгласно чл. 3.09, ал. 8, б. „а“ от ОУ „Надбавките/отстъпките към базовите
лихвени проценти по кредитни продукти се определят съобразно риска по
конкретния вид кредитен продукт и изискванията за конкурентноспособност на
банката. Дължимата от клиента годишна лихва по ползвания кредит се формира от
сбора на БЛП за съответната валута на кредита и определената надбавка в
процентни пункта...“
Съгласно
чл. 3.09, ал. 8, б. „б“ от ОУ „В случай,
че разходите по ликвидността при 10 – годишно финансиране се увеличат в
сравнение с размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката
има право едностранно да увеличава първоначално определената над базовия лихвен
процент надбавка с размера на увеличените разходи. Всяка последваща промяна в
надбавката се извършва на основание последното извършено изменение“.
Съгласно
чл. 3.09, ал. 8, б. „в“ от ОУ „Правилото
на подточка 3.09. (8), б. от Общите условия се прилага за всички видове
кредити, при условие че договореният срок за окончателното изплащане на
съответния кредит е не по – кратък от 10 години“.
От приложеното
гр. дело N 21886/16 г. по описа на СРС, 48 състав, се
установява, че с 4 бр. писма /л. 21 – 27 от делото/ банката е изменила лихвения
процент, а кредитополучателят е възразил, както срещу измененията, така и срещу
ОУ на банката.
С влязло в сила
решение N 65096/17.03.2017 г., постановено по гр. д. N 21886/16 г. по описа на СРС, 48 състав, „У.Б.“ АД
е осъдена да заплати на К.П.Ц. сумата от 10476,31 шв. франка, представляваща
недължимо платени при липса на основание възнаградителни лихви по договор за
ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г., начислени за
периода от 18.04.2011 г. до 18.04.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2016 г. до окончателното
плащане.
От неоспореното
от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че Базовият
лихвен процент /БЛП/ на банката за периода от 19.04.2016
г. до 31.01.2019 г. е в размер на 7,246 % и не е променян през целия процесен
период. БЛП е формиран като към пазарния лихвен процент в размер на 4,246 % е прибавена компонента премия в
размер на 3,00 %. Удържаният лихвен процент от банката през процесния период е
в размер на 6,54 %, образуван от БЛП, минус ставка в размер на 0,706 % /7,246 –
0,706 = 6,54/.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от договора за ипотечен кредит N 58/13.11.2006
г.
БЛП за шв. франкове към момента на сключване на договора е 6,96 %. Годишният
лихвен процент е образуван от БЛП минус ставка в размер на 0,706. Лихвеният
процент за процесния период съгласно сключения договор е в размер на 6,254 % /6,96
– 0,706 = 6,254/. Начислената сума за договорна лихва съгласно договора е в
размер на 10 149,80 шв. франка, а погасената от ищцата сума за договорна
лихва за процесния период е в размер на 10 895,00 шв. франка. Надвзетата
от банката сума за договорна лихва за процесния период е в размер на 745,20 шв.
франка /10895,00 – 10149,80 = 745,20/.
Според
заключението на съдебно – счетоводната експертиза банката не е следвало да
актуализира БЛП в периода от 19.04.2016 г. до
31.01.2019 г., тъй като няма промяна на пазарния индекс спрямо
предходния месец с повече от 30 базисни пункта /чл. 3.09, ал. 6 от ОУ към
договора за ипотечен кредит N 58/13.11.2006
г./.
БЛП
за швейцарски франкове, валиден до 05.05.2016 г., е в размер на 4,246 %. Ето
защо, годишният лихвен процент, който банката е следвало да използва, е в
размер на 3,54 % /4,246 – 0,706 = 3,54/.
Използваният
от банката лихвен процент през процесния период е в размер на 6,54 %, формиран
от БЛП в размер на 4,246 %, намален с надбавка в размер на /-0,706 %/, и
увеличен с допълнителен компонент „Премия“ в размер на 3,00 % /4,246 – 0,706 +
3,00 = 6,54/.
Погасената
договорна лихва с включен компонент „Премия“ за периода от 05.05.2016 г. до
05.01.2019 г. е в размер на 10 895,00 шв. франка. Договорната лихва без
включен компонент „Премия“ за периода от 05.05.2016 г. до 05.01.2019 г. е в
размер на 5 897,30 шв. франка. Надвнесената сума за договорна лихва за
процесния период, като се спази начина на формиране на лихвения процент /без
компонента „Премия“/ е в размер на 4 997,70 шв. франка /10 895,00 –
5 897,30 = 4 997,70/.
Според
заключението на съдебно – счетоводната експертиза разликата между погасената и
изчислената лихва за процесния период, като се спазват изискванията на договора
се дължи само на допълнително включения компонент „Премия“. Разликата между
заплатените суми за лихви и начислените суми за лихви съгласно погасителния
план е в размер на 745,20 шв. франка /10 895,00 – 10149,80 = 745,20/.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо. Във връзка доводите
на въззивника, направени с въззивната жалба, по отношение на правилността на
обжалваното решение, въззивният съд намира следното:
По иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже факта на
плащане на процесната сума, а в тежест ответника е да докаже наличието на
основание за получаването й.
В
случая, не се спори, че страните по делото са в облигационно правоотношение по
договор за ипотечен кредит N 58/13.11.2006
г.,
както и че с влязло в сила решение N
65096/17.03.2017 г.,
постановено по гр. д. N 21886/16 г. по описа на
СРС, 48 състав, „У.Б.“ АД е осъдена да заплати на К.П.Ц. сумата от 10476,31 шв.
франка, представляваща недължимо платени при липса на основание възнаградителни
лихви по договор за ипотечен кредит N
58/13.11.2006 г.,
начислени за периода от 18.04.2011 г. до 18.04.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 21.04.2016 г. до окончателното плащане.
В
мотивите на посоченото решение е обсъдена действителността на клаузата на чл.
9, ал. 1 от договора за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г.,
но доколкото само диспозитива на решението се ползва със сила на пресъдено
нещо, то правилно първоинстанционният съд е приел, че дължи произнасяне по
възражението за нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора за ипотечен
кредит като неравноправна. В допълнение следва да се посочи, че за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи и служебно
/чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.
Като страна по
договор за кредит, обезпечен с ипотека, ищцата има качеството „потребител“ по
см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и може да се ползва от защитата, дадена със
ЗЗП. Договорите за кредит, обезпечени с ипотека, представляват договори с
предмет – финансова услуга, а не – финансови инструменти, и клаузите им
подлежат на проверка за валидност с оглед императивните изисквания на чл. 143
ЗЗП.
Съгласно решение
N 98/25.07.2017 г. по търг. дело N 535/16 г. на ВКС, I т.
о. клауза, която се отнася до определяне
на основния предмет на делото, който за кредитодателя обхваща цената на
предоставянето на кредита, може да е както индивидуално уговорена, така и
неиндивидуално уговорена. Когато клаузата е неиндивидуално уговорена, тя
подлежи на преценка от гл. т. на неравноправния си характер, само ако не е ясна
и разбираема /чл. 145, ал. 2 ЗЗП/. Изискването
за ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от
граматическа гледна точка, но и прозрачно и недвусмислено изложение на
съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да
може да предвиди произтичащите за него икономически последици въз основа на
ясни и разбираеми критерии.
По
делото банката не е ангажирала доказателства, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от
процесния договор за кредит, обезпечен с ипотека, е индивидуално уговорена
/арг. от чл. 146, ал. 4 ЗЗП/, поради което следва да се приеме, че същата е
неиндивидуално уговорена.
Договорът
за ипотечен кредит, като вид договор за финансова услуга, по принцип попада в
кръга от сделките, за които важи изключението за потребителска защита по ЗЗП съгласно
чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, тъй като цената на кредитирането е свързана с
влиянието на външни за кредитодателя фактори /причини/, породени от
въздействието на свободния пазар. За да се приложи
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, следва методът на изчисление на
съответния лихвен процент да съдържа ясно и конкретно разписана изчислителна
процедура, предвиждаща вида, количествените изражения и относителната тежест на
всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Посочването
само на факторите, които влияят върху изменението на лихвения процент, не е
достатъчно, при липса на разбираемо за средния потребител описание на начина,
по който с оглед настъпилите изменения в съответния финансов индекс, валутен
курс и др., ще се формира новия лихвен процент. Липсата на конкретна методика
или формула /математически алгоритъм/, определящ трайно съотношението между
изменението и изброените обективни фактори /пазарни индекси/ създава възможност
при наличие на предвидените в договора и/или Общите условия изменения на
променливата компонента, банката – кредитор произволно да променя размера на
лихвата. В този случай е налице недобросъвестност при договарянето, което прави
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП неприложимо. В т. см. е Решение N 65/06.07.2018 г., постановено по т. д. N 1556/17 г. на ВКС, ТК, I т. о.
Настоящият
съдебен състав счита, че преценката на първоинстанционния съд, че цялата клауза
на чл. 9, ал. 1 от договора за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г.
е нищожна като неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, т.
11 ЗЗП, е неправилна. Това е така, тъй като в частта й за определяне на размера
на БЛП за швейцарски франкове към датата на сключване на договора, клаузата на
чл. 9, ал. 1 от процесния договор посочва ясно и точно размера на БЛП за
швейцарски франкове към датата на сключване на договора, който участва при
формирането на размера на възнаградителната лихва. В останалата й част, а
именно – относно правото на банката да променя периодично включения като
компонент на лихвата базов лихвен процент, клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора
за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г. е
неравноправна и поради това нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП /доколкото
не е уговорена индивидуално между страните по договора/.
Клаузата на чл.
9, ал. 1 от процесния договор е свързана с клаузите на чл. 3.09, ал. 1, чл.
3.09, ал. 5, чл. 3.09, ал. 6 и чл. 3.09, ал. 8 от ОУ към договора за кредит, в
които са предвидени условията за промяна на базовия лихвен процент и
надбавките. Най – общо тези условия са свързани с изменения на финансови,
валутни и потребителски индекси, с промени на годишните пазарни лихвени нива, с
промени в регулациите на централната банка и паричната й политика. Посочването
на условията, при които банката – кредитор може да променя базовия лихвен
процент по кредит, и надбавката по кредита, обаче не може да обуслови извод за
наличието на ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по
който при настъпването на някое от предвидените в клаузите на чл. 3.09, ал. 5,
чл. 3.09, ал. 6 и чл. 3.09, ал. 8 от ОУ условия, ще се формира новия базов
лихвен процент, респ. надбавката по кредита, а оттук – и възнаградителната
лихва по кредита. Липсата на указана в договора и в Общите условия конкретна
методика за промяна на БЛП, доведена до знанието на кредитополучателя към
момента на сключване на договора, създава възможност банката – кредитор да
променя лихвата по своя субективна преценка съобразно вътрешните си правила и
нарушава изискването за добросъвестност, както и равновесието между правата и
задълженията на кредитора и на кредитополучатвеля. Освен това в клаузата на чл.
3.09, ал. 8, б. „б“ от ОУ е предвидена възможност за банката да увеличи и
самата надбавка, т. е. твърдия компонент. В клаузите на чл. 9, ал. 1 от
процесния договор и на чл. 3.09, ал. 5, 6 и 8 от ОУ не се съдържа и право на кредитополучателя
да се откаже от договора при несъгласие с извършеното от банката едностранно
изменение в размера на лихвата.
Ето защо, съдът
намира, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора за кредит в частта й относно
правото на кредитора да променя периодично базовия лихвен процент, както и
клаузите на чл. 3.09, ал. 5, ал. 6 и ал. 8 от ОУ осъществяват хипотезите на
неравноправни клазуи по см. на чл. 143, т. 3, 10 и 12 ЗЗП, което представлява и
основание за квалифицирането им като нищожни /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/.
В допълнение
следва да се посочи, че между страните по делото липсват уговорки, че сред
компонентите, формиращи уговорената възнаградителна лихва, следва да се включи
и компонента „Премия“ В случая, от събраните по делото доказателства се
установява, че банката едностранно е увеличила лихвата без да има основание за
това, като е включила компонента „Премия“, който страните не са уговорили. С
последващите ОУ не би могло да се включи едностранно такъв компонент, още повече,
че кредитополучателят е възразил изрично срещу тях /л. 21 – 27 от приложеното N 21886/16 г. по описа на СРС, 48 състав/.
Предвид
изложеното по – горе, съдът приема, че кредитополучателят не е обвързан от
последвалите сключването на договора промени в размера на лихвата, които са
резултат от едностранна промяна на БЛП, извършена на основание признати за
неравноправни и нищожни договорни клаузи, в т. ч. и от включването на компонент
„Премия“ при формирането на БЛП.
Извършеното
от банката през процесния период увеличение в размера на възнаградителната
лихва е без основание поради нищожност на посочените по – горе клаузи от
договора и ОУ. То е довело до заплащане
в повече от дължимата от ищцата договорна възнаградителна лихва за
периода от 19.04.2016 г. до 31.01.2019 г. по процесния договор в размер на
4 997,70 шв. франка /съгласно т. 3 от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза/.
Неоснователно е
възражението на въззивника, че е налице
приемане на размера на лихвата по см. на чл. 14, ал. 1 ЗЗД от страна на
кредитополучателката, доколкото същата е заплащала през процесния период един и
същи процент месечна лихва. В случай, че кредитополучателката не беше плащала
начислената й месечна лихва през процесния период, кредитът можеше да бъде обявен за предсрочно
изискуем от банката.
Неоснователно
е и евентуалното възражение на въззивника, че надплатените суми за лихва спрямо
погасителния план са в размер на 745 шв. франка. По делото е констатирано от
съда наличие на неравноправни клаузи /клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора за
кредит в частта й относно правото на кредитора да променя периодично базовия
лихвен процент, както и клаузите на чл. 3.09, ал. 5, ал. 6 и ал. 8 от ОУ/, въз
основа на които са надвзети без основание суми за лихви в размер на
4 997,70 шв. франка през процесния период /съгласно т. 3 от заключението
на съдебно – счетоводната експертиза/.
Предвид изложеното по – горе,
искът с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД следва да се уважи до размера на сумата от 4 997,70 шв. франка,
представляваща недължимо платена при липса на основание възнаградителна лихва
по договор за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г., начислена за
периода от 19.04.2016 г. до 31.01.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
в съда – 28.01.2019 г. до окончателното плащане. За разликата над сумата от
4997,70 шв. франка до пълния предявен размер от 5742,90 шв. франка искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
Предвид
частичното несъвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение N
20238284/28.10.2020 г.,
постановено по гр. д. N 5201/19 г. по описа на
СРС, 49 състав, следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която „У.Б.“
АД e oсъдена да заплати на К.П.Ц., на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД разликата над сумата от 4997,70 шв. франка до пълния предявен
размер от 5742,90 шв. франка, представляваща недължимо платена при липса на
основание възнаградителна лихва по договор за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г., начислена за периода от 19.04.2016
г. до 31.01.2019 г., както и в частта,
в която „У.Б.“ АД, e oсъдена да
заплати на К.П.Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото за
разликата над сумата от 1370,02 лв., като вместо това следва да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлен искът с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 4997,70 шв. франка до пълния предявен
размер от 5742,90 шв. франка. В останалата му част решението следва да бъде
потвърдено като правилно.
По разноските:
Всяка от страните претендира
разноски. Въззивникът прави възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Възражението
по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от въззивника, е неоснователно. Уговореното и
заплатено от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение за въззивното
производство е в размер на 1020,00 лв. с ДДС. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение, изчислен върху материалния интерес по делото,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба N 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от
850,45 лв. без ДДС, респ. - 1020,54 лв. с ДДС. Следователно уговореното и
заплатено от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение за въззивното
производство не е прекомерно.
Предвид
изхода на спора въззиваемата страна К.П.Ц. следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника „У.Б.“ АД сумата от 158,91 лв., представляваща дължими разноски за
въззивното производство /за държавна такса и за адвокатско възнаграждение/,
както и сумата от 124,02 лв., представляваща дължими разноски за
първоинстанционното производство /за адвокатско възнаграждение и за депозит за
възнаграждение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза/.
Предвид
изхода на спора въззивникът „У.Б.“ АД следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна К.П.Ц. сумата от 887,40 лв., представляваща дължими
разноски за въззивното производство /за адвокатско възнаграждение/.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
N 20238284/28.10.2020 г., постановено по гр. д. N 5201/19 г. по описа на СРС, 49 състав, в частта, в която „У.Б.“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, пл. *****,
e oсъдена да заплати на К.П.Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД разликата над сумата от 4997,70
шв. франка до пълния предявен размер от 5742,90 шв. франка, представляваща
недължимо платена при липса на основание възнаградителна лихва по договор за
ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г., начислена за
периода от 19.04.2016 г. до
31.01.2019 г., както и в частта, в
която „У.Б.“ АД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление:***, пл. *****, e oсъдена
да заплати на К.П.Ц., ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ж. к. *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по
делото за разликата над сумата от 1370,02 лв., КATO ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
OTХВЪРЛЯ предявения от К.П.Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *****, срещу „У.Б.“ АД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление:***, пл. *****, иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 4997,70 шв. франка до пълния предявен размер от 5742,90 шв. франка, представляваща
недължимо платена при липса на основание възнаградителна лихва по договор за
ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г., начислена за
периода от 19.04.2016 г. до 31.01.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му част.
ОСЪЖДА К.П.Ц., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж. к. *****, да
заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление:***, пл. *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 158,91 лв., представляваща дължими
разноски във въззивното производство, както и сумата от 124,02 лв., представляваща дължими разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление:***, пл. *****, да заплати на К.П.Ц.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 887,40 лв.,
представляваща дължими разноски във въззивното производство.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1 – месечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: