Р Е Ш Е Н
И Е
№..............
гр. София, 17.02.2025
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 26 състав, в открито съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
съдия:
даниела попова
при секретар КИРИЛКА
ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 11664 по
описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация
чл.45 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума, представляваща обезщетение за имуществени
вреди.
В исковата молба се твърди, че в период от няколко години,
ответникът е извършвал преводи от електронната система на ищеца, създавайки
фиктивна услуга „пощенски паричен превод“, в резултат от което получил сумата
от 39 310 лева, с което е нанесъл вреда на ищеца, и чиято обезвреда
последният иска. По случая е образувано наказателно производство, по което
ответникът е признат за виновен. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер.
Съдът,
като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Задължението за
обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е
налице виновно действие или бездействие на ответника, от което са причинени
вреди на ищеца, както и причинната връзка между тях, които в
настоящия случай са налице.
В
исковата молба се поддържа, че в период от 18.02.2019г. до 29.03.2019г.
ответникът е извършил неправомерни преводи, в резултат от което е причинил
имуществена вреда на ищцовото дружество в размер на 39 310 лева.
С
влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 4270/2020 г. на СРС, 28 състав,
ответникът К.М. е признат за виновен в това, че за периода 04.02.2019г. до на 29.03.2019г. в гр. София,
от четири IP адреса, в продължавано престъпление, неправомерно добавил
компютърни данни – потребителско име и парола Н.С., в информационната система
на „Е.Е.“ ООД за отчет на парични преводи, като създал в същата система
фиктивни услуги „пощенски паричен превод“ за парични суми на обща стойност 70
788 лв. с начин на плащане по банкова сметка *** К.М. или К.М., при което сума
в размер на 70 788 лв. била наредена от сметка на „Е.Е.“ ООД по техните сметки,
като случаят е немаловажен, а с деянието
са причинени значителни вреди на „Е.Е.“ ООД в размер на 54 988 лв. и същото е
извършено с цел имотна облага – престъпление по чл. 319б, ал. 3 вр. ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, В наказателното производството не е разгледан
граждански иск за обезщетяване на причинените от деянието имуществени вреди.
Влязлата
в сила присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите относно това дали
е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/. Според постоянната съдебна практика задължителната
сила на присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав.
Предвид това присъдата има обвързваща съда сила и относно размера на вредите
като елемент от състава на престъплението, доколкото същите са предмет на
наказателното производство и съставляват имотна облага за дееца (Решение
№105/06.07.2017 по дело №2604/2016 на ВКС, ГК, IV г.о.). Доводите в противната
насока, поддържани от представителя на ответника, съдът отхвърля като
неоснователни.
Предвид
това съдът прие, че в резултат на процесното престъпно деяние /предмет и на
настоящото производство/, извършено от ответника, ищецът е претърпял имуществени
вреди, което подлежат на обезщетяване.
От
приложения препис от решение № 213 от 06.06.2023г., постановено по ВНОХД № 1057
от 2022г. на САС, 1-ви Наказателен състав, се установява, че в хода на воденото
срещу ответника наказателно производство същият е възстановил на ищцовото
дружество15 800 лева, при което получената обща сума от него остава в
размер на 38 660 лева и която състъвлява причинената от него имуществена
вреда, подлежаща на обезщетяване. Искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е основателен до
този размер, до който следва да бъде уважен. За разликата до пълния му предявен
размер е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане делинквентът изпада в забава без
покана, поради което за периода от датата на увреждането – 29.03.2019г., на
ищеца се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. . Доколкото
претенцията за присъждане на законната лихва за забава до окончателното плащане
на главницата, представлява материалноправна последица от уважаване на иска за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не
дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата на
получаване на сумите /които дати не са и установени по делото/
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал. 3 от ГПК
страните имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 5 652.40 лева, от които
4 080 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид ниската степен
на фактическа и правна сложност на делото, както и с оглед извършените
процесуални действия от страна на представителя на ищеца /подаване на ИМ, молба
за обезпечение и явяване в едно съдебно заседание/, съдът намира, че същото
следва да бъде намалено до размера от 3 000 лева, предвид основателното
възражение за неговата прекомерност. При така определения размер на
адвокатското възнаграждение на ищеца следва да се присъдят 4 496.79 лева
част от платените ДТ и адв.възнаграждение, съразмерна на уважената част от
исковете.
Ответникът е извършил разходи в размер на 3 000 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, от които се присъждат 49.60 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.П.М., ЕГН **********,***, да заплати на Е.Е.
ООД, ЕИК *********, седалище ***, сумата от 38 660 лева - обезщетение за
имуществени вреди, причинени от извършено в периода 04.02.2019г. до 29.03.2019г. престъпление по по чл. 319б, ал. 3 вр. ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК,
установено с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 4270/2020 г. на СГС, НО,
28 състав, ведно със законнята лихва върху сумата от 29.03.2019г. до
окончателното плащане, както и 4 496.79
лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Е. ООД, ЕИК *********, седалище ***, да
заплати на К.П.М., ЕГН **********,***, сумата от 49.60 лева - разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: