№ 12718
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110140508 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца И. К. Д. срещу ответника /фирма/ обективно съединени
искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ, евентуално трето
ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, и чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожност
на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане, предвидена в
договор за паричен заем № **********/21.04.2021 г., сключен между страните, и
осъждане на ответника да заплати сумата от 11,99 лв., представляваща недължимо
платена сума по нищожна клауза, събрана като такса за експресно разглеждане, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 17.07.2023 г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът И. К. Д. твърди, че с ответника има сключен договор за паричен заем №
**********/21.04.2021 г., по силата на който последният, в качеството си на
кредитодател, отпуснал сумата от 60 лв. в полза на ищеца и кредитополучател по
кредита срещу задължението да я върне в срок до 26.04.2021 г., при ГПР в размер на
47,4 % и лихвен процент в размер на 38,93 %. Съгласно процесния договор
кредитодателят предоставил на потребителя допълнителна услуга по експресно
разглеждане на искането за отпускане на заем срещу такса в размер на 11,99 лв.
Ищецът поддържа, че към датата на подаване на исковата молба е погасил
задълженията си по договора за кредит. Счита последния за нищожен поради липсата
на съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР по кредита. Твърди, че
таксата за бързо разглеждане е следвало да бъде предвидена в ГПР като разход.
Поддържа, че размерът на ГПР надхвърлял законоустановения максимален праг. С
уговорката за заплащане на допълнителна сума под формата на такса по договора се
заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради факта, че се касаело за разход по
договора за кредит и същият следвало да се счита включен към ГПР. Посочва, че срещу
заплащането на таксата за бързо разглеждане на кредита не се предоставяло никаква
услуга. Твърди, че същата не следвало да се събира, доколкото се осъществявало
действие по усвояване и управление на кредита. Излага, че клаузата, уреждаща
заплащането на посочената такса, е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Поддържа недействителност на целия договор. Моли за уважаване на иска. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/ подава отговор на исковата молба,
чрез юрк. Д. Д., с който оспорва исковете като неоснователни. Счита за неясни
фактическите твърдения на ищеца. Оспорва, че таксата за експресно разглеждане на
договора следва да бъде включена в размера на ГПР, доколкото не представлява общ
разход по кредита. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
За уважаване на исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
на 21.04.2021 г. между И. К. Д. и /фирма/ е бил сключен Договор за паричен заем №
********** с посоченото съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че
клаузата за такса бързо разглеждане е недействителна на посочените основания:
поради противоречие със закона, заобикаляне на закона или противоречие с добрите
нрави. В тежест на ответника е да установи, че сочената като неравноправна клауза на
договора за кредит е индивидуално уговорена /т.е. не е била предварително изготвена
от банката или дори да е била, то ищецът е имал възможност да я обсъди с ответника и
да влияе върху съдържанието и. За уважаване на исковете по чл. 55, ал.1, предл. първо
ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил процесната сума в полза на
ответното дружество. В тежест на ответника е да установи основание за получаване,
респ. за задържане на полученото.
По исковете по чл. 26 ЗЗД:
Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, тъй
като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Съдът е
длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока:
от най-тежкия - противоречие на закона или заобикалянето му, към по-леките - липса
на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на
морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно
от сочените от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока,
отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см. решение №
52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение № 156 от 26.03.2021 г.
по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. №
4746/2019 г. на III г. о. и др. /
Процесният договор за кредит от 21.04.2021 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1
ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се
прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
С него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на потребителски
кредит на 21.04.2021 г. в размер на 60 лв., за срок от 5 дни, с краен срок за връщане на
кредита на 26.04.2021 г., при лихвен процент в размер на 38,93 %, годишен процент на
разходите в размер на 47,4 %, като е уговорено задължение за заплащане на такса
за бързо разглеждане в размер на 11,99 лв., като общата дължима сума възлиза на 72,31
лв. Страните са уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите
условия на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. В
Общите условия на Договора за кредит е прието относно таксата за бързо разглеждане,
че се касае за такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане
на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в
рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на носител
в офис на Партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване
на искане за отпускане на Кредит и/или Допълнителна сума по кредит при срокове и
2
условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифата на кредитора.
Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ,
което настоящият състав кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно
изготвено, при включване на таксата за експресно разглеждане в ГПР по договора,
същият е в размер на 1497,72 %. Установява се от ССчЕ, че общо платената сума от
потребителя на ответника по договора от 21.04.2021 г. е в размер на 72,31 лева,
отнесена за погасяване на сумата в размер на 60 лева за главница, 11,99 лева – такса за
бързо разглеждане и 0,32 лева – лихва.
На първо място при съобразяване на константната съдебна практика следва да
бъде разгледан твърдяния порок, обуславящ нищожност поради противоречието със
закона. Доколкото се касае за договор за потребителски кредит, то на първо място
следва да се разгледат твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК.
Настоящият състав приема, че възможността на кредитора да въвежда такси извън
стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая
не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са
тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в
облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на
заема и неговото администриране. Таксите за бързо разглеждане са свързани с
усвояването и управлението на кредита, водещо до съществено и необосновано
оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в
тежест на потребителя следователно противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който
забранява заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Освен това, таксата за бързо разглеждане, дължима отделно от главницата и
възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение за
извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и е част от общия разход по
кредита за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи
на включване в ГПР. В случая ГПР не включва разходите за допълнителни такси,
начислени от страна на Кредитора. Невключването на таксата за бързо разглеждане в
ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и
като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора, което означава, че клаузата
относно нейната дължимост е неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Тук е мястото да се подчертае, че съгласно заключението на ССчЕ, което настоящият
състав възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, при
включването на посочената такса към ГПР по договора, последният възлиза над
1497,72 % съгласно изчислението на вещото лице по ССчЕ, което почти
тридесеткратно надхвърля законово регламентирания размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като таксата не е включена
като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не
съдържа реалния размер на процента на разходите. Следователно с процесния договор
за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК,
предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към
кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално,
а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на
разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
3
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в този
смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, Решение № 264616 от
09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г. и др./. Последицата, свързана с
неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, а
именно договорът за потребителски кредит е недействителен. На осн. чл. 19, ал. 5
ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по чл. 19, ал. 4, се считат за
нищожни. Следователно предявеният иск за нищожност на клаузата за бързо
разглеждане с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен, поради което не
са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищеца основания за
нищожност на процесната клауза - заобикаляне на закона и противоречие с добрите
нрави.
По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки,
който е получил нещо без основание, да го върне. На връщане подлежи реално
полученото. В настоящия случай на доказване подлежат следните факти: размерът на
обогатяването на ответната страна и обедняването на ищцовата страна поради
получаването на нещо без основание и причинна връзка между обогатяването на
ответника и обедняването на ищцата.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ,
ищецът е заплатил на ответника сумата от 72,31 лева, която е отнесена по следния
начин: 70 лева главница, 11,99 лева – такса бързо разглеждане и 0,32 лева – лихва. Ето
защо, съдът приема за доказан факта за извършено от ищеца в полза на ответника
плащане на такса за бързо разглеждане в размер на 11,99 лева. Ответникът не ангажира
доказателства относно наличие на основание да получи процесната сума, заплатена от
ищцата, поради което искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
С размера на тази сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, като е
налице причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищцата.
Предвид изложеното, недължимо платена се явява сума в размер на 11,99 лв., с оглед
на което искът следва да бъде уважен.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна лихва от датата на депозиране
на искова молба – 17.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В тежест на
ответника следва да се възложи и заплатената от ищеца държавна такса в размер от 130
лв., както и депозит за ССчЕ в размер на 300 лева.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Претендирано е от адв. М. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да
се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на
ВКС/. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ
по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
4
съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-
нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но
преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност
на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г.
о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК,
Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. Ето
защо, като взе предвид броя на предявените искове, обстоятелството, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, исковете са типизирани предвид броя дела,
заведени в СРС с такъв предмет, срочното разглеждане на делото без участие на
процесуални представители на страните, както и материалния интерес по делото, на
оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да бъде определено възнаграждение
в размер на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ срещу
ответника /фирма/, ЕИК ********* с адрес: /адрес/ иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на клаузата, предвиждаща заплащане на „такса за
бързо разглеждане“ от Договор за кредит № **********/21.04.2021 г., сключен между
И. К. Д. и /фирма/ (с предишно наименование „********“), поради противоречие със
закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД /фирма/, ЕИК ********* с адрес:
/адрес/ да заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ сумата в размер на
11,99 лева (единадесет лева и 99 стотинки), представляваща недължимо платена сума
като „такса за бързо разглеждане“ по Договор за кредит № **********/21.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 17.07.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* с адрес: /адрес/ да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на И. К. Д. в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати в полза на И. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: /адрес/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 430 лева (четиристотин и
тридесет лева), представляваща разноски по делото пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5