№ 341
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110215310 по описа за 2023 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от вх. № 91-01-177 от 23.10.2023г. по описа на КФН, от
ЗК„Лев Инс“АД с ЕИК 12130788 със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67, представлявано от Валентин Илиев и Павел Димитров, чрез
пълномощника – юрк.А. Р. срещу Наказателно постановление N Р-10-200 от 09.10.2023г. ,
издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.
644, ал. 2, пр. 2 от КЗ, имуществена санкция в размер на 3000 за нарушение на чл. 108, ал. 1
от КЗ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се представлява от
юрисконсулт Р. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си сочи, че НП е
издадено в нарушение на чл. 52 от ЗАНН и следва да бъде отменено.
Претендира разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен, не се явява,
представлява се от юрисконсулт Любенова с пълномощно по делото. В хода на съдебните
прения последната от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде изцяло потвърдено като
правилно и законосъобразно. Обръща внимание , че нарушението е извършено при
повторност. Поддържа представените на 01.12.2023г. писмени бележки.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на ЗК„Лев Инс“АД с ЕИК 12130788 срещу Наказателно постановление N Р-
10-200 от 09.10.2023г. , издадено от зам.председател на КФН, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
1
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
На 21.06.2023 г. в КФН по електронен път постъпила жалба вх. 91-02-564 #1 от името
на Велимира Радомирова Здравкова с оплакване за забавено произнасяне от ЗК„Лев Инс“АД
с ЕИК 12130788 по заведена претенция, регистрирана с № 5014-5000-23-450138 на
основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в
полица № BG/22/122002690263 с период на застрахователно покритие от 08.09.2022 г. до
08.09.2023 г. включително.
Преписката била образувана по повод настъпило на 11.02.2023 г. застрахователно
събитие – ПТП с участието на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ML 320“ с рег. №
ЕН 0913 МА, за когото е сключен договорът за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, обективиран в полица № BG/22/122002690263.
В периода 11.02.2023 г. до 13.02.2023г., заедно с предявяването на претенцията, на
застрахователя са представени доказателства, необходими за установяването по основание
и размер. Извършени са и два огледа на увредения автомобил марка ''Шевролет'', модел
''Авео'' с рег. № ВТ 5725 КС.
На 13.02.2023г. са предоставени и пълни и точни данни за банковата сметка, по която
да бъде изплатено обезщетение.
След 13.02.2023 г. от заявителя на претенцията не са били изисквани допълнителни
доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията по
смисъла на чл. 106 от КЗ, както и документи, изискуеми по силата на нормативен акт.
На 29.06.2023 г. дружеството се е произнесло по заведената претенция , като превело
по сметка на Велимира Здравкова обезщетение в размер на 2708,17 лева.
При така установеното от фактическа страна, на 01.08.2023 г. св. Виктор Шуманов на
длъжност главен експерт в КФН съставил АУАН № Р-06-244 срещу дружеството-
жалбоподател за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, в присъствието на Янка Постолова и
Сузана Чуш, както и на упълномощен представител на дружеството. При връчването на акта
от името на извършителя не били направени обяснения или възражения срещу него.
Въз основа на посочения АУАН на 09.10.2023 г. било издадено наказателно
постановление № Р-10-200 от 09.10.2023г. от зам.председател на КФН, с което на
жалбоподателя е наложена на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 от КЗ, имуществена санкция в
размер на 3000 за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-
наказващия орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение,
съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция. Същите не се считат за установени до доказване на противното със способите
за събиране на доказателствата в наказателния процес.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му
видно от заповед № З-141/31.05.2023 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор”, с която е определил длъжностни лица, сред които и
актосъставителят Виктор Шуманов, да съставят актове за установяване на административни
нарушения по Кодекса за застраховането и актовете по прилагането му.
2
Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и от страна на административнонаказващия орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и нарушената правна норма.
АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя , че НП е издадено в нарушение на
чл. 52 , ал. 1 от ЗАНН и това е абсолютно процесуално нарушение, водещо до отмяна на
обжалвания акт. Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗАНН има инструктивен характер и
касационната инстанция АССГ константно застъпва това становище (напр. Р 3324/2013
АССГ, VIII кас. с-в; Р от 10.11.2008 по канд 1039/2008 АССГ XII кас. с-в; Р 1607/2013 АССГ,
X кас. с-в; Р 2959/2010 АССГ, I кас. с-в; Р 5764/2013 АССГ, III кас. с-в и др.).
От правна страна съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха
достатъчно доказателства за това, че констатираното и санкционирано с атакуваното
Наказателно постановление административно нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ е било
извършено.
Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 от КЗ застрахователят трябва да определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането.
Нарушението е формално по своя характер, осъществява се чрез бездействие и
съставът е осъществен с непроизнасянето на застрахователя в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ.
В настоящия случай всички доказателства във връзка със заведената претенция са
били представени в периода 11.02 - 13.02.2023 г.
При така установеното застрахователят е следвало до 07.03.2023 г. включително да
се произнесе по един от законовите начини, посочени в т. 1 и т. 2 от чл. 108, ал. 1 от КЗ, като
определи и изплати обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано откаже
плащане.
Бездействието на жалбоподателя в срока по чл. 108, ал. 1 КЗ, изразяващо се в липса
на произнасяне по отправената до него претенция, е фактът, от който произтича
отговорността му, съответно основание за налагането на имуществена санкция.
Съставът на нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ е един и в закона не са регламентирани
по-тежко квалифицирани състави. Нормата на чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ е санкционна,
като същата предвижда по-високи размери на административното наказание, когато
нарушението е повторно.
Според чл. 42, т. 4 от ЗАНН АУАН следва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. В случая, повторността не е елемент от
състава на нарушението, респективно има значение за индивидуализацията на наказанието,
която дейност е от компетентността на административнонаказващия орган.
С наказателното постановление не е ангажирана отговорност на дружеството за
квалифициран състав на нарушение, различен от този, описан в АУАН, а е наложено
административно наказание за основния състав на нарушението, за което е съставен АУАН.
Имуществената санкция от своя страна е била съобразена с обстоятелството, че
нарушението е извършено в условията на повторност.
Съобразно пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ „повторно нарушение” е нарушението, извършено
в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е
наложено наказание за същия вид нарушение.
В случая от приобщените по делото доказателства се установява, че нарушението,
предмет на настоящото дело, е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП №
3
Р-10-739/17.09.2021 г., влязло в сила на 29.10.2022 г., с което ЗК„Лев Инс“АД с ЕИК
12130788 е наказано за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
В тази връзка следва да се посочи, че видът и размерът на наказанието според чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН са реквизити на наказателното постановление, а не на АУАН, като
последният не е необходимо да съдържа данни за извършени предишни нарушения, нито
тяхната оценка като смекаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.
Сред правомощията на наказващия административен орган е да определи размера на
наказанието и в тази връзка да прецени дали да наложи санкцията, предвидена за повторно
извършено административно нарушение за случая, тъй като съставителят на АУАН няма
такова задължение и липсата в акта на описание и квалификация за повторност не
съставляват нарушаване на установените в ЗАНН процесуални правила.
Виждането е споделено в практиката на АССГ – в този смисъл Решение № 1053 от
20.02.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 13883/2017 г., Решение № 7394 от 28.11.2019 г.
на АдмС - София по адм. д. № 9222/2019 г., Решение № 7398 от 28.11.2019 г. на АдмС -
София по адм. д. № 9225/2019 г., Решение № 7400 от 28.11.2019 г. на АдмС - София по адм.
д. № 9223/2019 г. и много други.
Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице, не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна.
На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 644,
ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, като му е наложена имуществена санкция в размер от 3000
лева. Така индивидуализираното наказание съответства на целите, заложени в чл. 12 от
ЗАНН. Определянето размера на санкцията в близък до установения минимум е обусловено
от наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства , а именно:
закъснението за произнасяне по претенцията е около 4 месеца , т.е. не е значително във
времево отношение , но изплащането на обезщетението е продиктувано от предприетите от
страна на правоимащото лице действия по сиганлизиране на контролния орган.
Съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН предвид
обстоятелството, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на същото нарушение.
Предвид изложеното съдът счита, че атакуваното НП се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, претенцията на КФН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, като същото следва да бъде определено в размер на 100 лева,
на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N Р-10-200 от 09.10.2023г. , издадено
от зам.председател на КФН, с което на ЗК„Лев Инс“АД с ЕИК 12130788 е наложена на
основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 от КЗ, имуществена санкция в размер на 3000 за нарушение
на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество ЗК„Лев Инс“АД с ЕИК 12130788 ДА
ЗАПЛАТИ на Комисията за финансов надзор, сумата в размер на 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
4
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5