№ 459
гр. Плевен, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря Е. ПЛ. Д.А
като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Гражданско дело №
20244400100485 по описа за 2024 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл.
45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Е. В. Н. от гр. П. против ОБЩИНА
ПЛЕВЕН. В молбата се твърди, че ищцата се намира в трудово
правоотношение с Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков“ гр.
П. като „старши учител теоретично обучение“, считано от *** год., а съгласно
допълнително споразумение от *** год. работи като ръководител на цигулков
ансамбъл „Концертино“. Твърди се, че с втори трудов договор ищцата е била
назначена на длъжност „артист- оркестрант“ към Плевенска филхармония.
Твърди се, че на *** год. ищцата била на работа в Национално училище по
изкуствата „Панайот Пипков“. Твърди се, че към *** часа ищцата напуснала
сградата на училището и се отправила към зала „Катя Попова“, където от ***
часа била насрочена репетиция на филхармонията. Твърди се, че ищцата
вървяла по левия тротоар на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ в посока
кръстовището, образувано от ул. „Св. св. Кирил и Методий“ и ул. „Данаил
Попов“ в посока пешеходната пътека зад сградата на Община Плевен. Твърди
се, че на гърба си ищцата носела калъф с цигулка, а ръцете й били свободни.
Твърди се, че тротоарът, по който се движела ищцата, бил покрит със заледен
сняг. Твърди се, че приближавайки кръстовището, образувано между улиците
„Димитър Константинов“ и ул. „Св. св. Кирил и Методий“, ищцата стъпила на
1
тротоара на ул. „Данаил Попов“ пред сградата на „Генимекс“ и изчаквала
зелен сигнал на светофара. Твърди се, че при зелен сигнал на насрещния
светофар ищцата повдигнала левия си крак, за да тръгне да пресича улицата,
но още преди да стъпи на пътното платно се подхлъзнала на заледения
участък на тротоара и паднала на лявата си половина, като се подпряла на ляв
лакът на тротоара. Твърди се, че ищцата изпитала остра и силна болка в лявата
си ръка, както и болки по лявата част на тялото и раменния пояс в ляво, като й
прилошало. Твърди се, че с помощта на случайно преминаваща жена ищцата
се изправила и се отправила към зала „Катя Попова“ за репетицията. Твърди
се, че тъй като изпитвала силни болки и не можела да свири на репетицията
ищцата се обадила на племенника си и сестра си, които я придружили до
Спешна помощ при УМБАЛ „Д- р Георги Странски“ гр. Плевен. Твърди се, че
още същия ден ищцата била приета в клиниката по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Д- р Георги Странски“ гр. Плевен с наличие на
оток, палпаторна болезненост и невъзможни движения в лява гривиенна става.
Твърди се, че ищцата била изписана на *** год. с диагноза „Фрактура радии
ин локо типико синистра S 5250“. Твърди се, че на ищцата са били извършени
оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям
обем и сложност, като й е била поставена метална остеосинтеза със
заключваща анатомична плака и винтове и гипсова имобилизация, които
обездвижили лявата й китка. Твърди се, че ищцата заплатила следните суми:
за поставеното й медицинско изделие- 1 940 лв., за пребиваването в
клиниката- 40, 60 лв. и за болкоуспокояващи медикаменти- 87, 01 лв. Твърди
се, че от клиниката издали на ищцата болничен лист за временна
неработоспособност за периода от *** год. до *** год. Твърди се, че
последвали нови контролни прегледи и на ищцата били издавани болнични
листове за временна неработоспособност. Твърди се, че ищцата посетила
множество лекари- специалисти в ДКЦ „Плевен“ ЕООД, МЦ „Ортомед“
ЕООД гр. София , „Орго медика“ ЕООД гр. София, МБАЛ „Сърце и мозък“
гр. Плевен и УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД гр. София, при което
направила различни разходи, подробно описани в исковата молба. Твърди се,
че вследствие претърпения инцидент животът на ищцата се променил
тотално- същата не можела да ползва пълноценно лявата си ръка и била
неработоспособна, в продължение на месеци не можела да се облича и
съблича и да извършва елементарни действия по обслужването си в битов
2
план, изпитвала силен стрес, чувствала се тревожна и изнервена, не можела да
спи. Твърди се, че всички тези неимуществени вреди са причинени от
бездействията на служителите на ответната община по снегопочистването и
зимното поддържане на тротоарите на гр. П. и по- специално на ул. „Св. св.
Кирил и Методий“. Според ищцата това обосновава отговорността на
ответника за репариране на причинените на ищцата неимуществени и
имуществени вреди. В заключение ищцата моли съда да осъди ответната
община да й заплати сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
счупване на горен ляв крайник при падане на *** год. върху заледен общински
тротоар, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на
деликта до окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати сумата
от 2 674 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /разходи за
медицински изделия и услуги, пътни разходи, разходи за извършени операции,
болнично лечение и рехабилитация/, причинени вследствие счупване на горен
ляв крайник при падане на *** год. върху заледен общински тротоар, ведно
със законната лихва върху вземането, считано от датата на деликта до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Община Плевен ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
доводите и възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
От приложените по делото многобройни писмени доказателства и от
показанията на разпитаните свидетели Ч. В., С. Ж. и В. И. се потвърдиха по
безспорен и категоричен начин твърденията в исковата молба, че на *** год. в
гр. П. при движение по ул. „Кирил и Методий“, на кръстовището с ул.
„Димитър Константинов“, ищцата Е. В. Н. се подхлъзнала на заледен участък
от тротоара и паднала, при което получила определени травматични
увреждания.
На първо място, в производството по ч. гр. дело № 1104 по описа за 2024
год. на Плевенския районен съд, което се е развило по реда на чл. 207 от ГПК,
е изискан диск от показанията на камерите за контрол движение/
3
видеонаблюдение на кръстовището на улиците „Кирил и Методий“ и
„Димитър Константинов“ в гр. П. от дата *** год. за времето от *** до ***
часа и въз основа на същия е изготвено заключение от съдебно-
видеотехническа експертиза, което е възпроизвело кадрите от диска на
хартиен носител в тяхната хронологична последователност. От същите ясно се
вижда, че тротоарите на кръстовището са покрити със значителна снежна
покривка и са непочистени, както и момента на падането на ищцата.
От писмо изх. № ОД- 03- 240- 1/ 30. 08. 2024 год. на директора на
Национален институт по метеорология и хидрология- филиал Плевен е видно,
че в периода 24- 26 ноември 2023 год. в страната се е създала валежна
обстановка с обилни валежи от дъжд и сняг, усилване на вятъра и
снегонавявания, като за 25. 11. 2023 год. в Област П. е бил обявен оранжев код
за опасно време поради обилни валежи и силен вятър. Посочено е, че на 25.
11. 2023 год. с нахлуване на студен въздух от северозапад температурите са се
понижили и валежът от дъжд е преминал в сняг, като се е натрупала 38 см.
снежна покривка. За процесната дата- *** год.- в писмото е отразено, че
между 08. 30 и *** часа температурата на въздуха в Област П. е била минус 1,
3 градуса, а максималният вятър с пориви 10 м/ с.
В показанията си свидетелят Ч. В. посочва, че денят на инцидента е бил
снежен, не е било почистено и е имало поледица. В подобна насока са и
показанията на свидетелката С. Ж.: „в града беше страшно положението-
много сняг и много лед навсякъде по улиците…никъде в града нямаше
таксита“ /л. 136 от делото/.
От заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза се
установява, че вследствие на процесния инцидент е била счупена лявата
лъчева кост на ищцата. Вещото лице е посочило, че по повод счупването
ищцата е претърпяла две оперативни интервенции: на 28. 11. 2023 год.-
открито наместване на костните фрагменти и фиксация метална плака и
винтове и на 28. 03. 2024 год.- отстраняване на фиксиращата метална плака и
на вътреставните сраствания. В заключението е отразено, че увреждането води
до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, т. е. на
възможността за самообслужване за около 1, 5- 2 месеца и на годността за
физически труд за около 2, 5- 3 месеца при нормално протичане на
оздравителния процес. При ищцата обаче оздравителният процес е бил
4
удължен на около 6 месеца поради усложнения- персистиращи оточност,
болезненост, контрактура и сраствания в гривнената става, което е наложило
втора оперативна интервенция и последваща физиотерапия. Вещото лице е
извършило преглед на ищцата и е отразило в заключението, че понастоящем е
налице добро възстановяване на функцията на крайника с леко ограничение на
обема на движенията в лявата гривнена става в крайните фази, което е без
съществена практическа стойност. При изслушването му в съдебно заседание
вещото лице е посочило, че няма данни за хипотрофия на крайника, както и за
увреждания на нервната и съдовата система, които да препятстват
възстановяването на функциите на крайника.
При така изложените обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Претенциите на ищцата Е. В. Н. намират своята правна квалификация в
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. От съдържанието на тази норма следва извода,
че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност,
прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се поправят
виновно причинените вреди, т. е. отговорността по чл. 49 от ЗЗД е акцесорна и
има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за
чужди противоправни и виновни действия и бездействия, като тя е различна
от договорната и деликтната, тъй като настъпва в резултат на виновно
причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа. За да бъде ангажирана отговорността
по този текст следва да бъде установено наличието на следните предпоставки:
възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод извършване на възложената му
работа- чрез действия, които пряко съставляват извършване на възложената
работа или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата; наличие на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД- деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Тук е
мястото да се отбележи разликата между разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 от
ЗЗД- в първия случай отговорността настъпва от виновните действия или
бездействия на този, който борави с вещта, докато увреждането по чл. 50 от
ЗЗД настъпва от специфичната вредоносна проява на вещта, без да е
въздействано върху тази вещ по начин да се използват нейните особености,
5
водещи до увреждането. В тази насока са и дадените задължителни указания
по приложението на закона- Постановление № 4/ 1975 год., ППВС, според т. 3
от което, когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите
е по чл. 45 или чл. 49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са
произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, т.е. основната
разлика между отговорността по двата текста е в това вещта, от която са
произлезли вредите, дали е могла да бъде обезопасена- при невъзможност за
обезопасяване отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, а при такава възможност- по
чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В настоящия случай безспорно се
установи, че улица „Кирил и Методий в гр. П. е собственост на Община
Плевен по силата на чл. 2 ал. 1 т. 2 от Закона за общинската собственост във
вр. с §7 ал. 1 т. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
местното самоуправление и местната администрация. Нормата на чл. 11 ал. 1
от ЗОС предвижда, че имотите и вещите общинска собственост се управляват
в интерес на населението на общината съобразно разпоредбите на закона и с
грижа на добър стопанин. В чл. 31 от Закона за пътищата пък е
регламентирано, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Следователно поддръжката на процесната улица, в
това число снегопочистването и осигуряването на безопасно придвижване на
пешеходците и моторните превозни средства, е в тежест на ответната община,
но нейните служители не са положили необходимата грижа. С оглед на
гореизложеното съдът приема за безспорно установено наличието на
определено увреждане, което е последица от бездействието на ответната
община и неизпълнението на страна на последната на законово вменените й
задължения да поддържа улиците- нейна собственост.
По иска за причинени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантен за
размера на обезщетението момент е този на постановяване на съдебното
решение, като следва да се вземат предвид всички обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на пострадалия. От заключението на
назначената съдебно- медицинска експертиза е видно, че през периода на
възстановяване ищцата е изпитвала болка, която е било особено интензивна
6
през първите две- три седмици след получаване на травмата. От показанията
на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели С. Ж. и В. И. се
установява, че през първите месеца след инцидента ищцата е имала силни
болки в ръката в мястото на счупването, изпитвала е затруднения при
осъществяването на ежедневните действия /хранене, обличане, къпане и т. н./,
оплаквала се е от безсъние и главоболие, била е нервна и тревожна и то най-
вече поради мисълта, че няма да може да свири на цигулка и да продължи с
концертната си и преподавателска дейност. В заключението на назначената
съдебно- психологична експертиза е посочено, че ищцата изпитва трудности с
приемането на сегашното й състояние, неудовлетворение, напрежение и
индиректна агресия. Вещото лице е констатирало наличието на висока
генерализирана тревожност и състояние на фрустрация, възникнало поради
създадената пречка пред ищцата да продължи по своя жизнен път според
своята рутина и планове. При съобразяване на горния доказателствен
материал и особеностите на конкретния случай, а именно:
-начинът и обстоятелствата, при които е получено увреждането;
-видът и тежестта на телесните увреждания, довели до значителни по
сила и интензитет болки и страдания, включително от проведените операции,
болничен престой, поставената метална плака и гипсова имобилизация и т. н.;
-невъзможността за обслужване за продължителен период от време и
преживените в тази връзка неудобства в психоемоционален аспект от
наложителната чужда помощ, и
-фактът, че увреждането е създало непреодолима пречка за
пълноценното осъществяване на дейността, с която ищцата е ангажирана от
ранна детска възраст, като и към настоящия момент в крайните фази има леко
ограничение на функциите на ръката, което състояние според вещото лице
доц. д- р С. К. е дефинитивно и едва ли ще бъде преодоляно, съдът счита, че
на ищцата Е. В. Н. следва да се определи обезщетение в размер на 30 000 лв.
За разликата до претендираните 70 000 лв. предявеният иск за
неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Доколкото претърпените от ищцата неимуществени вреди произтичат от
непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл. 86 ал. 1 във вр. с чл. 84
ал. 3 от ЗЗД ответникът следва да заплати и законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането /*** год./ до
7
окончателното изплащане на сумата.
В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства, които да
установяват принос на пострадалата ищца за настъпване на вредоносния
резултат. Обстоятелството, че улицата, на която е станал процесният
инцидент, е била основната за придвижване на пострадалата към централната
част на гр. П. не предполага задължение за ищцата да проявява внимание по-
голямо от обичайното, за да избягва препятствията в градската среда,
създадени от бездействието на служителите на ответната община. Всички
данни сочат, че подхлъзването и падането на ищцата не е резултат от проява
на невнимание от нейна страна, от подценяване на зимната обстановка,
носенето на неподходящи за сезона обувки и т. н., а е последица от
непочистването и необезопасяването на тротоара. Няма и доказателства за
съпричиняване на вредите от действията на трети лица /по- конкретно
лекарския екип при извършването на първата операция/, доколкото нито в
медицинските документи, нито в заключението на назначената съдебно-
медицинска експертиза се съдържат сведения за допуснато нарушение на
практически установените правила за диагностициране на заболяването и
провеждане на лечението, което е довело до значително забавяне на
оздравителния процес, както и до необходимостта от повторна оперативна
интервенция. При това положение съдът приема, че възражението на
ответника за съпричиняване и оттам за намаляване на обезщетението на
основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД се явява неоснователно.
По иска за причинени имуществени вреди.
С исковата молба са представени множество документи, установяващи
направените от ищцата разходи във връзка с престоя й в клиника по ортопедия
и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД гр. Плевен,
закупуването на медицински изделия и консумативи, такси за медицински
прегледи в ДКЦ „Плевен“ ЕООД, МЦ „Ортомед“ ЕООД гр. София , „Орго
медика“ ЕООД гр. София, МБАЛ „Сърце и мозък“ гр. Плевен и УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД гр. София, пътни разноски и други. Доказателства,
опровергаващи истинността на горните документи, не са ангажирани от
ответника, поради което съдът приема, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за претърпените вследствие на процесния инцидент от *** год.
имуществени вреди се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
8
Началният момент, от който се претендира и следва да бъде присъдена
законната лихва върху обезщетението, е датата на увреждането.
При този изход на делото и на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7
ал. 2 т. 2 и 4 във вр. с чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. в полза на
пълномощника на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 3 617, 40 лв. съобразно уважената част от исковата молба.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 1 306, 96 лв. и направените разноски за вещи
лица в размер на 950 лв.
По тези съображения Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление
гр. Плевен, пл. „Възраждане” № 2, представлявана от В. В. Х., да заплати на
Е. В. Н. от гр. П., ЕГН **********, сумата от 30 000, 00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от счупване на горен ляв крайник при падане на *** год. върху
заледен общински тротоар, ведно със законната лихва върху вземането,
считано от *** год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до претендираните 70 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление
гр. Плевен, пл. „Възраждане” № 2, представлявана от В. В. Х., да заплати на
Е. В. Н. от гр. П., ЕГН **********, сумата от 2 674, 00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди /разходи за медицински изделия и услуги,
пътни разходи, разходи за извършени операции, болнично лечение и
рехабилитация/, причинени вследствие счупване на горен ляв крайник при
падане на *** год. върху заледен общински тротоар, ведно със законната
лихва върху вземането, считано от *** год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление
гр. Плевен, пл. „Възраждане” № 2, представлявана от В. В. Х., да заплати на
адв. В. Г. П. от Адвокатска колегия гр. Плевен, личен № ***, сумата от 3 617,
9
40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление
гр. Плевен, пл. „Възраждане” № 2, представлявана от В. В. Х., да заплати по
сметка на Плевенския окръжен съд сумата от 1 306, 96 лв., представляваща
държавна такса върху цената на уважените искове, и сумата от 950 лв.,
представляваща направени разноски за вещи лица.
Решението може да се обжалва пред Великотърновския апелативен съд в
14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
10