Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА/о.м./
като разгледа докладваното от съдия Данаилова частно гражданско дело № 15507/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 13736/06.11.2019 г. на длъжника по
изпълнението Т.П.Т.
срещу постановление от 29.10.2019 г. на ЧСИ Г.К.по
изп. дело № 20199240401239, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер
от 400 лв. за неизпълнение на задължението и да предаде на 25.10.2019 г. детето
К.К.Ж.на бащата К.П.Ж.за осъществяване на постановен от съда режим на лични
отношения. Доводите в жалбата са, че длъжницата не е давала повод за образуване
на изпълнителното дело, което било заведено тенденциозно от бащата при
злоупотреба с процесуални права и за да се упражни психически, физически и
финансов тормоз над майката е препятствала предаването, като е изразила и винаги е изразявала готовност и желание да
предаде детето и винаги осигурява своето и на детето присъствие на мястото и
времето, определено от съдебния изпълнител, като това не е извършено поради отказа
на детето да се вижда с баща си, който отказ жалбоподателя счита да е по
причина на поведението на бащата, включително поведението по изпълнителното
дело. Доводите във връзка с други дела и отношения между страните са
ирелевантни за спора.Моли за отмяна на глобата и присъждане на разноски срещу
съдебния изпълнител или взискателя, по чиято инициатива е наложена глобата.
Прави доказателствени искания за събиране на гласни доказателства и извършване
на психологична и психиатрична експертиза на детето
Взискателят К.П.Ж.оспорва жалбата, като счита, че глобата е законосъобразно
наложена, тъй като длъжницата е преустановила контактите с дъщеря му,
включително по телефона, като счита, че неизпълнението на режима се дължи
изцяло на нейното поведение.
Съдебният изпълнител в мотивите си излага съображения, че е наложил
глобата, тъй като изпълнението на решението относно режима на лични контакти
изисква родителят –длъжник да направи всичко необходимо, включително да
подготви и мотивира психологически детето да общува с другия родител.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач
при неспазване наизискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния
изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня
на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по налагане на глоба, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано на
04.09.2019 г. въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 25.07.2018 г. по гр.д.№ 1894/2017 г. на СГС, І въззивен
брачен състав, с който е определен режим на лични отношения на бащата К.П.Ж.и
детето К.К.Ж..
Съдебният изпълнител е изпратил на 12.09.2019
г. покана за доброволно предаване на дете до майката Т.П.Т., в която са
посочени датите до края на 2020 г., на които детето следва да бъде
предадено на бащата, кщато поканата е
получена на 07.10.2019 г.
С изявление от 07.10.2019 г. длъжника Т.Т. е
заявила готовност да предава детето като е посочила адреса по местоживеенето
им, като е заявила и че е налице пречка за изпълнение на режима поради
категоричното нежелание и несъгласие на детето да се вижда, общува и среща с
баща си, което нежелание според майка се дължи на упражняван от бащата тормоз
върху майката, настоящия й приятел и детето, въвличането на детето в конфликти, невръщане на детето на адреса,
от който е предадено, неплащане на издръжка и препятствие от страна К.Ж.на
пътуванията на детето зад граница,
включително във връзка с учебния процес и посещение на лагер в чужбина. Посочва,
че е издадена и заповед за защита срещу К.Ж.по
отношение на нея и детето.
Съдебният изпълнител е изпращал искания до
Дирекция социално подпомагане – Красно село за датите 11.10.2019 г., 16.10.2019
г., както и за 25.10.2019 г., във връзка с която е наложена обжалваната глоба,
като за последната дата няма доказателства поканата да е получена. На първите
две дати са присъствали служители на дирекцията, за което са съставени техни протоколи, представени с жалбата, като
присъствието им е отразявано и в съставените от ЧСИ протоколи.
На датата 25.10.2019 г. в посочения част за
предаване са се явили само взискателят К.Ж.и неговия адвокат Я.С., Т.К.–
помощник на ЧСИ Г.К., майката Т.Т. и нейния адвокат Р.Ш..
В протокола е отразено, че майката Т.Т.
заявява, че не спира детето К.Ж.да се вижда с баща си и не препятства
предаването , както и че желае да го предаде в момента, но детето не желае да
се вижда с баща си.
От представените с жалбата протоколи от
11.10.2019 г. и 16.10.2019 г., съставени от служители на на АСП, отдел мобилна работа с деца в риск“,
на ДСП – Оборище се установява, че при насрочените от ЧСИ дати на предаване
детето К.Ж.отказва и не желае да се срещне с него.
Констатации за нежеланието на детето и
отказът му да тръгне с баща си при насрочените от съдебния изпълнител дати на
предаване се съдържат в протоколите от 08.11.2019 г., 11.11.2019 г., 13.11.2019
г., на които са присъствали служител на МВР и социален работник, поради което и
съдът приема, че макар и в протокола от 25.10.2019 г. да не са отразени
конкретни факти относно поведението и волята на детето, то по делото се
установява неговото нежелание да контактува с баща си и да осъществява
предписания личен режим на отношения и това нежелание е трайно.
Същевременно длъжницата Т.Т. се е явила на
насрочените дати, включително на 25.11.2019 г., като е изразила готовност да
предаде детето, като събраните доказателства не установяват никакво конкретно
нейно поведение, което да е допринесло за нежеланието на детето да общува с
бащата, поради което и мнозинството от съдебния състав счита, че непредаването
на детето в изпълнение на установения личен режим на отношения с неговия баща
не се дължи на виновно поведение на Т.Т., поради което и глобата е наложена
незаконосъобразно.
Съдебният изпълнител е бил длъжен незабавно
след установяване на пречка за изпълнението на режима да потърси съдействие
от Дирекция „Социално подпомагане“ не
само във връзка с присъствие на служител при насроченото предаване, а
извършване на обследване и предприемане на съответните на идентифицираната от
това обследване нужда подходящи мерки по чл.23 от Закона за закрила на детето.
Налагането на глоба на родителя, при когото детето живее, не е способ за
отстраняване на пречки за изпълнение на режима, извън поведението на самия
родител по фактическо предаване на детето, каквито не се установяват по
изпълнителното дело.
По тези съображения обжалваното постановление
следва да се отмени.
Не следва да се присъждат разноски на
жалбоподателя в настоящето производство, тъй като направените такива са в
резултат на незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, респективно няма
основание да бъдат възложени на взискателя. Отговорността за съдебни разноски се основава
на действия, изразяващи се в неоснователно предизвикан съдебен спор. В случая макар
и взискателят да е претендирал разноски по изпълнителното дело, частният
съдебен изпълнител е този, който е приел
искането за основателно и определил такива да бъдат понесени от длъжника по
изпълнението и въпреки неговото искане за изменение на постановлението за
разноските е отказал неговото изменение. Следователно именно неговите действия
са породили правния спор пред съда в производството по обжалване на действията
му, които е установено да са незаконосъобразни и са отменени и той носи
отговорност за вредите от тези действия.
Действително чл.81 ГПК посочва, че във всеки
акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски, от която норма обаче не следва извод, че разноски всякога
се присъждат. Същата е във връзка с принципа, че въпросът за отговорността за
съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени,
тъй като не е допустимо да се претендират в отделно производство, но този
принцип е приложим в отношенията между страните по делото, но не и по отношение
на трети за спора лица и от него са въведени изключения дори и в отношенията
между страните /такива са например хипотезите по чл.78, ал.2 ГПК, случаите с
направените разноски в обезпечителното производство, разноските направени в
охранителни производства пред съда и др./.
В
случая се касае за разноски, направени в причинна връзка с незаконосъобразно
действие на съдебния изпълнител, поради което и не следва да бъдат възлагани на
взискателя, а съдебният изпълнител не е страна в производство по обжалване на
постановлението и неговата отговорност за вреди от незаконосъобразни действия
се реализира по общия исков ред.
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 29.10.2019 г. на ЧСИ Г.К.по изп. дело № 20199240401239,
с което на Т.П.Т. е наложена глоба в размер от 400 лв. за неизпълнение на
задължението и да предаде на 25.10.2019 г. детето К.К.Ж.на бащата К.П.Ж.за
осъществяване на постановен от съда режим на лични отношения.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
На
съдия Р.Данаилова по ч.гр.д.№ 15507/2019
г.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от съдебния състав за основателност на жалбата срещу действията на
ЧСИ по налагане на глоба.
Считам, че глобата е наложена
законосъобразно, като доколкото по изпълнителното дело се установява
повторяемост на поведението на длъжника, то и няма основание и за намаляване на
размера й.
Считам, че разпоредбата на чл.528, ал.1,
т.2 ГПК има предвид пречки за изпълнение на задължението за предаване на дете,
различни от неадекватност/несъответствие на предписания с влязло в сила решение
режим на лични отношения с интересите на детето.
В случая длъжника Т.Т. твърди, че
причината да не се изпълнява съдебното решение е нежелание на детето, като
изпълнението му създава негативни преживявания за детето и следователно твърди,
че предписаният със съдебно решение режим не е в интерес на детето. Твърди и че
причина за нежеланието на детето е поведението на неговия баща. Същевременно
Т.Т., на която е възложено упражняването на родителските права, която живее с
детето, респективно единствена от двамата родители осъществява с него лични
отношения, не предприема мерки за изменението на този режим по съдебен ред,
включително и чрез допускане на привременни мерки, които да парират твърдяното
от нея нарушение на интересите на детето чрез изпълнението.
Следователно твърдяната от Т. причина за
неизпълнението може да се отстрани чрез изменението на режима, което изменение
следва да се инициира от майката, с която детето живее, която твърди
неадекватност на установения режим с интересите му и която е задълженото лице
по предаване на детето за изпълнение на този режим, като в производството по
изменение ще се прецени дали действително режима не съответства на интересите
на детето и дали нежеланието му се дължи на родителско отчуждение, респективно
какви са причините за последното и подходящите мерки за преодоляването му.
Считам, че е налице най-малкото
бездействие на длъжника Т.Т., поради което до изменение на решението за режима
на лични отношения няма основание то да не бъде санкцонирано.
По изложените съображения считам, че
жалбата следваше да се остави без уважение.
Съдия:
Р.Данаилова