Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Алина
Тодорова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 15 290 по описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 30 000 лв.
В исковата молба на М.С.С. се твърди,
че на 12.12.2014 г., около 19, 20 часа, на път ІІ-44, км 27+250 М.М.А. при
управление на лек автомобил „Хонда Сивик” с рег. № ********нарушил правилата за
движение по пътищата като управлявал автомобила с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост, след употреба на алкохол, загубил управление над него,
напуснал пътното платно и самокатастрофирал в крайпътен скат. От ПТП-то
пострадал ищецът като пътник в автомобила и същият получил контузио капитис,
комоцио церебри, контузио тарацис и нарушения на акомодацията. Бил
хоспитализиран в хирургическото отделение на МБАЛ „д-р Т.В.” АД – гр. Габрово,
където след извършените необходими изследвания била установени травми на глава
и гръден кош. След изписването му лечението продължило в домашни условия и била
назначена медикаментозна терапия с хигиенно-диетичен режим. Твърди се, че в
дълъг период от време страдал от силно главоболие и световъртеж със симптоми на
намалено зрение, които съЗ.али на ищеца изключителни затруднения в ежедневието
му. Твърди се, че на 09.03.2015 г. поради продължаващите оплаквания ищецът
отново потърсил лекарска помощ и му била поставена диагноза нарушаване на
акомодацията с установени невуси в склерата на двете очи. Твърди, че
преживеният стрес от катастрофата, трудното възстановяване и усложненията
станали причина за множество негативни емоции, силно главоболие и проблеми със съня.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Хонда Сивик”, да му заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични
увреждания. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗД „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозиран са допълнителна искова молба
респ. допълнителен отговор.
По делото като трето лице на страната
на ответника е конституиран М.М.А. и е приет за съвместно разглеждане обратен
иск срещу тях с правно основание чл. 274 ал. 2 от КЗ /отм./.
Ответникът по обратния иск оспорва
същият в депозирани писмени отговори.
Главният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв. В..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. П., който поддържа заявения обратен
иск.
Третото лице на страната на ответника и
ответник по обратния иск се представлява в открито съдебно заседание от адв. М..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
12.12.2014 г., съставен от ОД на МВР, сектор „ПП” – Габрово, от който се
установява, че на 12.12.2014 г., около 19.20 часа на път ІІ-44, км.27+250 се е осъществило ПТП от водача на
лек автомобил „Хонда Сивик” с рег. № ********– М.М.А., който вследствие на
несъобразена скорост при лека лява крива губи контрол над МПС, излиза вдясно
извън пътното платно и се блъска последователно в дърво и пропада в крайпътен
скат. Посочено е в протокола за ПТП, че при ПТП е починал пътникът Ю. М.А.,
пътникът К.Я.А.е с роптура на слезката, а пътникът М.С.С. е с болки в областта
на гръден кош.
По делото е представена присъда № 56/01.12.2015 г. на ОС - Габрово, постановено по нохд 99/2015 г. От
съдържанието на същата се установява, че М.М.А. е признат за виновен в това, че
на 12.12.2014 г. около 19,45 часа, на главен път II – 4/в посока от гр. Габрово към гр. Севлиево/, на км
27+250, на територията на Община Габрово, при управление на МПС от категорията
„В” – лек автомобил „Хонда Сивик” с рег. № *******, собственост на П. Б.Б.нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП като се
движил със скорост от 136 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Ю. М.А.
и тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка на К.Я.А.от гр.
Габрово като същият е осъден на три години лишаване от свобода. Присъдата е
влязла в законна сила на 27.10.2016 г. като е изменена с решение на ВКС само в
частта, досежно размера на наложеното наказание.
По делото е допусната и изслушана
съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице
е обосновал извод, че от техническа гледна точна непосредствената причина,
довела до настъпване на ПТП са субективните действия на водача с органите за
управление като същият е имал техническата възможност да управлява със скорост,
при която автомобилът не би загубил устойчивост. Обоснован е и извод, че
автомобил „Хонда Сивик“ е оборудван с триточкови предпазни колани от инерционен
тип за предни и задни седалки.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото
лице д-р П.С.П.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то М.С.С. е получил „мозъчно сътресение, протекло със
степенна/количествена промяна в съзнанието – без данни за настъпване на кома,
контузия с палпаторна болезненост в тилната област на гърдите и контузия на
гърдите”. Обоснован е извод, че лекостепенната черепно-мозъчна травма при
правилно проведено лечение и спазване на лечебно-охранителен режим отзвучава за
период от 3-4 седмици като изходът от нея обичайно е добър и едва 10% от
пациентите съобщават за оплаквания след този период. Обоснован е и извод, че с
оглед липсата на белези от травми – лентовидни ожулвания по гърдите и корема, с
оглед скоростта на движение на автомобила при удара от 120 км/ч вероятно ищецът
не е бил с поставен предпазен колан.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от лекар –
офталмолог – д-р И.Н.М.. Вещото лице е посочило в заключението с, че в
епикризата от отделението по хирургия, представена по делото не са описани
наранявания, няма описано лечение на очите, няма приложени офталмологични
консултации. Посочено е, че на 09.03.2015 г. при офталмологичен преглед е
написана диагноза – нарушение на акомодацията като зрението на дясно око е
0,7/70% от нормалното зрение, на ляво око
е 0,8/80% от нормалното зрение като няма описание на състоянието на
лещите на двете очи, не е ясно горното зрение с корекция или без корекция е,
няма подробно описание на състоянието на очните дъна, поради което не е
възможно да се коментира нарушение на акомодацията.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетел – А.А.С., съпруга
на ищеца, разпитана в съдебно заседание от 07.11.2016 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение,
покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от присъдата на наказателния
съд, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл.
300 от ГПК.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза, изготвена от вещото лице - неврохирург. С оглед изводите на СМЕ са
установени и търпените от ищеца болки и страдания, техният интензитет и
продължителност, които се потвърждават и от
ангажираните по делото гласни доказателства, ценени от състава на съда
при съблюдаване на нормата на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му увреждания – контузия на глава и лека черепно-мозъчна травма, настъпилата
промяна в стереотипа му на живот, подлежат на репарация, като обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. С оглед
изводите на СМЕ – офталмолог настоящият съдебен състав не може да обоснове
извод за наличие на нарушение на акомодацията при ищеца респ. същото да е в
причинно-следствена връзка с процесното по делото ПТП. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /30 години/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпял болки, страдания и ограничения
/около 3-4 седмици/, настоящият съдебен състав счита, че при съобразяване
възрастта, интензитетът на страданието и продължителността на търпените от
ищеца неблагоприятни последици справедливо би било да се присъди сума от 10 000
лв. като за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът е пътувал без
поставен предпазен колан. Съгласно нормата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали.
Допринасянето може да бъде както с действия, така и с беЗ.ействия т.е. налице е
фактически критерий за преценка, а не следва да се презюмира наличие на
съпричиняване само с оглед факта, че поведението на пострадалия е в нарушение
на правилата на З.вП. В този случай вредоносния резултат трябва да е в причинна връзка и с
деянията на увредения. При ангажираните по делото доказателства не се установява по никакъв начин
с поведението си ищецът да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Изводите на вещото лице по СМЕ, както и изявлението му в съдебно заседание от 06.11.2016
г. са че по-вероятно ищецът да е пътувал без поставен предпазен колан, но с
оглед скоростта, при която е осъществен удара /над 130 км/ч/ същият не би бил
ефективен. Аналогични са и изявленията на ВЛ по САТЕ, обосновал извод за
неефективност на предпазния колан, доколкото същият е ефективен при удари със
скорост от порядъка на 60 – 70 км/ч.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По обратния иск с правно основание чл. 219 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 274
ал. 2 от КЗ/отм./:
Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален – ако бъде
уважен първоначалния иск. С оглед гореизложените изводи за уважаването на
първоначалния иск, съдът следва да разгледа предявения от ответника срещу третото
лице, обратен иск, с предмет – притезанието на ответника срещу деликвента за
процесното вземане.
Страните не спорят, че към момента на настъпването на застрахователното
събитие страните по настоящия иск са били в договорни отношения по повод
сключен договор за застраховка, покриващ риска „ГО”. По делото е установено, че
процесното застрахователно събитие попада в приложното поле на този договор. Страните
порят, че в момента на ПТП причинителят на
вредите е управлявал МПС след употреба на алкохол. Следва да се
отбележи, че констативният протокол за ПТП представлява официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила относно факта, че пред
длъжностното лице – служител в ПП – СДП посочените лица – участници в
произшествието са направили изявленията, обективирани в протокола, както и
относно факта, че длъжностното лице е възприело наличието на представените пред
него документи. Този протокол не е оспорен по реда и в срока, предвиден в ГПК. В него е посочено, че по отношение на деликвента е взета кръвна проба. Видно от протокола за химически анализ на кръвта на
същия, депозиран като доказателство по делото, не се открива наличие на алкохол
или други опиятни вещества, поради което заявеният обратен иск следва да бъде
отхвърлен.
. По разноските: Ищецът по първоначалния иск е заявил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА. В представеното по делото адвокатско
пълномощно на ищеца /стр. 5/ не е посочено някое от основанията, визирани в чл.
38 ал.1 т.1 – т.3 от ЗА, поради което и с оглед константната, задължителна за
настоящия съдебен състав, практика на ВКС на същия не се следва възнаграждение
по този ред.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 900 лв. –
припадащата се част от разноските, сторени по първоначалния иск, съобразно
отхвърлената му част.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът по първоначалния иск следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 533, 33 лв. – дължима ДТ и разноските,
платени за сметка на бюджета, съобразно уважената част от иска.
На основание
чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника по обратния иск се следва сумата от 1500 лв. – адвокатско
възнаграждение за обратния иск /половината от заплатеното по пълномощното на
стр. 93/, с оглед на обстоятелството, че в същото не е посочена сума за
представителство по първоначалния и по обратния иск по отделно, а само сума в
глобален размер.
Въз основа на изложените съображения,
Софийски градски съд, I-19
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на М.С.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***-13, офис 5 – адв. Ц.В. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 12.12.2014 г.
на път ІІ-44, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2014
год. до окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13, офис 5 – адв. Ц.В. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 900 лв. – разноски.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по
сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 533, 33 лв. – дължима ДТ и
разноски за депозит за съдебни експертизи.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника
– М.М.А., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗД „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен
иск срещу М.М.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 411А – адв. Р.М. за заплащане на основание чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ на сумата от
30 000 лв. – регресна претенция от ПТП на 12.12.2014 г. на път II-44 като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на М.М.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 411А – адв. Р.М.
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 1
500 лв. – разноски по заявения обратен иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: