№ 624
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20231100901919 по описа за 2023 година
Предявени са главни конститутивни искове с правно основание чл. 25,
ал. 4 ЗЮЛНЦ и евентуален иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е член на сдружение „О.П. на М.“, общото събрание на което
на 16.09.2023 г. взело решения за избор на председател и членове на
управителния съвет на сдружението. Твърди, че решението по т.6 от
протокола, с което Н.В.В. е избран за член на управителния съвет на
сдружението, е прието в нарушение на чл. 30, ал.1 от ЗЮЛНЦ, а именно
Управителният съвет да се състои от лица, които са членове на сдружението.
В тази връзка твърди, че към датата на провеждане на общото събрание на
16.09.2023 г. Н.В.В. не е имал качеството член на сдружението, поради което
не би могло да бъде избран и за член на Управителния съвет на сдружението.
Прекратяването на членственото правоотношение обосновава с това, че
Н.В.В. не е заплащал дължимия от него членски внос за период от 6 поредни
месеца преди датата на провеждане на общото събрание от 16.09.2023 г.,
поради което на основание чл.29, т.4 от Устава на ответника, неговото
членство е било прекратено към датата на провеждане на Общото събрание и
приемане на решението за избора му за член на Управителния съвет. Твърди
1
цитираната разпоредба на устава на сдружението да предвижда автоматично
отпадане на членството, само на основание неплащането на дължимия
членски внос, за период от 6 поредни месеца, без да е необходимо
постановяването на някакъв нарочен акт за изключване на съответния член на
сдружението.
Отделно от това сочи, че незаконосъобразно и прието в нарушение на
устава на сдружението е и решението, с което в утвърдения състав на
управителния съвет е включен К.Х.К., в качеството му на Главен редактор - т.
нар. неизборна позиция (стр. 8 от представеното извлечение от Протокол № 1
от 16.09.2023 г. от Общото събрание на Сдружение „О.П. на М.“). По
отношение на избора на това лице за член на управителния съвет на първо
място твърди, че не е изразена воля, а е посочено, че Главният редактор и
носителят на авторските права не са изборни позиции в Сдружението, поради
което не са поставени на гласуване (стр. 5. абз. втори от Извлечение от
Протокол № 1 от 16.09.2023 г. от Общото събрание на Сдружение „О.П. на
М.“), в противоречие с чл.20 от устава, който предвижда членовете на УС да
се избират и доколкото в цитирания текст не е посочено, че лицето, заемащо
длъжност „главен редактор“ на сдружението, е член на управителния съвет по
право и за неговото включване в състава на последния не е необходимо
провеждането на избор, такъв следва да бъде проведен. Предвид това твърди,
че решението по т.6, прието от Общото събрание на ответника е
незаконосъобразно и в частта му, с която в утвърдения състав на
управителния съвет е включен К.Х.К., в качеството му на Главен редактор,
при липса на изрично решение за избирането на това лице като член на
управителния съвет на Сдружението. Евентуално, ако се приеме, че искът за
отмяна на решението на общото събрание в частта му, касаеща включването
на К.Х.К. в състава на Управителния съвет на сдружението, е неоснователен
поради изначална липса на такова решение, иска да бъде прието, че с
разпореждане за вписване № 20230929173215 на длъжностното лице при
ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника е вписано несъществуващо
обстоятелство, а именно - вписано е лицето К.Х.К. като член на управителния
съвет на сдружението. Това обстоятелство е несъществуващо, тъй като това
лице изобщо не е избирано за член на управителния съвет, по отношение на
него изобщо липсва воля за избирането му от Общото събрание на
сдружението, което е компетентният орган да избира членовете на УС на
2
сдружението.
В тази връзка твърди, че извършеното вписване е направено въз основа
на извлечение от Протокол № 1 от 16.09.2023 г. от Общото събрание на
Сдружение „О.П. на М.“, в който изрично е посочено, че главният редактор и
носителят на авторските права не са изборни позиции в сдружението, поради
което не са поставени на гласуване (стр. 5, абз. втори от Извлечение от
протокол № 1 от 16.09.2023 г. от Общото събрание на Сдружение „О.П. на
М.“) и доколкото в устава на сдружението не се съдържа изричен текст,
уреждащ включването на лицето, заемащо длъжност „главен редактор на
Сдружението“ по право в управителния му съвет, следва изводът, че всеки
член на управителния съвет следва да бъде избран от Общото събрание на
сдружението с изразяването на изрична воля в този смисъл. Липсата на такова
решение обуславя липса на избор на К.Х.К. за член на управителния съвет на
сдружението, поради което и извършеното вписване с цитирания номер
представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, в частта му
относно вписването на К.Х.К. като член на Управителния съвет на Сдружение
„О.П. на М.“.
С отговора на исковата молба ответникът признава факта, че на
16.09.2023 г. е проведено Общо събрание, на което е прието решение по т.6 от
протокола, с което за член на УС на сдружението е избран Н.В.В.. Относно
това решение оспорва иска с твърдения, че разпоредбата на чл.29, ал.1, т.4 от
Устава на сдружението не предвижда автоматично прекратяване на
членството, а изисква акт на органите на сдружението, който да съобрази
текущата заетост на члена на сдружението. В тази връзка твърди, че лицето Н.
В., като режисьор и създател на филм, посветен на В.Т. „В.“, е ангажиран
целодневно като ръководител на направление „Представяне на учението“ за
периода м.01.2023 г. – м.09.2023 г., с които конклудентни действия е
изпълнил многократно формалното задължение за заплащане на членски
внос. Отделно от това, на събранието лицето е внесло членския внос, но за
предходен период, признава факта, че членски внос не е заплащан 6 месеца
преди събранието. Също така твърди, че с промяна на чл.19 от Устава са
добавени в състава на УС ръководителите на направления, поради което В.
като ръководител на направление „Представяне на Учението“, е член на
съвета. Относно избора на К.К. се твърди, че това лице е избрано за член на
3
УС още с решение от 2007 г. като главен редактор на трудовете на В.Т., чието
учение и идеи са залегнали в целите на сдружението.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че дори и да се приеме,
че Н. В. е заплатил членския си внос на събранието, то това е станало след
като членството му е прекратено, тъй като създаването на филм не може да се
приеме за изпълнение на задължението за внасяне на членски внос. Отделно
от това, доколкото в представеното платежно е посочено, че се заплаща
членски внос към 06/2018 г. то не установява плащане за релевантния период,
а именно 6 месеца преди датата на провеждане на събранието. Счита, че
качеството на К.К. на главен редактор и качеството на Н. В. на ръководител
на направление не изключват изискването на чл.20 от Устава за избор на тези
лица като членове на УС на сдружението.
Ответникът не подава отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание на
сдружението подлежат на съдебен контрол, относно тяхната
законосъобразност и съответствие с Устава. Легитимиран да предяви иска е
всеки член на сдружението или на негов орган и прокурорът ( чл.25, ал.6
ЗЮЛНЦ ). Потестативното правото следва да се упражни в 1-месечен срок от
узнаването, но не по – късно от 1 година от датата на вземане на решението.
Решенията, отмяната на които се иска, са взети на 16.09.2023 г., а
исковата молба е подадена на 16.10.2023 г., поради което исковете са
предявени в законоустановения преклузивен срок. Установен по делото като
безспорен е фактът, че ищецът е член на сдружението, поради което следва да
се приеме, че главните искове са процесуално допустими.
По делото е установен като безспорен и фактът, че на 16.09.2023 г. е
проведено Общо събрание на Сдружение „О.П. на М.“, на което по т. 6 от
протокола е взето решение, с което Н.В.В. е избран за член на управителния
съвет на сдружението и решение, с което е включен в утвърдения състав на
управителния съвет К.Х.К., в качеството му на „Главен редактор“.
4
По иска за отмяна на решението по т. 6 от протокол от Общо събрание
на Сдружение „О.П. на М.“, проведено на 16.09.2023 г., с което Н.В.В. е
избран за член на управителния съвет на сдружението,
незаконосъобразността е изведена от твърдения за нарушение на
разпоредбата на чл. 30, ал.1 от ЗЮЛНЦ, съгласно която управителният съвет
се състои от лица членове на сдружението, а членството на избраното лице е
прекратено автоматично поради невнасяне на членския внос.
Предвид изложеното спорът е концентриран по правото, относно това
дали неплащането на членския внос, повече от шест последователни месеца (
съгласно предвиденото в Устава ), има за последица автоматично
прекратяване на членството, респективно за член на Управителния съвет е
избрано лице, което не е член на сдружението, в нарушение на изискването на
чл.30, ал.1 ЗЮЛНЦ. Отговорът следва от тълкуването на относимите
разпоредби на ЗЮЛНЦ и Устава на сдружението.
Прекратяване на членственото правоотношение, поради невнасяне на
установените имуществени вноски, което е частна хипотеза на прекратяване
поради отпадане, е уредено в чл.22, ал.4, вр. ал.1, т.5 ЗЮЛНЦ, съгласно която
неизпълнението следва да се констатира по документи по реда, предвиден в
устава на сдружението. Следователно, за настъпване на последиците на
отпадането ( основанието за прекратяване на правоотношението ) е
необходимо неизпълнението да е констатирано с документ, което
дефинитивно изключва прекратяването да настъпи автоматично ( в този
смисъл Решение № 65 от 30.11.2020 г. по т. д. № 397/2019 г., Т. К., І Т.О. на
ВКС ). Посочената правна норма е императивна, приета в обществен интерес,
тъй като е от съществено значение за законосъобразното осъществяване на
дейността на сдружението, доколкото е пряко относима към установяване на
актуалния му членски състав, респективно към спазване на изискванията за
кворум, мнозинство и избор на членове на управителните органи. Предвид
императивния характер на нормата следователно е недопустимо в устава да се
предвиди прекратяването на членственото правоотношение да настъпва
автоматично в случай, че не е заплатен установеният членски внос. В устава
следва да намерят уредба въпросите, относно това кой орган е компетентен да
констатира нарушението, реда по който това следва да бъде извършено, както
и реда за защита срещу актовете на този орган.
5
В чл.29, т.4 от Устава на ответното Сдружение "О.П. на М." е
предвидено, че членството се прекратява ако лицето не е изплащало членския
внос в продължение на шест поредни месеца. Посочено е още, че при наличие
на обективни причини и по молба на лицето този срок може да бъде променян
с решение на Управителния съвет. С посочената уредба не се предвижда
автоматично прекратяване на членството, при невнасяне на установения
членски внос, както твърди ищецът, а се детайлизира законовото основание
като се урежда период от време, през който следва да е продължило
неизпълнението, за да се разглежда като основание за отпадане. С посочената
уредба е предвидено и това, че Управителният съвет е компетентният да
констатира нарушението орган и да приеме решение за изключване. Макар,
изрично да не е посочено в устава, този извод се извежда по тълкувателен път
от изр. 2 на чл.29, т.4 от Устава. След като Управителният съвет е
компетентен да съобрази обективни причини за неизпълнението на
задължението и да промени продължителността на срока, след изтичане на
който бездействието ще се счита за основание за отпадане, то следва да се
приеме, че е и компетентният да констатира нарушението орган. Горният
извод се подкрепя и от текста на чл.11 от Устава, видно от който е изключено
от правомощията на Общото събрание решението за отпадане ( изключване )
на член на сдружението.
От всичко изложено следва да се приеме, че прекратяването на
членството настъпва като последица от решение на Управителния съвет на
ответното сдружение, който е компетентен да констатира предпоставките на
отпадане на членството по чл. 29, т.4 от Устава, съответно чл.22, ал.1, т.5, вр.
ал.4 ЗЮЛНЦ. Ищецът не твърди, респективно не доказва към момента на
провеждане на Общото събрание на 16.09.2023 г. да е взето решение на УС на
сдружението за изключване на Н.В.В. като член на сдружението. Впрочем
самият ответникът твърди, че такова решение не е взимано и няма основания
за това. Следователно, към момента на избора му за член на Управителния
съвет, Н.В.В., е имал качеството член на сдружението, поради което не е
налице и твърдяното от ищеца нарушение на чл.30, ал.1 ЗЮЛНЦ при вземане
на решението на ОС от 16.09.2023 г. за избора му за член на Управителния
съвет.
С оглед гореизложеното искът за отмяна на решението по т. 6 от
6
протокола от ОС на сдружението, с което Н.В.В. е избран за член на
управителния съвет на сдружението, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно главния иск за отмяна на решението, с което е включен в
утвърдения състав на управителния съвет К.Х.К., в качеството му на „Главен
редактор“:
Отмяна на решението се иска поради това, че лицето е утвърдено в
състава на УС без преди това да е гласувано за член на съвета, поради което
отговорът на спорния въпрос следва да бъде даден след анализ на относимите
разпоредби на устава, уреждащи реда за избор и състава на управителния
съвет на сдружението.
Съгласно чл.19 от Устава на сдружението Управителният съвет се
състои от Председател, Организационен секретар; трима заместник
председатели, които са председатели на регионалните модули – София;
Пловдив и Варна; Финансов мениджър, ръководителите на Националните
направления „Изучаване на учението“; „Представяне на учението“;
„Съхранение на учението“; „Главния редактор“ ( Направление „Подготовка
на словото“ ); носителят на авторските права на В.Т. и Председателя на
Съвета по целостта и ценностите, който е със съвещателен глас.
Следователно, уставът на сдружението предвижда една част от състава на
управителния орган да включва лицата, избрани на посочените позиции, сред
които и позицията „Главен редактор“, а друга част от състава следва да бъде
избрана от общото събрание, съгласно чл.20 от Устава.
В този смисъл тази разпоредба следва да се тълкува систематично с
чл.19 от Устава като се приеме, че една част от членовете на управителния
съвет се избират за такива с факта на избора им от общото събрание за
съответната позиция, посочена в чл.19 от Устава, а друга се избират по реда
на чл.20 от устава от общото събрание за членове на управителния съвет.
Безспорно по делото е, че лицето К.Х.К., е избран в качеството „Главен
редактор“ на сдружението и не е освобождаван от тази позиция, поради което
на това основание е член на Управителния съвет.
В допълнение на горния извод следва да се посочи и следното: С
решение по т.6 от протокола от общото събрание на сдружението е взето
7
решение за освобождаване на членовете на управителния съвет на позиции -
председател; организационен секретар, председатели на модули – София,
Пловдив и Варна; финансов мениджър и ръководителите на три направления:
„Съхранение на учението“; „изучаване на учението“ и „Представяне на
учението“. За позициите ‚Главен редактор“ и Носител на авторските права на
В.Т. е посочено, че не се освобождават и не се подлагат на избор от ОС, тъй
като не са изборни позиции. С предходно решение по т.8 от протокол от
заседание на ОС от 20.09.2020 г. лицето К.Х.К. е избрано за член на УС в
качеството му на „Главен редактор“. С последащото решение на ОС от
16.09.2023 г. това лице не е освободено като член на УС с нарочно решение,
нито оттегляне на овластяването му може да се изведе имплицитно от самото
решение за избор на нови членове на УС от 16.09.2023 г, тъй като е проведен
избор за различни позиции от тази на „Главен редактор“. Така, с решението
от 16.09.2023 г. по същество не се избира изцяло нов състав на УС, а се
провежда избор за част от членовете на описаните по – горе позиции.
Предвид липсата на формирана воля за оттегляне на овластяването на К.К.
като член на управителния съвет, то следва да се приеме, че това лице влиза в
състава на новия УС по силата на предходното решение от 2020 г., с което е
избран в състава на този орган и е вписан в регистъра и липсата на изрично
оттегляне на овластяването, в която хипотеза не следва да се приема
последващо решение за избор.
Решението, с което в утвърдения състав на управителния съвет е
включен К.Х.К., в качеството му на Главен редактор - т. нар. неизборна
позиция (стр. 8 от представеното извлечение от Протокол № 1 от 16.09.2023 г.
от Общото събрание на Сдружение „О.П. на М.“) има констативен характер.
Същото установява състава на УС като съобразява предходните решения за
избор на членове на УС или за избор на лицата на съответните, посочени в
чл.19 от Устава позиции, поради което е съответно на закона и Устава на
сдружението и не е налице сочената от ищеца незаконосъобразност.
Предвид изложеното искът за отмяна поради незаконосъобразност на
това решение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед извода за
съществуването на решение за избор на лицето Коликов за член на УС и
решение за утвърждаването на този избор, не се е сбъднало вътрешно –
процесуалното условие ( т.3 от исковата молба ), при което е предявен
евентуалният иск по чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което
8
същият не следва да бъде разглеждан.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски за производството в размер 1500 лв. за
адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, **** срещу Сдружение „О.П. на М. Сдружение“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. **** искове с правно
основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решение по т. 6 от протокол
от Общо събрание на Сдружение „О.П. на М. Сдружение“, проведено на
16.09.2023 г., с което Н.В.В. е избран за член на управителния съвет на
сдружението и решение, с което е включен в утвърдения състав на
управителния съвет К.Х.К. в качеството му на „Главен редактор“.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д. И. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, **** срещу Сдружение „О.П. на М.
Сдружение “, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ж.к. **** евентуален иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 от
ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че с вписване № 20230929173215
по партидата на ответника е вписано несъществуващо обстоятелство, а
именно е вписано лицето К.Х.К. като член на управителния съвет на
сдружението.
ОСЪЖДА Д. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, **** да
заплати на Сдружение „О.П. на М. Сдружение“, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ж.к. **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1500 лева – разноски за производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София, в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10