Р Е
Ш Е Н И Е
№ 17.02.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 11
февруари
2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА К.
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИЛЕНА К. гр. дело № 3631 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск по чл.422, вр.
чл.415 ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди в
исковата си молба, че на 01.10.2017г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по
силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор
за паричен заем № 2752088/21.02.2017г., било прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърлял вземането си
в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“АД / понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* бил правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********. „Изи Асет Мениджмънт“ АД
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“АД / понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да
уведомял длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било
изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2752088 от 02.10.2017г. за
станала продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в
договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост, с отбелязване,
че пратката не била потърсена от получателя. На 17.06.2019г. до длъжника било
изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2752088 за извършената
цесия чрез куриер. Видно от обратната разписка към товарителница № 68417716,
писмото отново се върнало в цялост.
Към
настоящата искова молба представят и молят съда да приеме копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2752088 от 17.06.2019г.,
което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. №
1711/2013г. на I т.о. и Решение №
123/24.06.2009г. по т.д. № 12/09г. на II т.о., съгласно които ако към исковата
молба по иск на цесионера, било приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3, пр.1 ЗЗД прехвърлянето на вземането пораждало действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено
от съда като факт от значение за спорното право.
В случай че
ответникът не бъдел намерен на установения по делото адрес, съобщението било
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящото производство
безспорно се установило, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не било погасено, моли съда да приеме, че получаването
на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника било ирелевантно за
основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД бил предвиден, длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърдял, че вече
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. С оглед, на което фактът кога и на кого било връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно
се установяло, че претендираното с исковата молба задължение не било
погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр. дело №
867/2011г., IVг.о.
и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС по гр. дело № 788/2013, ТК.
На 20.02.2017г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и Б.В.З. /Заемател/ бил сключен Договора
за паричен заем с № 2752088, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят
се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 900 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора
за паричен заем. Съгласно клаузите на договора, страните постигнали съгласие,
че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума била на датата на сключване
на договора.
Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на
Заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да
предоставел заема и създавал задължение на Заемателя да заплатял на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните
вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали
изплащане на главницата по кредити, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляващ печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за
срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията
по кредита била договорена в размер на 960 лева. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 60
лева. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се задължил
да върне кредита в срок до 14.06.2017г. на 16 равни седмични погасителни вноски, в размер на 60 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска била 01.03.2017г., а
падежът последната
погасителна вноска била 14.06.2017г.
С
подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че
желаел договорът да бъде сключен.
На
основание чл. 16, ал. 2 от сключения Договор за паричен заем, Заемателят
заявил, че бил запознат и се съгласил с Тарифата за таксите на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, актуална към датата на сключване на договора, която се намирала
на видно място в офиса и на интернет страницата: www.easvcredit.bg. съгласно която, в случай че
Заемателят забавил заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на
Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
за събирането на просрочените вземания в размер на 9 лева. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който имало
погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателят, не можели да надхвърлят 45 лева.
На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45 лева.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предоставел на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора,
а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаряло на следните
изисквания: да представел на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да бил в размер над
1000 лева; да работел по безсрочен трудов договор; да не бил заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД;
да нямал неплатени осигуровки за последните две години; да нямал задължения към
други банкови и финансови институции или ако имал - кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да била със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подписвали договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която била издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да била валидна
30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Предвид
обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 361,44
лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 16 равни
вноски, всяка в размер на 22,59 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с конкретно
определен размер в договора за заем, като не била изчислена в процентно
съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят
била в общ размер на 82,59 лева.
На
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 02.03.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва била 172,46 лева, която
била съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът
не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена до момента, била в размер на 48 лева., с която били погасени както
следва: неустойка за неизпълнение: 22,59 лева., такса разходи: 9 лева.,
договорна лихва: 6,92 лева и главница: 9,49 лева.
Срокът
на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
14.06.2017г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
В
тази връзка за “Агенция за събиране на вземания” ЕАД възникнал правен интерес
от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК. Съдът уважил претенцията им за
сумите от главница 890,51 лева, договорна лихва 53,08 лева, ведно със законната
лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на
172,46 лева и
по образуваното ч.гр.д. 1916/2019г., 7-ми състав по описа на Районен съд -
Стара Загора, била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславяло
правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли
съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по
отношение на длъжника Б.В.З., ЕГН **********,***, че същият дължал на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД сумите, както следва:
- 890,51 лева (осемстотин и деветдесет
лева и 51 стотинки) -
представляващи главница по договор за паричен заем;
- 53,08 лева (петдесет и три лева и 08 стотинки) -
представляващи договорна лихва за периода от 01.03.2017г. до 14.06.2017г.
(падеж на последна погасителна вноска);
- 172,46 лева (сто седемдесет и
два лева и 46 стотинки) -
представляващи обезщетение за забава за периода от 02.03.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Моли
съда да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното
производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Моли
съда да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на настоящото
производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Моли съда, в
случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, да бъде даден ход и делото бъде
разгледано в тяхно отсъствие, като в случай че в същото заседание бъдело
допуснато доказателствено искане на отсрещната страна, моли да им бъде даден
срок за становище по него, а в случай че били налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, моли такова да бъде
постановено.
В случай,
че ответникът представел списък с разноски *** чл. 80 от ГПК по-висок от
законоустановения минимум прави евентуално възражение за прекомерност, като
моли съда да го редуцира до законоустановения минимален размер.
Моли
съда в случай, че бъдели осъдени да заплатят разноски на ответника, да бъдело
разпоредено същият да представел банкова сметка, по-която да му бъдело
заплатено.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника Б.В.З., в който
заявява, че предявеният с исковата молба иск е недопустим, неоснователен, необоснован
и недоказан, поради което го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
От
съда се искало да признае за установено по
отношение на ответника, че същия дължал
искова сума в размер на 1116,05
лева, както и лихви за забава.
Счита, че така предявения иск срещу
него следвало да бъде отхвърлен изцяло поради
следните основания:
Безспорно било, че по отношение на ответника по делото не била спазена
процедурата по чл. 99,
ал. З от ЗЗД, поради което същия и до настоящия момент не бил надлежно
уведомен за извършената цесия.
От представените по делото писмени
доказателства било
видно, че същия имал както постоянен, така също и
настоящ адрес, поради което следвало да се приеме, че същия би могъл да бъде призован и на двата адреса,
или да се откриел и на друг адрес в България по информационните масиви по НБД „Население”,
както и по други регистри със специален достъп.
Поради
всички тези обстоятелства, следвало да
се приеме, че поради липса на уведомяване за извършената цесия, предявените
против ответника обективно
съединени искове, следвало да бъдат отхвърлени.
Заявява, че оспорва активната
легитимация на ищеца по делото.
Според исковата молба, ответника по
това дело дължал
суми по договора за паричен заем на „Изи Асет Мениджънт” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София
1324, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, „Силвър център”, ет. 2, офис 40-46, който по този договор с ответника бил в качеството си на „Заемодател”. Същият „Заемодател” прехвърлил това свое вземане на
„Агенция по събиране на вземания” ООД, а иска против ответника бил заведен от „Агенция по събиране на
вземания” ЕАД. В исковата молба се сочело още, че „Изи Асет Мениджънт” АД било упълномощило
„Агенция по събиране на вземания” АД в качеството му на цесионер. По делото липсвали данни за правоприемството между
тези търговски дружества, което нарушавало
правото на ответника на защита по
делото.
Поради
това обстоятелство, ответника по това дело не бил наясно на кого
точно от посочените по-горе търговски субекта бил длъжник.
Ето
защо, само на това основание, следвало съда да прекрати производството по делото, или да отхвърли иска изцяло, като им присъди разноските по делото.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1916/2019г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното дело съдът е издал заповед за
изпълнение № 1069/03.04.2019г., с която е разпоредил длъжникът Б.В.З. да
заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София следните
суми: 890,51 лева главница, 53,08 лева договорна лихва за периода от 01.03.2017г. до 14.06.2017г., 172,46
лева обезщетение за забава за периода от 02.03.2017г. до 02.04.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от 02.04.2019г. до окончателното плащане и
79,82 лева - разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е
предявил иск относно вземането си.
От представения по делото договор за паричен заем № 2752088 от 20.02.2017г.
се установява, че между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, гр. София /заемодател/ и ответника Б.В.З. /заемополучател/
е сключен договор, по силата на който заемодателят е отпуснал заем в размер на 900
лева, като срокът за издължаване на кредита е 16 седмици, считано от датата на
неговото усвояване. Теглената сума ответникът се задължава да заплаща на
посочените дати в договора. В чл.6 страните договорили, че кредитът се олихвява
с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит
е 40,00 % годишно или 0,11 % на ден. Годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита бил 47,18 % ГПР, като можел да бъде променян при предпоставките,
предвидени в Общите условия. В договора с подписа си ответникът е удостоверил
получаването на сумата.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в
тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените
лихви в сроковете уговорени в договора. Такива доказателства по делото не са
представени.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. От същия е видно че „Изи Асет Мениджмънт" АД, гр. София е прехвърлило възмездно на цесионера „Агенция за събиране на
вземания” ООД, гр.София свои ликвидни и изискуеми вземания, подробно
индивидуализирани в Приложение №1 към договора, между които и процесното
вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията им /пълномощно рег. № Пл-19-00114-1/02.07.2019г./. Ищецът
представя към исковата молба уведомително писмо за извършената цесия, което да
бъде връчено на ответника, ведно с книжата по делото.
В практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014г.
на ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по
т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99
ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г.
на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г. о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по
т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е
връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител,
а на назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е
стигнало. Връчването на особения представител не може да се приравни с
връчването на длъжника, тъй като представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща
получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от
особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител не е страната
по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова
страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект. Видно от отбелязването в известията за доставяне,
изпратените до ответника уведомления за цесията не са достигнали до него. Поради
изложеното съдът намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен
от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът
не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже
възраженията си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът
твърди в заявлението и исковата си молба, че правопораждащият процесните
вземания факт е сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД, гр. София и ответника договор за паричен заем № 2752088 от 21.02.2017г. и рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, гр.София, по силата на който
вземането на „Изи Асет Мениджмънт"
АД, произтичащо от договор за кредит е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания ” ООД, гр. София, ведно с всички привилегии и обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът обаче не доказа, че
ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения
от ищеца иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ”
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, бул.
Д-р Петър Дертлиев 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, против Б.В.З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Стара Загора, ул.
Захари Стоянов № 39, представляван на основание чл.47, ал.6 ГПК от адв. Г.Б. ***, иск да се признае
за установено по отношение на Б.В.З., ЕГН ********** съществуването на вземането на АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ” ООД, ЕИК
********* за следните суми: 890,51 лева главница, 53,08 лева договорна лихва за периода от 01.03.2017г. до 14.06.2017г.,
172,46 лева обезщетение за забава за периода от 02.03.2017г. до 02.04.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от 02.04.2019г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично
задължение е издадена в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ” ООД, с п.а. против Б.В.З.,
с п.а. заповед № 1069/03.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 1916/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: