№ 278
гр. Пазарджик, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200574 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Т. Д. от гр.Пазарджик, ЕГН **********
против НП № 22-1006-000199 от 17.02.2022г. на началник група в ОДМВР-
Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП, за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
НП. Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Постъпва писмено становище от
пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което се иска
потвърждаване на НП, прави се възражение за прекомерност на разноските и
на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 21.01.2022г., в 22:12
часа, в гр. Пазарджик, по ул.“П. Бонев“ е управлявала л.а. „Опел Астра“ с
рег. № ***, собственост на А. Г. Я., ЕГН **********, който не бил
регистриран по надлежния ред, т.к. бил със служебно прекратена регистрация
от 12.10.2021г. по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, заради
което против жалбоподателя бил съставен. Въз основа на горепосочения
АУАН първоначално не било издадено НП, а била сезирана РП-Пазарджик с
оглед преценка дали поведението на жалбоподателя не съставлява
престъпление по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК. С постановление от
15.02.2022г. прокуратурата отказала да образува наказателно производство с
мотив, че поведението на Д. не запълвало от субективна страна престъпния
състав на чл.345 ал.2 от НК, доколкото били събрани данни, че той нямал в
съзнанието си представи относно служебната дерегистрация на процесното
МПС към инкриминираната дата. В същото време обаче, незнайно защо
прокурорът, който отказал да образува наказателно производство поради
субективна несъставомернот на деянието, намерил, че поведението на
жалбоподателят съставлявало административно нарушение по ЗДП /чл.175
ал.3, вр. с чл.140 ал.1 ЗДП/ и изпратил преписката по компетентност на
началника на С-Р „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик. Явно прокурорът не е
държал сметка, че за съставомерността на всички административни
нарушения, извършвани от физически лица, също е необходимо наличие на
виновно поведение, т.е субективна съставомерност.
След ката АНО получил прокурорското постановление, той също не
отчел изискването за наличие на виновно поведение от страна на нарушителя,
поради което издал на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН атакуваното в
настоящото производство НП. То било връчено лично на жалбоподателя на
18.03.2022 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 21.03.2022
год. С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо правен интерес да
2
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. В.Р. -
актосъставител. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. са
непротиворечиви, а последното пък обезсмисля и техния подробен анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна по следните съображения:
Установи се безспорно по делото, че на посочените в НП дата, час и
място жалбоподателят е управлявал процесният и описан по-горе автомобил.
Установи се категорично и това, че този автомобил бил с прекратена по реда
на чл.143 ал.15 от ЗДвП, във вр. с чл.18б ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Причина за прекратяването на регистрацията бил фактът, че МПС било
продадено от предишен собственик на лицето А. Г. Я., ЕГН **********.
Прехвърлянето на собствеността станало по предвидения в закона нотариален
ред. Сделката за покупко-продажбата на автомобила била изповядана пред
нотариус на 10.08.2021г., за което по електронен път били подаден данни към
системата на Сектор „Пътна полиция” /виж справка на л.10 от делото/.
Купувачът бил въведен в системата на Сектор „Пътна полиция” като
„предстоящ собственик” на автомобила и имал задължение в едномесечен
срок, считано от покупката, респ. придобиването на собствеността над
автомобила, да регистрира превозното средство на свое име. А. Я. обаче не
сторила това. В един момент тя оставила въпросният лек автомобил в
автокъща, за да се продава. След това жалбоподателят сключил лизингов
договор с автокъщата и владението над автомобила, ведно с документите и
стартерния ключ за него, му било предадено. Той започнал да използва
автомобила по предназначение, като го изплащал на вноски към автокъщата, а
уговорката била да му се прехвърли собствеността над автомобила, едва след
окончателното му изплащане.
На 10.10.2021г. обаче изтекъл срокът по чл.143 ал.15 от ЗДП – 2 месеца,
считано от покупката на автомобила от страна на А. Я. /виж справка за
3
собственост и регистрация на л.10 от делото/, поради което той бил служебно
дерегистриран на 12.10.2021 година. На инкриминираната дата – 21.01.2021г.,
жалбоподателят управлявал автомобила, т.к. нямал съзнанието, че същият е
със служебно прекратена регистрация, след което бил спрян за проверката от
служители на МВР, които констатирали, че автомобилът е действително с
прекратена регистрация.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че
поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците
на състава на административното нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Първо следва да се каже това, че за настоящия съдебен състав е спорен
правният характер на разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата е в Глава
ІІІ – Пътни превозни средства на ЗДвП, където са посочени изискванията към
ППС за допускане на движението им по пътищата на страната и изискванията
за провеждане на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по
пътищата и други. В същото време, по своя характер и наименование,
прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство е
принудителна административна мярка, а ПАМ са нормативно уредени в глава
VI на ЗДвП – Принудителни административни мерки. Там в чл. 171, т.2а е
посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство и са изброени изчерпателно хипотезите, при които се предприема
тази мярка, сред които не фигурира неизпълнение от страна на собственика на
задължението да регистрира превозното средство в двумесечен срок от
придобиването. Не е посочено нито в ЗДвП, нито в горецитираната наредба,
от кой орган се извършва това служебно прекратяване на регистрацията и с
какъв акт. Не е регламентирано задължение за уведомяване на собственика на
превозното средство за осъщественото служебно прекратяване на
регистрацията, каквото задължение е предвидено в чл.10 ал.2 от № I-45 от
24.03.2000 г. при другите случаи на прекратяване на регистрацията, като
4
например за несключване на задължителна застраховка гражданска
отговорност. Не е предвиден ред за обжалване на акта за служебно
прекратяване на регистрацията. С оглед на изложеното е резонно да се
постави въпрос доколко нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, послужила като
основа за започването на настоящото АНП, е конституционносъобразна, тъй
като предвижда възможност за сериозно ограничаване на правото на
собственост на гражданите, без да е предвиден законен ред за защита на това
право.
Съдът счита още, че твърдяното нарушение е несъставомерно и
недоказано от субективна страна. Няма представени никакви доказателства от
страна на АНО, че на собственика на лекия автомобил- А. Я. като лице, което
е купило по предвидения в закона ред процесното МПС, е било съобщено за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Още по-малко има
представени доказателства, че такова знание и съзнание е имал и
жалбоподателят Д. и то към момента на проверката – 21.01.2022 година.
Напротив, стана категорично ясно, включително и от приетите като писмени
доказателства по делото докладна записка и постановление на РП-Пазарджик
за отказ да се образува ДП /л.6 и л.7 от делото/, че именно по време на
проверката жалбоподателят е научил за прекратената регистрация на
управляваното от него МПС, поради което няма как да се приеме, че от
субективна страна той е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците, както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
деянието. В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от
страна на жалбоподателя и е наложил наказание без да е било установено
категорично извършването на нарушението от субективна страна. Това пък
обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като на
въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно
доказано да е извършил. Няма никакво съмнение, че
административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на
наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение
такава не се носи.
5
В заключение следва да се каже и това, че в разпоредбата на чл.143
ал.15 от ЗДП е предвидена възможност за служебна регистрация на МПС след
изтичането на двумесечния срок, посочен в същата правна норма. Това обаче
не означава, че тази дерегистрация, която се извършва посредством
отбелязване в автоматизираната информационна система, ще бъде направена
автоматично в деня, следващ изтичането на срока. В закона няма такова
изискване, а е възможно и съответния административен орган да бездейства
известно време преди да предприеме действия по дерегистрацията /така е
било и в настоящия случай, т.к. срокът е изтекъл на 10.10.21г., а
дерегистрацията е от 12.10.21г./ или пък въобще да не ги предприеме. При
това положение не може да се очаква и твърди, че всеки водач на МПС, който
знае, че собственикът не е изпълнил задължението си да го регистрира в
двумесечния срок след придобиването, трябва да е абсолютно наясно, че
МПС е било служебно дерегистрирано. От горните и най-вече от
собственикът на МПС може само да се очаква да предполага това, но такова
едно негово предположение не е равносилно на ясно съзнание, че МПС е
дерегистрирано и той продължава да го управлява. В такава ситуация, да се
ангажира административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДП или пък наказателна отговорност за престъпление по чл.345 ал.2
от НК, ще означава да се стъпи само и единствено на предположение, което е
недопустимо. Нормата на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че
присъдата не може да почива на предположение. Тази норма е субсидиарно
приложима и в АНП по силата на чл.84 от ЗАНН, още повече, че
наказателното постановление в административнонаказателното производство
има статут като на присъдата в наказателното производство, доколкото
съставлява санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено
виновно административно нарушение.
Всичко това налага обжалваното НП да се отмени.
При този изход от делото – отмяна на НП, който е неблагоприятен за
АНО, не може да бъде уважено искането за присъждане на разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Пазарджик.
Пак с оглед изхода на делото, относно искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено
своевременно – с въззивната жалба и в последното по делото о. с. з., от страна
6
на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива
предвид отмяната на НП и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин
лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото
следва да се каже, че същото е основателно. Съобразно разписаното в чл.18
ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производства, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е
приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата, т.к. имуществената
санкция е до 1000 лева. В последната цитирана норма е посочено, че при
интерес до 1000, както е в настоящия казус, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лв., а платеният от жалбоподателят
адвокатски хонорар е със сто лева повече. Според съда платеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, като се има предвид, че делото не е с
фактическа и правна сложност, същото бе разгледано в едно съдебно
заседание, на което е разпитан за кратко един свидетел и са събирани
писмени такива в малък обем. С оглед на това в полза на жалбоподателя
следва са се присъдят разноски в минималния размер на адвокатското
възнаграждение, които ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да ги
заплати от бюджета си.
Пазарджишкият районен съд, в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-1006-000199 от 17.02.2022г. на началник група в
ОДМВР-Пазарджик, с което на Д. Т. Д. от гр.Пазарджик, ЕГН **********,
7
на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е
наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Т. Д. от гр.Пазарджик, ЕГН **********, разноски в размер
на 300 лв. /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8