Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.С., 12 май 2017год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 7 състав, в публично съдебно заседание
проведено на 14 март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от съдия Гигов
гр.дело №8333/2014год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Ю.Б.”АД,гр.С. против М.В.Б.
, А.Т.Б. и С.А. Б. искове, с правно
основание чл.430,ал.1 и ал.2 ТЗ, както
следва:частичен иск за заплащане солидарно от ответниците,като длъжници по
договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот №HL 10399 на сумата от 19548.21 евро,представляваща част от
дължима главница в общ размер от 88488.70 евро по договора,,ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 13.06.2014год. до
окончателното плащане, искове за заплащане солидарно от ответниците,като длъжници по договора за кредит на следните
суми: сумата от 26758.20 евро,представляваща лихва върху пълният размер на
главницата за периода от 05.08.2011год. до 10.06.2014год.,сумата от 355.78евро,
представляваща пълния размер на дължими по договора такси към
10.06.2014год.,сумата от 337.72 евро,представляваща пълния размер на дължими по
договора застраховки към 10.06.2014год.
Твърди се в исковата молба,че първите двама
ищци са кредитополучатели по договора, а трета ищца е встъпила в дълга на
04.03.2010год.Предметът и условията на договора са подробно описани в исковата
молба,като се твърди още,че към договора са подписани няколко допълнителни
споразумения,условията на които също са изложени в исковата молба, а на
12.10.2011год. ищецът, като цесионер сключил договор за прехвърляне на вземания
с „ Б.Р.С.”АД,като цедент, по силата на който придобил обратно вземанията към
ответниците по гореописания договор,които преди това били прехвърлени от ищеца
на „Б.Р.С.”АД с друг договор за цесия.Твърди се, още че съгласно договора при неиздължаване – изцяло или отчасти на три
последователни месечни вноски автоматично/ без да е необходимо каквото и да е
волеизявление от страните/ настъпва предсрочна изискуемост на целия остатък
от кредита,считано от датата на падежа
на последната неплатена вноска, и тъй като първата неплатена вноска от
длъжниците била с падеж 05.08.2011год. –
втората и третата – съответно на 05.09. и 05.10.2011год., предсрочната
изискуемост на кредита настъпила на 06.10.2011год.,поради което се предявяват
настоящите искове.Претендира разноски.
Ответниците – М.В.Б. и А.Т.Б., последният -чрез
назначения му особен представител, оспорват исковете изцяло,като излагат
подробно съображения за неоснователност на същите.Ответницата Б. твърди,че
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита касае само главницата по него, а
не и останалите претендирани суми за
лихви,такси и застраховки,твърди също,че ищецът не е установил,че е
изпълнил точно задължението си да
предостави на кредитополучателите сумата по договора.Ответникът Б. навежда
възражение за нищожност на договорна клауза,като неравноправна по смисъла на
ЗЗП,твърди, че предсрочната изискуемост не е настъпила на сочената от ищеца дата,
а с подаване на исковата молба,навежда и възражение,че първият договор за
цесия,с който вземанията на ищеца по договора за кредит са прехвърлени на „Б.Р.С.”АД
не е породил действие,тъй като не е съобщено на длъжниците за извършената
цесия,твърди също,че ищецът е удовлетворен за вземанията си,тъй като
имотът,който е служил за обезпечение по договора е бил изнесен на публична
продан и от получената при проданта цена банката се е удовлетворила. От третия
ответник не е постъпил отговор.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото с оглед преценката по чл.235,ал.2 ГПК съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е договор за кредит за покупка и
ремонт на недвижим имот № HL 10399 от 31 май 2006год.,съгласно който „БПБ”АД е предоставила на
кредитополучателите М.В.Б. и А.Т.Б. кредит в размер на 102 000 евро, както
следва 38 000 евро с цел покупка на ап.№22,4 етаж, с площ 152.89кв.м.,
съгласно описанието, 51 000 евро за други разплащания и 13 000 евро
за ремонт на имота,като кредитополучателите се задължават да върнат ползвания
кредит,заедно с дължимите лихви, като има последващ анекс към договора от
30.10.2006год., а с договор от 04.03.2010год. С. Б. е встъпила,като солидарен
съдлъжник по смисъла на чл.101 ЗЗД в задълженията на М. и А. Б.., а кредиторът
е дал съгласието си за встъпването. Налице са последващи допълнителни
споразумения от 31.05.2010год.,09.12.2010год.21.12.2010год.Представени
са договори за прехвърляне на вземания по договор за кредит от 03.07.2006год.
между „Б.Р.С.”АД,като цесионер и „БПБ”АД, като цедент и последващ такъв договор
от 12.10.2011год., с който „Б.Р.С.”АД,като цедент прехвърля на „БПБ”АД,като
цедент вземания по договори.
От приложеното по делото уведомление за прехвърляне
на вземания до М. и А. Б. е видно,че нотариалната покана е връчена на основание чл.47,ал.1 ГПК на
22.05.2014год., а С. Б. е уведомена на 09.05.2014год.,видно от разписка за
доставяне №00306157 на „Р.Е.Е.Л.”ЕООД.
Съгласно заключението на вещото лице –Я.П.
по извършената съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/общо усвоеният кредит е в
размер на 109 376.35 евро.Размерът на направените от длъжниците
погасителни вноски е 46 979.91 евро, в това число: 20887.65 евро главница,
25 636.25 евро лихва и 456.01 евро такси. Последната платена в цялост
погасителна вноска е с падеж 05.07.2011год. Погасената главница е
20 887.65 евро. Дължимите лихви за периода от 05.08.2011год. до
10.06.2014год., са в размер на 26 762.27 евро.Размерът на дължимите такси
е 355.78 евро.Дължимите застраховки са 337.72 евро.Остатъкът от дължимия кредит
към 10.06.2014год. е 88 488.70 евро.Съдът възприема заключението на вещото
лице по ССЕ за изготвено компетентно.
Съгласно представеното удостоверение от С.Я.,рег.№844 на КЧСИ с
район на действие- СГС, по изп.дело №**********-1259 изпълнителното производство
е образувано по молба на взискателя „Л.К.”АД
срещу длъжниците А.Т.Б.,М.В.Б. и „Е.Д.П.”ЕООД за дължими суми,съгласно
представен изпълнителен лист и допълнително присъединен изпълнителен лист.На основание
чл.459,ал.2 ГПК присъединен по право кредитор
е конституиран и „Ю. И Е.Д.Б.”АД,като общото задължение към този
взискател възлиза общо на 115 039.00 евро,съгласно извлечение от
счетоводните книги на банката. На 08.05.2014год. по изп.д. № 20118440401259 е
предявено разпределение на постъпила от състояла се публична
продан/10.9.2012год. до 10.10.2012год./ на недвижим имот представляващ апартамент №22,***,СО-район”Сердика”, в
сградата изградена в дворно място на ІV жилищен етаж, със застроена площ
132.73кв.м., сума в размер на 91 690лв. В резултат на неговото обжалване е
постановено решение №19253/17.12.2014год. по гр.д. №1 4742/2014год., по описа
на СГС, потвърдено с решение № 1851/25.08.2015год., по ч.гр.д.№1302/2015год.,
по описа на САС,като сумата в общ размер на 81 788.84лв. за присъединения
взискател „Ю. И Е.Д.Б.”АД, е заделена съгласно разпределението и стои по сметка
на ЧСИ С.Я. до влизане в сила на съдебен акт
от компетентен съд.
Съгласно нормата на чл.430,ал.1 ТЗ с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия в
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката/чл.430,ал.2 ТЗ/, и тази сума представлява възнаграждение за ползване на
парите – това е печалбата, която се следва на банката за възможността на
кредитополучателя да използва по предназначение предоставената му сума по
кредита.
Настоящият съдебен състав приема, за основателен довода
за нищожност на клаузата на чл.3,ал.5 от договора за кредит и механизма
за определяне на БЛП на банката и в този смисъл е неоснователен довода на ищцовата
страна,че БЛП е референтен лихвен процент по договорите за кредит на физически
лица,който се прилага при кредити с плаваща лихва.
С разпоредбата на чл.143 ЗЗП се предвижда кои
клаузи са неравноправни,като неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално/чл.146,ал.1
ЗЗП/.Неравноправна клауза в договора сключен с потребител е и тази, която
позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора, въз основа на непредвидено в него
основание/чл.143,т.10 ЗЗП/.Затова е основателен довода на ответника Б. за
нищожност на чл.3,ал.5 от договора за кредит,тъй като в тази разпоредба се посочва,че БЛП на
банката за жилищни кредити в евро не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за
страните.
Кредитополучателите с подписването на
договора за кредит и на последващите споразумения, са се запознали със
съдържанието им и страните двустранно са уточнили параметрите за погасяване на
кредита и и позоваването
за други нарушения / с изключение на чл.3,ал.5 от договора кредит/ са
изцяло неоснователни, предвид заключението на вещото лице по ССЕ за
установяване на дължимост на сумите,като главници,както и съгласно другите
писмени доказателства по делото.Продажбата на апартамента по изп.дело
представлява обезпечение на вземанията на банката по договора за кредит и не
се установи да има плащане по отношение на банката във връзка извършено
разпределение от ЧСИ по изпълнителното дело, а само,че е заделена сума в общ
размер 81788.84лв.
Исковата претенция за главницата,като
частичен иск по чл.430,ал.1 ТЗ следва да
се уважи изцяло в предявеният размера на сумата 19548.21 евро, която сума
ответниците солидарно да заплатят на банката,ведно със законната лихва считано
от завеждане на исковата молба в съда – 13.06.2014год. до окончателното й
изплащане.
Претенцията по чл.430,ал.2 ТЗ следва да се
отхвърли изцяло в предявеният размер на
26 758.20 евро за периода 05.08.2011год. до 10.06.20104год. предвид
наличието на неравноправна клауза на чл.3,ал.5 от процесния договор за кредит. Ответниците
солидарно следва да заплатят и сумите 355.87лв.,за такси и 337.72 евро за застраховки,съгласно ССЕ,като върху тези суми
не се присъждат законни лихви,считано от
завеждане на делото, тъй като съдът не следва да се произнася на непредявено
основание.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78,ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на банката
сумата 3171.79лв. за направени по делото разноски, съразмерно на уважените
части от исковете и сумата 1 699. 13лв., възнаграждение за един адвокат с
начислен ДДС, съразмерно на уважените части от исковете.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА по предявеният
частичен иск с правно основание чл.430,ал.1 ТЗ
М.В.Б., ЕГН-**********,гр.С.,съдебен адрес:*** А.Т.Б., ЕГН-**********,
съдебен адрес: *** и С.А.Б., ЕГН-**********,*** да заплатят солидарно на „Ю.Б.”АД,
***, съдебен адрес:*** сумата
19 548.21 евро, дължима главница,ведно със законната лихва считано
от 13.06.2014год. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.430,ал.1 ТЗ сумата
355.87 евро,представляваща пълният размер на дължими такси и сумата 337.72 евро,
представляваща пълният размер на дължими застраховки и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 3171.79лв., за направени
разноски, съразмерно на уважената част от исковете и сумата 1699.13лв.,
възнаграждение за един адвокат с начислен ДДС, съразмерно на уважените части от
исковете, като ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска с
правно основание чл.430,ал.2 ТЗ в размер на сумата 26 758.20 евро за периода 05.08.2011год.
до 10.06.2014год., като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: