Р Е Ш Е Н И Е №
.......
гр. София, …..11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Д
въззивен състав, в публичното заседание на тридесети май две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 8023 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № І-49-52, постановено на 28.07.2014 г. по гр. дело № 20235/2012
г. по описа на Софийски районен съд (СРС), І-во ГО, 49-ти
състав, са отхвърлени предявените от Н.Д.Д. срещу „Ц. по Д.М.М.“ ЕООД обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание, съгласно дадената от
първоинстанционния съд квалификация, чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 14000,00 лева, представляваща имуществени вреди от некачествено изпълнение
на договор за предоставяне на дентално лечение, включващи платени разходи за
лечение по договора в размер на 12633,00 лева и заплатена сума за лечение в
други стоматологични центрове, наложило се вследствие на неизпълнението на
договора между страните по делото, в размер на 1367,00 лева, ведно със
законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 6000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на процесния
договор, изразяващи се в продължително неразположение, болка, субферилитет,
промяна на фонацията и лоша миризма, ведно със законната лихва за периода от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – З.
"А.Б.“ АД.
Ищецът по делото Н.Д. е обжалвал първоинстанционния съдебен акт като неправилен
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Твърди се, че районният съд е обоснавал крайните си изводи единствено въз
основа на едностранно съставен от ответника протокол, в който са отразени
благоприятни за същия обстоятелства, и е кредитирал показанията на явно
заинтересован от изхода на делото свидетел. Въззивникът сочи, че СРС не е
обсъдил двете представени по делото медицински епикризи, от които се установява
проведеното от него лечение в следствие на извършените от ответното дружество неуспешни
оперативни интервенции. Изложени са доводи за необсъждане от страна на първоинстанционния
съд на релевантно за спора обстоятелство, а именно липса на притежавана от
извършилия процесните интервенции зъболекар квалификация, както и за погрешно
интерпретиране на понятието „информирано съгласие“. Жалбоподателят твърди още,
че представеният по делото медицински одит и заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза неправилно са кредитирани в цялост от съда, тъй
като одитът не представлява годно доказателство в настоящото производство, а
експертизата е изготвена съобразно констатациите от едностранно съставения от
ответника протокол. Направено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за
уважаване в цялост на предявените искови претенции.
От въззиваемата страна в производството – ответникът „Ц. по Д.М.М.“ ЕООД – е
постъпил отговор в срок на подадената жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че е правилна констатацията на районния съд за липса на проведено от
ищеца главно доказване на обстоятелствата, заявени в исковата молба по делото,
доколкото не са ангажирани доказателства за направените от него разходи за
последващо лечение. Изложени са и доводи за неоснователност на заявените във
въззивната жалба твърдения за извършен от СРС погрешен и непълен доказателствен
анализ. С отговора въззиваемото дружество е заявило искане за оставане на
въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на атакуваното съдебно решение
като правилно и законосъобразно.
Третото лице-помагач в производството З. „А.Б.“ АД не е взело
становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си З.ължения, този
въззивен състав констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Относно
релевираните в подадената жалба доводи за неправилност и необоснованост на атакувания
съдебен акт, въззивният съд намира следното:
СРС, І-во ГО, 49-ти състав, е бил
сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Посочената квалификация на исковите
претенции настоящият съдебен състав счита за коректна, предвид допуснатото в откритото
съдебно заседание пред този въззивен съд уточнение на исковата молба по делото.
Същото, наложено с оглед указанията, дадени в постановеното на 17.06.2016 г. Решение № 128 по гр. д. №
330/2016 г. по описа на ВКС, ІІІ-то ГО, е обосновано със заявените от ищеца Н.Д.
в молба от 28.11.2016 г. фактически обстоятелства, касаещи спорното
правоотношение между страните. Съгласно посоченото от ищеца-въззивник, налице е
разваляне на процесния договор за медицински услуги в резултат на пълното му
неизпълнение от страна на ответното дружество, поради което съществуват законовите
предпоставки за връщане на заплатените от ищеца суми по договора като дадени на
отпаднало основание, както и за обезщетяване на причинените в резултат на
неизпълнението вреди. При така предявените искове с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 3, вр. чл. 87 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД е необходимо ищецът по делото да докаже
съществуването на следните материални предпоставки: 1/ валидно възникнало между
Н.Д. и „Ц. по Д.М.М.“ ЕООД правоотношение по договор за предоставяне на
медицинска (дентална) услуга; 2/ заплащането от ищеца, в качеството му на
възложител, на сумата, представляваща уговореното възнаграждение по договора,
чието връщане претендира; 3/ надлежното разваляне на договора поради виновно
неизпълнение от страна на ответното дружество; 4/ причинените на ищеца в
резултат от неизпълнението на договора вреди.
Не е спорно между страните в
производството, че между Н.Д.Д., в качеството му на възложител, и „Ц. по Д.М.М.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, е сключен неформален
договор за предоставяне на дентални медицински услуги. Това обстоятелство се
установява безспорно и от събрания по делото доказателствен материал, от който
е видно, че в хода на лечението са извършени редица изследвания и хирургични
интервенции.
Съгласно декларация от
24.11.2008 г. за информирано съгласие на Н.Д., същият е бил запознат с
предложеното му и поискано от него лечение – зъбопротезиране с помощта на
импланти – и е поел всички рискове при евентуален неЗ.оволителен краен
резултат. На същата дата е проведена и първата оперативна манипулация на ищеца
– поставяне на два броя импланти в областта на 26-ти и 27-ми зъб, както и
уголемяване на костта в областта на 23-ти зъб.
Представени са два броя
отчети по сметки от 26.11.2008 г. и 29.05.2009 г., от които се установява, че
на посочените дати са извършени две плащания от банкова сметка *** Д. в полза
на ответното дружество съответно за сумите от 4363,89 лева и 1346,16 лева.
На 02.09.2010 г. е проведена
втора манипулация на Н.Д. от ответното дружество в областта на 16-ти и 17-ти
зъб – субантрална синус-лифт процедура (повдигане на синуса в дясно). Съгласно
протокол от 03.09.2010 г., съставен от „Ц. по Д.М.М.“
ЕООД, Н.Д. е заявил отказ да приема предписаните му след проведената операция
антибиотик и метранидазолов препарат, като е посочено, че са налице системни
откази от страна на пациента да провежда антибиотична терапия и след предходни
хирургични намеси. Протоколът е подписан от д-р И.М., в качеството му на
управител на дружеството и оператор, от д-р Ж.Ж.– стоматолог в дружеството, и
от Таня Георгиева – мениджър на дружеството. На 14.09.2010 г. са отстранени
конците от проведената на 02.09.2010 г. операция, като при прегледа на Д. е
установено заболяване на максиларния синус от оперираната (дясна) страна.
Планираното лечение на ищеца продължило да се извършва и след така
констатираното заболяване на синуса, като процедури са проведени на 17.09.2010
г., 27.09.2010 г. и 13.12.2010 г. Последното посещение на Н.Д. в ответното
дружество е осъществено на 31.03.2011 г., когато е извършена консултация с УНГ
специалист за алтернативен вариант за постигане на костен обем.
По делото е представена
справка, изготвена от ответника, за извършените в изпълнение на процесния
договор манипулации и използваните медицински средства, чиято обща стойност
възлиза на 18510,00 лева, като незаплатена от ищеца е останала – съгласно
справката – сумата от 12633,00 лева.
От приетите като
доказателства в производството два броя епикризи от 31.05.2011 г. и 20.10.2011
г., издадени от Клиника „Уши, нос, гърло“ към Военномедицинска академия – София,
се установява, че на 28.05.2011 г. и на 17.10.2011 г. в посоченото лечебно
заведение са извършени две операции на Н.Д. – „Антротомия ет кюретаж синус
максиларис декстра“ (отстраняване на променена синусна лигавица на десния
максиларен синус) при диагноза „Хроничен максиларен синузит в дясно“ и „Септопластика“
(отстраняване на част от хрущялната преграда и освобождаване на дишането) при
диагноза „Изкривяване на носната преграда“. Съгласно представена епикриза,
издадена от Отделение „Орална, челюстна и лицево-челюстна хирургия“ при
Военномедицинска академия – София, на 04.04.2012 г. спрямо ищеца е осъществена
хирургична интервенция – синуслифт на пода на максиларния синус в дясно и
пластика на костта при диагноза „Атрофия на алвеоларния израстък на горната
челюст в дясно“.
По делото е представено писмо с изх. №
МО/05-180-11/03.09.2011 г. от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ към
Министерство на здравеопазването до ищеца, в което са обективирани резултатите
от извършена проверка на ответното дружество, като е посочено, че
констатираните пропуски и нарушения не са компрометирали осъщественото лечение.
Н.Д., чрез процесуалния си
представител адвокат В. Н., е изпратил до „Ц. по Д.М.М.“
ЕООД покана за възстановяване в двуседмичен срок на заплатената от Д. сума за
неправилно и недовършено лечение в размер на 14000,00 лева, както и сумата от
6000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания. Поканата е получена от ответното дружество
на 23.11.2011 г.
В проведеното на 13.05.2013
г. съдебно заседание пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят С.Г.Ч.–
служител в ответното дружество (медицинска сестра). Същата заявява, че
извършвайки следоперативно почистване на хирургичната зона на ищеца е узнала,
след зададен от нея въпрос, че Н.Д. „не
взима антибиотик, защото не смятал, че е необходимо, изпил бил много
антибиотици…“. Свидетелят сочи още, че след проведената втора операция на Д.,
той „… неглижира проблема с
антибиотичното лечение“, поради което бил съставен представеният по делото
протокол от 03.09.2010 г. С.Г.Ч.твърди, че подписът в протокола от името на
Таня Георгиева е поставен от нея, а различието в имената е резултат от
техническа грешка.
В хода на първоинстанционното
производство е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на
приобщената по делото медицинска документация, заключението по която не е
оспорено от страните, като настоящият съдебен състав кредитира същата в цялост
като обоснована и компетентно изготвена.
От представените по делото
два броя застрахователни полици е видно, че в периода от 23.10.2011 г. до 22.10.2013 г. между ответното дружество и
третото лице-помагач в производството ЗАД „А.Б.“ АД е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Професионална отговорност на
лица, упражняващи медицинска професия“.
При така установените по
делото фактически обстоятелства настоящият въззивен състав намира за правилни и
законосъобразни формираните от първоинстанционния съд изводи за неоснователност
и недоказаност на исковите претенции. Главната предпоставка за уважаването на
предявените искове е наличието на виновно неизпълнение от страна на „Ц. по Д.М.М.“ ЕООД на задълженията, поети от него по силата на процесния
договор за предоставяне на дентални услуги. Такова неизпълнение не е доказано
по делото. Безспорно е, че след извършената от ответника на 02.09.2010 г. операция на Н.Д.
в областта на 16-ти и 17-ти зъб е настъпило усложнение, констатирано на 14.09.2010 г. – заболяване на максиларния синус от оперираната страна,
представляващо по своя характер възпалителен процес. Безспорно е още, че
операцията, извършена в Клиника
„Уши, нос, гърло“ към Военномедицинска академия – София на 28.05.2011 г., след
която отново е възникнал възпалителен процес, както и тази, осъществена в Отделение
„Орална, челюстна и лицево-челюстна хирургия“ при Военномедицинска академия –
София на 04.04.2012 г., касаят именно оперираната от ответното дружество на
02.09.2010 г. област (15-ти – 17-ти зъб). Тези факти, обаче, не обосновават
виновно неизпълнение на поетото от ответното дружество задължение за
осъществяване на дентално лечение, тъй като липсва установена по категоричен
начин причинно-следствена връзка между извършената операция и настъпилите
впоследствие усложнения. Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза
по делото, заявява, че безусловен извод за наличие на такава причинно-следствена
връзка не може да бъде направен, тъй като възпалителният процес на десния
максиларен синус може да се получи „...
или при неекзактно извършена операция, или когато не е спазена терапията на
лекуващия лекар“ (съгласно изявленията на експерта в проведеното пред
районния съд заседание на 28.04.2014 г.). При така дадените констатации на
изслушаната експертиза, неоспорена от страните по делото, въззивният съд счита,
че липсва основание да се приеме за доказана при условията на пълно и главно
доказване причинната връзка между извършените от ответника хирургични интервенции
и претърпените впоследствие от ищеца вреди. Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, за основателността на иск с правно
основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87 ЗЗД е необходимо виновното неизпълнение на процесния
договор от страна на ответника да бъде безспорно установено. В конкретния
случай заключение за такова неизпълнение би било неправилно, предвид вариативността
в становището на вещото лице, обоснована с наличната по делото медицинска
документация, от която не могат да бъдат направени категорични изводи за
причината, довела до възникването на възпалителен процес у ищеца. Както сочи и
експертът, липсват данни за неправилно проведена от ответното дружество
оперативна интервенция, включително и в документите, изходящи от лечебните
заведения, в които Н.Д. е провел лечението си след преустановяване на
посещенията в „Ц. по Д.М.М.“ ЕООД. С оглед така събрания по делото доказателствен
материал, не се установява лошо, некачествено или непълно изпълнение на поетото
от ответника задължение за извършване на дентално лечение.
Що се отнася до въпроса приемал
ли е ищецът антибиотици след втората операция в ответното дружество, настоящият
съдебен състав намира следното: Доказателства в този смисъл са показанията на
разпитания от районния съд свидетел С.Ч.и протокола от 03.09.2010 г. Последният
по своето съдържание представлява частен диспозитивен документ, удостоверяващ
изгодни за страната, която го представя, факти, като и трите лица, които са
подписали протокола, са служители в „Ц. по Д.М.М.“
ЕООД). По
тази причина съдържанието му не следва да бъде кредитирано, тъй като същото е
оспорено от ищеца. Свидетелските показания по делото, обаче, съдът намира за
логични и вътрешно безпротиворечиви, доколкото свидетелката Ч. излага факти за
събития и изявления на ищеца, непосредствено възприети от нея, поради което
съдът намира същите за достоверни. Действително, Ч. е служител в ответното
дружество, но не са установени обстоятелства, от които да се заключи, че тя е
депозирало неверни или предубедени показания. Изложеното от свидетелката за
заявен от ищеца отказ да прилага антибиотично лечение след оперативната
интервенция, макар да не води до категоричен извод за подобно поведение на Д.,
следва да бъде съобразено със становище на вещото лице, че непровеждането на
антибиотична терапия може да доведе до възпаление в оперираната област. Тези
факти по делото, анализирани във взаимовръзка с липсата на данни за
некачествено извършена оперативна интервенция, налагат – с оглед
разпределението на доказателствената тежест в процеса – да се приеме, че
заявените в исковата молба твърдения за виновно неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответника не са доказани в хода на производството.
Относно възражението на
въззивника, че извършилият процесните две операции д-р И.М. не притежава
необходимата за тях квалификация, тъй като не е дипломиран специалист по орална
хирургия, съдът намира следното: Това твърдение, заявено във въззивната жалба
като един от основните доводи за неправилност на първоинстанционното решение, е
обективирано за първи път пред районния съд с писмено становище в четвъртото по
ред открито съдебно заседание по делото. Предвид момента на заявяване, коментираното
възражение е преклудирано на основание чл. 147 и чл. 266, ал. 1 ГПК, тъй като е
могло да бъде релевирано в процеса още с подаването на исковата молба. По тази
причина направените от въззивника-ищец доказателствени искания за
установяването на така заявеното фактическо обстоятелство са оставени без
уважение както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. С оглед посоченото,
обсъждането по същество на възражението за липса на притежавана от д-р Минчев
компетентност за извършване на процесните операции е недопустимо.
С цел пълнота на изложението
следва да се посочи, че наличието или липсата на информирано съгласие от страна
на ищеца за извършването на операциите не рефлектира върху извода за
неустановена в рамките на настоящото исково производство причинно-следствена
връзка между осъществените от ответното дружество медицински интервенции и
възникналите впоследствие следоперативни усложнения.
С оглед изложеното, този
въззивен състав счита, че подадената от ищеца Н.Д. въззивна жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея решение да бъде
потвърдено в цялост като правилно и законосъобразно, включително и в частта, с
която в тежест на ищеца са присъдени направените от ответното дружество разноски.
Предвид изхода на
спора, разноски за тази инстанция могат да бъдат присъдени единствено в полза на
въззиваемата страна. Същата е претендирала такива, като е представен списък по
чл. 80 ГПК, находящ се на л. 38 от в. гр. д. № 18790/2014 г. по описа на СГС,
ІІ-А въззивен състав, съгласно който направените разноски възлизат на сумата от
1500,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Доколкото посочената
сума е действително платена, предвид отбелязването за изплащането ѝ в
брой, направено в договор за правна защита и съдействие (находящ се на л. 32 от
в. гр. д. № 18790/2014 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав), съдът счита,
че така отправената претенция е основателна и доказана в пълен размер. „Ц. по Д.М.М.“ ЕООД не е претендирало присъждането на разноски за
настоящото – второ по ред – въззивно производство.
На основание чл. 294, ал. 2 ГПК между страните следва да бъде разпределена
и тежестта за разноските, сторени в хода на гр. д. № 330/2016 г. по описа на
ВКС, ІІІ-то ГО. С оглед неоснователността на исковите претенции, разноски за
касационното производство могат да бъдат присъдени отново само в полза на „Ц.
по Д.М.М.“ ЕООД. Дружеството е претендирало такива с подадения отговор на
касационна жалба, като е представен и списък по чл. 80 ГПК, находящ се на л. 15
от касационното дело, за сумата от 500,00 лева. Доколкото в представеното в
полза на процесуалния представител на „Ц. по Д.М.М.“ ЕООД пълномощно (на л. 14
от касационното дело) е посочено, че за осъщественото процесуално
представителство е заплатено в брой възнаграждение в посочения размер,
настоящият съдебен състав счита, че именно сумата от 500,00 лева следва да бъде
присъдена в тежест на Н.Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд, на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал.
2 ГПК.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
І-49-52, постановено на 28.07.2014 г. по гр. дело № 20235/2012 г. по описа на
Софийски районен съд, І-во ГО, 49-ти състав, с което са отхвърлени предявените от Н.Д.Д. срещу „Ц. за дентална
медицина „М.“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр.
чл. 87 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД
(съгласно дадената от първоинстанционния съд квалификация – чл. 79, ал. 1 ЗЗД)
за заплащане на сумата от 14000,00 лева, представляваща имуществени вреди от некачествено
изпълнение на договор за предоставяне на дентално лечение, от които 12633,00
лева – платени разходи за лечение по договора, и 1367,00 лева – заплатена сума
за лечение в други стоматологични центрове, наложило се вследствие на
неизпълнението на договора, ведно със законната лихва за периода от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за
заплащане на сумата от 6000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от неизпълнението на договора, изразяващи се в
продължително неразположение, болка, субферилитет, промяна на фонацията и лоша
миризма, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както
и в частта, с която Н.Д.Д. е осъден да заплати на „Ц. по Д.М.М.“ ЕООД
сумата от 2500,00 лева, представляваща сторени от ответното дружество разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат
В. Н., да заплати на „Ц. по Д.М.М.“
ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 1500,00 лева
(хиляда и петстотин лева),
представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат
В. Н., да заплати на „Ц. по Д.М.М.“
ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.
78, ал. 3, вр. чл. 294, ал. 2 ГПК, сумата
от 500,00 лева (петстотин лева),
представляваща направени в касационното производство по гр. д. № 330/2016 г. по
описа на ВКС, ІІІ-то ГО, разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Ц. по Д.М.М.“
ЕООД – ЗАД
"А.Б.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.