№ 817/21.12.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 644/2023год., по описа
на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 284-286 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража / ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба, предявена от П.И.Г.,
чрез адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ / ГДИН /, за
заплащане на обезщетение на основание чл.284 от ЗИНЗС за претърпени
неимуществени вреди, за периода 09.08.2018г. – 03.07.2023г. в общ размер на 150 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2018г., до окончателното изплащане
на сумата, вследствие на неблагоприятни условия за изпълнение на
наложеното наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора – гр. Пазарджик, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен
достъп до течаща топла вода и санитарен възел, дрехите се сушели в килиите, което правело
атмосферата задушна, причинявала мухъл, получил онкологично заболяване, довело
до отстраняване на единия тестис и хроничен бронхит.
В исковата молба е посочено, че за процесния периода,
в килиите, в които е бил настанен ищеца по време на задържането си били
пренаселени, с разполагаема под 3 кв.м. жилищна площ, без санитарен възел и
течаща топла вода, хигиената била лоша, имало хлебарки и дървеници, дрехите се сушели в килиите, имало
мухъл, вследствие на което се появило онкологично заболяване и хроничен
бронхит.
В открито съдебно заседание ищецът участва лично, моли
съда да уважи изцяло исковата претенция, която счита за основателна и доказана. В представено писмено становище адв. С.
моли исковата претенция да бъде уважена изцяло.
Ответникът – ГДИН, се представлява от юрк. Р., който
намира исковата претенция за неоснователна и недоказана, подробни съображения
излага в представени писмени бележки по същество на делото.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура
– гр. Пазарджик дава заключение за недоказаност
на исковата претенция.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът
постъпил в Затвора – гр. Пловдив на 09.08.2010г., където пребивавал до
09.08.2010г., като на 08.02.2012г. е преведен в Затвора – гр. Пазарджик, за
изтърпяване на наложеното с присъда № 123/21.10.2010г. по НОХД № 2608/2010г. по
описа на Окръжен съд – гр. Пловдив наказание „лишаване от свобода“ за срок от
18 години, за престъпление по чл.116 от НК.
През м.март
2020 г. е бил настанен в спално помещение № 809– 8 отделение с чиста жилищна
площ 21,11 общо настанени лица – 5; През м.април 2020г. е бил настанен в спално
помещение № 812– 8 отделение с чиста жилищна площ 19,79 общо настанени лица –
4; През м.май 2020г. е бил настанен в
спално помещение № 812– 8 отделение с чиста жилищна площ 19,79 общо настанени
лица – 4; През м.май 2020г. е бил настанен в спално помещение № 812– 8
отделение с чиста жилищна площ 19,79 общо настанени лица – 4; през м. юли
2020г. е бил настанен в стационар към МЦ на Затвора; През м.август 2020г. е бил
настанен в спално помещение № 812– 8 отделение с чиста жилищна площ 19,79 общо
настанени лица – 4; През м.септември
2020г. е бил настанен в спално помещение № 814, непушачи– 8 отделение с чиста
жилищна площ 12,19 общо настанени лица – 3; През м.октомври, ноември и декември
2020г. е бил настанен в спално помещение № 814, непушачи– 8 отделение с чиста
жилищна площ 12,19 общо настанени лица – 3.
През
м.януари, февруари и март 2021г. бил
настанен в спално помещение № 814, непушачи– 8 отделение с чиста жилищна площ
12,19 общо настанени лица – 3. От м.април
до м. септември 2021г. бил настанен в стационара към МЦ на затвора. През
м.октомври и ноември 2021г. бил настанен
в спално помещение № 604 – 6 отделение, с чиста жилищна площ 21,32, общо
настанени лица – 3, съответно 5. От 14.11.2021г. и м. декември 2021г. ищецът
бил настанен в спално помещение № 702 – 7 отделение, с чиста жилищна площ
19,41, общо настанени лица – 4.
През м.
януари и февруари 2022г. лишеният от свобода бил настанен в спално помещение №
801-8 отделение, чиста жилищна площ 28,83 общо настанени лица – 6. От м.март до
м. септември 2022г. бил настанен в спално помещение № 604, 6 отделение, с чиста
жилищна площ 21,32, с общо настанени
лица 3, 4 и 5. През м. октомври
2022г. бил настанен в спално помещение № 903, 9 отделение, с чиста жилищна площ
20,67 , общ брой настанени лица – 6, като от 19.10 до 17.11.2022г. бил преведен
в Затвора – гр. Ловеч, след което и през
м. декември 2022г. бил настанен в спално помещение № 402, 4 отделение, с чиста
жилищна площ 19,58 и общ брой настанени лица – 2.
През м.
януари и м. февруари 2023г. ищецът бил настанен в спално помещение № 402, 4
отделение, с чиста жилищна площ 19,58 и общ брой настанени лица – 2; През м.
март 2023г. ищецът бил настанен в спално помещение № 411, 4 отделение, с чиста
жилищна площ 17,86 и общ брой настанени лица – 3; През м. април и м. май 2023г.
ищецът бил настанен в спално помещение № 410, 4 отделение, с чиста жилищна площ
13,25 и общ брой настанени лица – 2; През м. юни и м. юли 2023г. ищецът бил
настанен в спално помещение № 403, 4 отделение, с чиста жилищна площ 25,90 и
общ брой настанени лица – 4 , съответно 5.
През тези
периоди ищецът е пребивавал в напълно реновирани помещения, в които е сменена
дограмата на вратите и прозорците, с нова подова настилка и вътрешна изолация. Санитарните
помещения са самостоятелни, към съответните спални помещения, с течаща топла и студена вода, могат да се ползват и за баня, тъй като са монтирани душове. В помещенията са подменени
осветителните тела за изкуствено осветление в тъмната част на денонощието.
Отоплението е локално парно на газ и се поддържа нужната температура, монтирани са нови алуминиеви
радиатори. Спалните помещения са обзаведени според размера със съответния брой
двойни вишки или единични легла, шкафчета и нови маси с табуретки. Корпусът на
Затвора – гр.Пазарджик е след извършен
цялостен ремонт, вкл. на покривна конструкция, ел. и ВиК инсталация,
отоплителна система.
Администрацията
на Затвора – гр. Пазарджик не разполага с информация за периода 09.08.2018г. – 01.02.2020г.
Видно от приложените по делото сведения към
01.01.2008г. в Затвора – гр. Пазарджик
са пребивавали 826 лица, а към 31.12.2008г. те са били 769; към
01.01.2009г. са пребивавали 769 лица, а
към 31.12.2009г. те са били 593; към 01.01.2010г. са пребивавали 593 лица, а към 31.12.2010г.
те са били 579; към 01.01.2011г. са
пребивавали 579 лица, а към 31.12.2011г. те са били 593; към 01.01.2012г. са пребивавали 593 лица, а към 31.12.2012г.
те са били 525; към 01.01.2013г. са
пребивавали 525 лица, а към 31.12.2013г. те са били 433; към 01.01.2014г. са пребивавали 433 лица, а към 31.12.2014г.
те са били 409; към 01.01.2015г. са
пребивавали 409 лица, а към 31.12.2015г. те са били 582; към 01.01.2016г. са пребивавали 582 лица, а към 31.12.2016г.
те са били 460; към 01.01.2017г. са
пребивавали 460 лица, а към 31.12.2017г. те са били 374; към 01.01.2018г. са пребивавали 374 лица, а към 31.12.2018г.
те са били 317; към 01.01.2019г. са
пребивавали 317 лица, а към 31.12.2019г. те са били 307; към 01.01.2019г. са пребивавали 307 лица, а към 31.12.2019г.
те са били 320.
Мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд
на Затвора –гр. Пазарджик е извършена
през периода 2017-м. март 2020г., били изградени санитарни възли в помещенията,
смяна на инсталации, подмяна на настилки
и облицовки, дограма, покрив. Тенденциозно от страна на лишение от
свобода било увреждано имуществото и сградния фонд на пенитециарното заведение,
чрез разрушаване целостта на подовите настилки, стените и прозоречните рамки,
изкопаване на дупки и трасета в стените,
запушване с дрехи, пластмасови бутилки и др. на канализацията, тоалетните и мивките, чупене на ВиК части, демонтиране
на тоалетните чинии и др., за отстраняването на които затворническата
администрация е изразходила през 2015г. – 8643,29 лева; 2016г. – 12 734,09
лева, 2017г. – 8861,02 лева.
Била извършена цялостна дезинсекция и дератизация на
помещенията на Затвора – гр. Пазарджик, вкл. и извънредни такива на 25.09.2018г., 21.11.2018г., 15.01.2019г.,
06.03.2019г., 14.05.2019г., 30.05.2019г., 11.07.2019г., 26.08.2019г.,
09.09.2019г., 15.11.2019г. , 23.01.2020г., 13.03.2020г., 15.05.2020г.,
08.07.2020г., 07.10.2020г., 09.02.2021г., 23.03.2021г., 19.05.2021г.,
16.06.2021г., 12.08.2021, 16.09.2021г., 11.11.2021г., 06.12.2021г., 07.02.2022г.,
14.03.2022г., 09.05.2022г., 07.06.2022г., 25.07.2022г.,
08.08.2022г.,13.09.2022г., 08.11.2022г., 13.12.2022г., 11.01.2023г., 07.02.2023г.,
14.03.2023г., 16.05.2023г., видно от приложените по делото протоколи за
извършена ДДД обработка.
П.Г. бил настаняван в КОЦ-Пловдив за времето от 14.01.-16.01.2021г., 02.03.-04.03.2023г., с диагноза „Последващо
изследване след химиотерапия за злокачествено образувание, десцендирал тестис“,
бил на диспансерно наблюдение от 08.06.2022-10.06.2022г.
в СБАЛЛС-София, с диагноза „Вентрална постоперативна
херния, състояние след операция-семином на десен тестис, артериална хипертония“, от 20.10.2022г. до 04.11.2022г. в болницата
към Затвора - гр. Ловеч с диагноза „Хроничен бронхит“, видно от приложените по
делото епикризи. Според представената по делото медицинска справка, от постъпването
си в Затвора – гр. Пазарджик, ищецът е на вниманието на МЦ, посещава
амбулаторията редовно, не по-малко от веднъж седмично. Викани са многократно
екипи на Спешна помощ, не са били установявани ОХК и не е бил хоспитализиран по
спешност. Двукратно отказал да бъде опериран. Провеждани са множество
изследвания и консултации, като
на лишения от свобода е осигурен допълнителен престой на открито и диетична
храна. Понастоящем е в добро здравословно състояние. При лечението на лишения от свобода от 2012г. до момента, и
особено през последните 5 години, са спазени изцяло изискванията на добрата
медицинска практика. Безплатно са били провеждани всички изследвания,
консултации и хоспитализации, предоставено е лечение в пълен обем. Извън
прегледите, осъществявани в МЦ към затвора, бил преглеждат от лекари – специалисти
на 12.05.2021г., 10.05.2022г., за което били издадени амбулторни листове.
Съгласно представеното по делото експертно
решение № 90920/07.03.2023г., издадено
от ТЕЛК при МБАЛ-Пазарджик, П. Г. е с 95% ТНР без чужда помощ, с водеща
диагноза десцендирал тестис.
Св. К. изтърпявал заедно с ищеца
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик през 2012 г., 2014 г., 2019
г. и 2023 г. Били в едно спално помещение през 2014 г. 2019 г. и 2023 г. Не
помни през 2019 г. точно в коя килия на 4 отделение били, но същата била
обитавана от 12-13 човека. Нямало топла вода, а само течаща студена, ремонтът
не бил направен. В килията имало санитарен възел, но без добра канализация. В
коридора имало общи тоалетни. В килията имало много влага, стените били
напукани, откъдето излизали хлебарки и дървеници. П.Г. се оплаквал, че било мръсно и
влажно и от това се е разболял. Повечето лишени от свобода перели дрехите си в
спалното помещение. Когато се отворел прозореца и вратата на килията ставало
течение и влизал свеж въздух, но повечето били
болни хора и искали да им е по-топло. Карето през 2019 г. било 1 час, а
през 2022 г. час и половина. През 2023 г. с ищеца били настанени в 4 отделение,
403-а килия, в която били 5 човека. Имало
течаща топла и студена вода, както и санитарен възел. Прозорците били
с алуминиева дограма. Според свидетеля въпреки направения ремонт, в някои ъгли
по вратите имало отвори, откъдето се появявали дървеници и хлебарки. Сушели си дрехите
в килиите, въпреки наличието на перално помещение. Св. К. посочва, че постоянно
носят помпите си за астма, тъй като нямало достатъчно въздух в килиите.
Съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло,
като обосновано и компетентно, прието и неоспорено от страните, през м.октомври 2019год. П. Г. бил опериран
по повод злокачествено новообразувание на десният тестис. Същият оперативно е
бил премахнат. След това са били проведени 3 химиотерапии. При последният
контролен преглед през м. март 2023г. е установено добро общо състояние, без
наличието на метастази. След това на 07.03.2023г. ТЕЛК му дава 80%ТНР за срок
от 1 год. През м. октомврви 2022год. в болницата в гр. Ловеч е поставена
диагноза Хроничен бронхит и е дадена терапия. Липсват медицински документи за
настъпили влошавания в здравословното състояние на Г. от двете заболявания. Лечението
на двете заболявания е било напълно адекватно и в пълен обем, според
стандартите за добра медицинска практика. Причините за образуване на
злокачественото новообразувание на тестисите не са напълно изяснени, но са
установени редица състояния, които увеличават риска за възникването на същото.
Водещи рискови фактори са: „задържан
или ектопичен тестис - аномалиите в положението на тестиса представлява
съществен рисков фактор, като рискът остава висок дори и след оперативна
корекция на дефекта; хронична травма при някои професии; гонадна дисгенезия и
атрофия на тестиса; генетични синдроми, при които се засягат тестисите (синдром
на Клайнфелтър); фамилна анамнеза за тестикуларен рак на близки родственици;
възраст между 15 и 35 години.“.
Основната причина за възникване на хроничният бронхит е тютюнопушенето.
Когато се вдишва тютюнев дим, той дразни дихателните пътища, което води до
повишено образуване на секрет. Хора, които са били изложени дълго време на
други дразнители на дихателните пътища, като химически вещества или прах, могат
също да развият хроничен бронхит. С оглед изложеното по никакъв начин не може
да се приеме, че условията в затвора, като лоша хигиена и стреса са причини за
възникването на злокачественото новообразувание на десният тестис и хроничният
бронхит.
Вещото лице не може да отговори категорично на въпроса дали МRNА ваксина срещу Ковид 19 може да
допринесе за влошаване на състоянието на раково болните, тъй като нямало такива
наблюдения. Счита, че е приложена правилната терапия, има ремисия. През м. март
2023 г. ищецът е пребивавал в КОЦ-Пловдив, като от проведените изследвания е
видно, че същият е в много добро състояние, няма метастази.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от
процесуално легитимирано лице, което твърди, че претърпени
неимуществени вреди, за периода за периода 09.08.2018г. – 03.07.2023г. в общ
размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2018г.,
до окончателното изплащане на сумата, вследствие на неблагоприятни условия за изпълнение
на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора – гр. Пазарджик, изразяващи се изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници,
хлебарки и гризачи в килиите, липса на
постоянен достъп до течаща топла вода и санитарен възел, дрехите се сушели в килиите, което правело
атмосферата задушна, причинявала мухъл, получил онкологично заболяване, довело
до отстраняване на единия тестис и хроничен бронхит, в резултат на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на правосъдието, с
териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС.
Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК, вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби,
каквито са затворите.
Материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа
в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените
лица.
Основателността на предявения иск предполага
установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца в резултат на нарушението. Неимуществената вреда се предполага до
доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората
алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването
е неизчерпателно.
Отговорността на държавата за причинените вреди
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава
ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният
неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от
нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност,
които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия,
без значение дали са виновно причинени.
В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи е
прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи
наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това
право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение,
при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и
достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“
отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент
на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат
такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице
условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че
начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането.
По отношение на исковия период от 09.08.2018г.
– 31.12.2018г., както и от 01.01.2020г. – 28.02.2020г. по делото не са налице данни, от които е
видно в кое помещение е бил настанен ищецът и
каква е била неговата квадратура, за да може да се прецени обективно
имал ли е на разположение нужната и законоустановена жилищна площ. Подобна
информация не се намира и в относимите гласни доказателствени средства –
показанията на св. К., които съдът цени, като логични и непротиворечиви. По делото не са налице каквито и да било
данни, откъдето да се почерпи информация дали в помещението, в което е бил
настанен ищецът е имало течаща ли не топла и/или студена вода, санитарен възел,
имало ли е инсекти, липса на
свеж въздух, наличие на мухъл и влага. Подобни
данни не са налице и в представените от ответника писмени доказателства.
Единствено се установява, че на 25.09.2018г.
, 21.11.2018г. и 23.01.2020г. е била
извършена дезинсекция и дератизация на
територията на Затвора – гр. Пазарджик. Не може да се вмени в ущърб на
затворническата администрация липсата на водене и съхранение на данни, след
като не е налице законова норма, която да ги задължава да водят подобна
статистика. И при спазване на принципа
на засиленото служебно начало по АПК, при липсата на данни у ответника по
делото за условията в Затвора – гр. Пазарджик за периода 09.08.2018г.
– 31.12.2018г. и от 01.01.2020г. – 28.02.2020г.,
както и неналичието на свидетелски показания в тази насока, пред настоящия
съдебен състав не стои друга процесуална възможност освен да приеме исковата
претенция в тази й част за недоказана, тъй като от страните не са представени
каквито и да било доказателства и пред
съда не стои друг процесуален начин, по който да се снабди с подобни данни. При
това настоящия съдебен състав приема, че твърденията, наведени в исковата молба, основаващи се лоши
хигиенно-битови условия в периода на изтърпяване наказание „лишаване от свобода“
в Затвора – гр. Пазарджик за времето от 09.08.2018г. – 31.12.2018г. и
от 01.01.2020г. – 28.02.2020г. останаха недоказани от страна
на ищеца, и въпреки проявената
процесуална активност от съда по силата на служебното начало доказателства за
такива не се установиха, поради което исковата претенция в тази й част следва да бъде отхвърлена.
По отношение на исковия период - календарната 2019г., 01.01-31.12.2019г. по
делото не са налице писмени доказателствени средства, от които да се прецени
дали условията на пребиваване в пенитециарното заведение от страна на ищеца са
отговаряли на критериите за изискуемите се минимални хигиенно-битови условия,
поради което съдът ще се позове на събраните в тази насока гласни
доказателствени средства – показанията на св. К.. От същите
е видно, че през 2019 г. бил заедно с ищеца в една килия в 4
отделение, където били настанени 12-13 човека. В помещението имало течаща
студена вода. Имало санитарен възел. Стените били напукани, като от тях
излизали хлебарки и дървеници. Нямало пералня, поради което повечето от лишени
от свобода перели дрехите си в спалното помещение. В коридора имало общи
тоалетни. Когато се отварял прозорец и врата в килията ставало течение и влизал
свеж въздух.
От така депозираните гласни доказателствени
средства не може да се направи извод относно жилищната площ на спалното
помещение, в което са били настанени лишените от свобода Г. и К. и при липса на
писмени такива не може да се прецени дали жилищната площ за всяко лице е била
по –малко от 3 кв.м., въпреки твърдението че в килията са били 12-13 души. Пак
от показанията на св. К. е видно, че в спалното помещение е имало санитарен
възел и течаща студена вода. По
отношение твърдението за наличие на инсекти в килийните помещения, настоящия
съдебен състав намира, че видно от представените протоколи за дезинсекция и дератизация, описани по-горе, ГДИН е
предприела нужните мерки за дезинсекция и дератизация на територията на Затвора
– гр. Пазарджик, поради което не може да се счете, че е налице бездействие от страна на ответника
по отношение на предприемане на нужните мерки за дезинфекция, унищожаване
и превенция наличието на инсекти и др.
на територията на пенитециарното заведение. По отношение настояването за
наличието на мухъл в килията, същото не може да се вмени в неправомерно
без/действие на затворническата администрация. Отново видно от показанията на
св. К. е имало възможност за проветряване на килията, чрез отваряне не само на
наличния прозорец, но и вратата й, като обстоятелството, че някои от лишените
от свобода са се противили, тъй като ставало течение, не може да се вмени в незаконосъобразно без/действие на
ответника. Поради тези съображения съдът намира исковата претенция за посочения
период за недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена като такава.
По отношение на периода
– 01.03.2020г. – 03.07.2023г., съдът намира исковата претенция за неоснователна.
Видно от данните по делото м.март 2020
г. ищецът е бил настанен в спално
помещение № 809– 8 отделение с чиста жилищна площ 21,11 общо настанени лица –
5; През м.април 2020г. е бил настанен в спално помещение № 812– 8 отделение с
чиста жилищна площ 19,79 общо настанени лица – 4; През м.май 2020г. е бил настанен в спално
помещение № 812– 8 отделение с чиста жилищна площ 19,79 общо настанени лица –
4; През м.май 2020г. е бил настанен в спално помещение № 812– 8 отделение с
чиста жилищна площ 19,79 общо настанени лица – 4; през м. юли 2020г. е бил
настанен в стационар към МЦ на Затвора; През м.август 2020г. е бил настанен в
спално помещение № 812– 8 отделение с чиста жилищна площ 19,79 общо настанени
лица – 4; През м.септември 2020г. е бил
настанен в спално помещение № 814, непушачи– 8 отделение с чиста жилищна площ
12,19 общо настанени лица – 3; През м.октомври, ноември и декември 2020г. е бил
настанен в спално помещение № 814, непушачи– 8 отделение с чиста жилищна площ
12,19 общо настанени лица – 3. През м.януари, февруари и март 2021г. бил настанен в спално помещение
№ 814, непушачи– 8 отделение с чиста жилищна площ 12,19 общо настанени лица –
3. От м.април до м. септември 2021г. бил
настанен в стационара към МЦ на затвора. През м.октомври и ноември 2021г. бил
настанен в спално помещение № 604 – 6
отделение, с чиста жилищна площ 21,32, общо настанени лица – 3, съответно 5. От
14.11.2021г. и м. декември 2021г. ищецът бил настанен в спално помещение № 702
– 7 отделение, с чиста жилищна площ 19,41, общо настанени лица – 4. През м.
януари и февруари 2022г. лишеният от свобода бил настанен в спално помещение №
801-8 отделение, чиста жилищна площ 28,83 общо настанени лица – 6. От м.март до
м. септември 2022г. бил настанен в спално помещение № 604, 6 отделение, с чиста
жилищна площ 21,32, с общо настанени
лица 3,4 и 5. През м. октомври
2022г. бил настанен в спално помещение № 903, 9 отделение, с чиста жилищна площ
20,67 , общ брой настанени лица – 6, като от 19.10 до 17.11.2022г. бил преведен
в Затвора – гр. Ловеч, след което и през
м. декември 2022г. бил настанен в спално помещение № 402, 4 отделение, с чиста
жилищна площ 19,58 и общ брой настанени лица – 2. През м. януари и м. февруари
2023г. ищецът бил настанен в спално помещение № 402, 4 отделение, с чиста
жилищна площ 19,58 и общ брой настанени лица – 2; През м. март 2023г. ищецът
бил настанен в спално помещение № 411, 4 отделение, с чиста жилищна площ 17,86
и общ брой настанени лица – 3; През м. април и м. май 2023г. ищецът бил
настанен в спално помещение № 410, 4 отделение, с чиста жилищна площ 13,25 и
общ брой настанени лица – 2; През м. юни и м. юли 2023г. ищецът бил настанен в
спално помещение № 403, 4 отделение, с чиста жилищна площ 25,90 и общ брой
настанени лица –4, съответно 5. При
направено просто изчисление, се установява че в този период в спалните
помещения на всеки лишен от свобода е имало на разположение не по-малко от 3
кв.м жилищна площ. През тези периоди ищецът е пребивавал в напълно реновирани
помещения със сменена дограмата на вратите и прозорците, с нова подова настилка
и вътрешна изолация. Санитарните помещения са самостоятелни, към спалните
помещения, с наличие на течаща топла и студена
вода, които могат да се ползват и за
баня, поради наличие на монтирани душове. Спалните помещения са обзаведени
според размера със съответния брой двойни вишки или единични легла, шкафчета и
нови маси с табуретки. С оглед на тези данни и липсата
на доказателства, които да ги оборят съдът намира, че на ищецът е била
осигурена изискуемата се жилищна площ, периодично е била извършвана дезинфекция
и дератизация, видно от приложените по делото протоколи, в килията е имало
постоянен достъп до течаща топла и студена вода, санитарен възел и баня. На
лишения от свобода е била предоставена възможност за използване на пералнята,
намираща се в Затвора – гр. Пазарджик. По делото не са ангажирани доказателства
за твърдението, че в помещенията е имало
мухъл, тъй като беше посочено и по-горе, а и видно от показанията на св. К. ***
има обособено перално помещение, където всички лишени от свобода имат възможност
да перат дрехите си, като е само въпрос на тяхно лично, субективно решение това
да става в спалните помещения, което не може да се приеме за незаконосъобразно
и неправомерно без/действие на затворническата администрация, поради което претенцията за посочения исков
период следва да се счете за недоказана.
Видно от
представената медицинска справка и документи, ищецът посещава регулярно МЦ при
Затвора-гр. Пазарджик, поне веднъж седмично. Провеждани са всички консултации и
хоспитализации безплатно и му е предоставено лечение в пълен обем. Осигурен му
е допълнителен престой на открито и диетична храна.
В Решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд
по правата на човека по делото на Нешков и други срещу България, по жалби №
36925 от 2010 г., № 21487 от 2012 г., № 72893 от 2012 г., № 73196 от 2012 г., №
77718 от 2012 г. и № 9717 от 2013 г., Четвърто отделение, председател Инета
Зимеле е посочено, че „….. 166. Крайната липса на място в затворническа килия
има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в
нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ не казват
изрично какъв размер жилищна площ за един лишен от свобода трябва да се смята
за минимален стандарт при настаняване в обща килия, то отделните национални
доклади за извършените от КПИ посещения и препоръките по тези доклади
предполагат, че желателният стандарт е четири квадратни метра жилищна площ на
човек. Въпреки това, ако затворниците имат на разположение по-малко от три
квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се
вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията.
Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно
отделни места за спане (виж А. и други, цитирано по-горе, §§ 145-47, с допълнителни
препратки). Дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява
сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до
нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на
задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша
вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на
подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води до ниво на
страдание, което надвишава това, присъщо на задържането (виж Torreggiani and
Others, цитирано по-горе, § 69). От това
следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията
по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид
следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за
спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра
жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните
лица да се движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи
сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в
нарушение на този член (виж А. и други, цитирано по-горе, § 148, с допълнителни
препратки)..“. В конкретната хипотеза такива нарушения не се установиха и
доказаха, досежно престоя на ищеца в Затвора – гр. Пазарджик.
По
отношение твърдението, че вследствие неблагоприятните условия по изпълнение на
наказанието лишаване от свобода, на
ищецът е причинено онкологично
заболяване и хроничен бронхит, следва да се подчертае, че както от медицинската
справка от Затвора – гр. Пазарджик, така и от заключението на СМЕ не може да се
достигне до извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
здравословното състояние на ищеца и условията за пребиваване в Затвора – гр.
Пазарджик. Напротив, видно от същите на П. Г. са били осигурени нужните медикаменти и медицинско обслужване във връзка с
установената диагноза, но без да са налице данни, че същата е вследствие и
причина от незаконосъобразно без/действие
от страна на ответника. Причините за
образуване злокачественото новообразувание на тестисите не са напълно изяснени,
но са установени редица състояния, които увеличават риска за възникването на
същото. Водещи рискови фактори са: „задържан
или ектопичен тестис - аномалиите в положението на тестиса представлява
съществен рисков фактор, като рискът остава висок дори и след оперативна
корекция на дефекта; хронична травма при някои професии; гонадна дисгенезия и
атрофия на тестиса; генетични синдроми, при които се засягат тестисите (синдром
на Клайнфелтър); фамилна анамнеза за тестикуларен рак на близки родственици;
възраст между 15 и 35 години.“.
Основната причина за възникване на хроничният бронхит е тютюнопушенето.
Когато се вдишва тютюнев дим, той дразни дихателните пътища, което води до
повишено образуване на секрет. Хора, които са били изложени дълго време на
други дразнители на дихателните пътища, като химически вещества или прах, могат
също да развият хроничен бронхит. Не може да се приеме, че условията в затвора,
като лоша хигиена и стреса са причини за възникването на злокачественото
новообразувание на десният тестис и хроничният бронхит.
Видно от разясненията на ВЛ, дадени в открито съдебно заседание стресът не може да се причисли като един
от водещите фактори за възникване на злокачественото
новообразувание на тестисите.
Приложена е правилната терапия, има
ремисия. През м. март 2023 г.
ищецът е бил в КОЦ-Пловдив,
където при проведеното изследване е установено, че същият е в много добро
състояние, няма метастази. След като не може да се
установи наличието на връзка на установените заболявания на ищеца и условията за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът намира, че исковата
претенция, обосноваваща се на посоченото заболяване се явява недоказана.
За да бъде доказана
основателността на иск по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е
задължително наличието на следните предпоставки, които трябва да са в
кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната
хипотеза такива не се установиха, поради което исковата претенция следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС в тежест
на ищеца следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на
500 лева – депозит за вещо лице, в полза
на Административен съд – гр. Пазарджик.
Така мотивиран,
Административен
съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба, предявена от П.И.Г.,
чрез адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за заплащане на
обезщетение на основание чл.284 от ЗИНЗС за претърпени неимуществени
вреди, за периода 09.08.2018г. – 03.07.2023г. в общ размер на 150 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2018г., до окончателното
изплащане на сумата, вследствие на неблагоприятни условия за изпълнение на
наложеното наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора – гр. Пазарджик, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен
достъп до течаща топла вода и санитарен възел, дрехите се сушели в килиите, което правело
атмосферата задушна, причинявала мухъл, получил онкологично заболяване, довело
до отстраняване на единия тестис и хроничен бронхит.
ОСЪЖДА П.И.Г. да заплати в полза на
Административен съд –гр. Пазарджик сумата от 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен
състав на Административен съд – гр. Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ: (П)