Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Русе, 19.09.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публичното заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното
от съдията АГУШ административно дело № 159 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 405, във връзка с чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса
на труда (КТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Производствено потребителна
кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, със седалище: с. Ряхово, община Сливо
поле, област Русе, чрез процесуалния й представител, против
Предписания от 31.03.2022 г. на главни инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе, материализирани в Протокол за извършена проверка № ПР2200408 от
31.03.2022 г., с които в общо 12 точки жалбоподателят е задължен да изплати на Й.В.И.
и на А.И.Х., и двете на длъжност „продавач хранителни продукти“, начисленото им
във ведомостите за заплати трудово възнаграждение, съответно на И. за месеците
от май до декември 2021 г. и на Х. – за месеците от май до август 2021 г.
В жалбата се релевират основания за незаконосъобразност
на предписанията поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
Иска се съдът да отмени оспорените предписания.
Ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, чрез процесуален представител, счита
жалбата за неоснователна.
Заинтересованата страна – Й.В.И. не
ангажира становище по спора.
Заинтересованата страна – А.И. Х. не
ангажира становище по спора.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорените в настоящото производство предписания, материализирани в Протокол за
извършена проверка № ПР2200408 от 31.03.2022 г., са връчени на представляващия кооперацията на същата дата – 31.03.2022
г. (л. 77 от делото). Жалбата
срещу тях е подадена на 14.04.2022 г. по куриер (л. 4 от делото), т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
При тези данни съдът намира производството за допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата се явява частично основателна.
На 07.01.2022 г. (по работни места) и в периода
12.01.2022 г. – 31.03.2022 г. (по документи в сградата на ДИТ - Русе) служители
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в магазин хранителни стоки в гр. Русе, ул. „Борисова“
№ 15, стопанисван от ППК „Надежда – Ряхово“, при която констатирали, че работодателят
не е изплатил на Й.В.И. и на А.И. Х., и двете на длъжност „продавач хранителни
продукти“, начисленото им във ведомостите за заплати трудово възнаграждение,
съответно на И. за месеците от май до декември 2021 г. и на Х. – за месеците от
май до август 2021 г., в нарушение на чл. 128, т. 2, във връзка с чл. 270 от КТ
(т. 7 – т. 18 от констативната част на Протокол за извършена проверка № ПР2200408 от 31.03.2022
г. на л. л. 75 – 77 от делото).
С оглед установеното и на основание чл.
404, ал. 1, т. 12 от КТ били дадени задължителни предписания на ППК „Надежда – Ряхово“, а именно в общо 12
точки жалбоподателят е задължен да изплати на Й.В.И. и на А.И. Х., и двете на
длъжност „продавач хранителни продукти“, начисленото им във ведомостите за
заплати трудово възнаграждение, съответно на И. за месеците от май до декември
2021 г. и на Х. – за месеците от май до август 2021 г.
По
делото са представени с приобщената административна преписка редица писмени
доказателства, относими към предмета на спора, като разходни касови ордери,
ведомости за заплати за процесните месеци, обяснения и декларации, депозирани
от страна на представляващия кооперацията, заповед за прекратяване на ТПО с Й.В.И.,
Уведомление по чл.62, ал. 5 от КТ и др.
Жалбоподателят
не оспорва, че към датата на издаване на предписанията във ведомостите за
заплати за съответните месеци не били положени подписи, както от И., така и от Х.,
но твърди, че на Х. заплатите били заплатени, като в законоустановения срок
пред Инспекцията по труда били представени доказателства за това, а по
отношение на И. била подадена жалба до Районна прокуратура – Русе за извършено
престъпление по НК за длъжностно присвояване, като се твърди, че И. през
процесния период е вземала средства за заплата от оборота на магазина, без да е
подписвала РКО.
По
делото е налична писмена декларация от представляващия кооперацията от
08.04.2022 г. (депозирана пред ДИТ – Русе в срока за изпълнение на дадените
предписания – 19.04.2022 г.), с която декларира, че заплатите на всички
работещи са изплатени, като за А.И. Х. представя подписани ведомости от м. март
до м. август 2021 г. Такива ведомости обаче не се съдържат сред представените
по делото с административната преписка писмени доказателства, в представените
ведомости липсват положени подписи. В декларацията се сочи още, че не може да
представи подписани от Й.В.И. ведомости, като описва и причините за това (л. 82
от делото).
В
проведеното на 05.09.2022 г. о.с.з. по делото процесуалният представител на
ответника не отрича, че действително са входирани подписани ведомости, които са
в изпълнение на дадените предписания по отношение на А.И. Х., което според него
обаче не касае законосъобразността на предписанията, а по отношение на И. не е
доказано плащане на трудови възнаграждения за процесните месеци.
В случая са приложени принудителни административни мерки
(ПАМ), регламентирани в разпоредбата на чл.
404, ал. 1, т. 12 от КТ.
В цитираната разпоредба е предвидено да се дават
задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане
на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на
трудовите правоотношения.
Следователно цитираната разпоредба оправомощава
контролните органи на Инспекцията по труда да дават задължителни предписания на
работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.
В горепосочените норми е регламентирана една правна
възможност, за осъществяването на която законодателят е предоставил на
административния орган да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да
приложи ПАМ или не, която преценка е израз на свободна воля и вътрешно
убеждение в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност.
Съгласно процесуалната норма на чл. 169 от АПК, административният съд, сезиран с
жалба за незаконосъобразност на административен акт, издаден при условията на
оперативна самостоятелност, проверява дали административният орган е разполагал
с оперативна самостоятелност при произнасянето си и спазил ли е при това
произнасяне изискването за законосъобразност на административния акт.
В
разглеждания случай оспорените принудителни административни мерки са приложени
от длъжностни лица в Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, които са разполагали
с оперативна самостоятелност, предоставена им по силата на чл. 404 от КТ. Следователно,
административният акт е издаден при наличие на компетентност - в кръга на
предоставените от закона правомощия.
Спазена
е установената от закона форма - оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са
посочени фактическите и правни основания за издаването му. Отразена е приетата
за установена от административния орган фактическа обстановка; цитирани са
правните норми, послужили като основание за постановяване на оспорвания
административен акт. Същият съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Относно
материалната законосъобразност и обоснованост на предписанията, съдът намира
следното:
В
съответствие с нормата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Русе са компетентни да дават предписания по реда на чл.
404 от КТ за
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от
работодателите при изпълнение на задължението им да изплащат точно и
своевременно полагащите се трудови възнаграждения и обезщетения на наетите на
работа работници и служители, дори и след прекратяване на трудовите
правоотношения.
Видно
от ведомост за заплати за м. май 2021 г. (л. л. 154 – 156 от делото):
-
на Й.В.И. е начислено трудово възнаграждение в размер на 650 лева като след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки на работника следвало да бъде
изплатена сумата от 504,39 лева, липсва положен подпис от страна на И.;
-
на А.И. Х. е начислено трудово възнаграждение в размер на 325 лева като след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки на работника следвало да бъде
изплатена сумата от 252,19 лева, липсва положен подпис от страна на Х..
Видно
от представените РКО, касаещи изплащане на трудовото им възнаграждение за м.
май 2021 г. липсва положен подпис за получил сумата, която следва да им бъде
изплатена съгласно представената ведомост (л. 85 и л.87 от делото).
Тези
две служителки не са включени и в представения списък на работниците и
служителите, получили аванс за м. май 2021 г. (л. 157 от делото).
При
тези данни предписания № 1 и № 2, материализирани в Протокол за извършена
проверка № ПР2200408 от 31.03.2022 г., с които жалбоподателят е задължен да
изплати на Й.В.И. и на А.И. Х., и двете на длъжност „продавач хранителни
продукти“, начисленото им във ведомостите за заплати трудово възнаграждение за
м. май 2021 г. се явяват законосъобразни и обосновани.
Видно
от ведомост за заплати за м. юни 2021 г. (л. л. 158 – 160 от делото):
-
на
Й.В.И. е начислено трудово възнаграждение в размер на 650 лева като след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки на работника следвало да бъде
изплатена сумата от 504,39 лева, липсва положен подпис от страна на И.;
-
на
А.И. Х. е начислено трудово възнаграждение в размер на 325 лева като след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки на работника следвало да бъде
изплатена сумата от 252,19 лева, липсва положен подпис от страна на Х..
Видно
от представените РКО, касаещи изплащане на трудовото им възнаграждение за м.
юни 2021 г.:
-
липсва
положен подпис за получил сумата, която следва да им бъде изплатена съгласно
представената ведомост по отношение на И. (л.88 от делото) и
-
налице
е надлежно подписан РКО за получил сума в размер на 252,19 лева от страна на Х.
(вж. РКО № 573 от 26.07.2021 г. на л. 83 от делото).
Последното
установява изплатено трудово възнаграждение за месец юни 2021 г. на Х.
още преди издаване на процесното задължително предписание № 4 от 31.03.2022 г.,
със срок за изпълнение 19.04.2022 г.
При
тези данни предписание № 3, материализирано в Протокол за извършена проверка №
ПР2200408 от 31.03.2022 г., с което жалбоподателят е задължен да изплати на Й.В.И.
на длъжност „продавач хранителни продукти“, начисленото й във ведомост за
заплати трудово възнаграждение за м. юни 2021 г. се явява законосъобразно и
обосновано.
Предписание
№ 4, материализирано в Протокол за извършена проверка № ПР2200408 от 31.03.2022
г., с което жалбоподателят е задължен да изплати на А.И. Х. на длъжност
„продавач хранителни продукти“, начисленото й във ведомост за заплати трудово
възнаграждение за м. юни 2021г. се явява незаконосъобразно и необосновано и
подлежи на отмяна.
Видно
от ведомост за заплати за м. юли 2021 г. (л. л. 167 – 169 от делото):
-
на
Й.В.И. е начислено трудово възнаграждение в размер на 650 лева като след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки на работника следвало да бъде
изплатена сумата от 504,39 лева, липсва положен подпис от страна на И.;
-
на
А.И. Х. е начислено трудово възнаграждение в размер на 325 лева като след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки на работника следвало да бъде
изплатена сумата от 252,19 лева, липсва положен подпис от страна на Х..
Не
са представени РКО или други доказателства, установяващи изплатено от страна на
работодателя трудово възнаграждение на И. за м. юли 2021 г.
Видно
от представените РКО, касаещи изплащане на трудовото им възнаграждение за м.
юли 2021 г. е налице надлежно подписан РКО за получил сума в размер на 252,19
лева от страна на Х. (вж. РКО № 640 от 17.08.2021 г. на л. 83 от делото).
Последното
установява изплатено трудово възнаграждение за месец юли 2021 г. на Х. още
преди издаване на процесното задължително предписание № 6 от 31.03.2022 г., със
срок за изпълнение 19.04.2022 г.
При
тези данни предписание № 5, материализирано в Протокол за извършена проверка №
ПР2200408 от 31.03.2022 г., с което жалбоподателят е задължен да изплати на Й.В.И.
на длъжност „продавач хранителни продукти“, начисленото й във ведомост за
заплати трудово възнаграждение за м. юли 2021 г. се явява законосъобразно и
обосновано.
Предписание
№ 6, материализирано в Протокол за извършена проверка № ПР2200408 от 31.03.2022
г., с което жалбоподателят е задължен да изплати на А.И. Х. на длъжност
„продавач хранителни продукти“, начисленото й във ведомост за заплати трудово
възнаграждение за м. юли 2021г. се явява незаконосъобразно и необосновано и
подлежи на отмяна.
Видно
от ведомост за заплати за м. август 2021 г. (л. л. 173 – 175 от делото):
-
на
Й.В.И. е начислено трудово възнаграждение в размер на 650 лева като след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки на работника следвало да бъде
изплатена сумата от 504,39 лева, липсва положен подпис от страна на И.;
-
на
А.И. Х. е начислено трудово възнаграждение в размер на 472,73 лева като след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки на работника следвало да бъде
изплатена сумата от 385,15 лева, липсва положен подпис от страна на Х..
Не
са представени РКО или други доказателства, установяващи изплатено от страна на
работодателя трудово възнаграждение както на И., така и на Х. за м. август 2021
г.
При
тези данни предписания № 7 и № 8, материализирани в Протокол за извършена
проверка № ПР2200408 от 31.03.2022 г., с които жалбоподателят е задължен да
изплати на Й.В.И. и на А.И. Х., и двете на длъжност „продавач хранителни
продукти“, начисленото им във ведомостите за заплати трудово възнаграждение за
м. август 2021 г. се явяват законосъобразни и обосновани.
Видно
от ведомости за заплати за м. септември (л. л. 184 – 186 от делото) и
октомври (л. л. 189 и 190 от делото) 2021 г. на Й.В.И. е начислено трудово
възнаграждение в размер на 650 лева като след приспадане на дължимите данъци и
осигуровки на работника следвало да бъде изплатена сумата от 504,39 лева,
липсва положен подпис от страна на И..
Видно
от ведомост за заплати за м. ноември 2021 г. (л. л. 192 и 193 от делото)
на Й.В.И. е начислено трудово възнаграждение в размер на 593,76 лева като след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки на работника следвало да бъде
изплатена сумата от 463,65 лева, липсва положен подпис от страна на И..
Не
са представени РКО или други доказателства, установяващи изплатено от страна на
работодателя трудово възнаграждение на И. за тези месеци.
При
тези данни предписанията, материализирани в Протокол за извършена проверка изх.
№ ПР2200408 от 31.03.2022 г., с които жалбоподателят е задължен да изплати на Й.В.И.,
на длъжност „продавач хранителни продукти“, начисленото й във ведомости за
заплати трудово възнаграждение за м. септември, октомври и ноември 2021 г.
се явяват законосъобразни и обосновани.
Видно
от ведомост за заплати за м. декември 2021 г. на Й.В.И. не е начислено
трудово възнаграждение (л. л. 195 и 196 от делото).
В
информация на представляващия кооперацията се твърди, че от 25.11.2021 г. И. не
се е явявала на работа, представяла болничен лист, който изпращала по Еконт и
който впоследствие удължавала (л. л. 66 – 70 от делото).
При
тези данни предписанието, материализирано в Протокол за извършена проверка изх.
№ ПР2200408 от 31.03.2022 г., с което жалбоподателят е задължен да изплати на Й.В.И.,
на длъжност „продавач хранителни продукти“, начисленото й във ведомост за
заплати трудово възнаграждение за м. декември 2021 г. се явява
незаконосъобразно и необосновано, поради което подлежи на отмяна.
По отношение на наведените от страна на
жалбоподателя доводи и възражения за незаконосъобразност на дадените
задължителни предписания следва да се посочи, че съгласно императивната
разпоредба на чл. 270, ал. 3 от КТ заплащането на трудовото възнаграждение се
установява именно с писмени доказателства – чрез подпис във ведомост или срещу
разписка, респ. чрез превод по банкова сметка ***ка.
За да се установи дали е изпълнено това задължение
следва да се извърши проверка именно по посочените документи – по ведомостите
за заплати, подписани от лицата разписки/РКО, респ. по банковите нареждания,
удостоверяващи изплащането на трудови възнаграждения при направено от работника
или служителя писмено искане за заплащане на възнаграждението по банкова
сметка.
***, че в срока за изпълнение на предписанията по
отношение на лицето А.И. Х. са били представени пред ДИТ – Русе подписани от
лицето ведомости за съответните месеци, следва да се посочи, че този факт
(който не се отрича от ответната страна, макар и такива подписани ведомости да
не са представени с приобщената към делото административна преписка) касае
изпълнението на предписанията и не е от значение за тяхната
законосъобразност.
Относно твърденията, че срещу Й.В.И. била подадена жалба до РП – Русе
за извършено престъпление по НК за длъжностно присвояване, като се твърди, че И.
през процесния период е вземала средства за заплата от оборота на магазина, без
да е подписвала РКО, следва да се посочи, че по делото липсват данни, а дори и
твърдения да е било проведено производство по осъществяване имуществена
отговорност на служителката за вреди, които са причинени умишлено или са в
резултат на престъпление.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Предписания от 31.03.2022 г. на
главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, материализирани в Протокол
за извършена проверка № ПР2200408 от 31.03.2022 г., само в частта, с която работодателят Производствено потребителна
кооперация „Надежда – Ряхово“, със седалище: с. Ряхово, община Сливо поле,
област Русе е задължен да изплати на А.И. Х., на длъжност „продавач хранителни
продукти“, начисленото й във ведомостите за заплати трудово възнаграждение за
месеците юни и юли 2021 г. и на Й.В.И., на длъжност „продавач хранителни продукти“,
начисленото й във ведомост за заплати трудово възнаграждение за месец декември
2021 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: