Р Е Ш Е Н И Е
266
гр. Пазарджик, 12.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито
заседание на дванадесети август....……..….………………………
през две хиляди и деветнадесета година.......................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря………………..……..........……
.и в присъствието на
прокурор………..…................…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена Палова…..….... в.
гр. дело № 507 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463 от ГПК. Съдът е сезиран с жалба от ТД на НАП – Пловдив против разпределение изх. № 4953/09.06.2020 г. по изпълнително дело № 20168880400405/2016 г. по описа на ЧСИ Г. *** действие Окръжен съд- Пазарджик, предявено на 19.06.2020 г. В жалбата се твърди на първо място, че частният съдебен изпълнител правилно е отделил сумата от 17 464.03 лв. за удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Допусната била обаче била фактическа грешка в пресмятането - сумата от 17 464.03 лв. представлявала сбор от 1840.15 лв. + 1320.00 лв. + 14 303.88 лв. Разликата между общата сума за разпределяне 479 435.34 лв. - 17 464.03 лв. била съответно 461 971.31 лв., а не 463 811.46 лв., както било записано в разпределението.
Частният съдебен изпълнител бил разпределил цялата останала сума в полза на ЕАД „Райфайзенбанк" по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, като неправилно бил приел, че този взискател е привилегирован по договор за залог върху вземания № 263/27.06.2012г.
Банката имала сключен договор за залог върху вземания от 27.06.2012 г., вписан в ЦРОС на 02.07.2012 г. и Договор за залог върху вземания от 27.04.2017 г., вписан в ЦРОЗ на 23.05.2017 г. Предметът на заложеното имущество бил: „Всички свои настоящи и бъдещи вземания от собствени приходи, които ще постъпват по сметка IBAN ***, открита на името на Община Велинград в „RBB" ЕАД". Преди сключване на втория договор за залог, ЧСИ Г. Дичев наложил на 06.12.2016 г. запор на вземанията на длъжника по откритата банкова сметка. *** № 20167810400920 бил наложен на 06.12.2016г. и запор на вземанията на Община Велинград от АД „Общинска банка". По повод обжалване на изготвените до момента разпределения от ЧСИ Г. Дичев били постановени Решение № 649/12.03.2020 г. по ч.гр.д. № 3304/2019 г. на Софийски апелативен съд /в сила от 12.03.2020 г./ и Решение от 20.05.2020 г. по ч.гр.д. № 16390/2019 г. на Софийски градски съд.
Предвид изложените доказателства жалбоподателят счита, Райфайзенбанк България" ЕАД няма положението на привилегирован взискател по чл. 136, т. 3 от ЗЗД. Заложеното вземане било запорирано преди сключването на договора за особен залог и единственият привилегирован взискател бил държавата по чл. 136, т. 6 от ЗЗД в лицето на НАП.
Сумите по настоящото разпределение били от запор на вземания от трети задължени лица, като вземанията били на основание договор за наем; туристически данък и местен данък. Тези вземания безспорно представлявали собствени приходи на Община Велинград и попадали в предмета на запорираните от ЧСИ Г. Дичев вземания.
Съгласно чл. 136, ал. 2 от ЗЗД, вземанията по т. 6 се удовлетворявали предпочтително от цялото имущество на длъжника, като с още по-силно основание се удовлетворявали от самото запорирано вземане. Искането е да бъде отменено обжалваното разпределение по изпълнително дело № 405/2016 г. с присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. съгласно чл. 10, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Постъпила е въззивна жалба и от „Еко-Титан“ ЕООД, ЕИК 1055475260020 със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.”П.К. Яворов” № 1, ет.2, представлявано от К.Д. с искане да бъде отменено обжалваното разпределение като неправилно, без да са изложени мотиви за това.
В законния срок е постъпило възражение от „Райфайзенбанк /България/" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.“Никола Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист с искане разпределението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно извършено.
Постъпило е и становище на ЧСИ Захариев, в което се възразява, че допуснатата изчислителна грешка била техническа и правилната сума била посочена в протокола за извършеното разпределение. Наред с това се излагат мотиви относно правилността на извършеното разпределение.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивните жалби и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
Установява се от доказателствата по делото, че на 27.06.2012 г. между Райфайзенбанк България ЕАД и Община Велинград е сключен договор за дългосрочен револвиращ банков кредит, по силата на който Банката е предоставила Общината кредит в размер на 4 370 458 лева. Вземането на Банката е обезпечено с договор за залог върху вземания № 263 от 27.06.2012 г. Съгласно чл. 1.1 буква «А» от договора за залог в полза на Райфайзенбанк България ЕАД са заложени всички настоящи и бъдещи вземания от собствени приходи по чл.6, ал.1, т. 1 от Закона за общинските бюджети, а съгласно буква «Б» от същия и наличностите по сметка на Общината в Райфайзенбанк /България/ ЕАД. Договорът за залог е вписан в ЦРОЗ с вписване № 2012070200938, подновен с вписване № 2017052300678. Съгласно чл. 6,ал.1, т.1 от Закона за общинските бюджети, приходите в общинския бюджет са собствени приходи от: а) местни данъци при условия, по ред и в граници, установени със закон; б)местни такси по ред, установен със закон; в) услуги и права, предоставяни от общината; г)общинска собственост; д) глоби и имуществени санкции; е) лихви и неустойки; ж) други постъпления. Посоченият нормативен акт е отменен с § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси - ДВ, бр. 15 от 15 февруари 2013 г., в сила от 01.01.2014 година.
Вземането на Банката е обезпечено и с договор за залог върху вземания от 27.04.2017 г. Съгласно чл. 1.1 буква «а» от договора за залог в полза на Райфайзенбанк България ЕАД са заложени всички настоящи и бъдещи вземания от собствени приходи на Община Велинград по чл. 45, an, 1 ,т 1 от Закона за публичните финанси, а съгласно буква « б» от същия и наличностите по сметка на общината в Общинска банка АД. Договорът за запог е вписан в ЦРОЗ с вписване № 2017052300678. Съгласно чп. 45, ал.1, т.1 от ЗПФ общинският бюджет включва приходи от: а) местни данъци - при условия, по ред и в граници, установени със закон; б) такси - при условия и по ред, установени със закон; в) услуги и права, предоставяни от общината; г) разпореждане с общинска собственост; д) глоби и имуществени санкции; е) лихви и неустойки; ж) други постъпления; з) помощи и дарения.
Съгласно допълнителните разпоредби на ЗПФ (§1., т.29) „Приходи" са паричните постъпления за съответната бюджетна година от: данъци, осигурителни вноски, други вноски, такси, глоби, санкции и неустойки, конфискувани активи, лихви, дивиденти и други доходи от финансови активи, както и всички други парични нетни постъпления на бюджетните организации, които произтичат от реализация и използване на нефинансови активи и предоставяне на услуги.
Преди сключване на втория договор за залог, ЧСИ Г. Дичев е наложил на 06.12.2016 г. запор на вземанията на длъжника по банкова сметка *** ***, открита на името на Община Велинград в „RBB" ЕАД. По същото изпълнително дело № 20167810400920 на 06.12.2016 г. е наложен и запор на вземанията на Община Велинград от АД „Общинска банка".
Постъпленията, предмет на настоящото разпределение, са във връзка с наложен запор на вземанията от трети лица. Вземанията на Общината от третите лица възникват със задължението на последните за плащане на местни данъци и такси, водовземане от минерални води, туристически данък, наеми и т.н. и са постъпили по ИД 20168880400405 по описа на ЧСИ Захариев. Така по сметката та ЧСИ Захариев е постъпила сума в размер на 479 435.34 лв., която следва да бъде разпределена. В ред 1 съгласно чл.136 от ЗЗД ЧСИ Захариев е разпределил сума в размер на 17 464.03 лв. В ред 2 от чл.136 ЗЗД не е разпределил суми, а в ред 3 е разпределил целия остатък в полза на присъединения взискател Райфайзенбанк България ЕАД. В самото разпределение е посочено, че в полза на това лице се разпределя сума в размер на 463 811.46 лв., а в протокола за разпределение /лист 4693 от изп.д. № 20168880400405/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Захариев/ е посочено, че остатъкът за разпределяне е в размер на 461 971.31 лв.
При тези данни настоящият съдебен състав намира подадените жалби за основателни по следните съображения:
Разпределението на постъпилата по сметка на ЧСИ Захариев сума е извършено с изготвено от него на 09.06.2020 г. в писмена форма разпределение, в което е посочено, че по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД в полза на Райфайзенбанк България ЕАД се разпределя сума в размер на 463 811.46 лв. ЧСИ Захариев е указал на страните, че това разпределение подлежи на обжалване в 3-дневен срок от деня на предявяването пред Пазарджишкия окръжен съд. Разпределението е подписано от ЧСИ Г. Захариев.
В изпълнение на задължението си по чл.434, ал.2 от ГПК за това изпълнително действие – разпределение на постъпили суми – на същата дата /09.06.2020 г./ ЧСИ е изготвил протокол, в който е посочил друг остатък за разпределяне след приспадане на сумата по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД - 461 971.31 лв. Актът обаче, с който се извършва разпределението, е този, който е съобщен на страните и с който им е указано правото на жалба, а това не е протоколът. Нещо повече, доколкото протоколът отразява извършването на едно подлежащо на обжалване изпълнително действие и неговото съдържание противоречи на съдържанието на самото разпределение, следва да се приеме, че е останала неясна волята на ЧСИ относно размера на сумата, подлежаща на разпределяне на основание чл.136, ал.1, т.3 от ГПК, а това е достатъчно, за да бъдат уважени подадените жалби. За яснота следва да се посочи, че ГПК не предвижда ред за отстраняване на очевидна фактическа грешка, допусната в акт на съдебния изпълнител /каквато изрична възможност е предвидена напр. в охранителните производства – чл.547 от ГПК/, нито пък съдържа препращаща норма към общите правила, касаещи съдебните актове /чл.247 от ГПК/.
С оглед изхода на спора в полза на ТД на НАП-Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. съгласно чл. 10, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ разпределение изх. № 4953/09.06.2020 г. по изпълнително дело № 20168880400405/2016 г. по описа на ЧСИ Г. *** действие Окръжен съд- Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Велинград, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, бул. "Хан Аспарух" № 35, представлявана от кмета д-р К.Т.К., да заплати на ТД на НАП-Пловдив, ул.“Скопие“ № 106, със съдебен адрес ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: