№ 58
гр. Кюстендил, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500033 по описа за 2022 година
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предишно наименование ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 чрез адв. З.Й. Ц., със съдебен адрес: гр.
София, жк Гео Милев, ул. „Александър Жендов“ №6, ет.5 обжалва Решение №
176/16.11.2021 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 440/2021 г. по
описа на същия съд в частта, с която е отхвърлен искът на дружеството срещу Д. Л. Л.,
ЕГН: **********, с адрес: ********************** с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сума в размер на 486.40 лв., начислена във Фактура №
**********/05.10.2019 г. и представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
сключените между страните договори за мобилни услуги. Във въззивната жалба се
въвеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната
част. Иска се отмяната му в тази част и постановяване на ново решение, с което
предявеният иск за неустойка да бъде уважен.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Въззивната жалба като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и
отговаряща на изискванията на закона се явява допустима, а разгледана по същество е
неоснователна. Съображения:
Пред районен съд са били предявени искове с правно основание чл.422, вр. с
1
чл.415 от ГПК, чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сума в общ размер 2 268.16 лв., от която 1781.76
лв., представляваща сбор на дължимите суми по Фактура № **********/05.07.2019г.,
Фактура № **********/05.08.2019г., Фактура № **********/05.09.2019г. и Фактура №
**********/05.10.2019г. и сума в размер на 486.40 лв., начислена във Фактура №
**********/05.10.2019г. и представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
сключените между страните договори за мобилни услуги, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №633/2021г. на РС-Дупница.
Районния съд е приел, че ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил
задълженията си по издадените фактури, отразяващи предоставените му мобилни
услуги и плащания по сключените с мобилния оператор договори за лизинг за
процесните периоди и е уважил предявения иск. В тази част решението не е обжалвано
и е влязло в сила.
Първостепенният съд е отхвърлил иска за неустойка, приемайки, че уговорената
клауза за компенсаторна неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като
уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора
нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. В
тази част решението се обжалва.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото,
като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
В настоящия случая спорният предмет на делото касае претенцията за неустойка
в общ размер на 486.40 лв. Тази сума е формирана, както следва: за № **********-
223.24 лв., представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без
ДДС (18.32 лв. всяка) или 54.96 лв., ведно с добавена разлика в размер на 168.28 лв.
между стандартната цена на SANSUNG Galaxy S10 128 GB White без отстъпка,
съгласно последната актуална ценова листа към 12.04.2019 г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 12.04.2019 г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги и за № ********** в размер на 263.16
лв., представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС
(30.82 лв. всяка) или 92.46 лв., ведно с добавена разлика в размер на 170.70 лв. между
стандартната цена на SANSUNG Galaxy А7 Dudn Black без отстъпка, съгласно
последната актуална ценова листа към 11.12.2018 г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 12.04.2019 г., съответстваща на
2
оставащия срок от договора за мобилни услуги.
В разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да
обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка,
която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди,
без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от
момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
Следователно основателността на претенцията е обусловена от доказването, че между
страните е имало валидно възникнало облигационно отношение на основание
твърдения договор, което ищецът да е развалил, поради което съобразно клаузите на
договора да се дължи неустойка за разваляне – неправилно наименувана от ищеца
неустойка за прекратяване, тъй като твърдяното неизпълнение на договора обуславя
неговото разваляне, а не прекратяването му.
Основанието за възникване на задъжението за настойки при предсрочно
прекратяване на договорите по вина или инициатива на потребителя за номер
********** е т.11 от Договора за мобилни услуги от 12.04.2019 г., а за номер
********** - р.4, т.2 от Допълнително споразумение № ********* към договора за
мобилни услуги. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се посочи
следното:
По въпроса за дължимостта на неустойка по договор с потребител, при
предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнение на негови задължения,
настоящата инстанция намира, с оглед предвиденото в чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, че клауза
за неустойка е допустима, освен ако размерът й е необосновано висок. Възможност за
уговаряне на неустойки по договори от вида на процесния следва от разпоредбата на
чл.228, ал.1 б.”В” ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл.229а изр. последно от
същия закон. В тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г.,
ОСГТК, е прието, че кредиторът по двустранен договор с продължително или
периодично изпълнение, каквито са договорите, на които ищцовото дружество
основава правата си, ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради
настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), ако такава неустойка
реално е била уговорена. По своята правна същност неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да
престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е
необходимо същите да бъдат доказвани. В случая е налице хипотезата на
прекратяването на облигационно отношение с продължително изпълнение за напред
(на осн. чл. 88 ал.1 ЗЗД) поради развалянето на договора по право с настъпване на
уговорено между страните основание за това. При визираното прекратяване на
договора се поражда и основанието за възстановяване на вредите, чието компенсиране
е уговорено с процесната неустойка, тъй като се поражда основанието за обезщетение
за накърнения интерес на кредитора. В случая на типичен договор с продължително
изпълнение и фиксиран срок, този интерес се измерва с частта от липсващото
договаряне до края на срока. В процесните договори за предоставяне на мобилни
3
услуги е уговорено, че при прекратяване на договора за мобилен абонамент поради
виновно поведение на абоната, доставчикът ще бъде компенсиран в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаменти, каквато
разпоредба е възпроизведена и в сключеното между страните допълнително
споразумение. Така уговорената неустойка е съответстваща на приетото в Спогодбата
от 11.01.2018 г., сключена между Комисия за защита на потребителите и „Теленор
България“ ЕАД по гр.д. №15539/2014 г. и гр.д.№16476/2014 г. на Софийски градски
съд.
За да възникне обаче задължението за плащане на процесната неустойка, следва
да е доказан фактът на соченото предсрочно прекратяване на облигационното
правоотношение. Изискуемостта на претенцията за неустойки се предпоставя от
установяване на факта на предсрочно прекратяване на договора. Неизпълнението е
този юридически факт, който възниква след сключването на договора, и който е
предпоставка за възникване на потестативното право за прекратяване на договорната
връзка. Така постигната договореност между страните е свързана с възможността при
настъпване на определени условия кредитора да упражни потестативното си право да
прекрати договорната връзка чрез отправяне на нарочно изявление в тази насока до
длъжника. Тъй като ищецът твърди прекратяване на договора и предвид оспорването
му от ответника, в негова тежест е да установи този факт. В случая по делото е
представена покана за доброволно плащане с предоставяне на срок за това и
предупреждение за евентуално бъдещо прекратяване на договорните връзки. От
приложеното удостоверение за доставка на предупредително писмо се установява, че
връчителят „Тип – Топ Куриер“АД е доставил поканата в пощенска кутия на адреса на
ответника.
От изложеното следва, че са настъпили предпоставките за активизирането на
клаузата на уговорената неустойка, за сумите 54.96 лв. и 92.46 лв.– неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за номера: ********** и
**********, или по 3 месечни такси по всеки от договорите за периода 05.06.2019 г. –
04.09.20198 г. и се дължат на посоченото основание.
Тези размери на неустойката, преценени с оглед прекратяването по вина на
потребителя не противоречат на добрите нрави и на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и гранционна функция, поради което същата се оценява от съда като
равноправна и действителна. Сумите по тази претенция са начислени и изчислени при
спазване на съдебната спогодба, сключена между „Теленор България“ ЕАД по гр.д.
№15539/2014 г. и гр.д.№16476/2014 г. на Софийски градски съд.
Досежно сумите 168.28 лв. и 170.70 лв.,съдът счита, че искът за неустойка е
неоснователен. Съображения:
Предмет на тези вземания е начислена неустойка за възстановяване на отстъпки
4
от пазарните цени на телефонни апарати SANSUNG Galaxy S10 128 GB и SANSUNG
Galaxy А7 Dudn Black. За да възникне вземането за стойността на отстъпките от
пазарните цени на тези устройства, трябва да бъде установено, че такива са били
направени. Съдът счита, че размерът на претенциите са обусловени от представяне на
действащите ценоразписи на оператора с оглед установяване предвидената в него
стойност на апаратите, респективно размерите на претендираната неустойка. Такива
документи– ценоразписи за телефонните апарати не са представени като доказателства
по делото. Поради изложеното, искът за сумата от 338.98 лв. неустойка за за
възстановяване на отстъпки от пазарните цени на телефонни апарати SANSUNG
Galaxy S10 128 GB и SANSUNG Galaxy А7 Dudn Black е недоказан.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че решението на районен съд е
частично неправилно, поради което същото ще бъде частично отменено и вместо него
ще се постанови решение, с което ще се уважи претенцията за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите. В останалата част като законосъобразно ще се потвърди
решението на районен съд.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №176/16.11.2021 г., постановено по гр. дело № 1440/2021 г.
на ДнРС в частта, в която е отхвърлен предявеният от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с
предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“4, Бизнес парк София,
сграда 6 срещу Д. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: ********************** иск по
чл.422 ГПК за установяване вземане на ищеца в общ размер на 147.42 лв.– неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за номера: ********** и
**********, начислена във фактура № **********/05.10.2019 г., за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №633/2021 г. на РС- Дупница,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Д. Л. Л., ЕГН: **********,
с адрес: ********************** дължи на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предишно
наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост“4, Бизнес парк София, сграда 6 сума в общ
размер на 147.42 лв.– неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги за номера: ********** и **********, начислена във фактура №
**********/05.10.2019 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №633/2021 г. на РС-
ПОТВЪРЖДАВА посоченото по- горе решение в частта, в която е отхвърлен
предявеният от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предишно наименование ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост“4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу Д. Л. Л., ЕГН: **********, с
адрес: ********************** иск по чл.422 ГПК за установяване вземане на ищеца
в общ размер на 338.98 лв., представляваща неустойка за възстановяване на отстъпки
от пазарните цени на телефонни апарати SANSUNG Galaxy S10 128 GB и SANSUNG
Galaxy А7 Dudn Black, начислена във фактура № **********/05.10.2019 г., за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №633/2021 г. на РС-
Дупница.
5
В останалата част решението е влязло в сила
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6