Решение по дело №4241/2015 на Районен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 31. 03. 2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети март през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4241 по описа за 2015 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от А.Ф. *** против „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. София. В молбата се твърди, че на 05. 01. 2012 год. ищцата е сключила договор за застраховка „Злополука и заболяване” с ответното дружество по застрахователна полица № 0228036 за срок от една година. Твърди се, че на 25. 01. 2012 год. в дома си ищцата е претърпяла битова злополука, като при подхлъзване си е счупила крака на няколко места. Твърди се, че на същия ден в 19. 20 часа ищцата е била заведена от свои близки в дежурен ортопедичен кабинет в Университетска болница  гр. Плевен, където е била приета от дежурен лекар, направени й са били снимки и е бил поставен гипс. Твърди се, че ищцата продължително време е изпитвала болки и е приемала обезболяващи. Твърди се, че впоследствие състоянието на ищцата е преминало в трайно увреждане. Твърди се, че ищцата се е обърнала към ответното застрахователно дружество и й е било изплатено обезщетение за настъпилата злополука в размер на 1 600 лв. Твърди се, че след изплащане на горната сума с решение на ТЕЛК на ищцата е била определена степен неработоспособност поради фрактурите на крака 10+10 %. Твърди се, че по силата на сключения застрахователен договор обезщетението при трайна загуба на работоспособност вследствие на злополука се определя като процент от застрахователната сума, равен на процента на загубена работоспособност.  Ищцата счита, че ответникът следва да я обезщети със сума равна на 20 % от застрахователната сума /20 000 лв./, а именно: 4 000 лв. Твърди, че е подала до ответника молба за реално обезщетение и й е била изплатена допълнително сумата от 400 лв. Твърди се, че въпреки многобройните писма до застрахователя остатъкът от 2 000 лв. не е изплатен на ищцата. В заключение ищцата моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 2 000 лв., представляваща неизплатена част от полагащото й се обезщетение за трайна загуба на работоспособност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна, като алтернативно навежда доводи за нейната частична основателност.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

          Основното задължение на застрахователя по договора за застраховка е да заплати при настъпване на застрахователното събитие застрахователно обезщетение на застрахованото лице. В конкретния случай е безспорно, че между ищцата А.Ф. *** и ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. София е било налице облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за застраховка „Злополука и заболяване”, за което е била издадена застрахователна полица № **********, със срок на действие за периода от                    06. 01. 2012 год. до 05. 01. 2013 год. Безспорно по делото е, че на               25. 01. 2012 год. ищцата е претърпяла битова злополука, при която е травмирала десен долен крайник. Безспорно е също така, че във връзка с настъпилата злополука при ответното дружество е била образувана щета                       № 25012010700001, по която на ищцата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер общо на 2 000 лв. Спорен между страните остава въпросът погасено ли е с изплащането на горната сума задължението на ответника като застраховател по сключения договор за застраховка „Злополука”. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 68. 2 от Общите условия на застраховка „Злополука и заболяване” на „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД при трайна загуба на работоспособност вследствие злополука на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума, равен на процента загубена работоспособност, определен от ЗЕК на застрахователя или ТЕЛК/ НЕЛК. По делото е приложено експертно решение № 3408/ 14. 11. 2013 год. на ТЕЛК за общи заболявания-  ІІІ състав гр. Плевен, от което се установява, че на ищцата А.Ф.Ф. са били определени общо 92 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ, като за леките контрактури в горна и долна скочна става на десен долен крайник са били определени 10+  10 %. Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ в проценти съгласно приложение № 2. Съгласно т. 3 от визираната по- горе методика когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания. На основата на така изложените положения в методиката и след задълбочен анализ на всички приложени по делото медицински документи е изготвено заключение от вещото лице д- р М.Г., в което е прието, че общата трайно намалена работоспособност във връзка с уврежданията на долния десен крайник на ищцата следва да се определи на 11 % /10 %+ 10 % от 10 %/. В заключението си вещото лице е посочило, че трайно намалената работоспособност е настъпила в срока  на действие на застрахователния договор между страните, което опровергава твърдението на ответника, че се касае за усложнение, настъпило след изтичане на една година от датата на злополуката, което обуславяло отпадане на отговорността му като застраховател. Заключението на съдебно- медицинската експертиза не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира като обективно и компетентно. С оглед на гореизложеното съдът приема, че по образуваната във връзка с процесната злополука щета                               № 25012010700001 не е отчетен действителният процент на трайната загуба на работоспособността, поради което неправилно от страна на застрахователя е било определено и съответно изплатено обезщетение в занижен размер. Установената разлика между дължимото се на ищцата застрахователно обезщетение /11 % от застрахователната сума или общо 2 200 лв./ и изплатеното такова /2 000 лв./ следва да бъде покрита от застрахователя. В този смисъл предявеният осъдителен иск по чл. 193 във вр. с чл. 183 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 200, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За разликата до 2 000 лв. ищцовата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 333 лв. съобразно отхвърлената част от иска.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 50 лв. върху уважената част от иска.

По така изложените съображения съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от ***, да заплати на А.Ф. ***, ЕГН **********, сумата от                   200, 00 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по щета № 25012010700001/ 2012 год., ведно със законната лихва, считано от 31. 08. 2015 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 2 000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА А.Ф. ***, ЕГН **********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 333 лв.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: