ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 03.11.2020
г. Град
Бургас
Бургаският районен съд 54-ти граждански състав
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Евгени Узунов
като разгледа докладваното гр.д. №6902
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от Б.И.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***80 със
съдебен адрес:*** - чрез адв. Н.Ч., вписана в БАК против
Б.Н., ЕГН:************* с посочен адрес ***, искова молба, с която се иска от
съда да постанови решение, с което да допусне развод и да прекрати брака между
страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; да бъде предоставено
на ищцата упражняването на родителските права по отношение на детето Дария Н.,
ЕЕН: **********; да бъде определено местоживеене на детето при майката на адрес:
Франция, гр.Шатору, ул.“Индре“80;
да бъде осъдеа бащата да заплаща месечна издръжка на
детето в размер на 300 лв., считано от м.март, 2020г.иска се определяне на
личните отношения на детето с бащата. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
В
исковата молба се твърди, че страните са сключили брак на 24.04.2015г. в Бургас,
като от брака си имат родено дете – Дария Н., ЕЕН: **********. Впоследствие се
преместили да живеят в Гърция, където започнали работа и се установили. От
2019г. майката, заедно с детето живеят във Франция.
Така
предявените искове са с правно основание чл.49, чл.127, ал.2 от СК, вр. чл.59 и чл.143 от СК.
В хода на извършената по реда
на чл.130 от ГПК служебна проверка, съдът констатира, че предявените искове с правно основание чл.49, чл.127, ал.2, чл.59 и чл.143 от СК, не отговарят на изискванията за допустимост.
Това е така, тъй като за
компетентността съдът следи служебно, независимо от това дали тази
компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със
страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България,
или от КМЧП. В случая е налице международна компетентност, съгласно Регламент
2201/2003, тъй като обичайното местопребиваване на детето е във Франция – държава-членка на ЕС. Съгласно член 8
от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2201/2003 НА СЪВЕТА
от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, съдилищата на
държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за
детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по
времето, когато съдът е сезиран.
В
случая от твърденията на майката в исковата молба се установява, че детето
фактически живее във Франция – страна член на ЕС, към настоящият момент е
установено трайно именно там. Настоящият състав приема, че обичайното
местопребиваване на детето е именно на посочения в молбата адрес, което
обстоятелство като критерий за международната съдебна компетентност е
съществувало не само към момента на завеждане на иска, но и преди това. Обективно
съединените искове по настоящото производство за упражняването на родителските права,
определяне местоживеенето на детето, личните отношения на детето с неговият баща
и издръжката му - съгласно чл.59, чл.127, ал.2, чл.143 от СК, съставляват
произнасяне относно родителска отговорност по смисъла на Регламент №2201/2003.
При
тези данни настоящият състав счита, че българският съд не е компетентен да се
произнесе по предявения иск съобразно разпоредбите на Регламент №2201/2003 год.
на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.
По
отношение на иска с правно основание чл.49 от СК – за развод между страните,
компетентен да се произнесе отново е съдът е в Гърция, на основание глава
втора, раздел трети, член три, точка първа, буква а, предложение второ -
съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все
още живее там.
Съгласно
чл.17 от приложимия регламент, когато пред съд в държава-членка е заведено
дело, по което той по силата на настоящия регламент не е компетентен, а
компетентността принадлежи на друга държава-членка, той служебно се обявява за
некомпетентен.
Поради
гореизложеното и на основание чл.15 от ГПК, във връзка с чл.17, във вр. с
чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/03, съдът:
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №6902/2020г. по описа на Районен съд Бургас, поради
липса на международна компетентност на българския съд за разглеждане и
произнасяне по исковете с правно основание чл.59, чл.127, чл.143 и чл.49 от СК,
предявени от Б.И.Н., ЕГН: ********** срещу Б.Н., ЕГН:*************.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Бургас в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: