О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер518/18.6.2019г.Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Николай Петков
ВЧНД
№508 по описа на съда за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243
ал.8 от НПК.
Образувано е
въз основа на протест от мл.прокурор при Районна прокуратура – Варна, срещу определение
№2171/01.04.2019 г. по ЧНД №1061/2019 г. на Районен съд-Варна, с което е отменено
постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.12.2018 г. по
ДП №501/2014 г. по описа на ОД на МВР-Варна.
В протеста, по същество се сочат
доводи за неправилност на първоинстанционния
съдебен акт, постановен при необоснованост на направените в него изводи относно
незаконосъобразност на постановлението на ВРП, което според съда е постановено
при непълнота на доказателствения материал и налага необходимостта от
извършване на допълнителни процесуално-следствени действия. Аргумент за това се
изтъква, че в хода на разследването са събрани всички необходими и относими
доказателства, предвид и което липсват посочените от ВРС основания за
назначаването както на повторна комплексна СППЕ, така и за провеждането на нови
разпити на свидетели. Въз основа на посочените основания се иска да бъде
отменено протестираното пред настоящия съд Определение на ВРС.
Във връзка с
депозирания пред ВОС протест е изготвено
становище от Т. Ст.А., чрез повереника й – адв.Ст.Р., с което се
посочва, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като
такъв следва да бъде потвърден от кнотролиращата въззивна инстанция.
Настоящият въззивен състав счита, че така подаденият протест е процесуално
допустим. Същият е депозиран в законоустановения срок и от активно легитимирана
страна, а разгледан по същество, след като се запозна с доводите изложени в него, както и с всички
материалите по делото, ВОС намира същият за неоснователен по следните съображения:
Досъдебно № 501/2014 г. по описа на ОД на МВР
-Варна е образувано на 02.04.2015 г., с постановление на прокурор при Районна
прокуратура – Варна, срещу Виновното
лице, за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че
за периода от 27.02.2014 г. до 05.04.2014 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у Т.С.А., и с това й причинил имотна вреда. С
постановление от 17.08.2015 год. материалите по делото са изпратени по компетентност
на Окръжна прокуратура - гр. Русе, където е образувана пр.пр. № 1509/2015 год.
по описа на ОП-Русе. В хода на воденото досъдебно производство, на 29.01.2018
г. на Събка Станчева Стефанова е предявено постановление за привличане в
качеството й на обвиняемо лице за извършени
престъпления по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл.
255, ал. 1, т. 1 НК. С постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Русе
от 30.03.2018 год. наказателното производство е частично прекратено по отношение
на предявеното обвинение за извършено престъплението по чл.255 от НК, като
съотв.производство е изпратено по компетентност
в Районна прокуратура - гр. Русе. С оглед повдигнат спор за
компетентност с постановление от 08.05.2018 год. на Апелативна прокуратура -
гр. Велико Търново материалите по делото са изпратени в Районна прокуратура -
гр. Варна, където са приети с постановление от 17.05.2018 год.
С постановление на
прокурор при Районна прокуратура - гр. Варна от 20.12.2018 год. наказателното
производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, с мотиви за липсата на пряко
доказателство за това, че обв.Събина Стефанова е извършила престъплението, за
което е привлечена в качеството й на обвиняемо лице, като постановения прокурорски акт е отменен
с определение №2171/01.04.2019 г. на съдия при ВРС. Така постановеният
първоинстанционен акт е предмет на настоящото производство по чл.243, ал.7 и
сл. от НПК.
При
извършения въззивен контрол на атакуваното Определение и във връзка с
наведените в протеста доводи, настоящият състав намира същото за правилно и
законосъобразно, като изцяло споделя изложените в него мотиви. В конкретния случай, ВОС счита, че крайният извод на прокурора относим
към наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното
производство е неправилен и необоснован, като същият не е направен при нужното
изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване
на случая. Настоящата въззивна инстанция приема, че така изложените от ВРП правни
съображения за недоказаност на осъществено деяние по чл.209, ал.1, от НК са неправилни, доколкото същите не се основават на
внимателна проверка и анализ на събраните в хода на воденото досъдебното
производство доказателства – от една страна, а от друга – по настоящето дело не
са били събрани и проверени всички необходими доказателствени източници за
установяване на фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102, ал. 1 НПК .
Събраните
по делото доказателствата, противно на посоченото в протеста на ВРП, не са
обсъдени поотделно и в съвкупност и фактическите положения относно приетото за
установено не намират опора в тях. Както в постановлението за прекратяване на
наказателното производство, така и в депозирания пред настоящия съд протест, основните
доводи на ВРП, с които се аргументират предпоставките за прекратяване на
производство са два, а именно – изведеният въз основа на изготвената по делото
СППЕ на пострадалата довод за липсата на свидетелска годност на същата и
съответно невъзможност според прокурора на останалите необходими и относими
събрани по делото, единствено косвени доказателства да обосноват несъмненост на
обвинителната теза.
Така
посоченото от прокурора не може да бъде кредитирано от настоящата инстанция. В
конкретния случай, воденото продължително разследване, от една страна не е
попълнило в цялост доказателствената съвкупност а от друга - наличната такава
не е била, видно от прокурорския акт, анализирана по начин, който да отговаря
на процесуалните изисквания за разкриване на обективната истина и вземане на
решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд констатира, че
прокурорът, респ.разследващите органи на са положили максимални усилия за да
установят, при продължилото над четири години разследване, своевременно вярно, точно и прецизно фактическата
обстановка по делото, като от своя страна събраните доказателства не са били
изследвани обстойно и в своята взаимовръзка. В хода на образуваното през 2015
г. досъдебното производство, св.Александорва е била разпитвана многократно,
като видно от приложените по делото протоколи от проведените разпити на същата,
показанията й, както е посочил и първоинстанционния съд са последователни,
убедителни и логични относно фактите - предмет на доказване. Същите са останали
непроменени относно съществените
обстоятелства на инкирминираното деяние и неговият автор. Задължението
на прокурора по чл.107, ал.5 от НПК за внимателна преценка на всички
доказателства не е обективирано чрез проверка на посочените показания на
пострадалата при съпоставянето им с другите събрани по делото гласни и писмени доказателства,
установяващи твърдените от свидетелката обстоятелства, свързани с честота и
начинът на осъществената между нея и обвиняемата комуникация, датите, произхода
и размера на отделните получени и предадени суми, както и начинът на изпращането им и съответно
установеното видно от получената справка от Български пощи. Доказателствен
анализ, който да отговяря на нужните процесуални стандарти не е направен,
противно на посоченото от прокурора, който се е ограничил единствено да констатира
косвен характер на доказателствата, които не били в наразривна връзка –
фактическа и логическа такава за да
образуват нужната система и единство.
Подобен е подходът на
прокурора и по отношение на направените от вещите лица изготвили СППЕ на св.Алекснадрова
изводи, свързани със свидетелската годност на пострадалата. Специфичните
фактори по отношение на същата - състоянието й с оглед случилото се, продължителността на проведеното разследване, депозираните от свидетелката непротиворечиви
показания, последователни и логични и
отличаващи се с конкретност , както по отношение на действията на обв.Събка
Стефанова, така и по отношение на собственото й поведение и даваните от нея
суми и предмети – това не е било
отчетено от прокурора при формирането му на крайния му извод за изначална свидетелска
негодност на пострадалата, базиран на даденото експертно заключение, свързано обаче
единствено с налично към момента на изготвяне на експертизата продължително
разстройство на съзнанието на св.А.. Същият - избирателно и необосновано, въпреки липсата на посочен от вещите лица начален
момент на възникване, е в основата й на неправилни и непочиващи на установеното
по делото доводи, свързани с визираното психично разстройство и към момента на
осъществяване на деянието, видно от посоченото в постановлението на прокурора изключване
от доказателствената маса и на проведени разпити на свидетели, за възприети от
тях към периода на осъществяване на деянието и непосредствено след това гласни
обстоятелства от самата пострадала, които са относими към предмета на доказване.
Предвид спицификата
на конкретния предмет на воденото разследване, с оглед начина на осъществяване
на деянието, то свидетелските показания на пострадалата са от изключително значение за
производството по делото. Ето защо и изводите за липсата на свидетелска годност
и откога това датира, оказван ли е натиск
върху съзнанието на същата и неговият механизъм, следва да са ясни, категорични и недвусмислени,
каквито за настоящия състав не са. Отговор на тези и множеството нови въпроси,
възникнали след даденото от експертите заключение в изготвената от тях
експертиза /за която са формулирани изключително общи задачи, което съотв. е
рефлектирало и върху експертния подход и дадените заключения/, не е търсен,
като в този смисъл се явяват неубедителни изтъкнатите от прокурора съображения.
Назначаването на експертиза, която да внесе нужната
яснота, и да елиминира вероятностите в отговорите на експертите ВОС счита, че е
абсолютно необходимо и е в съответствие с разпоредбата на чл. 153 от НПК, като в този смисъл, прокурорът е пропуснал,
с допустими от закона средства, да осигури постигане на обективната истина в
пълнота, съобразно принципа на чл. 13 НПК.
Следва
да се посочи и че настоящата инстанция,
изцяло споделя и констатациите на ВРС, че не са изчерпани всички
възможности за събиране на писмени и гласни доказателства,
изискуемите
за правилното изясняване на делото в необходимия обем и пълнота и по съответния
процесуален ред.
От една страна, някои от проведените разпити на свидетели, като напр.на
св.Митева и св.Йорданов, както и извършени действия за събирането на
доказателства се характеризират с известен формализъм, а от друга – неоправдано
не са били проведени такива – като напр. разпити на лица с които св.А. твърди,
че е споделила непосредствено случилото се, действия относими към упражнявана, посочена
като „законна“ дейност на обв.Стефанова и
които да изяснят и проверят събраните до този момент.
По изложените
съображения, ВОС счита, че е необходимо да бъдат изчерпани всички доказателствени възможности за
максимално изясняване на нужните за правилното решаване на делото – както
относно посоченото според вещите лица изготвили назначената по делото СППЕ
психичното разстройство на пострадалата и отражението му върху начина на
възприемане на фактите и обстоятелствата, така и относно началният за него момент,
въздействието върху съзнанието св.А. и неговият механизъм, така и изясняване на други съответни и относими
въпроси, останали извън обхвата на проведеното разследване и едва след това същите да бъдат обсъдени
и то след съпоставяне с целия доказателствен материал, който се попълни и с всички
необходими за разследването доказателства, включително и чрез провеждането на нужните
разпити на свидетели и събиране на данни, релевантни към психичното й състояние.
С оглед гореизложеното, настоящият въззивен
състав намира, че изводите на прокурора за прекратяване на наказателното
производство на основание чл.24, ал.1, т.2 от НК не са обосновани и
законосъобразни, поради което и Определението на Районен съд-Варна следва да
бъде потвърдено.
По тези съображения, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2171/01.04.2019 г. по
ЧНД №1061/2019 г. на Районен съд-Варна, с което е отменено постановление за
прекратяване на наказателното производство от 21.12.2018 г. по досъдебно
производство №501/2014 г. по описа на ОД на МВР-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.