Определение по дело №353/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по жалба на С. Г. Р., с адрес - [населено място], бул. [държава] № * срещу Решение по т.14 от Протокол № 14 от 26.09.2024 г. на Общински съвет-[област] за изменение и допълнение на чл.9, ал.4 от Наредба за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община [област], както и приетото Приложение № 1, представляващо неразделна част от Наредба за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община [област].

В жалбата е направено и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на решението, като се има предвид, че такова е допуснато, след като в Решение по т.14 от Протокол № 14 от 26.09.2024 година на Общински съвет-[област] е определен 3- дневен срок за влизане в сила на измененията и допълненията на Наредба за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община [област], считано от датата на публикуването й на електронната страница на Община [област] - 14.10.2024 година, с цел предотвратяване на опасността от неясното приложение на Наредбата и свързаните с това правни последици.

Счита, че са налице предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на основание чл. 166, ал. 2 от АПК - ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Твърди се, че в случая мащабът на правните последици, които предвижда оспореното изменение на Наредбата - повсеместно налагане на ограничение в режима на паркиране, придружено със заплащане на такса и скрепено със санкция - ограничаване на движението на автомобилите, които не са изпълнили правилата изключва всякакъв компромис, свързан с редовността на процедурата и формата на тези нововъведения. Фактът, че се налага ограничение на правата на гражданите с незаконосъобразно средство, е достатъчен да обоснове опасност от причиняване на вреда. А това, че ограничението засяга неопределен кръг лица за неопределен период от време без краен срок, счита, че обосновава значителността на тази вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. първо АПК. Ограничава се свободното придвижване за гражданите и възможността за паркиране с въвеждането на такси за платеното паркиране на места, на които е налице по принцип свободен и неограничен достъп за паркиране, без наличие на заетост на посочените места.

Моли да се има предвид и че искането по чл. 166, ал. 2 от АПК не е за доказване на настъпила конкретни значително или труднопоправими вреди, а за възможността такива да настъпят с въведения законов израз "ако то би могло да причини". В съответствие с Тълкувателно решение № 5 от 8.09.2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, като следва да се съобрази административният акт и неговото изпълнение, да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Очевидно, че не е налице и важна обществена нужда, обосноваваща действието на Наредбата в този й вид, при положение, че повече от 2 години не е било нужно въвеждането на зони за платено паркиране. С приемането на решение за поетапно въвеждане на зоните за платено кратковременно паркиране, самият Общински съвет-[област] е преценил, че отлагането във времето на изпълнението на Решение № 901/30.06.2022 година не застрашава обществения интерес.

Излагат се доводи ,че възможността съдът да упражни правомощието си по чл. 180, ал. 1 и ал. 2 от АПК (да спре изпълнението на общ административен акт), е обвързана от преценка за наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК - възможността да настъпят значително или груднопоправими вреди за оспорващия, респективно за останалите адресати на акта. Във всеки конкретен случай съдът разглеждащ искането за спиране на изпълнението на общия административен акт, преценява дали изпълнението му може да причини такива вреди на адресата, които да бъдат противопоставени на презюмирания с чл. 180, ал. 1 от АПК обществен интерес за изпълнение на приетия общ административен акт.

В случая именно липсата на съразмерност е водещо съображение, имайки предвид вече посочените пороци при приемането на изменението на подзаконовия нормативен акт, както и липсата на каквито и да е конкретни мотиви, обосновка и анализ на налични факти, даващи възможност да се прецени нуждата от въвеждане на платеното паркиране, както и за въвеждането му в един пределно кратък срок. което безспорно засега обществения интерес в значима степен и води до необходимостта от спирането на изпълнението на акта.

Фактът, че се засягат важни обществени интереси от действието на Наредбата в този й вид, се обосновава и обществената реакция по случая - наличието на подписка на таксиметровите шофьори срещу така определените с Приложение № 1 към Наредбата зони за платено паркиране, отнемащо им част от възможностите за паркиране и престой при осъществяване на таксиметровата услуга и в крайна сметка нарушаващо техните права от една страна, ограничаващо и възможностите за ползване на услугата от гражданите и гостите на Община [област].

Моли на основание чл.166 ал.2 от АПК, да се постанови спиране прилагането на текста на чл.9 ал.4 от Наредба за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община [област], предмет на изменението и допълнението в частта „които представляват Приложение №1 към настоящата Наредба“.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване е Решение по т.14 от Протокол № 14 от 26.09.2024 година на Общински съвет-[област] за изменение и допълнение на чл.9, ал.4 от Наредба за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община [област], както и приетото Приложение № 1, представляващо неразделна част от Наредба за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община [област]. В същото е допуснато предварително изпълнение, предвид определения в Решение по т.14 от Протокол № 14 от 26.09.2024 година на Общински съвет-[област], 3- дневен срок за влизане в сила на измененията и допълненията на Наредба, считано от датата на публикуването й на електронната страница на Община [област] - 14.10.2024 година.

След като разгледа становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира искането за спиране за процесуално допустимо, а разгледано по същество неоснователно по следните съображения.

Според разпоредбата на чл. 166 от АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт, като съгласно ал.2 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) „При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.

Според цитираната разпоредба, съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При подадено искане по този ред е в тежест на оспорващия да докаже наличието на предвидените в нормата условия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК, преценява дали предварителното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. В този смисъл за да бъде спряно предварителното изпълнение, молителят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване конкретни за него вреди от изпълнението, като направеното в случая от страната искане не е мотивирано с такива твърдения, нито е придружено с доказателства, които да установяват такива обстоятелства. Посочено е, че искането е обосновано общо с настъпването на вреди поради ограничаване на местата с безплатно паркиране, при което не може да се приеме, че от изпълнението на решението на ОбС-[област], чието спиране се иска, биха могли да настъпят за жалбоподателя значителни по характер и трудно поправими вреди, за да се налага спиране на изпълнението му до приключване на производството по оспорване на неговата законосъобразност.

В случая общественият интерес, свързан с предварителното изпълнение на решението е защитен с оборима презумпция, поради което за да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение жалбоподателят следва да установи свой особено важен интерес или че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Доводите на които се основава искането на жалбоподателя за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорения акт не обуславят и не основават настъпване на значителна или трудно поправима вреда като следствие от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, противопоставима на защитения от закона обществен интерес.

Овен това изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на разпоредбата на чл.166, ал.2 изр. последно от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение касае общ или нормативен административния акт. В случая, освен, че по делото не са ангажирани нито твърдения, нито доказателства, установяващи настъпването на значителни или труднопоправими вреди за самия оспорващ, в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, противопоставими на защитения от закона държавен и обществен интерес, не се сочат да са налице и нови обстоятелства, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на молбата.

Към искането е приложена подписка на таксиметрови шофьори но това като доказателство на недоволство от определена група не сочи на вреда за оспорващия или на които и да е други лица, както и не се сочи същата за ново обстоятелство, което не е било известно на административния орган при постановяване на предварителното изпълнение на акта.

В тази връзка следва да се имат предвид мотивите на Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСК на ВАС, а именно: законът, предвидил предварително изпълнение, цели да защити съответни важни държавни или обществени интереси, или да предотврати други последици в смисъла на обхвата и приложното поле на изброените в общата норма на чл. 60 от АПК критерии, но ако от това предварително изпълнение за всеки конкретен случай могат да настъпят сериозни вреди, в общия смисъл на чл. 120 от Конституцията на [държава].

За да спре допуснатото предварително изпълнение молителят трябва да представи доказателства, от които би могло да бъде установено, че за същия ще настъпят значителни или трудно поправими вреди В случая по жалбата са приложени множество доказателства, но с нито едно от тях не се установява възможността да настъпи конкретна вреда за оспорващия от допуснатото предварително изпълнение на Решение по т.14 от Протокол № 14 от 26.09.2024 година на Общински съвет-[област] за изменение и допълнение на чл.9, ал.4 от Наредба за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община [област], както и приетото Приложение № 1, представляващо неразделна част от Наредба за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община [област].

Твърдят се евентуални ограничения за трети лица и важен обществен интерес, което не обосновава спиране на предварителното изпълнение на оспорения подзаконов нормативен акт, като за наведените твърдения по законосъобразността на оспорения акт, съдът, дължи произнасяне по съществото на жалбата.

С оглед изложеното, Смолянският административен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Отхвърля искането за спиране предварителното изпълнение на Решение по т.14 от Протокол № 14 от 26.09.2024 година на Общински съвет - [област] за изменение и допълнение на чл.9, ал.4 от Наредба за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община [област], както и приетото Приложение № 1, представляващо неразделна част от Наредба за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община [област] по искане на С. Г. Р..

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС на РБ в 7 дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.