Решение по дело №547/2014 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 354
Дата: 1 април 2015 г. (в сила от 27 ноември 2015 г.)
Съдия: Неделин Захариев Йорданов
Дело: 20141420100547
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 01.04.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 06 март Две хиляди и петнадесета година, в състав:

Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

При секретаря Г.Ц. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 547 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

      С решение на Врачански районен съд от 16.07.2014г., постановено по гр. дело № 547/2014г. е допусната съдебна делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.Враца, ж.к.”***”, бл.***, ет.***, представляващ магазин № 3 в сграда № 11, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1010.40, с предназначение: за търговска дейност, с площ по документ 83.30 кв.м., при съседи на ниво 1 – 12259.1010.40.11.35, 12250.1010.40.11.36, под обекта–няма, над обекта – 12259.1010.40.11.3, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото МЕЖДУ И ПРИ ПРАВА за И.П.С.-Н., ЕГН ********** – 1/2 ид.част и за К.Т.Я., ЕГН ********** -1/2 ид.ч.

Искът е с правно основание чл. 69 от ЗН, а делбеното производство е във втора фаза по извършване на делбата и уравнение на сметките между съделителите.

 В първото с.з. след допускане на делбата съделителят К.Т.Я. е направил искане по чл.346 от ГПК за заплащане стойността на направени от него подобрения в имота, подробно описани в писмена молба от 03.10.2014г. по пера и стойност. Допуснато е от съда по искане на молителя – ответник в производството, на осн. чл.214, ал.1 ГПК изменение на размера на част от предявените от него осъдителни искове по п.”а” и „п” чрез увеличението им, при което общата стойност на всички претендирани подобрения възлиза на сумата от 18110.07 лева.

      По делото е допусната и изслушана СТЕ, която да определи действителната пазарна стойност на допуснатия до делба имот и пазарната стойност на претендираните от ответника подобрения.

Според заключението на вещото лице инж. Д.В. делбения имот е неподеляем, а пазарната му стойността му при отчитане на трите използвани от експерта методи: на сравнителните продажби, на приходната стойности и метод на вещната стойност възлиза на 76200.00 лева. Изчислени са и претендираните от ответника подобрения на общата сума от 12570.00 лева.

По делото са разпитани свидетели, показанията на които могат да се разделят на две групи – посочени от ищцата и такива на ответника.

В показанията им няма противоречие относно обстоятелствата, че имота е закупен през 2005г. изграден на тухла /т.е. с ограждащи стени/, покрив и входна врата, без ВиК инсталация, канализация и ел.инсталация, което наложило и извършване на допълнителни строителни дейности за привеждането му в състояние, годно за експлоатация, предвид предназначението му – търговски обект.

Свидетелите на ищцата Т.Н. и В. Д. твърдят, че за делбения имот подобрения, представляващи поставяне на гипсокартон по стените и таваните, шпакловане и боядисване на цялото помещение е извършено по инициатива на К. С. - майката на ищцата. Заплащането за работата е извършвано също от К.. Св. Д. твърди, че е лепил тапети в тоалетната и е поставял окачен таван, обръщал е прозорци на магазина отвътре, като К. му заплатила за свършената работа общо около 1400.00 лева. Свидетелят Ц.Ц. заявява, че по възлагане от К. е закупила осветителни тела за имота на стойност от 300 лева, която сума й била дадена от К..

Според свидетеля на ответника Т.Я. /негов баща/ състоянието, в което бил закупен имота не позволявало експлоатацията му. Това наложило първо да се изгради ел.табло, да се открие партида на имота и да се вкара ток в магазина. Съборена била една крива стена и иззидана отново. Изградени били склад и мокро помещение с две тоалетни, след което се направила изравнителна циментова замазка на пода. Тухлите „Итонг” за зидарията и гранитогреса за пода свидетелят твърди, че били закупени от него. Ангажирал и майстор, който да направи ел.инсталацията и били поставени 7-8 осветителни тела. Стените се измазали с хоросан, а майстори от имота на свидетеля Т.Н. дошли и облицовали две колони с гипскартон. За гипсокартона и за всички дейности по имота св.Я. твърди, че е заплащано от него. Поддържа, че в тоалетните са монтирани моноблокове, мивки и тоалетни казанчета, а на пода поставили теракот. Поставена била алуминиева дограма и закупени 4 броя врати, а външната била подменена. Свидетелят поддържа, че той е вземал решенията какви подобрения да се правят, като се е съобразявал с претинциите на изпратен му от К. наемател и за всички направени подобрения са вложени около 17000 лева. Според свидетеля К. не давала никакви пари за подобренията, а само е прибирала наема от магазина и предавала на другия съсобственик по 200.00 лева месечно.

Свидетелят Пл.П. установява, че през 2009г. е боядисвал стените на имота с цветен латекс и е помагал в лепенето на тапети в тоалетната и подмяна на алуминиева врата. Тогава помещението било преустроено в кафе-аперитив от ответника и брат му, което наложило да се изведат нови ВиК кранове за бара, да се изгради допълнителна инсталация и поставят нови ключове и контакти, направен бил нов таван и монтирани осветителни тела тип ”Луни”. За ремонтни дейности през 2011г. говори свидетелят Пл. Ц, който твърди, че е правил ВиК инсталация, поставяне на въздуховоди и монтиране на моноблок в тоалетната. Сменен бил и патрон на бравата на вратата и сложена смесителна батерия в тоалетната. Заплащането твърди този свидетел за положения от него труд се извършвало от ответника К. и баща му.  

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

По отношение на делбения имот не са приложими способите за прекратяване на общността чрез възлагане по чл.349, ал.1 и 2 ГПК, предвид характера на съсобствеността. С оглед на това и предвид извода за неподелимост на имота, единствения възможен законов способ за ликвидиране на съсобствеността е делбения имот на осн. чл.348 ГПК да се изнесе на публична продан, при първоначална цена определената такава от СТЕ, като получената от проданта сума се разпредели между двамата съделители, съобразно квотите им в съсобствеността.

Страните следва да бъдат осъдени да заплатят д.т. върху стойността на дяловете си от по 1524.00 лева всяка.

     По исканията на ответника с правно основание чл.346 от ГПК:

     В първото съдебно заседание след допускане на делбата същият е поискал да бъде осъдена насрещната страна да му заплати направените в делбения имот подобрения, изброени в общо 24 пункта, на обща стойност 18110.07 лв. след направеното изменение на размера на част от исковете по чл.214, ал.1 ГПК. Съдът е приел за разглеждане исковете с правна квалификация чл.59 от ЗЗД.

Ответницата по тези осъдителни искове е оспорила същите. Развива доводи за тяхната неоснователност, като твърди, че в по-голямата си част тези подобрения са извършвани от нея. Оспорила е и истинността на представените от ответника Я. писмени доказателства, представляващи платежни документи – фактури, стокови разписки, фискални бонове, касови бележки и др., представени в изготвена Справка  /л.50 и 51 от делото/ и изброени в 72 пункта. Открито е по искане на насрещната страна -ищца производство по реда на чл.193 ГПК и е указано разпределението на доказателствената тежест, която се носи от представилата тези частни документи страна, с оглед липсата на подпис на оспорващия. 

От показанията на свидетелите на ответника се установи, че същият, чрез своя баща св.Т.Я. през 2005г. и лично и със своя брат през 2009г. и 2011г., е извършил с материали и труд подобренията, подробно описани в молбата, с която се претендират по б.”а” – изравнителна замазка на пода, „б”-поставяне на гранитогрес, „в”-изграждане на две тоалетни, „г”- на склад, „д”-направа на осветление и поставяне на 7 бр. осветителни тела, „е”-поставяне на външно ел.табло, извеждане на кабел до магазина, окабеляване на целия магазин и поставяне на ключове и контакти, „ж”- поставяне на гипсокартон и измазване на магазина, „и”-поставяне на две тоалетни чинии, казанчета, мивка, софони и др. „к”-заплащане на партида за ел.ток, „л”-заплащане на партида за вода, „м”-поставяне на алуминиева дограма от два прозореца и 4 бр. алум.врати и „ц”-преустройство на електро и ВиК инсталацията, боядисване на обекта, поставяне на осветителни тела с ключове и др.магазина. Свидетелят Пл.П. установи извършването на подобрения чрез влагането на средства и труд по б.”з”-боядисване на магазина с латекс, „ф”-подмяна на гипсокартон след наводнение през 2009г., „н”-монтиране на допълнителни кранове и ВиК връзки през 2009г., „о”-подмяна на алум.врата през 2011г., „п”-смяна на тапети в тоалетната през 2011г., „ц”-подобрения във връзка с преустройството на имота за кафе-аперитив. Свидетелят П. Ц установи извършването на подобрения през 2011г. по п. „й”- монтиране на въздуховоди /отдушници/ в тоалетната и монтаж на вентилатори за тях, „с”-поправка на алуминиева врата, „т”-подмяна на смесителна батерия в тоалетна, „у”-поставяне на моноблок и „х”-отстраняване на ВиК повреда. Не се установи извършването на подобрението по п. „р” – подмяна на пластмасово казанче през 2011г., за което не се събраха доказателства в процеса.

По отношение показанията на свидетелите, посочени от ищцата техните твърдения за извършване на част от претендираните подобрения от нейната майка, като поставяне на гипсокартон, закупуване на осветителни тела, лепене на тапети и боядисване, не следва да бъдат кредитирани. От една страна същите са в противоречие с ангажираните от ответника доказателства, а, от друга, не са представени документи за закупуване на съответните материали или вещи.

Изброените подобрения, които съдът приема за доказани, в действителност увеличават стойността на имота и съответстват на представените писмени доказателства за закупени материали на името на ответника, неговия баща и брат, поради което следва да се приеме доказаност на иска с правно основание чл.59 ЗЗД вр. чл.346 ГПК в размер на сумата от общо 12519.04 лв., съгласно заключението на СТЕ, като в останалата част до пълния претендиран размер се отхвърли като недоказан.

От тази сума с оглед притежавания от ищцата имуществен дял в съсобствеността, същата следва да бъде осъдена да заплати половината от стойността или сумата от 6259.52 лева.

     При този изход на спора и съобразно правилото на чл.355 вр. чл.78, ал.1 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по предявените осъдителни искове съобразно уважената им част в размер на сумата 623.90 лв. и съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

     Ответникът следва да бъде осъден да заплати и д.т. върху уважената част от исковете по чл.346 ГПК в размер на 250.38 лв.

 

     Водим от горното, съдът

 

                Р    Е    Ш    И :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.Враца, ж.к.”***”, бл.32, ет.1, представляващ магазин № 3 в сграда № 11, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1010.40, с предназначение: за търговска дейност, с площ по документ 83.30 кв.м., при съседи на ниво 1 – 12259.1010.40.11.35, 12250.1010.40.11.36, под обекта–няма, над обекта – 12259.1010.40.11.3, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА 76200.00 лева, съгласно заключението на СТЕ от 08.12.2014г., изготвена от в.л. Д.В., като получената от проданта сума да се разпредели И.П.С.-Н., ЕГН ********** и К.Т.Я., ЕГН **********, съобразно квотите им в съсобствеността по 1/2 ид.ч. за всеки.

ОСЪЖДА И.П.С.-Н., ЕГН ********** и К.Т.Я., ЕГН **********, двамата от гр.Враца ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ВРС държавна такса върху стойността на дела си от делбения имот в размер на 1524.00 лева всеки.

 ОСЪЖДА И.П.С.-Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Я., ЕГН ********** на основание чл.346 ГПК сумата от 6259.52 лева за извършени подобрения в имота, ведно със законната лихва от предявяване на искането – 03.10.2014г. до окончателното й изплащане.

 В останалата част до пълния им предявен размер ОТХВЪРЛЯ исковете на К.Т.Я. с правно основание чл.59 от ЗЗД вр. чл.346 ГПК.

ОСЪЖДА К.Т.Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Враца сумата от 250.38 лева върху уважената част от иска по чл.346 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………