Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
08.02.2023 г., гр.Хасково
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 938
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „ТЕЦ МАРИЦА 3“
АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. Д. П. - Изпълнителен директор, срещу Предписание № 97 от 25.07.2022 г., издадено
от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореното предписание
е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила
и в противоречие с материално-правните разпоредби на АПК и Закона за опазване
на околната среда (ЗООС).
Волеизявлението на длъжностните лица,
материализирано в предписанието, по съществото си представлявало индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като се касаело за
властническо волеизявление, с което се създават задължения за дружеството, с които
непосредствено се засягали законните му интереси, а неизпълнението на
разпоредените действия било свързано със санкционни последици по ЗООС, което обосновавало
правния интерес на адресата от оспорване на волеизявлението на органа.
С предписанието се вменявало задължение за
дружеството да извърши дейности по техническа рекултивация, описани най-общо в
него. Оспорващият счита, че предписанието е лишено от реално основание, както и
от мотиви, което водело до нарушаване на принципите на законност и
съразмерност, прокламирани в чл. 4 и съответно чл. 6 от АПК. Предписанието следвало
да отговаря на изискванията на чл. 21 от АПК, защото било изрично волеизявление
на административен орган, с което се създавали задължения за неговия адресат и
с което приключвала процедурата по текущ контрол. В хода на тази процедура
следвало да се съставят и актове за установяване на административни нарушения,
които били основание за издаване на предписание – по аргумент от разпоредбата
на чл. 151, ал. 2, чл. 155 и чл. 157 от ЗООС. Разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от
ЗООС била материално правна, защото посочвала кога контролните органи могат да
издават предписания – при установяване на административно нарушение, за което били
длъжни да съставят и акт за установяване на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 155 била процесуална, защото определяла как се документират
действията на контролните органи и какво трябва да бъде съдържанието на
констативния протокол, с който процедурата по контрол приключва. Същата
разпоредба постановявала, че с констативния протокол се дават предписания за
преустановяване на нарушенията, имащи за обект разрешителни, решения по оценка
на въздействието върху околната среда и предвидените мерки в програмите.
Текущият контрол по ЗООС приключвал със съставяне на констативен протокол, с
който се давали и предписания при установени нарушения на посочените обекти на
проверка и защита в чл. 154 от ЗООС. Документът, който обективирал
волеизявлението на органа, бил част от констативния протокол и се наименувал
"предписания", които имали за фактическо основание фактите и
обстоятелствата, удостоверени в протокола, които можело да се квалифицират като
нарушения на обекта на проверка. Ако наред с административните нарушения, били налице
и предпоставките за налагане на ПАМ, се издавала нарочна заповед, като в този
случай констативният протокол щял да представлява основание за образуване на
производство по налагане на ПАМ, съответно за съставяне на АУАН. Всички
изброени производства - текущ контрол и налагане на ПАМ по ЗООС, както и налагане
на административно наказание, били отделни, а нормата на чл. 157 от ЗООС не сочела
на противния извод. Разпоредбата на чл. 157, както и на чл. 151, ал. 1 от ЗООС
изключвали реда за установяване на нарушения по ЗАНН, като предвиждали, че те
се установяват по реда на текущия и последващия контрол. Нямало никаква правна
логика и законово основание предписанието да бъде считано като етап от
производството по налагане на наказанието. Нарушението, което обуславяло
предписанието, имало за обект изпълнението на актовете, посочени в чл. 154, ал.
1 от ЗООС, а самото неизпълнение на дадените предписания било факт, посочен
като съставомерно деяние в нормата на чл. 166, т. 3 от същия закон - който не
изпълни предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и
констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издадени от Директора на РИОСВ
включително, се наказвал с глоба или имуществена санкция. Целта на законодателя
била ясна и тя била да се осигури бързина и ефективна защита на околната среда,
чрез предписания, принудителни мерки и наказателни постановления, като
основанията за издаването на всички тези административни актове да се установят
с констативния протокол по чл. 155 от ЗООС, като с предписанията приключвало
производството по текущ контрол. Ето защо и предписанията били годен за обжалване
административен акт. В настоящия случай Предписание № 97/25.07.2022 г. не било
издадено въз основа на констатирано нарушение на актовете, изброени в чл. 154,
ал. 1 от ЗООС, поради което се явявало акт без материално правно основание.
Въз основа на изложеното, оспорващият
счита, че непосочването на фактически и правни основания за издаването на
процесното предписание от страна на длъжностните лица било порок във формата на
акта, който възпрепятствал възможността за организиране на адекватна защита
срещу него, и съставлявало отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Освен
това обжалваното предписание било издадено в противоречие с целта на закона. В
съответствие с чл. 59, ал. 1 от АПК индивидуалният административен акт следвало
да е мотивиран, като било необходимо да съдържа фактическите и правни основания
за издаването му, за да може дружеството - адресат на акта да се защити срещу
него. В случая актът бил изцяло неоснователен, тъй като не съдържал нито
фактически, нито правни основания за издаването си.
С оглед на така изложеното, оспорващият
моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното предписание на
РИОСВ - Хасково, като необосновано, неоснователно, неправилно и издадено в
противоречие с целта на закона и при груби нарушения на административно-производствените
правила и материалноправните разпоредби на АПК и ЗООС.
Ответникът по жалбата – Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите – гр.Хасково, чрез процесуалния
си представител в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, моли
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно даденото предписание.
Претендират се разноски за процесуално представителство.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
С Решение № 00-14-01-00/2007 г. на Министъра на околната среда и водите (л. 12) на основание § 5, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци е утвърден План за привеждане в съответствие с изискванията на цитираната наредба на Депо за неопасни отпадъци - наименование: “Сгуроотвали “***” и “***” на ”ТЕЦ Марица 3” АД, находящо се в местността “Белия бряг”, поземлен имот № 000541 в землището на * (за сгуроотвал “***”) и в местността “***”, поземлен имот № 000064 в землището на *** (за сгуроотвал “*”). Указано е, че техническата рекултивация, в това число демонтаж на изградените постоянни съоръжения (съществуващи тръбопроводи) на всеки един от двата сгуроотвала (‘“***” и “***”) следва да се извърши в рамките на 12 месеца след преустановяване на тяхната експлоатация. Със Заповед № 127/27.12.2011 г. на Изпълнителния директор на ТЕЦ „Марица 3“ АД е прекратена експлоатацията на сгуроотвал „Горен бюк“, а със Заповед № 51/23.10/2014 г. на Изпълнителния директор на ТЕЦ „Марица 3“ АД - тази на „*“.
С Писмо изх.№ 05-081628/09.07.2022 г. по описа на Министерство на околната среда и водите (вх. № 0-01(1)/11.07.2022 г. по описа на РИОСВ – Хасково) (л. 9) Заместник-министърът на околната среда и водите е уведомил директорите на РИОСВ – Варна, Велико Търново, Монтана, София и Хасково, че във връзка с изтеклия на 31.12.2014 г. преходен период по § 20 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за съоръженията за депониране на отпадъци, включени с дерогация в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз за преустановяване дейността или реконструкцията на съоръженията, които не отговарят на изискванията на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци, същите следва да предприемат действия, изразяващи се в даване на операторите на предписания с кратки срокове, за изпълнение на изискванията и налагане на санкции за неизпълнение.
Във връзка с горецитираното писмо, на 22.07.2022 г. длъжностни лица от Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Хасково, са извършили планова проверка на депа за производствени отпадъци - сгуроотвали „*" и „*", находящи се в землището на Димитровград ПИ 21052.346.63 по КК на Димитровград и ПИ 000576 по КВС на ***, местност „***“, стопанисвани от „ТЕЦ Марица 3“ АД. Констатациите от проверката са отразени в Констативен протокол № 991/22.07.2022 г. (л. 15). При проверката е установено, че техническата рекултивация на двете секции на сгуроотвал „***“ и първа секция на сгуроотвал „*“ не е извършена. Констативният протокол е подписан от проверяващия екип и от присъствалия представител на дружеството – М.О.Х. – еколог в „ТЕЦ Марица 3“ АД. Последният не е изложил възражения във връзка с констатациите. Отразеното в констативния протокол се потвърждава в хода на съдебното производството от разпита на свидетеля Н. Т.Н. - началник на отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в РИОСВ – Хасково, извършил проверката и съставил протокола.
Въз
основа на установеното при проверката директорът на РИОСВ – Хасково е издал
оспореното Предписание № 97/25.07.2022 г. (л. 7), с което е указал на ТЕЦ
„Марица 3” АД гр.Димитровград в срок до 30.09.2022 г. да завърши дейностите по
техническа рекултивация на сгуроотвали „***” и „***“ в съответствие с проектите за
закриване и рекултивация на депо за неопасни производствени отпадъци върху I
секция на сгуроотвал „***”
и II секция на сгуроотвал „***”
на ТЕЦ „Марица 3” АД. Посочено е, че предписанието се издава на основание чл.
14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда във връзка с изтеклите
срокове за закриване и рекултивация на депата за производствени и опасни
отпадъци, включени в списъка по Приложение № 5 към § 20 от преходните и
заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците и извършена
проверка на 22.07.2022 г. на депа за производствени отпадъци с преустановена
експлоатация - сгуроотвали: „Горен бюк” и „Галдушки ливади”, при която било
установено неизвършено закриване и рекултивация на сгуроотвали „***“ и „***“ – I секция, съобразно Условие № 6
от Решение № 00-14-01-00/2007 г. на Министъра на околната среда и водите за
утвърждаване на План за привеждане в съответствие с нормативните изисквания по
Наредба № 8 от 24.08.2004 г. на депо за неопасни отпадъци: „*** „***” и „***” на ТЕЦ „Марица 3” АД“.
Предписанието е връчено на адресата му
на 28.07.2022 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 01B848 M (л. 8). Депозираната
срещу предписанието жалба е подадена до Административен съд – Хасково чрез
РИОСВ – Хасково и заведена с вх.№ 0-301/27.09.2022 г. (л. 3).
С оглед на така изложеното, съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу
годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита. Предвид
обстоятелството, че в оспореното предписание не са посочени редът и срокът за
обжалването му, приложение намира нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, предвиждаща
удължен двумесечен срок за оспорване, който в случая е спазен, поради което съдът
приема, че жалбата е депозирана в срок.
Преценяйки
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, настоящата инстанция счита жалбата за неоснователна.
Оспореният в
настоящото производство индивидуален административен акт е издаден в
предписаната от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен
орган - Директорът на РИОСВ – Хасково, който е оправомощен да осъществява на
регионално равнище текущ контрол върху компонентите на околната среда и
факторите, които им въздействат (съгласно разпоредбите на чл. 148, ал. 3 и ал.
2 от ЗООС), да издава предписания и да налага принудителни административни
мерки (видно от чл. 14, ал. 4 от ЗООС и чл. 158 от ЗООС). В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Настоящият съдебен състав не споделя възражението на
оспорващото дружество за неспазване изискванията относно формата на обжалвания
административен акт и за липса на мотиви, доколкото от съдържанието на оспореното
предписание могат да бъдат извлечени задължителните реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Макар и лаконично изложени, в
предписанието се съдържат фактическите основания, обосноваващи издаването му, с
които до знанието на адресата му е сведена причината за отправеното му
административно разпореждане. Изложените в акта фактически основания, а именно факта
на извършена на 22.07.2022 г. проверка на двете депа за производствени отпадъци
с преустановена експлоатация, при която е установено неизвършено закриване и
рекултивация на сгуроотвали „***“ и „***“, съобразно
Условие № 6 от Решение № 00-14-01-00/2007 г. на Министъра на околната среда и
водите, са достатъчни, за да позволяват да се осъществи адекватен контрол върху
правилното приложение на материалния закон и да се извърши проверка дали тези
фактически основания действително са се осъществили и ако са се осъществили,
следват ли от тях разпоредените правни последици. В предписанието органът се
позовава на извършена на 22.07.2022 г. проверка в присъствието на представител
на оспорващото дружество, във връзка с която проверка е съставен приобщен по
преписката констативен протокол. Протоколът съдържа констатации спрямо същия
субект, адресат на даденото предписание. В този смисъл адресатът на предписанието
не е поставен в невъзможност да разбере за какво се отнася предписаното
действие, а, от друга страна, съдът не е възпрепятстван да осъществи контрол за
законосъобразност на акта. Още повече, че волеизявлението на органа е
достатъчно конкретно – фактическото действие, което е задължен да извърши
адресата на акта е ясно и недвусмислено, както и е посочен срокът за неговото
изпълнение. Ето защо не е налице нарушение на изискванията за форма и
съдържание на акта, които да са толкова съществени, че да доведат до отмяната
му само на това основание. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в
съответствие с указанията на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК
на ВС, мотивите за издаването на един административен акт могат да бъдат
изложени и отделно от самия акт. В случая предписанието е издадено въз основа
на факти, установени при извършена проверка, във връзка с която е съставен
констативен протокол, официален документ съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК,
ползващ се с материална доказателствена сила, който не е бил оспорен в срок и
по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. С оглед на така изложеното, настоящата
инстанция приема, че предписанието се явява обосновано от фактическа страна. По
отношение на непосочването в предписанието на изрично правно основание,
различно от чл. 14, ал. 4 от ЗООС, следва да бъде отбелязано, че същото не
представлява съществено нарушение, което само по себе си да обоснове формална
незаконосъобразност на акта. Нормата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС,
на която се основава упражненото административно правомощие, регламентира, че
директорите на РИОСВ, съставят предупредителни и констативни протоколи, издават
предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и
наказателни постановления – тоест разпоредбата определя формата и начина на
обективиране на волеизявлението на органа при упражняване на предоставените му
правомощия в рамките на неговата компетентност, съответно актовете, които е
компетентен да издава. Действително в административния акт, като правно
основание за неговото издаване, е необходимо да се съдържа и конкретната
материалноправна разпоредба от приложимия нормативен акт. Съдебната практика
обаче приема, че липсата на посочено правно основание не води до
незаконосъобразност на административния акт, ако същото може да се изведе от
посочените фактическите основания за неговото постановяване. В случая, с оглед
фактическите съображения за постановяването на акта, материалноправните
основания за издаването на обжалваното предписание могат да бъдат установени. Предписаното
с процесния акт действие, а именно да се завършат дейностите по техническа
рекултивация на сгуроотвали „***” и „***“, е издадено
във връзка с проектите за закриване и рекултивация на депо за неопасни
производствени отпадъци, върху I секция на сгуроотвал „***” и II секция на сгуроотвал „***”, стопанисвани от ТЕЦ „Марица 3”
АД. С оспореното
предписание е указано, че дружеството следва да изпълни задължението за техническа
рекултивация с оглед изтеклите срокове за закриване и рекултивация на депата за
производствени и опасни отпадъци, включени в списъка по Приложение № 5 към § 20
от ПЗР на Закона за управление на отпадъците и съобразно Условие № 6 от Решение
№ 00-14-01-00/2007 г. на Министъра на околната среда и водите и утвърдения с
него План за привеждане в съответствие с нормативните изисквания по Наредба № 8/24.08.2004
г. на депо за неопасни отпадъци: „* „***” и „***” на ТЕЦ
„Марица 3” АД“, което действие безспорно не е осъществено. Няма спор между
страните и се установява от съставения Констативен протокол № № 991/22.07.2022
г., че въпреки, че сроковете за рекултивация на съответните депа са изтекли,
ТЕЦ „Марица 3“ АД не е взел мерки за завършването на техническата рекултивация
на депата. Протоколът е съставен от длъжностни лица при РИОСВ – Хасково, в
кръга на правомощията им и при спазване на установения ред. Затова има
материална доказателствена сила за отразените в него факти, които не са оборени
в хода на съдебното производство. В този смисъл съдът намира, че са налице и
материално-правните основания за постановяването на оспорения административен
акт.
Ето защо и
доколкото обжалваното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване
на изискванията за форма и съдържание, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон и
неговата цел, подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид
изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника,
в полза на РИОСВ - Хасково следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 3
от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. Д. П. - изпълнителен директор, срещу Предписание № 97
от 25.07.2022 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите - Хасково.
ОСЪЖДА „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. Д. П. - изпълнителен директор, да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Хасково, разноски по делото в размер на
100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: