№ 236
гр. Велико Търново, 02.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500173 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на МУЗИКАЛНО - ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР
„КОНСТАНТИН КИСИМОВ“, чрез адвокат К.А. от САК, против определение № 158 от
15.02.2022г. на Окръжен съд-Велико Търново, постановено по ч.гр.д. № 587/2021 г., с което
съдът е отхвърлил искането на МДТ „Константин Кисимов“ за изменение на постановеното
по делото разпореждане № 318 от 20.09.2021г., в частта за разноските. Оплакването е, че
определението е неправилно, доколкото не отчита, че съгласно Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, по частни жалби адвокатското
възнаграждение възлиза на 1/3 от минималния размер за една инстанция, но не по-малко от
200 лв. Твърди се, че в случая се касае за обжалване на определение без материален
интерес, което сочи, че същото се определя по чл.11 от цитираната наредба и е следвало да
бъде редуцирано до размер на 200 лв. Освен това частният жалбоподател счита, че с
определение № 701/14.04.2021г. по гр.д. № 964/2021г. по описа на РС-В.Търново, не
приключва разглеждането на делото по начин, изключващ последващата му висящност,
което изключва приложението на чл.81 от ГПК и не следва да бъдат присъждани разноски.
Искането е да се отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови
друго, с което да се измени разпореждането от 20.09.2021г. в частта за разноските, като се
отмени присъждането на разноски в полза на „Зърнени храни“-В.Търново, евентуално да се
редуцират разноските от 300 лв. до минималния размер от 200 лв.
В отговора на частната жалба „Зърнени храни“-В.Търново изразява становище, че
частната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба
и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
Гр.д. № 964/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано по
предявен от МДТ „Константин Кисимов“ против „Зърнени храни-Велико Търново“ ЕООД
иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК за установяване, че „Зърнени храни-Велико
1
Търново“ ЕООД дължи на МДТ „Константин Кисимов“ сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3219/2020 г. по описа на РС-Велико Търново, срещу
която е постъпило възражение от длъжника.
Производството по в.ч.гр.д. № 587/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново е образувано по частна жалба на МДТ „Константин Кисимов“ против определение
№ 701 от 14.04.2021 г. на Районен съд – Велико Търново, постановено по гр.д. № 964/2021 г.
по описа на същия съд, в частта, с която е спряно допуснатото предварително изпълнение
на заповед № 113 от 28.01.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 3219/2020 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново.
По частната жалба на МДТ „Константин Кисимов“ е постъпил писмен отговор от
насрещната страна „Зърнени Храни-В.Търново“ ЕООД, чрез адв. Св.М., като с отговора се
претендира присъждането на направените в производството по частната жалба разноски.
С разпореждане № 318 от 20.09.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 587/2021 г.
Великотърновският окръжен съд е върнал частната жалба, подадена от МДТ „Константин
Кисимов“ против определение № 701 от 14.04.2021 г. на Районен съд – Велико Търново,
постановено по гр.д. № 964/2021 г. по описа на същия съд, като подадена след изтичането
на срока за обжалване. Със същото разпореждане съдът е осъдил МДТ „Константин
Кисимов“ да заплати на „Зърнени храни-Велико Търново“ ЕООД сума в размер на 300 лв.,
представляваща направени в това производство съдебни разноски.
Срещу горното разпореждане е подадена частна жалба от МДТ „Константин
Кисимов“, в която се съдържа и искане по чл. 248, ал.1 от ГПК, за това съдът да измени
разпореждането си от 20.09.2021 г. в частта за разноските, присъдени в полза на „Зърнени
храни-Велико Търново“ ЕООД, доколкото същите са сторени след извършена проверка от
РС-Велико Търново за срочността на частната жалба, т.е. размяната на книжата по частната
жалба не е в отговорност на частния жалбоподател, а поради действията на Районен съд –
Велико Търново, основани на преценката за допустимостта на производството по частната
жалба.
Относно искането за изменение на разпореждането в частта му за разноските,
насрещната страна „Зърнени храни-Велико Търново“ ЕООД в отговора си заема становище,
че молбата е недопустима, тъй като не е представен списък по чл. 80 от ГПК.
С обжалваното определение Великотърновският окръжен съд е отхвърлил искането
по чл. 248 от ГПК на МДТ „Константин Кисимов“ за изменение на постановеното по
в.ч.гр.д. № 587/2021 г. разпореждане в частта на разноските. Решаващият съд е приел, че
възражението за недължимост на присъдените съдебни разноски за производството пред
Великотърновския окръжен съд, в полза на ответника по частната жалба, е неоснователно,
тъй като частният жалбоподател с подаването на частната жалба е дал повод и е станал
причина насрещната страна – ответник по върнатата частна жалба, да направи съдебни
разноски в производството по частната жалба пред ВТОС. По тази причина частният
жалбоподател следвало да понесе възлагането на разноските за частното производство в
негова тежест, което е станало с разпореждането.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно по следните
съображения:
Частното производство пред Окръжен съд – Велико Търново по в.ч.гр.д. № 587/2021
г. е по частна жалба срещу определение по чл. 420, ал.5 от ГПК, с което исковият съд,
разглеждащ иска по чл.422 от ГПК, частично е спрял допуснатото незабавно изпълнение на
заповед № 113 от 28.01.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 3219/2020 г. на ВТРС. С разпоредбата
на чл. 420, ал.5 от ГПК е предоставена компетентност на съда, който разглежда предявения
иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, по искане на длъжника да спре принудителното изпълнение по
заповедта.
2
Великотърновският апелативен съд, в настоящия си състав, намира, че по частното
производство по обжалване на допуснатото по реда на чл. 420, ал.5 от ГПК спиране на
принудителното изпълнение по заповед за незабавно изпълнение, разноски не следва да се
присъждат. Касае се за производство, което е свързано с исковото производство по чл. 422,
ал.1 от ГПК и развиващо се в рамките на това исково производство. Следователно касае се
за едно вторично производство, поради което разноските, които са направени по него,
следва да бъдат съобразени от съда при разпределяне на отговорността за разноски, с оглед
крайния изход от спора по предявения иск.
Неоснователно е възражението на ответната по жалбата страна „Зърнени храни-
Велико Търново“ ЕООД, че производството по исковия процес е висящо. С отмяната на
разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение от
28.01.2021 г., производството по предявения иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, по което е
образувано гр.д. № 964/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, не е
приключило. Делото продължава да е висящо, което е констатирал и РС-Велико Търново с
определението си № 1122/21.06.2021 г., с което е оставил без уважение молбата на
ответника „Зърнени храни-Велико Търново“ ЕООД за прекратяване на производството по
делото, като неоснователна.
По изложените съображения, Великотърновският окръжен съд с разпореждането си
от 20.09.2021 г. неправилно е присъдил разноски в полза на „Зърнени храни-Велико
Търново“ ЕООД в размер на 300 лв., като не е съобразил обстоятелството, че за това частно
производство разноски не следва да се присъждат, тъй като същите следва да бъдат
съобразени при приключване на исковото производство, с оглед на изхода на спора по него.
Молбата по чл. 248 от ГПК на МДТ „Константин Кисимов“ се явява основателна.
Ето защо, обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се
постанови определение, с което на основание чл. 248 от ГПК да се измени разпореждане №
318 от 20.09.2021 г. на ВТОС в частта за разноските, като същото в частта, с която МДТ
„Константин Кисимов“ е осъден да заплати на „Зърнени храни-Велико Търново“ ЕООД
сума, в размер на 300 лв., представляваща направени разноски в производството по в.ч.гр.д.
№ 587/2021 г. по описа на ВТОС, се отмени.
Неоснователно е искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за
настоящото производство и такива не следва да се присъждат. Касае се за производство
относно производството за разноски. Съдът намира, че в за производството относно
разноските, разноски не се присъждат.
Определението на подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 от ГПК
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 158 от 15.02.2022г. на Окръжен съд-Велико Търново,
постановено по в.ч.гр.д. № 587/2021г. по описа на същия съд, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ разпореждане № 318 от 20.09.2021 г. на Окръжен съд – Велико Търново,
постановено по в.ч.гр.д. № 587/2021 г. по описа на съда в частта за разноските, като:
ОТМЕНЯ разпореждане № 318 от 20.09.2021 г. на Окръжен съд –Велико Търново,
постановено по в.ч.гр.д. № 587/2021 г. по описа на съда в частта, с която осъжда МДТ
„Константин Кисимов“ да заплати на „Зърнени храни-Велико Търново“ ЕООД сума в
размер на 300 лв., представляваща направени в производството по в.ч.гр.д. № 587/2021 г. на
ВТОС, съдебни разноски.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4