Р Е Ш
Е Н И Е
№ 74
Гр. Перник, 26.04.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното
от съдия Ивайло Иванов административно дело № 69 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Н.В.Н. с ЕГН: **********,***,чрез
адвокат И.М. *** против Заповед №8121з-1641 от 30.11.2022 година, издадена от
министъра на вътрешните работи, в частта й по т. 2, т. 2.1.
Жалбоподателят счита, че заповедта е необоснована и незаконосъобразна.
По същество излага доводи за несъобразяване от страна на административния орган
с разпоредбите на чл. 72, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година
за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерство на вътрешните работи,
създаваща възможност за дисциплинарно наказаните служители, изтърпяващи
дисциплинарни наказания също да могат да бъдат награждавани. Твърди, че при
издаване на заповедта административния орган е нарушил разпоредбите на чл. 10,
ал. 4 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014 година за условията и реда за
награждаване на служителите на министерство на вътрешните работи. Моли съда да
постанови съдебно решение, с което оспорената заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна и необоснована.
Ответникът по жалбата – министърът на вътрешните работи
при представяне на административната преписка е изразил становище за
недопустимост на депозираната жалба, а в условията на алтернативност е изложил
доводи за необоснованост на същата.
В проведеното на 24.04.2023 година съдебно заседание
жалбоподателя, редовно призован не се явява и не се представлява.
В проведеното на 24.04.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – министъра на вътрешните работи редовно призован не се явява и не
се представлява.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 8121з-1641 от 30.11.2022 година министърът
на вътрешните работи на основание чл. 33, т. 9, чл. 191, чл. 192, ал. 3 от
Закона за Министерство на вътрешните работи, във връзка с чл. 10, ал. 4 от
Наредба № 8121з-347 от 25 юли 2014 година за условията и реда за награждаване
на служители на Министерство на вътрешните работи е разпоредил в т. 1 – за
постигнати резултати и съществен принос в изпълнението на целите и приоритетите
в дейността на МВР през 2022 година награждава с индивидуална причина награда в
размер на 1 200 лева служителите на МВР, намиращи се в служебно или трудово
правоотношение към датата на издаване на настоящата заповед, а в т. 2 е очертал
кръгът на служителите, които не подлежат на награждаване, както следва: тези,
по отношение, на които са наложени дисциплинарни наказания през периода от
01.01.2022 година до издаването на настоящата заповед, както следва: за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР – по чл. 197, ал. 1,
т. 3,т. 4,т. 5 и т. 6 от ЗМВР; за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2
от ЗМВР – по чл. 90, ал. 1, т. 1,т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за държавния служител; за лица,
работещи по трудово правоотношение по чл. 188, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда;
които са отстранени от длъжност; които са
със статут на държавни служители – стажанти;
които са назначени на работа в МВР по втори трудово договор или по
допълнителен трудов договор; които през целия период от 01.01.2022 година до
издаване на настоящата заповед нямат действително отработени дни в МВР, независимо
от причините за това /ползване на разрешен законоустановен отпуск – платен,
неплатен, за временна неработоспособност и други/. Съгласно т. 4 изплащането на
конкретни размери на паричната награда става без да се издават персонални
заповеди, въз основа на съставени от ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР.
По делото чрез административната преписка е приложена
Заповед № 313з-139/27.01.2022 година, издадена от директора на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи, с което на основание чл. 204, т.
3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с т. 2 от
Раздел II от „Указания за работа на полицейските служители със
системи за аудиозапис и видеонаблюдение монтирани в служебни автомобили на
„Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа“, чл. 200, ал. 1,
т. 11, предл. първо от ЗМВР на младши инспектор Н.В.Н. – младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при
ОДМВР – Перник, настоящ жалбоподател, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от шест месеца. Заповедта е обжалвана пред Административен съд –
Перник, който с Решение № 44 от 12.04.2022 година, постановено по адм. дело №
85 по описа за 2022 година я е отхвърлил, което е влязло в сила.
На 24.01.2023 година срещу Заповед №
8121з-1641/30.11.2022 година на министъра на вътрешните работи е подадена жалба
с вх. № 1245/ 24.01.2023 година до Върховен административен съд на Република
България. С Определение № 2307/ 06.03.2023 година, постановено по адм. д. №
1715/ 2023 година делото е прекратено на основание чл. 135, ал. 2 от АПК и
изпратено по подсъдност на Административен съд – Перник.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка
за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК достигна до следните правни изводи:
Оспорената Заповед № 8121з- 1641/30.11.2022 година на
министъра на вътрешните работи е издадена от материално компетентен за това
орган. Разпоредба на чл. 33, т. 9 от ЗМВР предвижда, че министърът на
вътрешните работи може да издава правилници, наредби, инструкции и заповеди във
връзка с реализиране на правомощията си. От друга страна, съгласно чл. 191 от ЗМВР, служителите по чл. 142, ал. 1 и ал. 3 могат да бъдат награждавани с
отличия и награди по чл. 192 за постигнати високи резултат, за конкретен
съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за
продължителна служба в МВР. Съгласно чл. 192, ал. 3 от ЗМВР отличията и
наградите се дават от министъра на вътрешните работи, а в случаите по ал. 1, т.
1 и т. 2 и ал. 2, с изключение на огнестрелното оръжие – и от служители,
определени от него. Видно от подлежащата на съдебен контрол за
законосъобразност в настоящото съдебно производство заповед, издадена от
министъра на вътрешните работи последният е разпоредил във връзка с постигнати
резултати и съществен принос в изпълнение на целите и приоритетите в дейността
на Министерство на вътрешните работи през 2022 година да бъдат наградени с
индивидуални парични награди в размер на 1 200 лева всички служители на МВР,
намиращи се в служебно или трудово правоотношение към датата на издаване на
заповедта, а именно 30.11.2022 година, с изключение на изрично посочения и
очертан кръг служители в т. 2 от заповедта. На ръководителите на структури по
чл. 37 от ЗМВР /сред които и ОДМВР Перник/ в т.4 от заповедта е възложено да
бъдат изготвени списъци на лицата, които отговарят на посочените в заповедта
условия, за да бъдат наградени. Доколкото в настоящият случай се касае за награда,
която има паричен характер по смисъла на чл. 192, ал. 2, предл. първо от ЗМВР,
то съобразно разпоредбата на чл. 192, ал. 3 от ЗМВР именно министърът на
вътрешните работи е компетентен да издаде обжалваният административен акт.
Предвид изложеното и при съобразяване на разпоредбите на чл. 33, т. 9 и чл. 192,
ал. 3 от ЗМВР, съдът счита, че не са налице основания за отмяна на административния
акт по чл. 146, т. 1 от АПК.
По отношение на формата на издадения административен акт,
съдът счита, че същият е съобразен с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
поради което счита, че не е налице основания за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК.
По отношение на спазването на административно
производствените правила и спазването на материалния закон съдът излага
следните аргументи:
Не е спорно по делото, а и от представените чрез
административната преписка доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят Н.В.Н. е служител по служебно правоотношение на длъжност: младши
автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР
Перник.
С разпоредбата на чл. 191 от ЗМВР законодателят е
предвидил една възможност за служителите по чл. 142, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР да
бъдат награждавани с отличия или награди, като условията и редът, по който те
се дават, респективно получават е предвиден в наредба, издадена от министъра на
вътрешните работи по аргумент от чл. 192, ал. 4 от ЗМВР. В настоящият случай това е Наредба №
8121з-347 от 25.07.2014 година за условията и реда за награждаване на
служителите на Министерство на вътрешните работи, която е в сила от 12.08.2014
година. Релевантен за настоящият казус е чл. 10 от Наредбата, тъй като там са
предвидени условията и реда за награждаване на служителите с парична или
предметна награда, като в ал. 2, т. 1 от чл. 10 единственото ограничение, което
е поставено пред министъра на вътрешните работи е максималният размер на
паричната награда, а той е за индивидуална парична награда 600 лева, а за
колективна парична награда 1 200 лева. Това означава, че при издаване на
заповедта, с която се награждават служителите от Министерство на вътрешните
работи, министърът действа в условията на оперативна самостоятелност, като
размерът на наградата и условията, при които същата ще бъде предоставена се
определят именно от него, но размерите на същата следва да бъдат съобразени с
максимално предвидените в Наредбата, а в случая се касае за парична награда,
която има колективен характер /в този смисъл е Определение № 14194 от
23.10.2019 година на Върховен административен съд/, чийто максимален размер е
1 200 лева, който с оспорената заповед е съобразен.
Съгласно т. 2.1, предл. първо от Заповед № 8121з-1641/
30.11.2022 година на министъра на МВР за награждаване предвижда, че не подлежат
на награждаване с индивидуална парична награда в размер на 1 200 лева
служители, които към датата на издаване на заповедта са с наложени
дисциплинарни наказания през периода от 01.01.2022 година до издаване на
настоящата заповед, т.е. до 30.11.2022 година.
Съобразно представената по делото Заповед № 313з-139 от
27.01.2022 година, издадена от директора на ОДМВР Перник на основание чл. 204,
т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с т. 2 от
Раздел II от „Указания за работа на полицейските служители със
системи за аудиозапис и видеонаблюдение монтирани в служебни автомобили на
„Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа“, чл. 200, ал. 1,
т. 11, предл. първо от ЗМВР на младши инспектор Н.В.Н. – младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР
Перник, настоящ жалбоподател, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от шест месеца. Тази заповед е обжалвана и е влязла в сила на 12.04.2022
година, след като същата е била обжалвана по съдебен ред пред Административен
съд – Перник, който е постановил Решение № 44 от 12.04.2022 година, с което е
отхвърли оспорването. Разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР предвижда, че това
оспорване няма суспензивен ефект, което означава, че същото не спира
изпълнението на заповедта, т.е. определеният шестмесечен срок на изтърпяване на
наложеното дисциплинарно наказание „Порицание“ започва да тече от датата на
връчване на заповедта, а съобразно приложената разписка заповедта е връчена на
служителя на 28.01.2022 година. От тук следва, че дисциплинарното наказание е
изтърпяно на 28.07.2022 година. Същото обаче към датата на издаване на
оспорената в настоящото съдебно производство заповед на министъра на вътрешните
работи не е било заличено по аргумент от чл. 213, ал. 1 от ЗМВР, тъй като тази
разпоредба въвежда правилото, че дисциплинарните наказания по чл. 198, чл. 199
и чл. 200 се заличават с изтичането на 6 месечен срок от изтърпяването им,
което означава, че наложеното наказание „Порицание“ за срок от шест месеца на
младши автоконтрольор Н.В.Н. със Заповед № 313з- 139/ 27.01.2022 година е
следвало да се заличи към дата 28.01.2023 година, т.е. след издаване на
процесната заповед на министъра на вътрешните работи.
От изложеното следва, че наличието на наложено
дисциплинарно наказани, което не е заличено по реда на чл. 213, ал. 1 от ЗМВР в
периода 01.01.2022 – 30.11.2022 година се явява отрицателна предпоставка
жалбоподателят да бъде включен в списъка, с лица имащи право да получат
индивидуална парична награда, изготвен от ръководителите на структури по чл. 37
от ЗМВР, във връзка с т. 1 от Заповед № 8121з-1641/30.11.2022 година на
министъра на вътрешните работи.
С оглед на изложеното заповедта е издадена от компетентен
орган, в предадената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и съобразяване с материалния закон и неговата цел, поради което
депозираната срещу нея заповед е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.Н.
с ЕГН: **********,*** чрез адвокат И.М. *** против Заповед №8121з-1641 от
30.11.2022 година, издадена от министъра на вътрешните работи, в частта й по т.
2, т. 2.1 като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен
срок от датата на съобщаването му на страните.
Съдия: /п/