Решение по дело №5644/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 3134
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20192120105644
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3134                                21.11.2019 г.                                 Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                    Х граждански състав

На двадесет и трети октомври                                                        Година 2019

В открито заседание в следния състав:

 

                      Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 5644 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от Г.К.У. против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 2 713,73 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Автокаско“, сключен със застрахователна полица № 440118021021631 от 13.06.2018 г., за настъпило на 06.06.2019 г. застрахователно събитие със собствения на ищцата лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 350 CDI“, с рег. № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените от ищеца разноски по делото, включително сумата от 200 лв., платена на адвокат за предварително проучване на щетата. Ищцата твърди, че на 06.06.2019 г. (съгласно направеното в о.с.з. уточнение) в гр. Бургас, в паркирано състояние пред дома й, процесният автомобил е бил увреден от злоумишлени действия на неизвестно лице, като е бил надраскан с остър предмет по предни лява и дясна врати, задна дясна и лява врати, заден ляв и десен калник, преден ляв и десен калник, предна и задна броня, врата на багажник и предната част на тавана, за което ищцата е уведомила застрахователя и полицейските органи. Твърди също така, че застрахователят е извършил оглед на автомобила и е била образувана щета № 44010211903736, но на 17.06.2019 г. ищцата е получила писмо, съдържащо отказ на ответното дружество да й заплати обезщетение. Поради това тя предприела ремонт на автомобила чрез неговото пребоядисване в сервиз „КАР АСИСТЪНС“, за което заплатила сумата от 2 713,73 лв., която сума според ищцата следва да й бъде заплатена от ответника като дължимо застрахователно обезщетение. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата, който поддържа исковата молба, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, като същият е допустим.

В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал отговор, в който искът е оспорен по основание и по размер. Оспорено е твърдението на ищцата за настъпило застрахователно събитие на посоченото в исковата молба място, както и по описания в исковата молба механизъм на настъпване на събитието, като се твърди, че същият е невъзможен от техническа гледна точка и не съответства на заявените обстоятелства. Твърди се също така, че в случая е налице основание за изключване отговорността на застрахователя, тъй като застрахованият не е предоставил вярна и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, а именно налице е несъответствие между заявеното застрахователно събитие и действителното положение, тъй като експертите на дружеството са установили, че уврежданията не са получени и не могат да бъдат получени вследствие на описаното от ищцата събитие. На следващо място е оспорен размера на иска,  като се твърди, че той е прекомерен и не съответства на действителната стойност на вредите, които са настъпили поради естествена амортизация на автомобила. Заявено е, че при завеждане на щетата са били констатирани съществуващи увреждания поради износване, стареене, умора на материала, скрит дефект, които не се покриват от застраховката и следва да бъдат изключени от размера на обезщетението. В отговора е направено и възражение за прихващане със сумата от 691,12 лв., представляваща дължими и неплатени от ищцата втора, трета и четвърта вноски от дължимата застрахователна премия, но в съдебно заседание това възражение е оттеглено, като е признато, че вноските по застрахователната премия са платени. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответното дружество, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

     След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представената по делото Комбинирана застрахователна полица № 440118021021631/13.06.2018 г., между страните е бил сключен договор за автомобилна застраховка „Каско+“ по отношение на собствен на ищцата лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350 CDI“, с рег. № *****, с период на действие на договора 14.06.2018 г. – 13.06.2019 г., като страните не спорят относно валидността на застрахователния договор, както и че автомобилът е собственост на ищцата. 

Като доказателство по делото е представен протокол за оглед на МПС с полица № 440118021021631, изготвен на 13.06.2019 г. от представител на застрахователя по повод сключване на застрахователния договор, в който са описани следните увредени детайли по автомобила: задна броня и заден десен калник – и двата за боя. Представени са и протоколи за оглед на същото МПС от 18.06.2018 г. и от 31.07.2018 г., също изготвени от представител на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, но по повод възстановени щети, в първия от които е констатирано, че са били поправени следните части на автомобила: задна броня и заден десен калник, а във втория е посочено, че е поправен заден десен стоп.

По делото е представено удостоверение от 11.06.2019 г., издадено от Първо РУ МВР – Бургас, съгласно което на 06.06.2019 г. С. Г. У. е заявила за нанесена щета в резултат на злоумишлено деяние, изразена в надраскване с остър предмет на предна лява и дясна врати, задна лява и дясна врати, заден ляв и десен калник, преден ляв и десен калник, предна и задна броня, врата на багажника и предна част на таван на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № А6623НК, като по случая е била заведена преписка с вх. № 431000-3626/2019 г. по описа на Първо РУ МВР – Бургас. Приложено е и копие на Постановление на БРП от 02.07.2019 г., с което е отказано образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер във връзка със съобщението на С. Г. У., като прокурорът е приел, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление.    

Видно от представената от ответника застрахователна преписка, на 07.06.2019 г. С. Г. У., в качеството си на водач на застрахования автомобил, е уведомила застрахователя за настъпило застрахователно събитие, при което са били причинени следните увреждания: множество надрасквания по автомобила по врати, калници и др. Посочено е, че събитието е настъпило на 06.06.2019 г. в *********, като деклараторката е паркирала автомобила пред дома си на горепосочения адрес около 13,00 ч., а към 18,00 ч. е забелязала множество надрасквания по целия автомобил.

Представен е и опис-заключение по щета 44010211903736/07.06.2019 г., изготвен от експерт на ответното дружество, в който са вписани следните увредени детайли: облицовка предна броня, облицовка задна броня, предна дясна врата, предна лява врата, задна дясна врата, задна лява врата, калник преден десен, калник преден ляв, панел заден десен (калник) 5 врата, панел заден ляв (калник) 5 врата, таван, предна дясна колона и врата багажник, като е посочено, че увредените детайли се нуждаят от боядисване.

С писмо изх. № 03-700/17.06.2019 г. „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е уведомило ищцата, че застрахователното дружество не е в риск съгласно т. 3.8 от Раздел I от Общите условия по застраховка „Каско“, съгласно който: „Установените по време на огледа увредени детайли и липси на части не подлежат на обезщетяване по условията на договора. Отстраняването на щетите и възстановяването на липсващите части се удостоверява с нов оглед и заснемане на МПС от застрахователя.“, поради което не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 44010211903736.

С последващо писмо изх. № 03-760/24.06.2019 г. ищцата е била уведомена от ответното дружество, че след разглеждане на подадената от нея молба за преразглеждане на постановения по щетата отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е било установено, че не са налице основания за промяна на становището, изложено в писмото от 17.06.2019 г., и не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение. 

Ищцата е представила по делото издадената й от „КАР АСИСТЪНС“ ЕООД фактура № 199/05.07.2019 г. за сумата от 2 713,73 лв., в която като услуга е посочено: „Цялостно боядисване на автомобил с рег. № А6623НК“, като е приложен и фискален бон от същата дата, удостоверяващ плащане на сумата по фактурата. Представена е и изготвена от „КАР АСИСТЪНС“ ЕООД калкулация от 05.07.2019 г., в която са посочени извършените ремонтни дейности по вид и стойност, формиращи общата сума по фактурата.

По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че размерът на разходите за възстановяване на процесния лек автомобил в предишното му състояние се равнява на сумата по горепосочената фактура, платена за цялостно пребоядисване на автомобила, т.е. 2 713,73 лв. В заключението също така е посочено, че размерът на застрахователното обезщетение, изчислено по реда на чл. 400 от КЗ към датата на събитието – 06.06.2019 г., възлиза на 2 231,33 лв., която сума е формирана като разлика между платената от ищцата сума от 2 713,73 лв. за цялостното боядисване на автомобила и сумата от 482,40 лв., представляваща стойността на боядисването на детайлите, които са констатирани като невъзстановени щети при сключването на застраховката, а именно облицовка задна броня и заден десен панел (калник). Вещото лице също така е посочило, че драскотините по автомобила са относително леки и с дълбочина под 1 мм, което сочи, че същите са били осъществени бързо и наведнъж, като според вещото лице подобно деяние може да се извърши за не повече от 1-2 минути. Според вещото лице е обективно възможно таванът на автомобила да бъде надраскан без качване върху автомобила и без помощни средства, ако извършителят е висок над 1,80 м. Вещото лице също така е изчислило, че съгласно методиката на ДЗИ по застраховка „Каско“ и ставката за труд в доверените сервизи на ДЗИ, стойността на цялостното боядисване на процесния лек автомобил възлиза на 1 541,20 лв., а размерът на обезщетението според тази методика възлиза на 1 210,56 лв., определено като разлика между сумата от 1 541,20 лв. и стойността за боядисване на частите, констатирани като невъзстановени щети при сключването на застраховката, която по методиката на ДЗИ възлиза на 330,64 лв. Според вещото лице, лаковото покритие на автомобилите „Мерцедес“ се запазва в продължение на 20 и повече години, като процесният автомобил е с 10-годишна експлоатация към датата на събитието и е бил в отлично състояние, т.е. липсват уреждания на детайли на автомобила, поради износване, стареене или умора на материала и скрити дефекти към 06.06.2019 г. 

В проведеното по делото открито съдебно заседание са разпитани свидетелите М.И.С., Ф. Ж., М.З.М. и Н. С. Н..

          Св. С. посочва, че заема длъжността районен инспектор в Първо РУ на МВР – Бургас, като на него е било разпределено постъпилото на 06.06.2019 г. съобщение от С. У. за нанесена щета на л.а. „Мерцедес“. Свидетелят заявява, че е извикал жалбоподателката да дойде в управлението заедно с автомобила, за да се увери той, че щетата е нанесена. Жалбоподателката отишла в полицията с автомобила, като това не е станало на същия ден, свидетелят огледал автомобила, видял щетата и се опитал да разбере къде точно се е случило твърдяното събитие. В тази връзка свидетелят посетил посоченото от жалбоподателката място на ул. „Ивайло“ в гр. Бургас и установил, че пред това място има заведение, а на съседната кооперация има видеонаблюдение. Свидетелят твърди, че е извикал втори път жалбоподателката (но не помни дали преди да посети мястото или след това), за да й снеме подробни сведения, като тогава тя е посочила различно място на настъпване на произшествието, намиращо се на около 50 м. от първоначално посоченото място – на паркинг до у-ще „Любен Каравелов“, където според свидетеля няма разположени камери, поради което свидетелят не взел записите от камерите на кооперацията. Според свидетеля жалбоподателката не е разбрала, че той знае за камерите на кооперацията. Твърди също така, че когато жалбоподателката е отишла в полицията с автомобила, с нея е имало един мъж, вероятно съпругът й. Свидетелят също така заявява, че е възможно паркиране на улицата от страната на заведението, въпреки, че улицата е еднопосочна, като там правилата за движение не се спазват и в района често се случват произшествия с надрасквания и спукване на гуми на автомобили.

          Свидетелят Ж. (зет на ищцата) заявява, че процесният автомобил е собственост на тъщата му, но се управлява от него и от неговата съпруга, като това е семейната им кола. Твърди, че на 06 или на 07.06.2019 г. съпругата му се обадила, че колата е надраскана. Той отишъл на мястото и видял, че колата е надрана, след което отишли със съпругата му в полицията без колата. След 2 дни се обадил полицай, който им казал да отидат с колата в Първо РУ на МВР и свидетелят закарал колата и жена си в полицията, като полицаят заснел надраскванията на автомобила, след това жена му се качила с полицая в кабинета му и впоследствие излязла с протокол от полицията. Свидетелят заявява, че той и съпругата му живеят на *****, като колата е била паркирана до оградата на у-ще „Любен Каравелов“ на не повече от 10 метра от дома им. Твърди, че под дома им има заведение и там може да се спира за малко, но не и да се паркира за по-дълго време. Заявява, че  съпругата му му се е обадила около 15,00 ч. – 15,30 ч., а в полицията са отишли към 17,00 ч. – 18,00 ч.

Св. М. заявява, че работи като барман и сервитьор в кафене в гр. ****, разположено на ъгъла на ул. „Ивайло“ и ул. „Пробуда“. Твърди, че на 06.06.2019 г. е била на работа, като помни това, тъй като тогава са ходили полицаи, за да искат записите от камерите, но управителката на заведението не ги е дала. Заявява, че от кафенето се вижда и към ул. „Ивайло“ и към ул. „Пробуда“, като през лятото клиентите сядат масово отвън. Свидетелката заявява също така, че познава хората, които управляват процесния автомобил, но не може да каже дали на 06.06.2019 г. колата е била паркирана пред кафенето и дали нещо се е случило с нея, тъй като тя е била заета с обслужване на клиентите и не е гледала улицата. Твърди, че в този ден не е видяла човек да се катери по кола. Заявява, че лятно време стоят основно навън, тъй като в заведението не се включва климатик. Според свидетелката, хората в района паркират където намерят място, като процесният автомобил по принцип паркира от страната на училището или пред кооперацията.

Св. Н. заявява, че работи в ДЗИ – Специална ликвидация и се занимава с проверка за евентуални измами, връзки с полицията, прокуратурата и други държавни органи. Твърди, че е запознат с процесната щета, тъй като отговаря за цяла източна България и преглежда на компютър всички щети. В конкретния случай е било заявено, че на 06.06.2019 г. автомобилът е бил паркиран на ***** за времето от 13,00 ч. до 18,30 ч. Свидетелят посетил посоченото място и установил, че там има кафене, в което има външни маси, разположени на 2-3 метра от заявеното място, както и че има камери и сигнализирал полицията, за да бъде разкрит извършителят. Според него, в това кафене има голямо движение на хора и ако събитието е станало там, все някой от клиентите на заведението е щял да го види. Впоследствие се разбрало, че застрахованият е променил мястото и е казал, че колата е била спряна на друго място, къдeто няма обсег на камери. Свидетелят заявява, че колата е била надраскана от лице, което е много добре запознато с методиката на работа на ДЗИ, касаеща възстановяне на щетите, тъй като не е имало елемент от колата, който да не е бил надраскан, а съгласно тази методика всеки детайл се заплаща отделно. В случая е бил надраскан и таванът, а това е можело да бъде направено или от много висок човек, или ако човекът е бил качен на нещо. Свидетелят твърди, че горепосочената методика не се връчва на клиентите при сключване на застраховката.

При така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

Безспорно се установи по делото, че към датата на настъпване на твърдяното застрахователно събитие – 06.06.2019 г., между страните е бил налице валидно сключен и действащ договор за застраховка „Каско” по отношение на собствения на ищцата лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******.

Установи се също така, че на горепосочената дата дъщерята на ищцата, която е ползвала автомобила, е сигнализирала органите на полицията, че автомобилът е бил надраскан от неизвестно лице, а на следващия ден е уведомила и ответното застрахователно дружество за това, като е посочила, че събитието е настъпило в ******. Ответникът е образувал щета № 44010211903736 и негов представител е извършил оглед на автомобила, при който е констатирал, че посочените увреждания действително са налице, но въпреки това е отказал да плати застрахователно обезщетение, като се е мотивирал с т. 3.8 от Раздел I от общите си условия. Съгласно тази клауза, установените по време на огледа (при сключването на застраховката) увредени детайли и липси на части не подлежат на обезщетяване по условията на договора, а евентуалното отстраняване на щетите и възстановяване на липсващите части се удостоверява с нов оглед и заснемане на МПС от застрахователя, т.е. тази клауза не касае вреди от застрахователно събитие, настъпило по време на действие на застрахователния договор, а увреждания на застрахованото имущество, които са били налице към датата на сключване на договора.

В случая обаче от представените към исковата молба протоколи за оглед на МПС от 13.06.2018 г. и от 18.06.2018 г. се установява, че при първоначалния оглед на автомобила, извършен на 13.06.2018 г. по повод сключване на застрахователния договор, са били констатирани увреждания на задна броня и заден десен калник, но при последващия оглед от 18.06.2018 г. е било констатирано, че тези увреждания са отстранени, като огледът е бил извършен именно с цел установяване на това обстоятелство. С оглед на това съдът намира, че преди настъпване на процесното застрахователно събитие застрахованото лице е отстранило за своя сметка констатираните при сключването на застраховката увреждания, т.е. към датата на завеждане на щетата не е имало неотстранени увреждания, възникнали преди сключване на договора за застраховка, поради което при отказа си да заплати застрахователно обезщетение ответникът неоснователно се е позовал на т. 3.8 от Раздел I от общите си условия. Следва също така да се посочи, че заявената от ищцата претенция е за щети, които надхвърлят в значителна степен констатираните при първоначалния оглед увреждания и по отношение на останалите увредени детайли (извън описаните в протокола за оглед от 13.06.2018 г.) липсват каквито и да е условия за прилагане на посочената клауза от общите условия на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.

В хода на съдебното производство ответникът въвежда нови основания за постановения от него отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, а именно, че в случая уврежданията на автомобила не са в резултат на „злоумишлени действия от неизвестни лица“, че механизмът на настъпване на събитието е невъзможен от техническа гледна точка, както и че той не съответства на заявените обстоятелства, поради което не е настъпило събитие, при което за застрахователя да възникне задължение за плащане на обезщетение; че е налице неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахованото лице, изразяващо се в премълчаване на обстоятелство или неточно обявяване на обстоятелство, свързано с настъпилото събитие, което е съществено с оглед интереса на застрахователя, което представлява самостоятелно основание за отказ за изплащане не обезщетение на осн. чл. 408 от КЗ и т. 9.3.1 от общите условия на ДЗИ, както и че действията на застрахования, свързани с настъпилото застрахователно събитие, представляват измама или опит за измама на застрахователя, поради което той не дължи застрахователно обезщетение на осн. т. 9.1.9 от общите условия.

Съдът намира, че в случая не е налице нито една от горепосочените хипотези, тъй като по делото не се доказа кой е извършителят на деянието, т.е. няма как да се приеме, че в случая не се касае за „злоумишлени действия на неизвестни лица“. Същевременно от заключението на назначеното по делото вещо лице се установява, че това злоумишлено деяние е възможно да бъде извършено за не повече от 1-2 минути, както и че надраскванията по тавана на автомобила могат да бъдат извършени от висок човек, без да е необходимо да се качва някъде. По делото липсват каквито и да било доказателства за настъпване на събитието по различен от описания от застрахованото лице начин, като съмненията на застрахователя в тази насока не са достатъчни за отказ за изплащане на обезщетение.

Според съда в случая не е налице и никое от условията за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, предвидени в чл. 395, ал. 4 и чл. 408, ал. 1 от КЗ, тъй като по делото не се твърди и не се доказа настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на задължение на застрахованото лице да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, както и това да е предвидено изрично от застрахователя в договора, нито се установи застрахователното събитие да е било причинено умишлено от лицето, имащо право да получи застрахователното обезщетение или от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице, нито да е налице неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Следва да се посочи, че според съда в случая не се доказа каквото и да било неизпълнение от страна на застрахованото лице на негови задължения по застрахователния договор, още по-малко застрахователното събитие да е настъпило в резултат именно на такова неизпълнение.

В случая не се доказа твърдяното от ответника недобросъветно поведение на ищцата, още по-малко същото да е довело до причиняване на щетите. Видно е, че в съобщението за извършено престъпление от 06.06.2019 г. и в даденото пред полицията от С. У. сведение от същата дата тя формално е посочила различни места на настъпване на събитието – в съобщението е записала, че автомобилът е бил паркиран пред дома й на *** (същото е посочила и пред застрахователя), а в сведението е вписала, че автомобилът е бил паркиран на кръстовището на ул. „Ивайло“ и ул. „Пробуда“, до оградата на у-ще „Любен Каравелов“, но според съда в действителност не е налице противоречие, а се касае до различни описания на едно и също място, тъй като св. Ж. заявява, че автомобилът е бил паркиран до оградата на училището, но на място, което е не по-далеч от 10 метра от дома им, а св. М. твърди, че сградата, в която се намира домът на С. У., се намира на кръстовището на ул. „Ивайло“ и ул. „Пробуда“, т.е. налага се изводът, че автомобилът е бил паркиран до оградата на у-ще „Любен Каравелов“, което място се намира пред жилищната кооперация, в която живее С. У. и е в непосредствена близост до тази кооперация. Съдът счита, че показанията на св. Ж. следва да бъдат кредитирани, въпреки близката му родствена връзка с ищцата и с нейната дъщеря, тъй като липсват основания да се приеме, че показанията му са недостоверни, нито че същият лъжесвидетелства, а освен това той е единственият свидетел, който е видял автомобила в надраскано състояние, преди той да е бил преместен. Следва също така да се посочи, че според св. М., която е без родство със страните, този автомобил обичайно е бил паркиран до оградата на училището или пред жилищната кооперация, макар тя да не знае в конкретния ден къде е бил паркиран той. Никой от останалите свидетели не знае подробности за процесния автомобил преди настъпване на събитието, нито е видял къде е бил паркиран той, а впечатленията им се базират на дадените от дъщерята на ищцата обяснения пред органите на полицията и заявеното от нея пред застрахователя.

С оглед на горното съдът счита, че в случая липсва основание да се приеме, че е налице хипотезата на застрахователна измама или опит за такава, както твърди ответникът.

В случая не се доказа кой е надраскал автомобила, като фактът, че са били надраскани всички негови детайли, не означава непременно, че деянието е извършено от лице, което е заинтересовано от получаване на застрахователното обезщетение, в каквато насока са твърденията на ответника, но липсват представени доказателства.

Предвид горното съдът намира, че в случая за застрахователя е липсвало основание да откаже плащане на застрахователно обезщетение по процесния договор и такова е следвало да бъде платено на ищцата.

По отношение размера на дължимото обезщетение съдът намира, че на осн. чл. 386, ал. 2 от КЗ същото следва да се равнява на действително претърпените от ищцата вреди към деня на настъпване на събитието, които в случая са в размер на 2 713,73 лв., каквато сума е била платена от ищцата за боядисване на автомобила, като и назначеното по делото вещо лице дава заключение в този смисъл. В случая от тази сума не следва да бъдат вадени разходите за боядисване на задната броня и на задния десен калник, тъй като макар към датата на сключване на договора за застраховка тези детайли да са били увредени, то 5 дни след това – на 18.06.2018 г. – с нов оглед застрахователят е констатирал, че щетите са били отремонтирани, съответно към датата на настъпване на застрахователното събитие не е имало такива увреждания. Ето защо на ищцата следва да бъде присъдена пълната стойност на извършения ремонт.

В случая не са налице основание за определяне на обезщетението по методиката на ДЗИ, тъй като чл. 386, ал. 2 от КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение следва да се равнява на действително претърпените от застрахования вреди, а в случая тези вреди са в размер на 2 713,73 лв., като съдът не е обвързан от методиката на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД за определяне размера на обезщетението. Различно би било положението, ако вредите бяха отстранени в доверен сервиз на ответното дружество, както е поискала ищцата в уведомлението за щетата, в който случай ответникът би заплатил за ремонта на автомобила възнаграждение съобразно клаузите на договора му със съответния сервиз (както е разписано в методиката на ДЗИ), но при условие, че автомобилът не е бил ремонтиран в такъв доверен сервиз, а след отказа на ответника ищцата е възложила ремонта на избран от нея сервиз, то следва да се приеме, че претърпяните от нея вреди са в размер на действително платената от ищцата сума за боядисването на автомобила, а не в посочения от вещото лице в отговора му на въпрос 5 размер от 1541,20 лв., изчислен съгласно методиката на ответното дружество.

Предвид горното, съдът намира, че предявеният главен иск за сумата от 2 713,73 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

Предвид липсата на доказателства за доброволно плащане на дължимата главница, на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищцата и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска на 15.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

С оглед уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата и сумата от 708,54 лв., представляваща направените от нея разноски по делото, от които 108,54 лв. – държавна такса, 100 лв. – депозит за вещо лице и 500 лв. – уговорено и платено адвокатско възнаграждение за съдебното производство. Липсват основания за присъждане и на претендираната с исковата молба сума от 200 лв., платена от ищцата на адв. К. за предварително проучване на щетата, тъй като тези разноски не са направени в хода на настоящото съдебно производство, а освен това в представения по делото от ищцата списък на разноски е посочено, че в уговорения и платен на адв. К. адвокатски хонорар от 500 лв. по настоящото дело е включена и сумата от 250 лв. за предварително проучване.

     Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В., да заплати на Г.К.У., ЕГН **********,***, сумата от 2 713,73 лв. (две хиляди седемстотин и тринадесет лв. и седемдесет и три ст.), представляваща дължимо застрахователно обезщетение по Договор за автомобилна застраховка „Каско+“, сключен с комбинирана застрахователна полица № 440118021021631 от 13.06.2018 г., за настъпило на 06.06.2019 г. застрахователно събитие със собствения на ищцата лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 350 CDI“, с рег. № *****, а именно злоумишлени действия на трето лице, изразяващи се в причинени вреди на автомобила чрез надраскването му по предна лява врата, предна дясна врата, задна дясна врата, задна лява врата, заден ляв калник, заден десен калник, преден ляв калник, преден десен калник, предна броня, задна броня, врата на багажник и предна част на таван, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 708,54 лв. (седемстотин и осем лв. и петдесет и четири ст.), представляваща направените от ищцата разноски по делото.

Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***: ***, „УниКредит Булбанк“ АД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала:

СА