№ 583
гр. Благоевград, 16.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Вили Дацов
при участието на секретаря Илиана Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20251200600459 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Подсъдимият Д. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. И. П., редовно
призована.
Частният тъжител Д. К., редовно призован, не се явява , за него се явява адв.
И. К., редовно призована.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид, че страните са редовно призовани, от тях не се явява
само Д. К., но същият се представлява от повереника и явяването му не е
задължително във въззивното производство, намира, че са налице
процесуалните предпоставки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Делото се ДОКЛАДВА от съдията-докладчик:
Производството пред въззивния съд е образувано по две въззивни жалби.
1
Едната е депозирана от адв. П. в качеството й на защитник на подсъдимия Д.
Д. Д., а другата от адв. И. К. в качеството и на повереник на частният тъжител
Д. Л. К.. И двете въззивни жалби са насочени срещу присъда по НОХД №
472/2023г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев. С въззивната си жалба адв.
П. изразява несъгласие с уважения размер на гражданския иск за
престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, поради което иска присъдата да бъде
отменена в тази й част и предявения граждански иска да бъде отхвърлен
изцяло. Във въззивната си жалба адв. К. развива съображения за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановения
съдебен акт, поради което иска неговата отмяна и постановяването на нова
присъда, с която подсъдимият Д. да бъде признат за виновен в извършването
на престъпления по чл.130, ал.1 и по чл. 146, ал.1 от НК, за които да бъдат
наложени съответните по закон наказания, както и да бъдат уважени
предявените граждански искове в пълните им размери,и следващите се от
този изход на делото присъждане на направените по делото разноски.
Алтернативно настоява за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд, поради нарушение на чл. 305,
ал.2 и ал.3 от НПК – липса на дължим правен анализ на събраните по делото
доказателства, поради което неясна е останала волята на съда при
постановяването на съдебният акт.
С депозираните въззивни жалби не се правят доказателствени искания.
АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, от името на пострадалото лице, което е
депозирало и въззивна жалба заявявам, че поддържаме същата. Считаме, че са
налице безспорни доказателства подсъдимият да е осъществил от субективна
и обективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.2, както и че
неправилно и в противоречие на събрания доказателствен материал,
първоинстанционния съд е приел, че са налице данни подсъдимият да е
действал при условията на чл.12, ал.1 от НК. Същевременно оспорваме
депозираната въззивна жалба от адв. П. в качеството й на процесуален
представител на подсъдимият в настоящото производство. Считам доводите,
изтъкнати в същата за неправилни и некореспондиращи с доказателствения
материал.
Към въззивната жалба не сме направили доказателствено искане, но в
настоящото съдебно заседание правя такова. Моля да бъде допусната до
повторен разпит като свидетел майката на тъжителят пред първата инстанция
Г. Д.ова К.а, като същата бъде разпитана единствено допълнително относно
обстоятелствата за отправени обиди от страна на подсъдимият спрямо
тъжителя и за това какво пред нея са споделили свидетелите-очевидци на
инцидента, тъй като има и разминаване между показанията, които тя е дала за
това, че част от свидетелите, разпитани пред първата инстанция са
разговаряли със същата, които пък пред първата инстанция потвърдиха, че
такава среща не е проведена. Това е единственото ни доказателствено искане.
АДВ. П.: Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителя ми заявявам
2
следното: първо оспорваме изцяло като неоснователна подадената от частният
тъжител въззивна жалба срещу постановената от Районен съд – Гоце Делчев
оправдателна присъда. Считам, че изложените във въззивната жалба, както и в
допълнителните писмени бележки към въззивната жалба основания също са
несъстоятелни, поради което считам, че така депозираната въззивна жалба
категорично следва да бъде оставена без уважение и присъдата да бъде
потвърдена в оправдателната й част.
По отношение на направеното в днешното съдебно заседание искане за
допускане разпит, не разбрах допълнителен или повторен разпит, считам, че
такова искане е недопустимо. Ще моля съда да го остави без уважение и да не
допуска до повторен разпит разпитаната вече в първата инстанция свидетелка
К.а. Съображенията са ми две. Първото ми съображение е, че тази свидетелка
е разпитана в първоинстанционното производство и каквито въпроси
процесуалният представител е имал, е следвало да ги зададе или
обстоятелства, с които иска да установява каквото и да било, е следвало да ги
зададе и да ги установи в първоинстанционното производство. Да не говорим,
че във въззивната жалба доказателствени искания изрично в тази посока не са
правени. Правят се единствено в днешното съдебно заседание. Второто ми
съображение – считам, че искането е несъстоятелно по простата причина, че
въпросната свидетелка, чието допускане до разпит се иска едва сега, не е била
очевидец на мястото на инцидента. Така че какво на нея са й казали, какво са й
преразказали, дали изобщо тя е чула… Имайте предвид, че тя е майка на
частния тъжител и от тази гледна точка считам искането за повторен разпит на
тази свидетелка за абсолютно неоснователно и ще Ви моля да го отхвърлите
като такова.
В същото време заявявам, че поддържам въззивната жалба, която е подадена
от името на подсъдимия. Въззивната жалба сме депозирали най-вече поради
принципното ни разбиране, не точно за размера, който е присъдил съдът, но за
принципното ни разбиране, че тогава когато има постановена оправдателна
присъда и тогава когато подсъдимият е признат за невиновен в извършване на
така повдигнато му обвинение, няма как същият да бъде осъден да заплаща
каквото и да е било обезщетение на частният тъжител. Сумата е по-скоро
символична, не че сме могли да я платим, но просто принципното ни
становище беше, че когато има оправдателна присъда, деецът е признат за
невиновен, няма как съдът да осъди същото лице да плати обезщетение за
претърпени имуществени или неимуществени вреди на пострадалото лице. С
въззивната жалба не сме направили доказателствени искания. Такива не
правим и в днешното съдебно заседание.
Съдът като взе предвид, че с въззивните жалби не са направени
доказателствени искания, такова искане се прави в днешното съдебно
заседание от адв. К., повереник на частният тъжител, да бъде разпитана
повторно майката на същия, съдът намира това искане за неоснователно,
предвид на обстоятелствата, че свидетелка е разпитана пред първата
инстанция и че тя не е очевидец. Съдът не намира, че се налага повторен неин
3
разпит за изясняване на обстоятелствата, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане до повторен разпит на
свидетелката на Г. К.а.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, моля с постановения от Вас съдебен акт
да бъде уважена депозираната от Д. Л. К. чрез неговият процесуален
представител въззивна жалба, като същевременно бъде отхвърлена въззивната
жалба, подадена от подсъдимият чрез неговият процесуален представител адв.
П.. Считам, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка не е правилна и не съответства на събрания по делото
доказателствен материал. Единствено правилно посочено в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт е това, че страните по делото са се движили
в обща приятелска среда. На посочената в частната жалба дата и час страните
заедно с техни приятели са се намирали в местността Т. беседка край с. С..
Това се установи от показанията на разпитаните пред първата инстанция
свидетели. Преди срещата обаче, подсъдимият отправял обиди и подигравки
чрез социалните мрежи Инстраграм спрямо тъжителят. Изпращал съобщения
с такива отправени обиди, които подсъдимият е получил. За тези обиди
разказваше неговата майка, свидетелката К.а, която заяви, че лично е видяла
отправените обиди, така както са изписани чрез Инстраграм в телефона на
синът й и е възприела именно от кое лице са отправени същите. Когато
тъжителят се срещнал с подсъдимият на беседката, било около 21:00 часа на
посочения в тъжбата ден, Д. Д. именно е бил запитан от К. защо е отправял
обиди, псувни. С цел именно да се предпази, тъжителят протегнал ръка,
когато подсъдимият тръгнал към него, при което изблъскал подсъдимият и той
паднал на земята. Д. се изправил и с юмрук, на който според тъжителят имал
поставен метален бокс, е нанесъл удар в областта на лицето, а именно в
областта на дясното око. При повторното замахване от страна на Д.,
останалите момчета от компанията издърпали подсъдимият, за да спре да
нанася удари. Аз ще акцентирам върху две изречения, които бяха посочени от
разпитаните пред първата инстанция свидетели. И това е свидетелят К., който
казва: „Ние се намесихме, за да ги разтървем. Раздърпахме ги да не се
закачат“. А свидетелят Е.А. сочи: „Тогава Д. удари с юмрук Д. в областта на
окото, мисля около дясното око го удари Д.. Аз застанах пред Д. и му казах:
Стига! До тук!“, след като се е обърнал към Д. и е видял, че последният се е
държал за разкървавеното си око.
Районният съд обаче е възприел коренно различна фактическа обстановка,
като е посочил, че тъжителя е започнал да псува и обижда подсъдимият, че К.
хванал за дрехите подсъдимият и го блъснал, че К. отново се нахвърлил върху
4
него, но Д. се изправил и не му дал възможност да го хване отново, като го
ударил с юмрук по главата от дясно. Всичко това говори за едно изкривено
обсъждане на събраните пред първата инстанция писмени доказателства. За
това какви наранявания са причинени на тъжителят пред първата инстанция и
жалбоподател в настоящата, говорят редица писмени документи, които са
представени и приети като доказателства по делото. Това са фиш за спешна
медицинска помощ, медицинска бележка от д-р С., амбулаторен лист от
30.10.2023г., епикирза от Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „Александровска“, медицинско свидетелство от д-р К. и етапна
епикриза. Анализът на тези доказателства установява вида на нараняванията и
това,ч е тъжителят е потърсил първа помощ в Център за спешна медицинска
помощ. От анализът на тези доказателства безспорно се установява, че 2-3 дни
по-късно, а именно на 05.09.2023г. тъжителя е постъпил за лечение в
психиатрично отделение, като е изписан на 17.10.2023г. в стабилизирано
състояние на фона на нервно-липтично лечение. Сочи се, че след изписването,
пострадалият е без значима симптоматика, освен лека психомоторна
забавеност и степенно нарушение. Всичко това оборва доводите, които бяха
изтъкнати пред първата инстанция, а именно, че наказателния процес е
иницииран единствено от родителите на пострадалия, което не е така, защото
и самите свидетели, приятели на страните по делото, потвърдиха че веднага
след нанесените удари, тъжителят е заявил, че ще потърси правата си по
съдебен ред. В настоящият случай считам, че решаващия състав не е
процедирал правилно, следвайки и анализирайки медицинската документация
относно медико-биологичния характер на телесната увреда, последващите
усложнения, които са настъпили по отношение на здравето на пострадалия,
дори и влошеното му психическо състояние в резултат на е което е постъпил
за едно над 40 дневно лечение в медицинско заведение и метода на
житейската логика говорят за това, че на тъжителят се нанесени травми,
такива за които споменаха довените от него свидетели и които се претендират
в тъжбата, която е отправена до Районен съд – Гоце Делчев. Всички
доказателства, взаимно допълващи се от логичната връзка, обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност установяват именно авторството, времето,
мястото и механизма на извършване на престъплението, конкретните телесни
увреждания на пострадалият К. от страна на подсъдимият. Още повече, че
самият подсъдим не отрича нанасянето на такива удари. Изпълнителното
деяние на типичното престъпление телесна повреда се характеризира с
въздействие върху организма от друго лице. Считам, че от обективна и
субективна страна деянието е изяснено конкретно и считам, че от субективна
страна деянието е осъществено от подсъдимият с пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2, защото същият е съзнавал, че действията си ще причини на
пострадалия телесна увреда, предвид насочеността на удара, който е отправил.
Същевременно районния съд неоснователно и в противоречие със събрания
доказателствен материал е приел, че Д. е действал в условията на неизбежна
отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, именно за да защити себе си от
непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия К.. Макар
и пострадалият същата вечер да е блъснал на земята подсъдимият и то с цел
5
да се защити, както посочих по-рано, към момента на причиняване на
телесната повреда от страна на подсъдимият, нападението е било вече
преустановено. Още повече, че в самото допълнение към въззивната жалба
сме изложили съображения, че няма как да се приложи разпоредбата на чл.12,
ал.1 от НК, като деянието, което е осъществено от страна на пострадалият не
съответства на степента на нападение. Видно е, че имаме телесно увреждане.
Видно е от медицинските документи неговата степен, състоянието в което е
приведен пострадалият, видно е, че от страна на тъжителят спрямо
подсъдимият няма отправени със същият интензитет наранявания. Единствено
едно блъскане с цел защита. Именно поради това всичко, уважаеми окръжни
съдии, аз считам, че жалбата ни е основателна и следва да бъде уважена, а
жалбата, която е депозирана от страна на подсъдимият, следва да бъде
оставена без уважение, защото единственото правилно посочено във
въззивната жалба, което се потвърди и в днешното съдебно заседание от
процесуалният представител на подсъдимият, че е присъдено едно
обезщетение, което е, цитирам: „символично“. Обезщетението обаче което се
дължи, следва да е пряка и непосредствена последица от увреждането, което
съдът не е обсъдил, не е споделил. Пострадалият в настоящото производство
ясно е посочил обстоятелствата, които са довели до причиняване на телесната
повреда, техният резултат. Установил ги е със събраните по делото
доказателства, от които следва да се направи извод за накърняване на неговите
неимуществени блага, а съдът по вътрешно убеждение следва да определи
едно справедливо обезщетение. В този смисъл моля да постановите съдебният
си акт, като заявявам, че претендирам присъждане на разноски пред двете
инстанции.
АДВ. П.: Уважаеми окръжни съдии, съгласно разпоредбата на НПК при
пледоариите защита следва да се позовава единствено и само на факти и
обстоятелства, които са събрани в хода на процеса. Пред настоящия съдебен
състав, повереника на частният тъжител изложи нещо, което не отговоря по
никакъв начин на доказателствата, които са събрани в хода на производството.
Като особено впечатление ми направи, че през цялото първоинстанционно
производство се наблягаше на това обстоятелство, че видите ли подсъдимият е
ударил пострадалият с юмрук, в който е имало бокс. Такива доказателства в
хода на цялото съдебно производство, в хода на проверката, която е
предхождала съдебното производство, категорично не се събраха. Дори на
против – аз го отбелязах и в правата инстанция. Ако обърнете внимание в
проведената проверка, в докладната изрично е записано, мисля че не в
докладната, а в постановлението за отказ да се образува, изрично е записано,
че жалбоподателят е твърдял, че е бил ударен с бокс и за да удостовери това
обстоятелство, е отишъл в магазина и е купил бокс, и е казал, че е бил ударен с
този бокс. Тава нещо го има събрано в кориците на делото. Така че колегата да
се позовава на обстоятелства, които категорично не са събрани по
установения ред, даже напротив, е най-малкото недопустимо. От друга гледна
точка, уважаеми окръжни съдии, аз категорично и без всякакво съмнение
считам, че постановената присъда от Районен съд – Гоце Делчев категорично в
6
наказателната й част е абсолютно правилна, абсолютно законосъобразна,
абсолютно постановена в пълно съответствие със събрания по делото
доказателствен материал. И във въззивната жалба, и в днешното съдебно
заседание, повереника на частичният тъжител казва, че видите ли
подсъдимият е обиждал пред деня по социалните мрежи, предишните дни е
нанасял обида на тъжителя. Аз доколкото имам спомен, сега нарочно си
погледнах и частната тъжба, обвинението за извършено от клиента ми
престъпление по чл. 143 конкретно, че на същата дата и час, т.е. на
02.09.2023г. около 21:00 е нанесена обидата, след което е нанесен и удара.
Изобщо не се споменава и не се твърди, че подсъдимият е нанасял някакви
обиди през деня или пред предходните дни. Всичко касае 02.09.2023г., 21:30
часа в местността, някаква беседка Т.. Категорично заявявам и от материалите
по делото е ясно, че нито едно доказателство не се събра за това, че
подсъдимият е обидил по какъвто и да е било начин частният тъжител. Още
по-малко с думите, които са визирани в частна тъжба: „Ще те ***, ****!“.
Такова нещо нито един от разпитани свидетели, включително и от майката, за
която се искаше повторен разпит в днешното съдебно заседание, дори не е
загатнала при разпита си пред първоинстанционния съд. Така че какво да
обсъжда съда в детайли доказателства, които не съществуват. Няма и едно
доказателство за това, че е осъществен състава на чл.146, ал.1 от НК, в нито
едната му част. Напротив – от разпита на всички очевидци, които са разпитани
по делото се установява, че не подсъдимият е псувал, а в същност псувните са
били нанасяни от частният тъжител. Не случайно всички свидетели, които са
разпитани по делото заявяват – още със слизането от колата, К. започна да
псува Д. Д. и тръгна към него. Нямо нищо вярно и никакви доказателства не
са събрани в посока, че видите ли подсъдимият е обиждал К., за това К. просто
се е опитал да го задържи по-далече от себе си. Няма такова нещо. Всички
свидетели, които са очевидци заявиха, че още със слизането, той го псува,
тръгва към него и го блъска. Блъскайки го, подсъдимият пада на земята.
Всички свидетели, които са разпитани са били на въпросната местност, казаха:
„Добре, че не си удари главата, защото зад него имаше камъни “. А
представете си, че беше си ударил главата в камъните и беше останал на
место. Уважаеми окръжни съдии, не бива да пропускате факта и
обстоятелствата, че същия ден 02.09.2023г. този случай е бил предхождан от
други 2 случая, при които частният тъжител е обиждал и блъскал, и се е
опитвал с думи да търси нож от единият от свидетелите, мисля че беше
свидетеля А., за да заколи Д.. Вечерта на 02.09.2023г. в 21:30 часа, лицата са се
събрали по изричното желание на частният тъжител. Това бил третият път, в
който К. е посегнал на моя клиент. И не случайно, мисля че в последната дума,
която беше дадена на моя клиент, той заяви: „Писна ми от цялостното
поведение на частният тъжител“. Затова, по простата причина за да
предотврати и евентуален по-нататъшен опит за удар, той ставайки от земята
удря с ръка в лицето частният тъжител. В нито един момент подсъдимият не
отричал това обстоятелство. Той изрично е заявил и твърди това, и нашата
теза, че всъщност ако е нямало противоправно поведение от страна на
частният тъжител, нямаше да има ответен удар. Не можеш с едно
7
противоправно поведение – ти тръгваш, обиждаш, блъскаш, лицето пада и ти
какво очакваш! Отделно от това, в днешното съдебно заседание и през цялото
производство пред първата инстанция, и най-вече майката на тъжителят,
застъпват една теза, която аз логика в нея не намирам. Единствена логика,
която логика, която намирам е да бъде присъдено обезщетение по-големи
претърпени неимуществени вреди. Пак спираме до присъждане на
обезщетението. Тази сума трябва да е по-голяма. Затова казваме, че той е
претърпял изключително големи вреди от едва ли не нападението на моя
клиент. Искам да обърна внимание на уважаемия съдебен състав, че Моя
доверител също предяви тъжба срещу К., но тя беше прекратена поради това,
че вещото лице заяви, че К. поради психичното си състояние, не може и не е
годен на участва в наказателен процес. Протоколът, който е по другото дело,
беше представен и приет по настоящото производство от
първоинстанционния съд, където вещото лице, онова разпитано съдебно
заседание изрично заяви, че лицето не е годно да участва поради заболяването
си в наказателен процес. Това беше и причината, поради която ние си
оттеглихме изрично тъжбата срещу него. Имайки предвид характера на
заболяването на К., това е заболяване, което не възниква така от само себе си,
нито възниква в някакъв конкретен момент. Това е заболяване, което вероятно
преди да се прояви в пълната си степен и сила, вероятно води месеци или
години преди това. Категорично има доказателства, че по всяка вероятност К.
е страдал от такова психично заболяване. Да заявява майката в съдебно
заседание, че удара който клиентът ми е нанесъл на нейния син е отключил в
по-пълна степен заболяването на нейният син, е абсолютно несъстоятелно.
Разбирайки, че е майка, донякъде я оправдавам. Но в крайна сметка да
хвърляш вина на едно друго младо момче, че той е причината за заболяването
сина ти, е некоректно. Тя е майка, разбирам. Категорично състоянието на
частният тъжител, за който каза, че състоянието му е изключително тежко и в
мотивите си районния съд не е обсъдил здравословното състояние към
момента на деянието, нито след това в по-тежко състояние е изпаднал
клиентът ми. Считам, че това е абсолютно несъстоятелно. Съдът е обсъдил
всичко. Не отговаря на фактологията, че в мотивите си съдът не е обсъдил
коректно всички събрани доказателства, а е обсъдил само свидетелите, които
са ангажирани от страна на подсъдимият. Няма такова нещо. По искане на
частният тъжител беше ангажиран едни свидетел, мисля че беше Ю.Д., който
е бил очевидец на ситуацията. Момчето дойде и заяви това, което е било. И
това е всъщност, което съдът е възприел. И този свидетел заяви, че ако К. не е
проявил такава агресия по отношение на моя клиент, нямаше…/не довършва
изречение/. Той е бил първопричината за да се стигне до там. Защото Д. Д. по
никакъв начин нито с думи, нито с действие е дал повод на К. да го блъсне, в
резултат на което той да падне.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционния съд не е направил
необходимото да установи обективната истина, тъй като не са разпитани
лицата, очевидци на инцидента. Там са присъствали 6-7 човека. От тези 6-7
човек, 3-ма очевидци са разпитани. Това, че показанията не се харесват на
процесуалният представител на частният тъжител, е нещо различно. Майката
8
и бащата, които са разпитани по делото в първоинстанционното производство,
не са очевидци. Те препредават нещо, което на тях им е е съобщено. И въпреки
всичко, при разпита си те не предадоха точно и коректно това, което
момчетата са споделили с тях. Защото момчетата казаха много неща, които са
много различни от това, което споделиха и двамата родители.
Уважаеми окръжни съдии, не отговарят на фактите и твърденията във
въззивната жалба, че видите ли са събрани много и противоречиви
доказателства по делото. Никъде противоречиви доказателства по делото не са
събрани. Всички доказателства, които са събрани и на които почива
оправдателната присъда, са събрани и са еднопосочни. В разпита на всички
свидетели очевидци, свидетелите Е.А., О. К. и Ю.Д., с малки детайли в техния
преразказ, което е напълно нормално, всички са еднопосочни. Причината,
поради която се е стигнало до тук е бил единствено частният тъжител. Като
всичките обяснят, че това поведение е било агресивно по отношение на моя
клиент в продължение на 2-3 преди датата на инцидента, т.е. датата на
инцидента е кулминацията. Както казаха свидетелите, самият тъжител заявява
и е казал, обвинявайки моя клиент, че той едва ли не е виновен и е търсил
смъртта на майка му. Нещо, което по принцип не е така. Момчета казаха, това
че частният тъжител поради заболяването си възприема нещата по един
съвсем различен начин от своята гледна точка, е нещо много различно. Поради
което ще Ви моля, Уважаеми окръжни съдии, на базата на целият този анализ,
на тези съображения, на събраните гласни доказателства, да отхвърлите
искането, което е направено срещу присъдата в наказателната й част, тъй като
считам, че присъдата е правилна, законосъобразна и е постановена в пълно
съответствие с изискванията на закона и при коректен анализ на събраните
доказателства. Ако частният тъжител е имал други очевидци и е искал да се
съберат, да се ангажират други доказателства гласни на очевидци, той е имал
възможност да го направи това в първата инстанция, след като е изслушал
всички свидетели. В последното съдебно заседание би могло да направи ново
искане да се ангажират други доказателства и да ги ангажира. Не са
ангажирали просто защото са знаели, че такива няма. С оглед на което ще Ви
моля да потвърдите като правилна и законосъобразна постановената и
атакувана от частният тъжител присъда.
В същото време по отношение на въззивната жалба, която сме депозирали
срещу присъдената сума по единия от гражданските искове, ще Ви моля да
уважите тази въззивна жалба и да отмените присъдата в гражданската ъ част,
досежно обстотяелството, че клиентът ми е осъден да заплати 300 лева
граждански иск и разноски в размер на 300 лева, както и съответната
държавна такса. Както и заявих в началото, принципното ни становище е, че
след като има постановена една оправдателна присъда и съдът е постановил,
че подсъдимият е невиновен в така повдигнатото му обвинение, считам, че
подсъдимият не следва да бъде осъждан да заплаща каквото и да било на
частният тъжител, за който е установено, че същият има едно протовоправно
поведение. Считам, че първоинстанционния съд правилно е приложил
разпоредбата на чл.12 от НК, като е приел, че действително действията, които
е извършил моя клиент са в хипотезата на чл.12, а именно неизбежна отбрана.
9
Поради което и с оглед на казаното, ще Ви моля да постановите вашия
съдебен акт. Моля да бъдат присъдени всички сторени пред настоящата
инстанция разноски от моя клиент.
АДВ. К./реплика/: Във връзка с изложеното в днешното съдебно заседание от
процесуалният представител на подсъдимият, с който се направи анализ на
здравословното състояние на доверителят ми и това,ч е се посочи, че най-
вероятно неговото поведение и здравословното му състояние датирало месеци
преди заболяването, моля да имате предвид посоченото здравословно
състояние в етапната епикриза от кога датира и второ – показанията на
свидетелите, които са разпитани на 05.07.2024г., които обясняват, че Ю. е бил
там, но не са забелязали някаква промяна в поведението на Д. преди удара и
това, че същите тези деца, свидетели, са предупредили родитете на
доверителят ми, че последния ден поведението на тъжителя е било променено.
Това оборва твърденията, че месеци и години преди това е датирало
влошеното здравословно състояние на доверителят ми.
В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯТ Д. : Съгласен съм с
казаното моя адвокат. Искам да добавя за въпросната вечер, че ако Д. не ме
беше блъснал и да падна да се ударя, както не съм го удрял първите два пъти,
така нямаше да го ударя вечерта.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Да бъда признат за невинен.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за достатъчно изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 16:15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10