Мотиви към присъда по НОХД № 3233/2020 г. по описа на СГС,
Наказателно отделение, 21 с-в
Софийска градска прокуратура
е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия И.Н.А. за извършено
престъпление по чл.343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК за това, че на 26.01.2019 г., около 00:20 часа, в гр. София, на
бул. „Ботевградско шосе“, в района на № 247, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „525 Д”, с регистрационен № ******,
с посока на движение от кв. Враждебна към ж.к. Левски, нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл. 21, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“, като при
наличието на пътен знак В 26, забраняващ движение със скорост по-висока от 70
км/ч, се движил със скорост около 98 км/ч и изгубил контрол над автомобила,
който напуснал пътното платно вдясно и се ударил в метален стълб от уличното
осветление, при което по непредпазливост причинил смъртта на М.И.В. с ЕГН **********,
след което избягал от местопроизшествието.
Производството
пред първата инстанция е протекло по реда на глава XXVII от НПК в хипотезата на
чл. 371 т. 2 НПК, съобразно направеното искане от подсъдимия и защитника му.
След разясняване на правата и последиците по чл. 372, ал. 1 от НПК, подсъдимият
И.Н.А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти. С определение от 29.10.2020 г., след преценка, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка е безспорно доказана и са установени
времето, мястото и начина на извършване на престъплението от подсъдимия.
Намира, че направеното от последния самопризнание се подкрепя от събраните в
хода на наказателното производство доказателства и не оставя съмнения относно
неговата съпричастност към извършеното престъпление. Прокурорът застъпва тезата,
че подсъдимият е употребил алкохол преди произшествието и именно това е
причината, поради която е избягал от местопроизшествието, с оглед на което моли
съда да признае подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.
3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Представителят
на СГП прави анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
и предлага съда да определи на подсъдимия наказание 6 години „лишаване от
свобода“, което на основание чл.58а,
ал.1 НК да бъде намалено с една трета до 4 години „лишаване от свобода“ и така
определеното наказание на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно
при първоначален „общ“ режим, както и на основание чл.343г НК на подсъдимия да
бъде наложено и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 7 години.
Повереникът
на частните обвинители И.К.В., Н.Д.К. и Д.И.В. – адв. С., поддържа повдигнатото
от СГП обвинение, като счита същото за коректно. В пространната си пледоария
акцентира върху обстоятелствата от значение за индивидуализацията на
наказанието, като обосновава липсата на предпоставки за приложение на чл. 55 от НК и чл. 66 от НК. В заключение се солидаризира с предложеното от прокуратурата
наказание, като намира същото за адекватно и справедливо.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Т., не оспорва фактическите констатации на прокуратурата с
оглед цялостното признание на фактите в обвинителния акт, като отбелязва, че в
случая е налице несъществено напускане на местопроизшествието поради изпадане
на подсъдимия в шок, а не поради наличие на умисъл да се укрие. Пледира за наличие на множество смекчаващи
отговорността обстоятелства при индивидуализацията на наказанието, поради което
моли съда да наложи наказание към определения от закона минимум, което да
редуцира с една трета и така определеното наказание да отложи при условията на
условно осъждане с определен от закона минимален изпитателен срок.
Подсъдимият
А., в лична защита, признава вината си и изразява съжаление за извършеното.
Моли съда за снизхождение, като заявява, че животът е пред него, има какво да
промени и да постигне. В предоставеното му право на последна дума моли за
минимално леко наказание.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372,
ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, Софийски градски съд, на основание чл. 14 и
чл. 18 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт:
На
26.01.2019 г. около 00:20 часа, в гр.София, подсъдимият И.Н.А. управлявал лек
автомобил марка „БМВ“, модел „525 Д“, с рег. № ******, по бул. „Ботевградско
шосе“ в посока от кв. Враждебна към ж.к. Левски. Автомобилът бил собственост на
фирмата на бащата на подсъдимия - св. Н.И.А. – „А.Б.БГ“ ЕООД“. В автомобила,
освен водача А., били пътниците И. Ю.Х., който седял на предната дясна седалка
до водача, и М.И.В., който седял на задната седалка.
Времето
било през тъмната част на денонощието, булевардът бил осветяван от улично
осветление, валял сняг, видимостта била намалена вследствие снеговалежа,
пътното платно било с асфалтово покритие, заснежено, без неравности и наклон.
Подсъдимият
А. се движел в крайна лява лента за движение и приближавал към района на бул. „******,
като по пътя задминал движещия се в средната пътна лента в същата посока лек
автомобил на „СОТ 161“, управляван от св. Т.П.Т..*** в района на № 247, където
се намирала сградата на „Т.“ ЕООД, бил прав, предназначен за движение на ППС в
двете посоки, като движението във всяка от тях се извършвало по отделно пътно
платно. Двете пътни платна на булеварда били разделени от разделителен остров
със затревена площ. Пътното платно по посоката на движение на л.а. БМВ, било с
широчина 14.10 метра, и се състояло от три пътни ленти, предназначени за
движение в една посока, всяка с широчина по 3.60 метра, разделени с единична
прекъсната линия - пътна маркировка „М3“ по чл. 63, ал. 2, т. З ППЗДвП, и една
пътна лента за принудително спиране вдясно, с широчина 3.30 метра, отделена от
останалите с единична непрекъсната линия - пътна маркировка „М1“ по чл. 63, ал.
2, т. 1 от ППЗДвП. Вдясно от пътното платно имало тротоарна площ с широчина
1.50 метра. Вдясно от тротоарната площ имало тревна площ с широчина 12 метра,
която била с наклон спускане надясно. Вдясно от нея се намирало локално пътно
платно с широчина 7 метра, което започвало в района на сградата на „Т.“ ЕООД.
Вдясно от локалното платно имало тротоарна площ с широчина 1.00 метър.
За
посока на извършените огледи на местопроизшествието била приета посоката на
движение на л.а. БМВ - от кв. Враждебна към ж.к. Левски, а за ориентир била
приета пресечната точка на бул. „Ботевградско шосе“ и мисленото продължение на
втория ъгъл на сградата на „Т.“ ЕООД с адрес „******. На 24.50 метра след
ориентира и на 0.50 метра вдясно от десния край на пътното платно на
бул.“Ботевградско шосе“ бил поставен пътен знак В26 забраняващ движението със
скорост по-висока от 70 км/ч за посоката на движение на л.а. БМВ. В посочения
район на бул. „******, управляваният от подсъдимия А. л.а. БМВ се движел със
скорост около 98 км/ч. В даден момент, при опит за намаляване на скоростта,
подсъдимият А. загубил контрол върху управлението на л.а. БМВ, като автомобилът
загубил напречна устойчивост, завъртял се около масовия си център в посока
движението на часовниковите стрелки и ротирайки се, се отклонил надясно, като
се ударил със скорост от 88 км/ч с дясната си част в областта на задна дясна
врата, в метален стълб на уличното осветление, който се намирал на 55.00 метра
след ориентира и на 0.50 метра вдясно от десния край на платното за движение на
бул. „Ботевградско шосе“.
При
удара автомобила се разделил на две части, а тялото на пътуващия на задната
седалка М.И.В. се разчленило. Под действието на инерционните сили двете части
на автомобила и частите от тялото на пострадалия М.В. продължили движението си,
като по пътя си предната част на автомобила се ударила в дърво намиращо се в тревната
площ вдясно от платното за движение на бул. „Ботевградско шосе“, на 90.00 метра
след ориентира и на 8.40 метра вдясно от десния край на пътното платно, след
което се установила обърната на тавана си върху локалното пътно платно на
139.00 метра след ориентира и на 20 метра вдясно от десния край на пътното
платното на бул. „Ботевградско шосе“. Задната част от автомобила се установила
на 85.00 метра след ориентира и на 16.00 метра вдясно от десния край на пътното
платното на бул. „Ботевградско шосе“. Горната част от трупа на М.В. се
установила на 56.00 метра след ориентира и на 5.50 метра вдясно от десния край
на пътното платното на бул.“Ботевградско шосе“. Долната част на трупа се
установила на 71.00 метра след ориентира и на 17.00 метра вдясно от десния край
на пътното платното на бул. „Ботевградско шосе“.
След
като предната част на автомобила се установила на посоченото място, свидетелят И.
Х.излязъл от нея и помогнал и на подсъдимия И.А. да излезе. Двамата тръгнали да
търсят пострадалия М.В. в посока към мястото на удара.
Свидетелят
С.Й.С., който бил на работа като охранител в складовата база на „Т.“ ЕООД, чул
шума от удара и се приближил, като се покатерил на насип, който се намирал в двора
на базата, в близост до произшествието. На местопроизшествието спрели и
служителите на „СОТ 161“ - свидетелите Т.Т. и И.Е.Б.. Двамата слезли от автомобила
си, видели св. С.и му казали, че малко преди това същият лек автомобил ги е
задминал с много висока скорост. Свидетелите Т. и Б.видели св. И. Х.и подсъдимия
И.А., попитали ги как са, но те не отговорили, след което Т. и Б.си тръгнали,
тъй като получили сигнал от СОТ. Св. И. Х.и подс. А. се приближили до св. С.и
св. И. Х.споделил, че подс. А. управлявал автомобила при произшествието. Св.Х.помолил
св. С.да набере мобилния му телефонен номер за да открие телефона си, С.го
набрал и св.И. Х.открил телефона си.
Св.
И. Х.и подс. И.А. продължили да търсят пострадалия М.В. и видели долната част
от трупа му. След като разбрал, че е причинил смъртта на пострадалия В., подс. А.
избягал от местопроизшествието. Св. И. Х.се обадил на майка си - св.В.С.Х.и
съобщил за възникналото ПТП. Св. Х.а и баща му Ю.Х.незабавно пристигнали на
местопроизшествието с техния лек автомобил „Пежо 307“ с ТРН ******, като заварили
там само св.И. Х.. Ю.Х.закарал с автомобила си св. И. Х.в УМБАЛ „Царица Йоанна
- ИСУЛ“ - гр.София, където същият бил хоспитализиран.
Междувременно
на местопроизшествието пристигнали свидетелите Г.Ц.Г.и И. И.Д.- служители на
екип на 05 РУ-СДВР, които заварили там единствено св.В.Х.а. На
местопроизшествието пристигнали екип на РСПБЗН и екип на ЦСМП, който
констатирал смъртта на М.В., което било отразено в издадения фиш за спешна
медицинска помощ. Свидетелите Г.и Д.установили собствеността на инкриминирания автомобил
и св. В.Х.а ги завела до адреса на св. Н.А. - баща на подсъдимия И.А.. Св. Н.А.
потвърдил, че инкриминираният автомобил се ползва от подс. И.А.. Полицейските
служители и родителите на подсъдимия отишли на местопроизшествието и продължили
да търсят подсъдимия. До приключване на извършваните на местопроизшествието
процесуално-следствени действия подс. А. не бил открит.
Св.
Н.А. и св. Е. Аларгова продължили да го търсят и около 05.30 часа двамата
открили подсъдимия в района на бул.“Владимир Вазов“, на около триста метра от
ресторант „Кентъки“. Св. Н.А. съобщил на органите на МВР, че е открил
подсъдимия и го закарал в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ“ - гр.София, където той
бил хоспитализиран и установен от органите на МВР.
От
заключенията на ВЛ по извършените СМЕ на труп и КМАТЕ се установява, че при
пътно-транспортното произшествие на пострадалия М.И.В. са били причинени
следните травматични увреждания: разчленяване на тялото, размачкване на главата
и гръдния кош, многофрагментно счупване на ребра, прекъсване на гръбначния
стълб на две нива, счупвания на таза, грубо разкъсване на сърцето, белите
дробове, черния дроб, далака, стомаха, червата и пикочния мехур, отворено
счупване на лявата ръка, рана и охлузване на левия крак. От извършените
експертизи се установява, че причината за смъртта на М.В. е несъвместимата с
живота съчетана травма на тялото му и разчленяването на същото, в резултат на
пътно-транспортното произшествие.
От
заключението на ВЛ по извършените СХЕ № А-64/19 и СХЕ № 58/19 по описа на КСМД
- УМБАЛ „Александровска“ ЕАД се установява, че непосредствено преди смъртта си
починалият не е бил повлиян от алкохол, наркотични и силно упойващи вещества.
От
заключението на ВЛ по извършената СМЕ на свидетеля И. Ю.Х. се установява, че в
резултат на пътно-транспортното произшествие на същия са били причинени
контузия на тялото, множество разкъсно-контузни рани на дясното слепоочие на
главата и двете предмишници. Видно от експертното заключение, посочените
травматични увреждания в съвкупност са причинили на пострадалия И. Х.временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От
заключението на ВЛ по извършената КМАТЕ се установява, че скоростта на л.а. „БМВ“
в района на произшествието е била от порядъка и не по- малка от 98 км/ч, а в
момента на удара в металния стълб е била 88 км/ч. При извършената експертиза се
установява, че причина за отклоняване на л.а. „БМВ“ надясно и последвалия удар,
е субективното поведение на водача И.А., изразяващо се в действие или
бездействие с органите за управление на автомобила, както и избраната скорост
на движение за конкретните пътни условия - снеговалеж и заснежена пътна
настилка. Видно от заключението на ВЛ, при правилни действия на подсъдимия А. с
органите за управление на автомобила, съобразени със заснежената пътна
настилка, загуба на контрол върху управлението на автомобила и произшествие не
биха настъпили.
От
заключението на ВЛ по извършената допълнителна АТЕ се установява, че при
управление на л.а. БМВ, преди да загуби напречна устойчивост, с разрешената за
пътния участък скорост от 70 км/ч, при същия или подобен механизъм на страничен
удар в неподвижно препятствие - метален стълб, не би се получило разделяне на
купето на автомобила на две части и няма да настъпи разчленяване на тялото на
пътника, возещ се на задната седалка.
Описаната
в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по
обвинителния акт от подсъдимия, подкрепено от събраните в досъдебното
производство доказателства, закрепени в писмените доказателства и гласните и
писмени доказателствени средства и способите за събиране и проверка на
доказателствен материал, проверени от съда при постановяване на определението
му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно: показания на свидетелите: Н.Д.К. /л.69/;
И.К.В. /л.66/; И. Ю. Х./л.74, л.243/; В.С.Х./л.246/; Е. Б. А. /л.247/; Н.И.А.
/л.83/; Т.П.Т. /л.82/; И.Е.Б. /л.81/; Д. В. Г. /л.80/; С.Й.С. /л.77- 78/; М. В.
Ц. /л.248-249, л.278-279/; А. Б. А. /л.250/; П. А. Д. /л.254/; А. К. Г.
/л.253/; Г. Ц. Г./л.251/; И. И.Д./л.252/; протоколи за оглед на
местопроизшествие, скици и фотоалбуми към тях; протокол за оглед на ВД и албум;
изготвените по делото експертни заключения по извършените експертизи: СМЕ на
труп № 64/2019г. по описа на КСМД при УМБАЛ Александровска /л. 100-102/; СХЕ
А-64/2019 и № 58/2019 по описа на КСМД при УМБАЛ Александровска на проби от
кръв от трупа на М.В. /л. 103- 104/; СМЕ по писмени данни за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на обвиняемия И.А. /л. 111-113/; СМЕ по
писмени данни за установяване телесните увреждания на свидетеля И. Х./л.
115-116/; АТЕ на л.а. БМВ /л. 118-120/; КМАТЕ /л.85-95/; СХТЕ изх.№
И-3538/28.03.2019 г. по описа на ВМА на кръвна проба от подс. А. /124-125/, СХТЕ
изх.№ И- 3771/03.04.2019г. по описа на ВМА на кръвна проба от св.И. Х./133-
134/; Допълнителна АТЕ /л.255-267/; справка ДНС 112; констативен протокол на О
„ПП” - СДВР, справка от 0„ПП” - СДВР /л. 143-144/; справка Управление и анализ
на трафика - СО, справка за собственост на л.а.БМВ /л.159-160/; удостоверения
за наследници и родствени връзки; препис - извлечение от акт за смърт; справка
и медицински документи за нараняванията и проведеното лечение на пострадалия И.
Х.в УМБАЛ“Царица Йоанна - ИСУЛ“ - гр.София; справката за съдимост на подсъдимия
и др.
Съдът
намира, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно категорично и непротиворечиво
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради
което изцяло основава на тях своите фактически изводи. Направеното от
подсъдимия признание на фактите кореспондира изцяло със събраните на
досъдебното производство доказателствени материали.
В
конкретният случай фактите са безспорни, същите се установяват по несъмнен и
категоричен начин, както от гласните доказателствени средства, които са
непротиворечиви и взаимнодопълващи се, така и от приложените по делото писмени
доказателства и заключенията на приетите експертизи. В тази връзка съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които с оглед на
възприятните си възможности възпроизвеждат факти и обстоятелства, пряко и
непосредствено възприети от тях преди процесното пътно-транспортно
произшествие, при реализиране на същото и непосредствено след това. Липсва спор
относно времето и мястото на настъпване на ПТП, водача на автомобила и
пътниците в него, както и настъпилия резултат по отношение на М.В.. Тези факти
се установяват безспорно от показанията на разпитаните свидетели и от
протоколите за оглед на местопроизшествие. Положението, в което са намерени автомобила
и трупа след настъпване на ПТП, е описано подробно в съставените протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с албуми и скици към тях, констативен
протокол и фиш за спешна медицинска помощ.
В
доказателствената съвкупност не е налице каквото и да е противоречие относно
обстоятелството, че след настъпването на ПТП, подсъдимият А. е избягал от
местопроизшествието, като за това са налице категорични сведения, както от
свидетелите И. Х.и В.Х.а, така и показанията на отзовалите се на сигнала
полицейски служители и свидетелите Е. и Н.А., които са предприели търсене и са
го открили в ранните сутрешни часове.
Съдът
кредитира заключенията изготвените експертизи като пълни, ясни, обосновани и изготвени от
компетентни вещи лица в съответните области. От заключението на СМЕ се
установява причината за смъртта на М.В. – несъвместима с живота съчетана травма
на тялото и разчленяване на същото. Заключенията на допълнителната АТЕ и КМАТЕ изясняват
механизма на настъпване на ПТП и дават категоричен отговор за скоростта на
движение на автомобила към момента на удара, възможностите на водача за предотвратяване
на произшествието и вредоносните резултати и установяват причинно-следствената
връзка между настъпилото ПТП и причината за смъртта на пострадалия В..
Съдът
кредитира изцяло протоколите за извършени процесуално-следствени действия, доколкото
видно от съдържанието им, действията са извършени съобразно изискванията на НПК
и протоколите от тях представляват годно доказателствено средство.
Съдът
кредитира и писмените доказателства, доколкото същите спомагат за изясняване на
обективната истина и установяват по несъмнен начин фактите, за които се отнасят.
Изводите си за липсата на нарушения по ЗДвП и чистото съдебно минало на
подсъдимия съдът основа на приложените по делото справка-картон на водача и
справка за съдимост.
След
анализ на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделено, съдът
достигна до извод, че с деянието си подсъдимият А. е осъществил престъплението
по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което е обвинен, съгласно внесения обвинителен акт.
От
обективна страна за това, че на 26.01.2019 г., около 00:20 часа, в гр. София,
на бул. „Ботевградско шосе“, в района на № 247, подсъдимият А.е управлявал МПС
- лек автомобил марка „БМВ”, модел „525 Д”, с регистрационен № ******, с посока
на движение от кв. Враждебна към ж.к. Левски, т.е. е имал качеството водач по
смисъла на параграф 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, поради което е бил длъжен да спазва
предвидените в ЗДвП задължения за водачите на МПС, включително и тези по чл.
20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“ и чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП:
„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“ и пътен знак В 26, забраняващ движение със скорост
по-висока от 70 км/ч. В района на № 247 подсъдимият се
движел в лявата от трите ленти със скорост не по-ниска от 98 км/ч, която
скорост е над позволената от 70 км./ч. за посочения участък. При опит за
намаляване на скоростта подсъдимият загубил контрол върху управлението на
превозното средство, автомобилът се завъртял около масовия си център в посока
на движението на часовниковите стрелки и ротирайки се, се отклонил вдясно, като
се ударил със скорост от 88 км/ч с дясната си част, в областта на задна дясна
седалка в метален стълб на улично осветление. При удара автомобилът се разделил
на две части, които под действието на инерционните сили, продължили движението
си, а вследствие на кинетичната енергия намиращият се на задната седалка пътник
М.В. получил следните травматични увреждания: разчленяване на тялото,
размачкване на главата и гръдния кош, многофрагментно счупване на ребра,
прекъсване на гръбначния стълб на две нива, счупвания на таза, грубо разкъсване
на сърцето, белите дробове, черния дроб, далака, стомаха, червата и пикочния
мехур, отворено счупване на лявата ръка, рана и охлузване на левия крак.
Съгласно
заключенията на приетите АТЕ причина за отклоняване на автомобила вдясно и
настъпилия удар е субективното поведение на водача на л.а. „БМВ“ при
конкретните пътни условия, изразяващи се в действие или бездействие с органите
за управление на автомобила, както и избраната скорост на движение за
конкретните пътни условия – снеговалеж и заснежена пътна настилка, като при
правилни действия на водача с органите за управление на автомобила, съобразени
с пътната настила, загуба на контрол върху управлението на автомобила не би
настъпила, а при скорост в рамките на 43 км/ч и по-ниска, дори и при загуба на
контрол върху управлението на автомобила, последният би спрял преди да достигне
металния стълб и произшествие не би настъпило. Следователно именно превишената
скорост, с която подсъдимият А. е управлявал лекия автомобил не му е позволила
своевременно да спре и да предотврати настъпването на ПТП, поради което е
налице изискуемата причинно-следствена връзка между извършените нарушения на
разпоредбите на чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП и настъпилото
ПТП. Налице е и пряка причинно-следствена връзка между реализираното ПТП и
настъпилата смърт на М.В., като видно от заключенията на СМЕ и КМАТЕ получената
при удара съчетана травма на тялото и разчленяване на същото е несъвместима с
живота.
От
обективна страна е налице и квалифициращото деянието обстоятелство деецът да е
избягал от местопроизшествието. Установи се, че подсъдимият А. е нарушил
задължението си да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането
на компетентните органи на МВР, като се наложило издирването му и същият е бил открит
от свидетелите Алагрови няколко часа след инцидента.
От
субективна страна - подсъдимият е действал при форма на вина несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК - не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че движейки се със скорост над разрешената от 70 км./ч. при конкретните
пътни условия – в тъмната част на денонощието, при снеговалеж и заснежена пътна
настилка, е възможно да загуби контрол над управляваното от него МПС, да не
успее да спре своевременно и да предотврати настъпването на пътен инцидент.
По
изложените съображения, съдът приема, че подсъдимият А. е извършил
престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
За
престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, в закона е
предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три до петнадесет години,
както и кумулативното налагане на наказание „Лишаване от право по чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК“. При определяне на наказанието, съдът съобрази разпоредбата на
чл. 373, ал. 2, пр. 2 от НПК, която го задължава, ако постанови осъдителна
присъда в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК, да определи наказанието при
условията на чл. 58а от НК.
При
индивидуализацията на наказанието на И.А. съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало и факта, че същият до
настоящия момент няма каквито и да е било криминални прояви; на следващо място
липсата на нарушения и наказания по ЗДвП; изключително добрите характеристични
данни, очертаващи го като достоен член на обществото; както и младата му
възраст и незначителен житейски опит. Съдът намира, че направеното в хода на
производството самопризнание не би могло да се приеме като самостоятелно смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото същото е било взето в предвид от закона
при диференциране на наказанието, а освен това не е допринесло значително за
разкриване и доказване на конкретното престъпление.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете младата възраст на
починалото момче, което е едва на 20 години и реално настъпилата лека телесна
повреда на още едно лице. Съдът намира, че в случая няма как да отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство употребата на алкохол от водача, тъй като подобен
факт нито е описан в обстоятелствената част на обвинителния акт, към която
фактология съдът е длъжен да се придържа, нито пък е доказан от събраните по
делото доказателства.
При
така установените обстоятелства съдът намира, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК и за определяне на наказание лишаване от
свобода под най-ниския размер, предвиден в закона. Не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства или някое изключително такова, като
според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени
от закона, към минималния размер, би отговаряло на целите на генералната и
специалната превенция по българското наказателно право.
Съдът
намери за най-подходящо по отношение на подсъдимия А. наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от четири години и шест месеца, като с оглед особеностите на
конкретния случай, този размер ще окаже в необходимата степен поправително и
продължително възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и
останалите членове на обществото.
С
оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК за приложение на чл.
58а, ал. 1 от НК съдът намали така определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест
месеца с една трета и наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от три години.
Според
настоящия състав за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправяне
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното
наказание, поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му следва
да бъде отложено за срок от пет години. За да бъде поправен и превъзпитан
подсъдимият не се налага изолирането му от обществото и поставянето му в
затворническа среда. Тези цели в настоящия случай могат да бъдат постигнати и
със самия факт на осъждането му, изразяващ отрицателната оценка за извършеното
от подсъдимия, както и с определянето на максималния изпитателен срок, който ще
го стимулира към поведение, съобразено със законите и обществените интереси,
като в случай на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и
отложеното наказание.
На
основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът лиши подсъдимия от
правото да управлява МПС за срок от 5 /пет/ години, като намира, че кумулативно
наложеното наказание ще допринесе за поправянето на дееца и неговото
превъзпитание към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства
предупредително и възпитателно върху другите членове на обществото.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия А. да заплати в полза на държавата по сметка на МВР
направените по досъдебното производство разноски в размер на 1007.80 лева,
както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: