Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.01.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2181 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 145 от Търговския закон ТЗ/.
Ищцовото дружество „М.Б.“ ООД твърди, че ответникът - А.Ф., е бил избран за негов управител и е вписан като такъв в търговския регистър при Агенция по вписванията. Посочва, че с решение № 1562 от 13.10.2014 г., постановено по т.д. № 8391/2012 г. по описа на СГС, VI – 19-ти състав, е обявена неплатежоспособността на „М.Б.“ ООД и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност. Твърди, че в процеса на събиране на доказателства в хода на производството, образувано по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, е установено, че в счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2012 г. има заприходени дълготрайни материални активи на обща стойност 1 995 000 лв., в т.ч. машини, производствено оборудване, апаратура на стойност 299 000 лв. и други съоръжение на стойност 1 696 000 лв., както и парични средства в общ размер на 753 000 лв., от които 182 000 лв. в банкови сметки и 571 000 лв. наличност на каса. След откриване на производството по несъстоятелност синдикът на „М.Б.“ ООД- в несъстоятелност установил, че липсва информация за осчетоводените дълготрайни материални активи с балансова стойност от 1 995 000 лв., както и за част от паричните средства, които трябва да са налични в дружеството съобразно счетоводната документация, които са в размер на 71 093, 84 лв. – липсващи парични средства по банкови сметки на дружеството и в размер на 571 000 лв. – липсващи парични средства в касата на дружеството. Синдикът поискал от управителя да му предостави информация за това имущество, както и да му го предаде, което той не е направил съгласно задълженията си по чл. 640, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Ищецът твърди, че констатираните липси са в резултат на действията на А.Ф. по неизпълнение на задълженията му като управител на „М.Б.“ ООД - в несъстоятелност в 14-дневен срок от датата на откриване на производството по несъстоятелност да предостави на съда и на синдика необходимата информация във връзка с дейността на предприятието на длъжника и за имуществото му, което задължение е възникнало на основание чл. 640, ал. 1 ТЗ както и да предостави на синдика в 7-дневен срок от писменото искане информация относно състоянието на имуществото и търговската дейност на „М.Б.“ ООД към датата на поискването, както и всички свързани с това документи, което задължение е възникнало на основание чл. 640, ал. 2 ТЗ. Поради изложеното счита, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на А.Ф. на основание чл. 145 ТЗ и моли последният да бъде осъден да му заплати сумата от 2 637 093,84 лв., представляваща стойността на причинените на „М.Б.“ ООД- в несъстоятелност имуществени вреди в резултат на нарушението на задълженията на управителя, произтичащи от органното правоотношение, които се изразяват в балансовата стойност на липсващото имущество, собственост на дружеството. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – А.Ф., не заявява становище по основателността на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна
следното:
В чл. 145 ТЗ е уредена специална имуществена отговорност на управителя, която произтича от съществуващите между последния и дружеството с ограничена отговорност два вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решение на върховния орган на дружеството за избиране на управител. Предпоставка за реализиране на тази отговорност е наличието на взето от върховния орган на търговското дружество, което в дружество с ограничена отговорност е общото събрание на съдружниците, решение да предприеме действия по ангажиране на имуществената отговорност на управителя за неизпълнение на задълженията му, произтичащи от мандатното и органното правоотношение между него и дружеството. Само върховният орган на юридическото лице – търговец има правомощието по закон да прецени дали да търси обезщетение за причинени от действията на управителя имуществени вреди или да го освободи от отговорност за извършените от него действия, включително такива, които са противоправни и от които са причинени вреди на търговското дружество. Тези правомощия на общото събрание на съдружниците в ООД произтичат от разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 8 ТЗ. Ето защо и наличието на решение на общото събрание на съдружниците на дружеството-ишец по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ представлява специална абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения срещу управителя иск с правна квалификация чл. 145 ТЗ, за която съдът следи служебно. В този смисъл се е произнесъл ВКС по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 152 от 13.01.2017 г., постановено по т. д. № 2795/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 129 от 02.09.2016 г., постановено по т. д. № 1002/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 115 от 27.11.2012 г., постановено по т. д. № 61/2011 г. по описа на ВКС, II т.о.
В случая при
извършване на преценка за допустимост на предявените искове съдът съобразява,
че по отношение на ищеца „М.Б.“ ООД е открито производство по несъстоятелност,
което е станало с решение № 1562 от 13.10.2014 г., постановено по т.д.н. №
8391/2012 г. по описа на СГС, ТО, 19-ти състав. От момента на откриване на производство
по несъстоятелност на едно търговско дружество, с оглед на целта на това производство
да бъде осигурено попълването и осребряването на масата на несъстоятелността и
справедливото удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелния длъжник, една
част от правомощията, които са имали органите на управление на дружеството,
преминават върху синдика и то още преди да са прекратени правомощията им, което
става с решението, постановено по реда на чл. 711 ТЗ. Това са на първо място
всички тези правомощия, които са свързани с вземане на решение за предявяване
на искове срещу длъжници на несъстоятелното дружество, тъй като от момента на
откриване на производството по несъстоятелност те имат характер на действия,
целящи попълване на масата на несъстоятелността и тяхното предприемане е право
и задължение единствено на синдика съгласно чл. 658, т. 7 и т. 8 ТЗ, който е
този орган, който трябва да осигури справедливото удовлетворяване на всички
кредитори и да следи за спазването на техните интереси, както и за интересите
на самия длъжник. Правомощието на общото събрание на съдружниците в едно дружество
с правноорганизационна форма ООД, предвидено в чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ да вземе
решение дали да предяви иск срещу управителя за ангажиране на неговата
отговорност към дружеството за причинени на последното вреди, е такова, което
цели попълване на масата на несъстоятелността чрез предприемане на действия за
събиране на парично вземане, което е възникнало за него към управителя, поради
което и на основание чл. 658, ал. 1, т. 8 ТЗ от момента на откриване на
производство по несъстоятелност то преминава върху синдика и не е вече в
компетентността на върховния орган на търговското дружество. Ето защо и в
настоящата хипотеза наличието на решение на общото събрание на съдружниците на „М.Б.“
ООД не представлява процесуална предпоставка за допустимост на иска с правна
квалификация чл. 145 ТЗ, предявен от „М.Б.“ ООД – в несъстоятелност срещу
ответника А.Ф..
Този иск е допустим и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност,
като отговори на въпроса дали по делото се доказва да са се осъществили всички
елементи от фактически състав, при който възниква отговорността на управителя
по чл. 145 ТЗ, които са следните: 1) виновно и противоправно неизпълнение на
задълженията на управителя по осъществяване на управлението на търговското
дружество; 2) настъпване на вреди за дружеството; 3) наличие на пряка причинна
връзка между неизпълнението и претърпените вреди.
Ищецът сочи като правопораждащ вземането му за получаване на обезщетение за вреди факт следното деяние, което е извършено от ответника А.Ф. в качеството му на управител, а именно неизпълнение от това лице на задължението, което е възникнало за него на основание чл. 640 ТЗ след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „М.Б.“ ООД – да предостави на назначения синдик информация във връзка с дейността на предприятието и за притежаваното от дружеството имущество, както и да предаде това имущество на синдика.
При извършена от съда служебна справка по партидата на „М.Б.“ ООД в търговския регистър, се установява, че считано от 28.07.2009 г. до настоящия момент като управител на търговското дружество е вписан ответникът А.Ф.. Следователно това е и лицето, в тежест на което са възникнали задълженията за извършване на действия по организиране и ръководене дейността на ищцовото дружество съобразно закона и решенията на общото събрание и което при допуснато неизпълнение на задълженията си в тази връзка, които са определени по съдържание в закона и в договора за управление, носи отговорност по чл. 145 ТЗ.
Наред с типичните задължения, които възникват за управителя при изпълнение на дейността му по организиране на стопанската дейност на търговеца, в чл. 640 ТЗ е предвидено, че в хипотезата, в която по отношение на дружеството, което той управлява, е открито производство по несъстоятелност в негова тежест възникват и специални задължения, които са със следното съдържание: 1) управителят е длъжен в 14-дневен срок от датата на откриване на производството по несъстоятелност да предостави на съда и на синдика необходимата информация във връзка с дейността на предприятието на длъжника и за имуществото му, списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността, нотариално заверена декларация, в която посочва отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците си /чл. 640, ал. 1 ТЗ/, както и 2 ) управителят е длъжен да предостави на съда или синдика в 7-дневен срок от писменото им искане информация относно състоянието на имуществото и търговската си дейност към датата на поискването, както и всички свързани с това документи /чл. 640, ал. 2 ТЗ/. Изводът, че тези задължения възникват точно за управителя на несъстоятелното търговско дружество, а не за някое друго лице, се налага при тълкуване на чл. 640, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 640, ал. 3 ТЗ. След като в чл. 640, ал. 3 ТЗ е предвидено, че при неизпълнение на предвидените в тази законова разпоредба задължения, съдът по несъстоятелността налага глоба на виновните лица, а не на самото дружество-длъжник, то трябва да се приеме, че тези задължения възникват в тежест на определени физически лице, които са оправомощени да извършват действия от името и за сметка на юридическото лице, какъвто по закон е лицето, избрано за управител.
От момента на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството „М.Б.“ ООД, което е станало на 13.10.2014 г. в тежест на управителя А.Ф. е възникнало задължението, предвидено в чл. 640, ал. 1 т. 1 ТЗ да предостави в срок до 27.10.2014 г. на съда и на синдика необходимата информация във връзка с дейността на предприятието на длъжника и за имуществото му.
Установява се, че впоследствие от синдика на „М.Б.“ ООД е отправено до управителя А.Ф. и изрично искане за предоставяне на информация за притежавано от дружеството конкретно имущество, което е осчетоводено във финансовия отчет за 2012 г., което представлява парични средства, налични на каса и по разплащателни сметки в общ размер на 753 000 лв. Това искане е обективирано в съдържанието на нотариална покана с рег. № 333 от 20.05.2015 г., която е връчена на ответника на 03.06.2015 г. От този момент за него е възникнало и задължението по чл. 640, ал. 2 ТЗ, което той е следвало да изпълни в срок до 10.06.2015 г.
Фактът на
неизпълнение на посочените задължения, които са възникнали за управителя А.Ф., е
отрицателен такъв и не подлежи на доказване в гражданския процес, поради което
и в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че надлежно е извършил действията, посочени в нормите на чл. 640,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Доказателства в тази насока няма представени по делото,
поради което съдът приема, че е установено, че А.Ф. не е изпълнил тези задължения,
които са възникнали за него по силата на закона и с оглед качеството му на
управител на „М.Б.“ ООД.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 145 ТЗ не е достатъчно по делото да бъде установено само, че е налице неизпълнение на задълженията на управителя по осъществяване на управлението на търговското дружество, а и че за последното са настъпили вреди, както и че е налице пряка причинна връзка между това поведение на управителя и претърпените вреди.
Фактът, че твърдените от ищеца по вид и размер имуществени вреди са реално настъпили, т.е. че те са се отразили върху патримониума на търговското дружество, подлежи на установяване в процеса при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест за това пада върху ищеца.
В случая се твърди, че вредите, които са претърпени от търговеца в резултат от дейността на управителя представляват по своя вид претърпяна загуба. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, която се изразява в намаляване на актива на имуществото на едно лице в резултат на допуснатото неизпълнение от определен правен субект на възникнало в негова тежест задължение. Когато се твърди, че намаляването на имуществото на търговското дружество произтича от липса на парични средства и други вещи, настъпило вследствие управлението, не е достатъчно да се установи само обстоятелството, че те са били осчетоводени в баланса на дружеството към един предходен момент, за да се счете, че твърдяната вреда е настъпила, а трябва да се докаже, че тези активи действително са излезли от патримониума на търговеца. В тази насока се е произнесъл ВКС по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 142 от 28.07.2017 г., постановено по т. д. № 1945/2016 г. по описа на ВКС, I т.о. В това решение е посочено, че при позоваване на липса на парични средства е необходимо да се извърши пълна проверка на имущественото състояние на дружеството, за да се установи фактическото му състояние и конкретно дали даден актив е наличен или е изразходен, или е трансформиран за придобиване на друг актив и т.н. В мотивите на решението е изяснено и че доказването се извършва или с представяне на писмени доказателства, установяващи извършена в дружеството вътрешната ревизия и инвентаризацията, или чрез изготвяне на експертиза в хода на производството, която обаче следва да извърши цялостна проверка за движението на активите и пасивите на предприятието и то въз основа на счетоводни документи, които са били съставени преди и към момента на причиняването на вредата или откриването й, от които пряко може да бъде установено несъответствие между документалното и фактическото състояние на имуществото на управляваното дружество към релевантния момент от управлението на ответника по иска по чл. 145 ТЗ и, чието съществуване е безспорно между страните по делото.
В настоящото производство са събрани единствено доказателства за това каква е балансовата стойност на дълготрайните материални активи и паричните средства, които са осчетоводени в годишния финансов отчет на „М.Б.“ ООД към 31.12.2012 г., но липсват каквито и да е други доказателства, от които да се установява какво е цялостното имуществено състояние на дружеството в последващ момент, включително такива, доказващи какво е фактическото състояние на активите на дружеството към момента, в който се твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си като управител. Ищецът, върху който лежи тежестта да установи това, първоначално е поставил задача към допуснатата съдебно-счетоводна експертиза да бъде установено каква е касовата и банкова наличност, както и наличността на дълготрайни материални активи към датата на откриване на производство по несъстоятелност и встъпване на синдика в длъжност, но след това се е отказал да поддържа това си доказателствено искане. Трябва да се отбележи, че такава задача не би и могла да бъде изпълнена, доколкото в процеса са направени твърдения, че липсват съставени от дружеството каквито и да било счетоводни документи, които да установяват неговото имуществено състояние след 31.12.2012 г., като не се сочи и от синдика да е извършена проверка за това какво е реално наличното имущество, което е притежавало „М.Б.“ ООД към момента на откриване на производство по несъстоятелност, резултатите от която да са отразени в надлежен счетоводен документ, което е било в неговите правомощия. Липсата на доказателства в тази насока води до невъзможност за съда да направи извод какво е фактическото имуществено състояние на търговското дружество, чието управление е било възложено на ответника и оттам да заключи, че парични средства в размер на 642 093, 84 лв. и материални активи на стойност от 1 995 000 лв. действително са напуснали патримониума му, без да е налице някакво основание за това. Това означава, че е производството не е доказано, че е налице имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба от намаляване на патримониума на „М.Б.“ ООД с имущество на стойност 2 637 093, 84 лв., което е основание за крайния извод, че в полза на това юридическо лице не е възникнало вземане срещу управителя А.Ф. за получаване на обезщетение за вреди на основание чл. 145 ТЗ и предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.
Дори и да се приеме, че твърдените в исковата молба имуществени вреди се доказва, че са настъпили за „М.Б.“ ООД, това не би могло да промени крайният извод, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за тяхното причиняване на основание чл. 145 ТЗ. Това е така, тъй като по делото няма представени никакви доказателства, от които да се установява, че е налице пряка причинна връзка между тези вреди и допуснатото от управителя неизпълнение на задълженията му по чл. 640, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. За да съществува такава пряка причинна връзка, следва да бъде доказано, че единствената причина, поради която имущество на стойност 2 637 093, 84 лв. е излязло от патримониума на юридическото лица „М.Б.“ ООД, са действията на управителя по непредставяне пред синдика на документи относно имущественото състояние на дружеството след постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него. Такава причинна връзка в случая не може да се изведе при анализ на характера на вредите и на вида на неизпълнените задължения. Липсата на определено имущество не представлява закономерна последица от бездействието на управителя да представи информация за него на синдика и съдът по несъстоятелността. Закономерна последица от такова неизпълнение могат да бъдат направени разходи за издирване на това имущество чрез получаване на сведения за него от определени органи или юридически лица, например заплащане на такси за получаване на информация от банки за разкрити банкови сметки и наличности по тях, както и направени разходи за заплащане на възнаграждения на лица, на които е възложено да направят ревизия на налично имущество и др. Такива вреди обаче не се твърди да са претърпени от ищеца и тяхното обезщетяване не се търси в настоящото производство. По делото няма представени и никакви доказателства, от които да се установява, че единствената причина за липсата на парични средства в размер на 642 093, 84 лв. и материални активи на стойност от 1 995 000 лв. в притежание на „М.Б.“ ООД са действията на управителя Ф. по неизпълнение на задълженията му да представи на синдика на дружеството посочената в закона и поискана информация за налично имущество към датата на откриване на производство по несъстоятелност. Следователно в настоящата хипотеза няма как да се направи извод, че е налице пряка причинна връзка между това неизпълнение и вредите, чието обезщетяване се иска. Те може да са причинени от други действия на управителя, например такива по неосигуряване на контрол върху дейността на съответните материалноотговорни лица, от действия на някой субект по изнасяне на вещи и парични средства, по унищожаване на вещи и по разходване без основание на парични средства или в резултат на всякакви друго факти. Това, че в производството не се доказа наличието на пряка причинна връзка между поведението на управителя и настъпилите вреди, което е елемент от фактическия състав на чл. 145 ТЗ, също е основание да се приеме, че в полза на „М.Б.“ ООД не е възникнало претендираното право да получи обезщетение от А.Ф. в размер на 2 637 093,84 лв., което прави предявеният в процеса иск неоснователен и като такъв трябва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото разноски се следват на ответника. Той обаче не е направил искане за тяхното присъждане, поради което съдът не може служебно да възложи такива в тежест на ищеца.
Предвид изхода на делото ищецът „М.Б.“ ООД - в несъстоятелност следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която е освободен съгласно чл. 620, ал. 5 ТЗ. Тя възлиза на сумата от 105 483, 75 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Б.“ ООД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу А.Ф., гражданин на Република Гърция, роден на *** г., с регистриран в Република България адрес като постоянно пребиваващ чужденец: гр. София, ул. ********, иск с правно основание чл. 145 ТЗ за осъждане на А.Ф. да заплати на „М.Б.“ ООД - в несъстоятелност сума в размер на 2 637 093, 84 лв. /два милиона шестстотин тридесет и седем хиляди и деветдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в балансовата стойност на липсващото имущество – парични средства и дълготрайни материални активи, собственост на „М.Б.“ ООД, които вреди са причинени в резултат от неизпълнение от А.Ф. на задълженията му като управител на „М.Б.“ ООД - в несъстоятелност в 14-дневен срок от датата на откриване на производството по несъстоятелност да предостави на съда и на синдика необходимата информация във връзка с дейността на предприятието на длъжника и за имуществото му, което задължение е възникнало на основание чл. 640, ал. 1 ТЗ както и да предостави на синдика в 7-дневен срок от писменото искане информация относно състоянието на имуществото и търговската дейност на „М.Б.“ ООД към датата на поискването, както и всички свързани с това документи, което задължение е възникнало на основание чл. 640, ал. 2 ТЗ.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ООД - в несъстоятелност да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 105 483, 75 лв. /сто и пет хиляди четиристотин осемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения иск, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: