ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/26.11.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, I състав, в закрито
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Роман Николов
ЧЛЕНОВЕ: Антон Игнатов
мл. съдия Кристина Костадинова
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 780 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК
С Решение №
1463/02.10.2019 г., постановено по гр.д. № 8265/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, първоинстанционният съд е уважил частично претенциите на „Ф. И.“
ЕАД, с ЕИК ********* с правно основание по чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК против И.П.Е., с ЕГН: **********
като е
признал за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата от 816.24 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за паричен кредит № CREX-10374217 от
21.04.2016 г. и сумата от 235.24 лева – обезщетение за забава за периода от 28.08.2015
г. до 28.08.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.08.2018 г. до
окончателното й изплащане. За разликата до 826.32 лева, представляваща пълния
претендиран размер на главницата по посочения договор за кредит и за разликата
до 396.64 лева – пълния претендиран размер на обезщетението за забава за
периода от 19.10.2013 г. до 07.08.2018 г., както и за сумата от 198.31 лева –
договорна възнаградителна лихва за периода от 18.10.2013 г. до 18.09.2015 г.
исковете са отхвърлени като неоснователни, недоказани и погасени по давност.
Със същото
решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил И.П.Е. да
заплати на „Ф. И.“ ЕАД сумата от общо 517.87 лева, представляваща разноски по
исковото и по заповедното производство.
Производството пред
настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от И.П.Е.,
чрез особения му представител – адв. М.К. въззивна жалба с вх. № 28320/11.10.2019
г., с която първоинстанционното решение се оспорва в осъдителната му част. Излагат
се съображения, че същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. На
първо място се твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява
по безспорен начин ответникът да дължи претендираните суми.
На следващо
място се оспорва материално правната легитимация на ищеца по исковете като в
тази връзка се излагат подробни доводи, че сключеният договор за цесия не е
породил правно действие въобще, а дори да се приеме за валидно сключен, то
същият не е бил надлежно съобщен на ответника, поради което и няма действие по
отношение на последния. В тази връзка се оспорва практиката съгласно която
длъжникът ответник се приема за уведомен за цесията с получаване на препис от
исковата молба и уведомление към нея. В тази насока се акцентира върху
обстоятелството, че ответникът се представлява в настоящото производство от
особен представител, поради което тази практика не може да намери приложение
поради липсата на контакт между особения представител и страната. Обръща се
внимание и че липсват доказателства представеното по делото „приложение № 1“ да
съставлява приложение именно към процесния
договор за цесия. Поддържа се и че решенията на ВКС, на които се е
позовал районният съд не съставляват задължителна съдебна практика.
С тези
аргументи се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в осъдителната
му част като бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна – „Ф. И.“ ЕАД
е постъпил писмен отговор с вх. № 31694/06.11.2019 г. (п.к. 05.11.2019 г.), с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат
се съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното
съдебно решение. В тази връзка на първо място се твърди, че ответникът е
надлежно уведомен за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба
заедно с уведомление на особения му представител. В тази връзка от една страна
се посочва, че дружеството като цесионер е упълномощено да уведомява длъжниците
за цесията, а от друга страна, че до участие на особен представител в
производството се е стигнало именно поради неправомерно поведение на ответника,
поради което той не може да черпи права от същото. Акцентира се върху
обстоятелството, че правата му практически са адекватно защитени именно с
участието на такъв особен представител. Допълва се, че след като съгласно
трайната съдебна практика предсрочна изискуемост може да бъде обявена чрез
връчване на уведомление за това на особения представител, то същата конструкция
следва да намери приложение и при съобщаването на цесията. С тези аргументи се
иска атакуваното решение да бъде потвърдено в обжалваната част, а подадената
жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски пред
въззивния съд – в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора страните не са
се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от
първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
С
оглед обстоятелството, че И.П.Е. се представлява в производството
по делото от назначен му от първоинстанционния съд особен представител – адв. М.К.,
въззивният съд намира, че следва да определи възнаграждение за особен
представител в размер на 329,49 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес по
същото като така посочената сума следва да бъде внесена от „Ф. И.“ ЕАД по
сметка на Пернишкия ОС в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Предвид
изложеното Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особен
представител на И.П.Е. в размер на 329.49 лева.
УКАЗВА на „Ф. И.“ ЕАД, с ЕИК *********,
чрез процесуалния му представител юрк. Т. К., че следва в 7-дневен срок от
получаване на съобщението да внесе по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата от
329.49 лева – възнаграждение за особен представител на ответника по делото И.П.Е..
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна
спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА
на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към
Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за
спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с координатор – г-жа
Даниела Петрова) като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 19.12.2019
г. от 10,05 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.