РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Силистра, 14.07.2021 г.
Административен
съд–Силистра, в открито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери
Раданов
Елена Чернева
разгледа
КАНД № 50 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Георгиева-Железова,
при участието на секретаря Анета Тодорова и при участието на представител на
Окръжна прокуратура Галина Вълчева, и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство
по реда на глава XII, чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
на основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на санкционираното
лице „Ди Ай Ди–Билдинг“ ЕООД, представлявано от адв. К., против Решение № 69 от
14.04.2021 г. постановено по АНД № 8 / 2021 г. по описа на Районен съд –
Силистра, с което е изменено наказателно постановление № 19-001214 от
20.11.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на
дружеството-касатор е наложено наказание - имуществена санкция в размер на 2500
лева за нарушение на разпоредбите на КТ, касаещи неоформяне на трудов договор в
изискуемата се форма. С оспореното решение въззивната инстанция е приела, че
нарушението е осъществено, но материалният закон е нарушен по отношение
определянето на размера на санкцията като последната е намалена на 1500 лева.
Чрез касационната жалба се въвеждат оплаквания за нарушение на закона и
съществени нарушения на процесуалните правила. Не са обсъдени приети по делото
доказателства. Не са изложени аргументи
за доказателствената стойност на декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ,
чиито текст е манипулиран. При фактическите установявания, които районният съд
е изложил, неправилно е приел, че отношенията са трудовоправни. Моли се за
отмяна на оспореното решение и за отмяна на наказателното постановление с
присъждане на разноски.
Ответникът по
касационната жалба, чрез юрисконсулт А. , оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа
становище, подкрепящо мотивите на районния съд. Не излага конкретни възражения
по повод на инвокираните съществени нарушения на производствените правила и
необсъждането на допустими доказателства.
Представителят на
Окръжна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд
- Силистра, след проверка на касационните
оплаквания в обхвата на правомощията по чл. 218 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН,
след служебна проверка за валидността и допустимостта на оспорения акт намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – участник в производството по
постановяване на оспорения акт, в преклузивния 14-дневен срок, следователно е
допустима и подлежи на съдебно разглеждане и произнасяне по същество.
С наказателно
постановление № 19-001214 от 20.11.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ дружеството-касатор е санкционирано с имуществена отговорност в
размер на 2500 лева за нарушение на разпоредбите на КТ, касаещи неоформяне на
трудов договор в изискуемата се писмена форма. С оспореното решение размерът е
намален до законовия минимум от 1 500 лева с потвърждаване
съставомерността на деянието – несъставяне на трудов договор в изискуемата се писмена
форма съгласно изискванията на чл. 62, ал. 1 от КТ. Въз основа на съставения
акт за установяване на нарушението е издадено посоченото наказателно
постановление с квалифициране на изпълнителното деяние по посочената по-горе
норма и прилагане санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ във вр.с чл. 62,
ал. 1 от КТ, предвиждаща имуществена отговорност за работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 в размер от
1500 до 15 000 лв.
От фактическа страна
районният съд е извел установявания, че на 14.10.2020 г., включително и към
датата на проверката - 19.10.2020 г., дружеството-касатор е приело на работа Г.
К. , извършващ строително-монтажни работи по саниране на многофамилна сграда, в
нарушение на изискванията за оформяне на трудовите им правоотношения в
дължимата писмена форма.
В съдебно заседание
свидетелят К. е обяснил, че след
заплаха,че глоба ще му бъде наложена лично на него, е подписал подадената от
контролните органи бланка на декларация за основните елементи на трудово
правоотношение-нормирани работно време, място и заплащане, под диктовка за
съдържанието на декларацията, и противно на данните, които счита за
действителни. Последните са, че уговорката по представения при проверката
граждански договор от 12.10.2020 г., е била за заплащане на резултат, а не на
надница, с време на труд, каквото изпълнителят прецени, на свой риск, при
ползване на СРО и лични инструменти.
Въпреки че въззивното
решение основно извежда мотивите си от декларацията, последната не е
коментирана по отношение на доказателствената й стойност. Декларацията като вид
доказателствено средство по чл. 43 от АПК във вр. с чл. 39 от АПК, е допустимо
доказателство в административния процес,към който препраща ЗАНН. Тя е частен
документ, чиято доказателствена стойност следва да се преценява. Законодателят
предполага, че съдържащите се в нея изявления са плод на свободна воля. Манипулирането
на текстовото изражение на доказателственото средство компрометира стойността и
годността му и не служи на целите на обективната истина. Като не е анализирал
посочените обстоятелства, въззивният съд е допуснал процесуален пропуск.
В мотивите на решението са посочени като
приобщени писмени доказателства - копие
от справка от НАП за актуално състояние на действащите трудови договори към
01.10.2020 г.; справка от НАП за актуално състояние на действащите трудови
договори към 30.10.2020 г.; декларация - Приложение 3, подписана от Г. Кр. К. ;
дневник на сметка 454; справка за задълженията и плащанията към дата 12.02.2021
г.; Констативен протокол - Приложение 1 от 21.10.2020 г.; Разписка - Приложение
2 от 23.10.2020 г.; РКО № 358/23.10.2020 г. и сметка за изплатени суми по чл.
45, ал. 4 от ЗДДФЛ. Аналогично на декларацията, същите не са коментирани каква
информация консолидират, има ли тя отношение към предмета на делото и ако има –
какво привнасят като фактическа обстановка.
Начинът на формиране
на вътрешното убеждение, съобразявайки правилата на формалната логика, има
отношение към необосноваността на проверявания акт и действително
необосноваността не е касационно основание по чл.348 от НПК във вр. с чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, т.е.необосноваността не се включва в предмета на касационна проверка
по ЗАНН /за разлика от административните производства по АПК/, но необсъждането
на допустими и допуснати доказателства, съдържащи факти с правно значение, е
съществено нарушение на процесуалните правила, влияещо върху правото на защита,
тъй като се компрометира истинността за фактите, стояща в основата на
материалния закон.
Издирването на
обективната истина е и служебно задължение на съда по ЗАНН, а в конкретния
случай, некоментираните доказателства са били и част от доказателствения
материал по делото. Неонагледяването на процеса на анализ на допустими и
необходими доказателства е предпоставка за отмяна на акта, за да се обезпечи
издирването на обективната истина спрямо спорното материално правоотношение. Налице
е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН /в редакция до 31.12.2021 г./
В обобщение, следва да се приеме, че във въззивното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила чрез необсъждане на
допуснати, необходими и относими доказателства – посочените по-горе декларация,
трудови
договори, декларация - Приложение № 3, дневник на сметка 454, справка за
задълженията и плащанията, Разписка - Приложение 2, разходен касов ордер,
сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ.Оспореното решение следва да
се отмени, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав като при
новото разглеждане на делото се извърши съдебно дирене на обективната истина и
чрез преценка на посочените писмени доказателства.
По искането за разноски - предвид
изхода на спора – отмяна и връщане на делото за ново разглеждане – компетентен
да се произнесе е първоинстанционният съд – чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр.
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН настоящият състав на Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш
И:
Отменя Решение № 69 от 14.04.2021 г. по н.а.х.д. № 20213420200008/2021
г. на Силистренския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав при спазване на дадените в мотивите указания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.